Литературни задачки-закачки (игра с цитати)
Re: Литературни задачки-закачки (игра с цитати)
Загадка от мен
"В началото на юли, в една небивало задушна привечер, един млад човек излезе от стаичката си, която наемаше от други наематели на улица С-на, и бавно, сякаш неуверено, се запъти към К-ин мост.
Той благополучно избягна по стълбите среща с хазайката си. Стаичката му се намираше непосредствено под покрива на висока пететажна къща и приличаше повече на гардероб, отколкото на жилище. Хазайката му, от която наемаше стаичката с готвенето и разтребването, живееше един етаж по-долу в отделна квартира и всеки път, когато излизаше, непременно трябваше да минава покрай нейната кухня, почти винаги широко отворена към стълбището. И всеки път, когато минаваше, младият човек изпитваше някакво болезнено и страхливо чувство, от което се срамуваше и което го караше да се мръщи. Беше задлъжнял до гуша на хазайката и го беше страх да я среща.
Не че беше толкова плашлив и потиснат, напротив, но от известно време беше изпаднал в нервно и напрегнато състояние, подобно на ипохондрия. Дотолкова се беше затворил в себе си и усамотил от всички, че го плашеше всяка среща, не само срещата с хазайката. Беше смазан от бедност; но дори оскъдицата беше престанала напоследък да го гнети. Беше оставил всичките си насъщни работи и не се занимаваше с тях. Всъщност от никаква хазайка не го беше страх каквото и да кроеше тя против него. Но да се спира на стълбището, да й слуша празните приказки за всички тези всекидневни глупости, които никак не го интересуват, всички тия настоявания да си плати, заплахите, оплакванията и на всичкото отгоре да е принуден да усуква, да се извинява, да лъже — не, по-добре да се спусне някак като котка по стълбите и да се измъкне, без никой да го види. "
"В началото на юли, в една небивало задушна привечер, един млад човек излезе от стаичката си, която наемаше от други наематели на улица С-на, и бавно, сякаш неуверено, се запъти към К-ин мост.
Той благополучно избягна по стълбите среща с хазайката си. Стаичката му се намираше непосредствено под покрива на висока пететажна къща и приличаше повече на гардероб, отколкото на жилище. Хазайката му, от която наемаше стаичката с готвенето и разтребването, живееше един етаж по-долу в отделна квартира и всеки път, когато излизаше, непременно трябваше да минава покрай нейната кухня, почти винаги широко отворена към стълбището. И всеки път, когато минаваше, младият човек изпитваше някакво болезнено и страхливо чувство, от което се срамуваше и което го караше да се мръщи. Беше задлъжнял до гуша на хазайката и го беше страх да я среща.
Не че беше толкова плашлив и потиснат, напротив, но от известно време беше изпаднал в нервно и напрегнато състояние, подобно на ипохондрия. Дотолкова се беше затворил в себе си и усамотил от всички, че го плашеше всяка среща, не само срещата с хазайката. Беше смазан от бедност; но дори оскъдицата беше престанала напоследък да го гнети. Беше оставил всичките си насъщни работи и не се занимаваше с тях. Всъщност от никаква хазайка не го беше страх каквото и да кроеше тя против него. Но да се спира на стълбището, да й слуша празните приказки за всички тези всекидневни глупости, които никак не го интересуват, всички тия настоявания да си плати, заплахите, оплакванията и на всичкото отгоре да е принуден да усуква, да се извинява, да лъже — не, по-добре да се спусне някак като котка по стълбите и да се измъкне, без никой да го види. "
- Shami
- Чист кофеин
- Мнения: 8475
- Регистриран на: Окт 26, '15, 15:52
- Местоположение: гр. София
- Дал благодарност: 821 пъти
- Получил благодарност: 620 пъти
Re: Литературни задачки-закачки (игра с цитати)
Чета ви и се радвам на присъствието ви в този форум.
А това ,че не мога да се включа в играта, лошо говори за мен самата.Срам ,срам голям срам,къде съм била ,направо се чудя,а обичах да чета.
