Литературни задачки-закачки (игра с цитати)
- greeneyed
- Чист кофеин
- Мнения: 9994
- Регистриран на: Ное 30, '09, 15:11
- Местоположение: 550 м н.в., в полите на Средна гора
- Дал благодарност: 460 пъти
- Получил благодарност: 875 пъти
Re: Литературни задачки-закачки (игра с цитати)
Да, Хайтов е , ама прочетете и разказа , много е забавен. Казва се "Страх".
-
- Кафе машина
- Мнения: 3460
- Регистриран на: Юни 12, '14, 10:56
- Местоположение: Стара Загора
- Получил благодарност: 4 пъти
Re: Литературни задачки-закачки (игра с цитати)
Разказът наистина е много забавен. На страха очите са големи.
Ето друг любим автор:
"Не бях удостоен дори с вниманието да бъда задържан повече от пет минути в къщата му и да се полюбувам на вълшебния patio interior с пълзящи ясмини по стените, с няколко палми и басеин, в който шуртеше вода от една колона, покрита с арабески. Художникът ме прие с такава досада, сякаш бях смутил най-скъпоценните часове на творчеството му."
Ето друг любим автор:
"Не бях удостоен дори с вниманието да бъда задържан повече от пет минути в къщата му и да се полюбувам на вълшебния patio interior с пълзящи ясмини по стените, с няколко палми и басеин, в който шуртеше вода от една колона, покрита с арабески. Художникът ме прие с такава досада, сякаш бях смутил най-скъпоценните часове на творчеството му."
За да направиш прерия
ти трябва пчела и детелина,
и една мечта голяма.
Но само и мечта ти стига
ако пчела и детелина няма.
Емили Дикинсън
ти трябва пчела и детелина,
и една мечта голяма.
Но само и мечта ти стига
ако пчела и детелина няма.
Емили Дикинсън
- greeneyed
- Чист кофеин
- Мнения: 9994
- Регистриран на: Ное 30, '09, 15:11
- Местоположение: 550 м н.в., в полите на Средна гора
- Дал благодарност: 460 пъти
- Получил благодарност: 875 пъти
-
- Кафе машина
- Мнения: 3460
- Регистриран на: Юни 12, '14, 10:56
- Местоположение: Стара Загора
- Получил благодарност: 4 пъти
Re: Литературни задачки-закачки (игра с цитати)
Български писател, но пише за за Испания.
Е, много силен жокер ви дадох.
Е, много силен жокер ви дадох.
За да направиш прерия
ти трябва пчела и детелина,
и една мечта голяма.
Но само и мечта ти стига
ако пчела и детелина няма.
Емили Дикинсън
ти трябва пчела и детелина,
и една мечта голяма.
Но само и мечта ти стига
ако пчела и детелина няма.
Емили Дикинсън
- Гео, граф
- Наркоман
- Мнения: 15816
- Регистриран на: Юли 25, '10, 23:54
- Местоположение: София-Подуенската градинка
- Дал благодарност: 710 пъти
- Получил благодарност: 1479 пъти
Re: Литературни задачки-закачки (игра с цитати)
Хм, едниснтвения нашенец, който е писал за Испания и аз съм го чела, е Милен Русков, книгата е Захвърлени в природата. Но тази сцена не ми е позната. Сигур не е той... А и действието в Осъдени души също се развива там, обаче това пък хептен не е ... Пас съмсюзан написа:Български писател, но пише за за Испания.
Е, много силен жокер ви дадох.
Ако някой се влюби във вас, бъдете благодарни, защото никой не е длъжен да ви обича!
"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
-
- Кафе машина
- Мнения: 3460
- Регистриран на: Юни 12, '14, 10:56
- Местоположение: Стара Загора
- Получил благодарност: 4 пъти
Re: Литературни задачки-закачки (игра с цитати)
Не е само Осъдени души, Гео. Ще изчакам още малко. Явно малко хора поглеждат тук.
За да направиш прерия
ти трябва пчела и детелина,
и една мечта голяма.
Но само и мечта ти стига
ако пчела и детелина няма.
Емили Дикинсън
ти трябва пчела и детелина,
и една мечта голяма.
Но само и мечта ти стига
ако пчела и детелина няма.
Емили Дикинсън
Re: Литературни задачки-закачки (игра с цитати)
Поглеждам редовно аз ,но не мога да се сетя за такъв автор.Явно не съм го чела.
