Литературни задачки-закачки (игра с цитати)

[Гео, граф]

Цял месец вече откакто спряхме с цитатите. Омръзна ли ви играта ?

[dung]

На мен играта много ми хареса, но са ви много трудни цитатите, бе хора! Така де - за мен са трудни.

[Гео, граф]

На мен играта много ми хареса, но са ви много трудни цитатите, бе хора! Така де - за мен са трудни.

Давай твоята загадка тогава - ще си играем двенките

[maranta]

Ооо, играта си е много готина
Аз обаче понякога с дни и седмици даже не успявам да вляза във форума , а другите са сигурно по почивки или из градините, или правят лютеници, или подготвят децата за училище...

[Албена]

Маранта позна. Бредбъри - Априлската вещица .

[Гео, граф]

Маранта, чакаме загадка !

[maranta]

Априлската вещица, да... Има толкова неща за препрочитане
Ето ви нова загадка , която не е чак толкова загадъчна

- Ритуалите не възмущават ли учения у вас?
- Аз съм много некадърен учен. Готов съм да направя всичко, за да облекча страданията на някое човешко същество дори ако се касае за нещо ненаучно. Никой достоен за призванието си учен няма да ви каже подобно нещо.
Той се изкатери в златната лодка при „Папа“. Седна на кормилото. Там му беше тясно и това го принуди да се облегне върху румпела.
Беше без чорапи, по сандали. Събу сандалите. Отметна покривката на леглото, откривайки босите крака на „Папа“. После допря ходилата си до ходилата на „Папа“ в класическата поза за боко-мару.

[wrong dreamer]

Ето ви една лека като перце, задачка :
Бе вуйчо с навици най честни. Когато болен залиня
той почит си спечели лесно - каква по умна хитрина.
За другите е туй поука, но боже мой, каква е скука
да си край болен нощ и ден
и нито крачка отделен.
Какво невиждано коварство,
полумъртвеца да тешиш,
в тъга да го поиш с лекарство,
възглавниците му да редиш...
И да въздишаш поглед свел:
Кога ли дявол би те взел.....

[сюзан]

Е, никой ли не погледна тук?

«Мой дядя самых честных правил,
Когда не в шутку занемог,
Он уважать себя заставил
И лучше выдумать не мог.
Его пример другим наука;
Но, боже мой, какая скука
С больным сидеть и день и ночь,
Не отходя ни шагу прочь!
Какое низкое коварство
Полуживого забавлять,
Ему подушки поправлять,
Печально подносить лекарство,
Вздыхать и думать про себя:
Когда же черт возьмет тебя!»
Нали имаме рускини във форума

[tili]

Еее, Евгений Онегин, разбира се