Лирика
Re: Лирика
Знам, че темата е за лирика... Но това е първата ми проза. В литературен конкурс. По зададени параметри. Е... Не беше отличена... Но е участие, което исках да ви споделя
http://www.julisg.com/433330596?b=F65B8 ... 0D4EBAC1A7" onclick="window.open(this.href);return false;
http://www.julisg.com/433330596?b=F65B8 ... 0D4EBAC1A7" onclick="window.open(this.href);return false;
"Възрастта е без значение , когато носиш слънцето в себе си!"
- Emilly1212
- Кафе машина
- Мнения: 4384
- Регистриран на: Май 10, '15, 21:16
- Местоположение: Троян
- Дал благодарност: 1989 пъти
- Получил благодарност: 692 пъти
Re: Лирика
Страхотно е JuliS! Много ми хареса! Талантлива си в не една посока!
Най-важните неща на този свят са онези, които нямат етикет с цена, защото колкото и много да струват, не могат да бъдат нито купени, нито продадени!
Нашето любимо място - Emilly1212
Нашето любимо място - Emilly1212
Re: Лирика
Бих го преправила малко днес.. Ама не иакам. Нека да си остане такова, каквото съм фо написала преди много години.
На мама
Как неусетно времето отмина,
порастна твоето малко дете.
С годините, твоята младост премина,
и бръчки покриха твойто лице.
Моите сълзи във тях запечата
с моите радости , живееше ти!
С всичката обич и любов на земята...
с всичкото щастие ти ме дари!
Колко ли грижи, и колко ли сълзи
аз съм ти коствала само...
колко ли нощи, дълги, безсънни
за мене си жертвала, мамо?
Гледам те днес уморена,
приведена и побелята
но за мен си оставаш - все същата!
И аз , те обичам такава!
И често си мисля, какво ли бих правила...
без твойта усмивка...без твоето рамо...
Туй цвете за тебе е - не съм те забравила
Целувам те нежно! Обичам те мамо!
JuliS
На мама
Как неусетно времето отмина,
порастна твоето малко дете.
С годините, твоята младост премина,
и бръчки покриха твойто лице.
Моите сълзи във тях запечата
с моите радости , живееше ти!
С всичката обич и любов на земята...
с всичкото щастие ти ме дари!
Колко ли грижи, и колко ли сълзи
аз съм ти коствала само...
колко ли нощи, дълги, безсънни
за мене си жертвала, мамо?
Гледам те днес уморена,
приведена и побелята
но за мен си оставаш - все същата!
И аз , те обичам такава!
И често си мисля, какво ли бих правила...
без твойта усмивка...без твоето рамо...
Туй цвете за тебе е - не съм те забравила
Целувам те нежно! Обичам те мамо!
JuliS
"Възрастта е без значение , когато носиш слънцето в себе си!"
Re: Лирика
Пролет чакана, в мене си цъфнала.
Мокра в градината плахо танцуваш.
Във душата ми дива напъпила.
Очите ми, жадни за слънце, вълнуваш.
Ще стоплиш ръцете ми нежни и хладни
ще влезеш в косите ми бели.
И ще нахраниш , врабчетата гладни,
които в душата ми спрели са.
Ще бъдеш в гърдите ми тихия повей
на моята пълна промяна.
Зелена и топла, ще обличаш с дъхът си
земята във нова премяна.
В сърцето ми топло с усмивка ще влезеш
и там любовта си посяла -
от семената ти малки, доброта ще изникне
нежността в красота разпиляла
И в клоните тихо ще ме люлееш.
И знаеш ли?!- мисля си всъщност…
С авлигите в утрото влюбено пееш -
Защото си моята същност.
JuliS
Мокра в градината плахо танцуваш.
Във душата ми дива напъпила.
Очите ми, жадни за слънце, вълнуваш.
Ще стоплиш ръцете ми нежни и хладни
ще влезеш в косите ми бели.
И ще нахраниш , врабчетата гладни,
които в душата ми спрели са.
Ще бъдеш в гърдите ми тихия повей
на моята пълна промяна.
Зелена и топла, ще обличаш с дъхът си
земята във нова премяна.
В сърцето ми топло с усмивка ще влезеш
и там любовта си посяла -
от семената ти малки, доброта ще изникне
нежността в красота разпиляла
И в клоните тихо ще ме люлееш.
И знаеш ли?!- мисля си всъщност…
С авлигите в утрото влюбено пееш -
Защото си моята същност.
JuliS
"Възрастта е без значение , когато носиш слънцето в себе си!"
Re: Лирика
Прекрасно пишеш Джулис!
За кой ли път,за кой ли път...ги препрочитам.
Зареждащо е
За кой ли път,за кой ли път...ги препрочитам.
Зареждащо е
Усмихни се! Забавлявай се!
