Лирика

[dung]

Изобщо не си узурпатор! Продължавай да пишеш!

Кучешка душа
Стопаните смениха своя дом,
а кучето оставиха на двора.
То цяла нощ ги търси мълчешком,
а призори задряма от умора...
На следващата нощ по вълчи ви,
загледано нагоре към луната.
Повиках го с коричка хляб - уви,
дори не ме допусна до вратата.
Три нощи гледа тъмните стъкла,
скимтя и ви от болка изтерзано,
а после се отпусна на снега,
преди да дойдат новите стопани.
А старите усетиха на сън
как някой диша в градската им вила
отлитащата кучешка душа,
сбогувайки се беше им простила.
Чони Чонев

[Гео, граф]

Проект за прекрасен живот
или Старата г-жа Европа

ето какво ще направим
когато всичко друго е наред
и всяка злина е поправена
а силите ни още са в зенита си
ще пишем до краля на белгия

сир хубаво е хората да знаят
колко красива е нашата
позастаряла госпожа европа
и затова сме замислили серия
пътувания с най-почтена цел
да покажем живота какъвто
той винаги е трябвало да бъде

после кралят ще разпореди
необходимото и с теб ще тръгнем
от седмочислениците към компостела

понеже смятам че денят на европа
е коледа когато в рим са се събрали
германия и франция то нека тръгнем
ден след рождество към будапеща
ще си носиш хубави рокли
защото на стефановден има
концерт на стоте унгарски цигулки
който ще открие обиколката
това е толкова естествено
будапеща е прелестен град
и по дунава винаги слиза музика

за нова година ще сме стигнали виена
имаме среща в бургтеатъра
с радецки марш и десетина валса
не вярвам да ти е скучно
от това че двете хабсбургски столици
ще ни посрещнат с красиви звуци
и знам къде поднасят най-хубавия
най-дъхавия шираз в цяла австрия

оттам на запад към манастира мелк
където ще чуем неделната служба
органистът хер хайгер (ако е още жив)
свири така хубаво в огромната църква
че даже ти ще се замислиш
дали пък да не станеш католичка
макар че малката тайна на братството
е че бенедиктинците обичат протестанта бах

и понеже естествено става дума
за ръкопис
от мелк ще свърнем
наляво на юг тоест през алпите
ще слезем в заблестялата ломбардия
краят на зимата там ще ти хареса
но ти обичаш нови гледки и съм сигурен
че само след седмица в милано
където ти ще идеш на опера а аз ще бдя в катедралата
ще почнем да си правим сложни планове
за прекачвания по италианските влакове
два дни във верона (държа да ти покажа
мадоната от кастелвекио тя прилича на теб)
два дни във венеция (април там е разкошен
и знам местата за хубави тетрадки и лимонов сладолед)
два дни в равена (и няма да пропуснем сан витале
с цялата му византийска хубост
а аз ще съчиня елегия за философа боеций)
два дни за моето урбино където ще се разходим из двореца
на монтефелтрите и ще видиш портрета
на симпатичния херцог с кривия нос
много рафаел и при малко късмет
и ако не си си изгубила роклите
може да попаднем на концерт за лютня
два дни в пиза за да нагледам пак
зелената морава с падащата кула
и университета на любимия ми дядо
два дни няма да ни стигнат за флоренция
но ще се влюбиш в младия свети георги
от стената на ор сан микеле и аз го обичам
(някъде там ще се разминем с антъни хопкинс)
един следобед ще отделим за сиена
защото кривият й площад ще те разсмее
а аз се давя в смеха ти като оса в мед
и един само ден за орвието с неговия лифт
о мъничък орвието с раираната църква
надвиснала над толкова тесни пролетни улички
и знам че ще искаш да стигнем рим
където цяла вечност ще останем
в рим ще се връщаме десетки пролети
защото няма град като него любима
дори твоите зелени кладенци не могат
да поемат цялото очарование на пиниите
на мраморните ангелски крила
на бялата базилика на сан джовани в латеран
ще се вглеждаш в касинките на монахините
и ще се чудиш какво ли си мислят
докато търсим улица конти номер три
където братята хоспиталиери
още носят черните си рицарски мантии
после ще гледаме окото на бога светлото петно
на пода на пантеона и ще помълчим
до хубавия гроб на донатело
и ще се смеем при обяда с портокали
и пресен хляб с вино и охлюви
някъде към тринита деи монти
където ще си четем кийтс до червените цветя пред стълбите