А това ,че не мога да се включа в играта, лошо говори за мен самата.Срам ,срам голям срам,къде съм била ,направо се чудя,а обичах да чета.
- maranta
- Кафевар/ка/
- Мнения: 770
- Регистриран на: Мар 19, '15, 08:54
- Дал благодарност: 113 пъти
- Получил благодарност: 25 пъти
Re: Литературни задачки-закачки (игра с цитати)
Гео, извинявай Голяма съмГео, граф написа:Аааа, това е Шекли !!! Обаче не мога да кажа откъде точно ... голяма обърквация
Като не ми излезе темата в списъка на първа страница и не чета, че все набързо минавам Шекли, разбира се - "Билет за Транай".
+1 Ама не само този разказ, Чапек кефиАлбена написа:ln_none , знам я аз "Синята хризантема " на Чапек. Препоръчвам за всички цветари.
Албенка, цитата е ясен,но в това прекрасно време народа се е заровил да чопли из градините
А аз - на работа
- milena02
- Чист кофеин
- Мнения: 5417
- Регистриран на: Юни 13, '12, 16:35
- Местоположение: София
- Получил благодарност: 1 път
Re: Литературни задачки-закачки (игра с цитати)
Албенка, припознавам сродна душа в теб! Цитатът представлява първите редове от "Престъпление и наказание" на Достоевски. Знам го наизуст този роман, най-любимото ми четиво на света е. Аз ли съм на ход?
ПП Между другото, Жорето Лалето ти праща много поздрави и няма търпение да ти целуне ръчичката!
ПП Между другото, Жорето Лалето ти праща много поздрави и няма търпение да ти целуне ръчичката!
Re: Литературни задачки-закачки (игра с цитати)
Ти си ,Миленка! Ох ,Жорето Обаче в другата тема,след като му публикува снимката , се появиха много кандидатки да седнат до Жорето и да му подреждат лалеевите луковици.
- milena02
- Чист кофеин
- Мнения: 5417
- Регистриран на: Юни 13, '12, 16:35
- Местоположение: София
- Получил благодарност: 1 път
Re: Литературни задачки-закачки (игра с цитати)
Зная, че е направо обидно лесно за тукашната аудитория, но пък ми е любимо:
"Беше същото дете — същите тънки рамене с меден тен, същият копринен, гъвкав, гол гръб, същата руса коса. Черна кърпа на бели капки около тялото й скриваше от остарелите ми горилски очи — но не от погледа на младата ми памет — полуразвитите гърди, които тъй бях галил през онзи безсмъртен ден. И като приказна дойка на младата принцеса (изгубила се, отвлечена, намерена, облечена в цигански дрипи, през които голотата й се усмихва на краля и на нейните издирвачи) познах тъмнокафявата бенка на хълбока й. Със свещен ужас и омая (кралят ридае от радост, тръбите тръбят, дойката е пияна) отново, видях чаровния хлътнал корем, върху който бяха спирали моите устни, запътени на юг, тези момчешки бедра, върху които бях целувал назъбения отпечатък от ластика на банския — през онзи безумен, безсмъртен ден при Розовите скали. Преживеният оттогава четвърт век се стесни, образува трепетно острие и се стопи".
"Беше същото дете — същите тънки рамене с меден тен, същият копринен, гъвкав, гол гръб, същата руса коса. Черна кърпа на бели капки около тялото й скриваше от остарелите ми горилски очи — но не от погледа на младата ми памет — полуразвитите гърди, които тъй бях галил през онзи безсмъртен ден. И като приказна дойка на младата принцеса (изгубила се, отвлечена, намерена, облечена в цигански дрипи, през които голотата й се усмихва на краля и на нейните издирвачи) познах тъмнокафявата бенка на хълбока й. Със свещен ужас и омая (кралят ридае от радост, тръбите тръбят, дойката е пияна) отново, видях чаровния хлътнал корем, върху който бяха спирали моите устни, запътени на юг, тези момчешки бедра, върху които бях целувал назъбения отпечатък от ластика на банския — през онзи безумен, безсмъртен ден при Розовите скали. Преживеният оттогава четвърт век се стесни, образува трепетно острие и се стопи".