Направи мил жест към себе си
още днес.
Направи мил жест към себе си
още днес.
-
- Кафевар/ка/
- Мнения: 841
- Регистриран на: Мар 22, '13, 13:35
- Получил благодарност: 7 пъти
Re: Лирика
ДОБЪР ВЕЧЕР, Г-ЖО ТЪГА!
„Любовта е вечност!”
Франсоаз Саган
За какво ми е скучно безсмъртие?
Искам да бъда обичан тук и сега.
Ала късметът ми – взели го мътните.
Добър вечер, госпожо Тъга!
Уморих се да търся принцесата. Няма я.
Е, и аз не съм знатният шейх на Катар.
А душата ми сякаш Самарското знаме е.
Има повече кръпки от дрипав клошар…
Ще я дам в антикварен бутик срещу Лувъра
за бутилка бордо със Саган.
Цяла вечер на „Place L Etoile ще танцувам,
уморен от любов и тъга…
В полунощ ще взривим Триумфалната арка,
с декадентски тротил от Бодлер…
Любовта е цигара, сърцето – угарка.
Няма я вечната обич, ма шер!
Вероятно е вечен единствен стремежът
към безсмъртния, свят благослов.
Франсоаз, целуни ме, тъй както умееш.
Добър вечер, госпожо Любов!
Ей, ако срещнете мойта принцеса,
позвънете ми, моля, на всяка цена!
Давам ви целия свят на концесия…
Добър вечер, госпожо Тъга!
Ивайло Диманов
„Любовта е вечност!”
Франсоаз Саган
За какво ми е скучно безсмъртие?
Искам да бъда обичан тук и сега.
Ала късметът ми – взели го мътните.
Добър вечер, госпожо Тъга!
Уморих се да търся принцесата. Няма я.
Е, и аз не съм знатният шейх на Катар.
А душата ми сякаш Самарското знаме е.
Има повече кръпки от дрипав клошар…
Ще я дам в антикварен бутик срещу Лувъра
за бутилка бордо със Саган.
Цяла вечер на „Place L Etoile ще танцувам,
уморен от любов и тъга…
В полунощ ще взривим Триумфалната арка,
с декадентски тротил от Бодлер…
Любовта е цигара, сърцето – угарка.
Няма я вечната обич, ма шер!
Вероятно е вечен единствен стремежът
към безсмъртния, свят благослов.
Франсоаз, целуни ме, тъй както умееш.
Добър вечер, госпожо Любов!
Ей, ако срещнете мойта принцеса,
позвънете ми, моля, на всяка цена!
Давам ви целия свят на концесия…
Добър вечер, госпожо Тъга!
Ивайло Диманов
-
- Кафевар/ка/
- Мнения: 841
- Регистриран на: Мар 22, '13, 13:35
- Получил благодарност: 7 пъти
Re: Лирика
НАДЕЖДА
На баща ми
Добрите хора си отиват рано,
а лошите остават на банкет.
Животът е лотария с награди,
но кой е печелившият билет?
Добрите хора вечно са самотни,
а лошите живеят на стада.
Човек привиква някак неохотно
да казва "не", когато мисли "да".
Добрите хора страдат от невроза,
а лошите са с нерви от въже.
Отдавна Хамлет е решил въпроса —
бъди злодей, за да не ти е зле!
Добрите хора падат първи в боя,
а лошите отзад крещят: "Ура!"
Нима пред Ботев имаше завои
с облаги от народната софра?
Добрите хора пеят тъжни песни,
а лошите — тържествен дитирамб.
Животът е прекрасен, но нелесен,
когато нямаш сигурен гарант...
Добрите хора вярват във Доброто,
а лошите разчитат на късмет.
Но днеска за победата над злото
не е достатъчно да си поет!
Разправят, че добрите ще изчезнат,
разпънати от свойта доброта.
Но аз живея с искрена надежда —
Доброто надживява и смъртта!
Ивайло Диманов
На баща ми
Добрите хора си отиват рано,
а лошите остават на банкет.
Животът е лотария с награди,
но кой е печелившият билет?
Добрите хора вечно са самотни,
а лошите живеят на стада.
Човек привиква някак неохотно
да казва "не", когато мисли "да".
Добрите хора страдат от невроза,
а лошите са с нерви от въже.
Отдавна Хамлет е решил въпроса —
бъди злодей, за да не ти е зле!
Добрите хора падат първи в боя,
а лошите отзад крещят: "Ура!"
Нима пред Ботев имаше завои
с облаги от народната софра?
Добрите хора пеят тъжни песни,
а лошите — тържествен дитирамб.
Животът е прекрасен, но нелесен,
когато нямаш сигурен гарант...
Добрите хора вярват във Доброто,
а лошите разчитат на късмет.
Но днеска за победата над злото
не е достатъчно да си поет!