но част от пролетта трябва да е в прага
този път генуа ще остане встрани
но и там ще идем следващия път
за рим винаги има още време а югът
югът е разкошен но бялата ти кожа
няма да понесе слънцето на сицилия
затова нека кацнем в храдчани
когато прецъфтяват последните люляци
бели и лилави в центъра на кралството
където стари глухи принцове
и млади дебели инженери ще ти целуват ръка
ще се губим из готическите улички
докато стигнем върха на хълма с парка
с всички цветя отварящи се под стъпките ти
и под нас се просне безкрайната гледка
на златния град сърцето на стара бохемия

оттам накъде
всъщност мисля за тулуза
искам да видим мястото на катарите
да си говорим мъдро за ереси и тайни
и да пием кафе (с лешници) до червените стени
на огромната странна църква
после едно мързеливо лято из цялата страна
от рона до лоара между замъци
села и ресторантчета и чуруликащи
любезни окситанци и ведри англичани
евентуално лов със соколи в перпинян
и лимонов ликьор в замъка на краля на майорка
(няма да ходим до острова там е скучно
просто кралят на майорка е живял във франция)
а ако толкова ти се искат острови
винаги можем да вземем кошничка ягоди
в авиньон до двореца и да ги отнесем
на стария жан-пол в аячо или бастия
да кацнем в корсика да сме учтиви с всички
да пробваме глиганско с кестени
в горите на някое затънтено селце
където топлината е съвсем кротка
съвсем планинска без морски крайности

а бих видял със теб и северното лято
например над някой фиорд с брегове цели в иглики и борове
и малка дървена църква с вход на запад
откъдето последните лъчи на залеза
позлатяват инак мрачното море
но може да остане и за друг път
при все че бих ти чел на глас червените руни
оплетени върху самотно стърчащите камъни

началото на зимата ще бъде най-хубаво в бургос
където ти ще упражниш своя благороден кастилски
и властта си над мен за да се опитам
и да танцувам а не само да търча
от храм във храм
навремето някакъв от грандовете
казал че в бургос е удобно да се зимува
да там има сняг студено е но местните
добре подгряват домовете си и виното
и носят дебели дрехи и здрави ботуши
а и лицето ти ще ми хареса над пухкава яка
и ще се вслушвам в съскащите звуци
знаеш ли мисля за тулуза
навремето някакъв от грандовете
на твоята испанска реч и ето мисля че
пак изтръпвам от представата

и може би през последните дни преди коледа
и връщането с разкази и подаръци вкъщи
ще е разумно да посетим краля на белгия
да го развеселим с приказки да му покажем снимки
(а ето тук сир на този фонтан се целунахме)
и дори времето да ни стигне за един следобед
да ти покажа хладното величие
на ерихтейона в атина
знаеш ли
това е най-странната сграда в света
с дупка в покрива през която е паднала мълния
с вълшебно дърво растящо в самите основи
с четири (или повече бяха) каменни богини
които поддържат един ненужен но красив покрив
на нещо като неясно защо съществуваща галерия
ерихтейонът ще ти хареса и ще ти каже
повече от всичко друго за гърците
а накрая в софия ще е толкова красиво по коледа
ще има сняг и светлини и сити умни кучета
толкова ще е топло в стърлинг където ще ухае
на ванилови пурети на грог и канелени сладки
и в дима ще проблясват очилцата и усмивките
на всичките ни приятели а ти ще им говориш
и говориш и говориш и говориш и те ще се радват
защото вече ще сме писали до краля на холандия
че е редно да разгледаме краков
и да сравним органовия концерт в мариатската катедрала
с този от вече познатото ни абатство в мелк

Манол Глишев
от новата му стихосбирка ''Проект за прекрасен живот''

[JuliS]