Re: Литературни задачки-закачки (игра с цитати)
Знам коя е тази книга ,но за да не кажете ,че само си разменяме загадки с Миленка ,ще изчакам друг да отговори. Даже малко ще подскажа - същият автор е написал и "Покана за екзекуция" ,но Миленка е публикувала откъс от най -известния му роман, по който има и филм. Хайде ,вие сте!
-
- Кафе машина
- Мнения: 3460
- Регистриран на: Юни 12, '14, 10:56
- Местоположение: Стара Загора
- Получил благодарност: 4 пъти
Re: Литературни задачки-закачки (игра с цитати)
О, това е "Лолита" на Набоков!
За да направиш прерия
ти трябва пчела и детелина,
и една мечта голяма.
Но само и мечта ти стига
ако пчела и детелина няма.
Емили Дикинсън
ти трябва пчела и детелина,
и една мечта голяма.
Но само и мечта ти стига
ако пчела и детелина няма.
Емили Дикинсън
- Гео, граф
- Наркоман
- Мнения: 15868
- Регистриран на: Юли 25, '10, 23:54
- Местоположение: София-Подуенската градинка
- Дал благодарност: 833 пъти
- Получил благодарност: 1677 пъти
Re: Литературни задачки-закачки (игра с цитати)
Сю, кой знае кога ще намине оная шматка Милена, за да потвърди. Лолита е разбира се, затова давай следващата
Ако някой се влюби във вас, бъдете благодарни, защото никой не е длъжен да ви обича!
"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
-
- Кафе машина
- Мнения: 3460
- Регистриран на: Юни 12, '14, 10:56
- Местоположение: Стара Загора
- Получил благодарност: 4 пъти
Re: Литературни задачки-закачки (игра с цитати)
Реших да ви забия в малко по-екзотична обстановка. Ето:
"Обхваната от паника, девойката галопираше с всички сили към близкия бряг, край отъпканите пътеки, които криволичеха из оризищата. Следобедното слънце залязваше. Тя яздеше на дамско седло и макар да беше изкусна ездачка, днес едва успяваше да запази равновесие. Шапката й се беше изгубила, а зелените й дрехи за езда, най-последна парижка мода, бяха съдрани от къпинака и изпръскани с кръв; вятърът развяваше светлокестенявата и коса.
Шибна коня си да побърза. Вече виждаше схлупените бордеи на рибарското село Йокохама, скупчени край високата ограда и край каналите, които обграждаха чуждестранната колония, зърна кулите на двете малки църкви в нея и с облекчение си помисли, че в залива по-нататък се намират британски, френски, американски и руски търговски съдове и дузина военни кораби и параходи."
"Обхваната от паника, девойката галопираше с всички сили към близкия бряг, край отъпканите пътеки, които криволичеха из оризищата. Следобедното слънце залязваше. Тя яздеше на дамско седло и макар да беше изкусна ездачка, днес едва успяваше да запази равновесие. Шапката й се беше изгубила, а зелените й дрехи за езда, най-последна парижка мода, бяха съдрани от къпинака и изпръскани с кръв; вятърът развяваше светлокестенявата и коса.
Шибна коня си да побърза. Вече виждаше схлупените бордеи на рибарското село Йокохама, скупчени край високата ограда и край каналите, които обграждаха чуждестранната колония, зърна кулите на двете малки църкви в нея и с облекчение си помисли, че в залива по-нататък се намират британски, френски, американски и руски търговски съдове и дузина военни кораби и параходи."
За да направиш прерия
ти трябва пчела и детелина,
и една мечта голяма.
Но само и мечта ти стига
ако пчела и детелина няма.
Емили Дикинсън
ти трябва пчела и детелина,
и една мечта голяма.
Но само и мечта ти стига
ако пчела и детелина няма.
Емили Дикинсън