Разправят, че добрите ще изчезнат,
разпънати от свойта доброта.
Но аз живея с искрена надежда —
Доброто надживява и смъртта!
Ивайло Диманов
-
- Кафевар/ка/
- Мнения: 841
- Регистриран на: Мар 22, '13, 13:35
- Получил благодарност: 7 пъти
Re: Лирика
НАДЕЖДА
На баща ми
Добрите хора си отиват рано,
а лошите остават на банкет.
Животът е лотария с награди,
но кой е печелившият билет?
Добрите хора вечно са самотни,
а лошите живеят на стада.
Човек привиква някак неохотно
да казва "не", когато мисли "да".
Добрите хора страдат от невроза,
а лошите са с нерви от въже.
Отдавна Хамлет е решил въпроса —
бъди злодей, за да не ти е зле!
Добрите хора падат първи в боя,
а лошите отзад крещят: "Ура!"
Нима пред Ботев имаше завои
с облаги от народната софра?
Добрите хора пеят тъжни песни,
а лошите — тържествен дитирамб.
Животът е прекрасен, но нелесен,
когато нямаш сигурен гарант...
Добрите хора вярват във Доброто,
а лошите разчитат на късмет.
Но днеска за победата над злото
не е достатъчно да си поет!
Разправят, че добрите ще изчезнат,
разпънати от свойта доброта.
Но аз живея с искрена надежда —
Доброто надживява и смъртта!
Ивайло Диманов
На баща ми
Добрите хора си отиват рано,
а лошите остават на банкет.
Животът е лотария с награди,
но кой е печелившият билет?
Добрите хора вечно са самотни,
а лошите живеят на стада.
Човек привиква някак неохотно
да казва "не", когато мисли "да".
Добрите хора страдат от невроза,
а лошите са с нерви от въже.
Отдавна Хамлет е решил въпроса —
бъди злодей, за да не ти е зле!
Добрите хора падат първи в боя,
а лошите отзад крещят: "Ура!"
Нима пред Ботев имаше завои
с облаги от народната софра?
Добрите хора пеят тъжни песни,
а лошите — тържествен дитирамб.
Животът е прекрасен, но нелесен,
когато нямаш сигурен гарант...
Добрите хора вярват във Доброто,
а лошите разчитат на късмет.
Но днеска за победата над злото
не е достатъчно да си поет!
Разправят, че добрите ще изчезнат,
разпънати от свойта доброта.
Но аз живея с искрена надежда —
Доброто надживява и смъртта!
Ивайло Диманов
Re: Лирика
Утре пак ще танцувам със теб.
Ти ще водиш...а аз ще летя.
Пеперудите знаеш, си имат криле -
И да танцуват... Не им трябват крака.*
Ти ще пристъпваш леко до мен
Тъй внимателно...обгърнал ме цялата
Поглед мил, от любов озарен.
Непреглътнал от вчера раздялата.
Тази раздяла, тъй трудна за нас -
в сблъсък метален, и черна мъгла.
Тяло лежащо на земята...и миг -
Потънал в очите ни...С писък...с тъга.
И сърцето ти с моето спря.
Дъждът във сълзите ти мъжки се вплете.
В ръцете ти силни, тъй крехка лежа -
прегърнал си своето ...счупено цвете.
Раздира гърдите ти тежкият вик -
изтръгнат, замръзнал в сърцето.
Съгласил се...да бъдеш длъжник
с молитва изплакана тъжно в небето.
......
Оценили в раздялата времето -
Живота претеглили - в миг самота
Скоро пак ще танцувам със теб.
Семенца от любов - в краткостта на мига
JuliS
* Пешеходците сме изненадващо крехки
Ти ще водиш...а аз ще летя.
Пеперудите знаеш, си имат криле -
И да танцуват... Не им трябват крака.*
Ти ще пристъпваш леко до мен
Тъй внимателно...обгърнал ме цялата
Поглед мил, от любов озарен.
Непреглътнал от вчера раздялата.
Тази раздяла, тъй трудна за нас -
в сблъсък метален, и черна мъгла.
Тяло лежащо на земята...и миг -
Потънал в очите ни...С писък...с тъга.
И сърцето ти с моето спря.
Дъждът във сълзите ти мъжки се вплете.
В ръцете ти силни, тъй крехка лежа -
прегърнал си своето ...счупено цвете.
Раздира гърдите ти тежкият вик -
изтръгнат, замръзнал в сърцето.
Съгласил се...да бъдеш длъжник
с молитва изплакана тъжно в небето.
......
Оценили в раздялата времето -
Живота претеглили - в миг самота
Скоро пак ще танцувам със теб.
Семенца от любов - в краткостта на мига
JuliS
* Пешеходците сме изненадващо крехки
"Възрастта е без значение , когато носиш слънцето в себе си!"