И тази вечер заваля
Прозорецът ми свети в тихото
И всичко в мене побеля
Небето е красиво без звездите
И вместо тях снежинките блестят
Луната спи под бялата завивка
Желанията в мен валят -
и огънят в сърцето ти ме вика
С дъхът си сгряваш моите очи,
които в погледа ти се стопиха.
Изпълваш мислите ми със мечти
сърцето ми със лудост тиха.
И тъмно е ...и влюбено! Почти
докосвам с нежност мъжките ти длани.
От толкова обичане боли...
Мечти, като снежинки разпиляни.
С ръка чертаеш ледени следи.
Обичам пръстите ти да рисуват -
по тялото - танцуващи звезди.
И...само аз и ти! И нищо друго!
JuliS

[Светката]

Помня
Помня в моят непорочен свят,
вкусът на сняг по детски ръкавици,
как печките във стаите бумтят
и бабините плетени терлици.
Помня още снежния човек
с тенджeра за шапка на главата
и снега като молитва мек
как танцува със немирен вятър.
Помня и капана за врабци,
връв и сито и трохи-примамка.
Помня непослушните шейни
неотлъчна, детска, зимна сянка.
Помня също смучещият лед,
снежни топки как летят на воля.
За уроци как не идва ред,
щом снежинки почнат да бърборят.
Със спомените, топъл шал плета,
от бъдеще студено, да се грея.
Кълбото е във моята душа
и кълбовидно с него си живея.
автор Валентин Йорданов

[vasileva]

На диета съм - отказах сълзите,
злобата, тъгата, лъжите.
Нямам нужда от тях,
от болка, гордост и страх.
Приемам: добро настроение,
шепа усмивки, часове смях,
малко любовно вдъхновение.
Консумирам по много от тях!
Странични ефекти: Отказване няма!
Помага във всички аспекти,
щом е в доза голяма.
Ако ти харесва - включи се и ти
аз на диета съм и ми личи!
Емилия Йорданова

[Светката]

[JuliS]

Сърцето ми се спъва по вечеря
във сянката на хладната луна
Отново ми се случва! - миг обречен...
В безМислие потъвам. В мрак!
Душата ми болезнено се свива -
От студ... От спомен...кратък миг!
Не се римува, с моя свят различен -
пореден, онемял в сърцето вик.
Дали от този миг ще оцелее?!
И този път...дали ще издържи?
И блъска в изтънелите ми вени
С пресъхнали от тишина очи.
Небето в студ загръща тази вечер
Луната ледена искри
Потъвам...в сън безпаметно обречен.
От толкова реалност ,ме боли...
JuliS

[vasileva]

Сърцето ми се спъва по вечеря
във сянката на хладната луна
Отново ми се случва! - миг обречен...
В безМислие потъвам. В мрак!
Душата ми болезнено се свива -
От студ... От спомен...кратък миг!
Не се римува, с моя свят различен -
пореден, онемял в сърцето вик.
Дали от този миг ще оцелее?!
И този път...дали ще издържи?
И блъска в изтънелите ми вени
С пресъхнали от тишина очи.
Небето в студ загръща тази вечер
Луната ледена искри
Потъвам...в сън безпаметно обречен.
От толкова реалност ,ме боли...
JuliS

JuliS

[Светката]

Джул супер

[Светката]

Ей тук да го турна

ЩАСТЛИВА ДЪРЖАВА
Тома Измирлиев
Закъсала държава! Продънена хазна!
И кой ли ще оправи таз глупава страна,
щом всеки смахнат правник - ерзац специалист
минава за държавник, дори за финансист?
Разпъната държава - ограбена страна,
с закони, ред и право - без никаква цена.
И куц, и сляп, и блъснат - известно е това -
се учи тук да бръсне народната глава.
В Дермен дере* завършил с успех университет,
във София се връща велик капацитет,
и само тъй, от скромност, не става президент,
а само прост министър в критичния момент.
Един учил финанси при някой дърт лихвар,
но се родил със шанс и изскача секретар,
а друг видял на кино Париж или Берлин
и ето го - заминал за дипломат във Рим!
Закъсала държава, затънал параход
и никой грош не дава за своя "мил" народ -
министрите в чужбина, избраниците спят,
а вълчите дружини спокойно си крадат!
Но в тези дни размирни един достоен мъж -
държавният ни бирник - се шляе в шир и длъж
и толкова обича народа обеднял,
че щедро му съблича и сетния п