Литературни задачки-закачки (игра с цитати)

[Гео, граф]

Три дни минаха, никой не се включва да опита поне, затова ще си кажа - книгата е Домът на боговете на Робърт Шекли. Пускам нова, която едва ли ще ви затрудни:

Разбира се, аз не се задоволих само с първия си зъб, а за късо време накичих венците си с още няколко, което ми даваше вече възможност да произнасям и по някоя дума. Всъщност и преди това аз издавах някакви нечленоразделни звукове, в които майка ми намираше известен смисъл и дори превеждайки ги на гостите, обясняваше какво искам да кажа. Сега това много ми напомня за зеления папагал на госпожа Мила, аптекарката, с която се запознах по-късно. Госпожа Мила имаше един зелен папагал, който, според нейните думи, можел да говори. Щом папагалът закрещеше: ''Ла-ра-ро-ра-ро-ра!'', госпожата веднага ни обясняваше, че той казвал ''Добър ден!'', а име напрягахме слух и внимание и никак не можехме да разберем подобно нещо. Така и моите първи звукове ''ду, му, гу, до, по'' и т.н. майка ми превеждаше като ''татко'', ''мама'' и т.н. Затова аз не смятам тия първи крясъци за моите първи думи. Първата дума, която казах, разбирайки добре нейното значение, беше ''дай!''. И оттогава досега през целия си живот винаги, когато съм казвал тая дума, казвал съм я с ясно съзнание за нейното значение.

[Албена]

Това го знам - Бранислав Нушич "Автобиография"

[Албена]

Гео
Ето и моята загадка -
"Не знам дали е така, но съм уверен, че монасите са убедени в това. Исидор Севилски[3] казваше, че за да бъде красив един кон, трябва да има „ut sit exiguum caput, et siccum prope ossibus adhaerente, aures breves et argutae, oculi magni, nares patulae, erecta cervix, coma densa et cauda, ungularam soliditate fixa rotunditas“[4]. Конят, дето отгатнах, че е минал, трябва да е наистина най-добрият кон от конюшнята, иначе как ще си обясниш, че го гонеха не само хсияри: те, ами и самият ключар. А монахът, който смята, че някой кон е прекрасен, не може да не го вижда така, както му е описан от някоя авторитетна личност, още повече — и се усмихна лукаво — ако тази личност е някой учен бенедиктинец…

— Съгласен съм — рекох аз, — но защо пък Брунело?

— Дано Бог те дари с повече ум, отколкото имаш, чадо мое! — възкликна учителят. — Как би го нарекъл, щом дори великият Буридан[5], който се кани да стане ректор в Париж, когато трябваше да разкаже за някакъв красив кон, не можа да намери по-подходящо име?

Ето какъв беше моят учител. Той не само умееше да чете в голямата книга на природата, но и да разгадава начина, по който монасите разчитаха книгите и мислеха посредством тях. Дарба, която, както ще видим, щеше да му бъде от голяма полза през следващите дни. Обяснението на Уилям ми се стори толкова естествено, та над срама, загдето не можах да се досетя сам, взе връх гордостта, че и аз ставам съпричастен, и замалко сам да се поздравя за собствената си прозорливост. Истината е толкова могъща, че и тя, подобно на доброто, сама се разпространява. И хвала на нашия Господ Иисус Христос за това хубаво откровение, което ми се разкри. "

[greeneyed]

манастир, бенедиктинец...Умберто Еко? И книгата , която прочетох ПОЧТИ до края.

[Гео, граф]

Еко е . Името на розата е . И аз едвам я издържах, Грийни , и то заради ниската ми обща култура, поради която не разбирах всяко втори изречение... многу мъй срам, но по-добре да си призная, отколкото да изглеждам ентелектуална

[Албена]

greeneyed , давай следващата загадка!
Аз пък лесно прочетох "Името на розата " ,но може би защото първо гледах филма с участието на Шон Конъри и Крисчън Слейтър в далечните ми студентски години и ми беше ясно за какво иде реч.

[greeneyed]

Я да видим сега, този автор май-май никой от вас не го чете.

Сега, след като всички се изнесоха, домът ни се промени. Някога гърмеше музика, вече цари тишина, едно време в килера ни имаше осем различни вида подсладени овесени ядки, а сега има само една марка, която обещава повече фибри. Не сме променяли мебелите в спалните на децата, но понеже са свалени плакатите и дъските за съобщения, както и всякакви други техни индивидуални дреболии, нищо не отличава едната стая от другата. Но най-силно се усеща празнотата на къщата — беше идеална за петчленно семейство, а сега внезапно ми се струва куха пещера, напомняща какво би трябвало да бъде. Помня, че се надявах тази промяна у дома да е свързана с начина, по който очевидно се чувстваше Джейн.
Каквато и да е причината обаче, не мога да отрека, че ние се отчуждавахме, и колкото повече мислех за това, толкова по-ясно забелязвах колко широка е пропастта помежду ни. Започнахме като двойка, променихме се и станахме родители — нещо, което винаги съм смятал за нормално и неизбежно — но двайсет и девет години след това изглежда отново бяхме станали двама непознати. Крепеше ни само навикът. Всеки живееше свой живот — ставахме по-различно време, прекарвахме дните си на различни места, а вечер всеки правеше своето. Не знаех почти нищо за заниманията на Джейн през деня и признавам, че пазех и част от своите в тайна. Не си спомням кога за последен път двамата с нея бяхме разговаряли за нещо извън обичайното.

[Гео, граф]

Не знам чие произведение е това, но текста направо ме потисна ... Някой американец ше да е (не че братушките да речем не могат да пишат песимистични неща, ама звучат по друг начин)

[greeneyed]

Хич не са му подтискащи книгите, напротив ... и да, американец е.

[Гео, граф]

Хич не са му подтискащи книгите, напротив ... и да, американец е.

Значи ще чакам да го разкрие някой и ще го видя и аз