Re: Литературни задачки-закачки (игра с цитати)
Да не би да е Последната територия на Момчил Николов ? Само че не съм я чела.Един приятел ми говори за нея и си спомням ,че действието там се развива в Барселона.
-
- Кафе машина
- Мнения: 3460
- Регистриран на: Юни 12, '14, 10:56
- Местоположение: Стара Загора
- Получил благодарност: 4 пъти
Re: Литературни задачки-закачки (игра с цитати)
Досега Гео е най-близо.
Това е откъс от един разказ на Димитър Димов "Задушна нощ в Севиля"
Гео, пак си ти наред.
Това е откъс от един разказ на Димитър Димов "Задушна нощ в Севиля"
Гео, пак си ти наред.
За да направиш прерия
ти трябва пчела и детелина,
и една мечта голяма.
Но само и мечта ти стига
ако пчела и детелина няма.
Емили Дикинсън
ти трябва пчела и детелина,
и една мечта голяма.
Но само и мечта ти стига
ако пчела и детелина няма.
Емили Дикинсън
- Гео, граф
- Наркоман
- Мнения: 15816
- Регистриран на: Юли 25, '10, 23:54
- Местоположение: София-Подуенската градинка
- Дал благодарност: 710 пъти
- Получил благодарност: 1479 пъти
Re: Литературни задачки-закачки (игра с цитати)
Ок, щом Сюзан така разпореди, ето моята загадка:
Скоро след като Астур замина да се посъветва с Тъкачката на светове, във фермата му се роди брат — Ариман. Раждането му не стана по мърлявия начин, по който се раждат човешките бебета. Създанията като Ариман се раждат цели и оформени, а важните знания за тях самите и за Вселената са им вродени.
В единия миг го нямаше, а в следващия — ето ти го в двора, шест фута висок, гол-голеничък, примига за първи път срещу слънцето.
Леция тъкмо изнасяше в двора една голяма ваза. Смяташе да я напълни с вода и да пусне розови листенца да плуват вътре. Но тъкмо в този миг Ариман възникна току пред очите й. Тя така се стресна, че изтърва вазата. Тя падна на застлания с каменни плочи двор и се разби на хиляди парченца.
— Кой си ти? — попита Леция.
— Ариман — отвърна Ариман.
— Никога не съм те чувала.
— Брат съм на Астур.
— Никой не ми е казал, че ще идваш.
— И аз не го знаех.
* * *
Ариман мислеше, че Леция е красива и й го каза. Леция му отвърна да се разкара. Ариман се отправи сам-самичък към задното пасище, където кравите пасяха. Седна на една скала и се замисли тежко.
Едва се е родил, и ето ти вече проблеми: проблемите на второродния син.
Ревнуваше от Астур, който, тъй като беше пръв, очевидно беше предопределен да бъде важна фигура във вселенските работи. Докато той, Ариман, беше нищо, нула, дупка, аномалия, грешка, безсмислен епифеномен, рожба на хаоса и случайността.
Не само че се беше родил втори, ами и представа си нямаше с какво трябва да се занимава.
Знаеше само, че иска да си намери важна кауза, която да следва.
Но каква?
Не щеше да служи на човечеството. За боговете не му дремеше. Пукната пара не даваше за съдбата на Вселената.
Знаеше само, че не иска да завърши втори от двамата участници в надбягването.
Имаше нужда да прави нещо — но какво? Усещаше, че с каквото и да реши да се захване, то ще е скапано, гадно, противно, смрадливо, гнусно.
И все пак искаше да го прави.
Но какво ли можеше да бъде то?
Седеше на камъка и мислеше. След малко една крава се отдели от стадото и се приближи до него.
— Здрасти, краво — поздрави Ариман.
Кравата го изгледа хладно и продължи да пасе.
— Само исках да си поговорим — рече Ариман.
Кравата го изгледа подозрително и тръгна да се отдалечава.
— Аз говоря езика ти! — провикна се Ариман на кравешки. — Можем да станем приятели!
— Силно се съмнявам — отвърна кравата.
— Явно ти си особена крава — рече Ариман. — Можеш ли да ми дадеш някакъв знак?
— Що за знак?
— Ами например да ми кажеш с какво да се заловя? Може би то има нещо общо с Леция? — додаде той с надежда.
— Зарежи го това — рече кравата. — Имаш по-важна работа от това да сваляш жената на брат си.
— Знаех си, че имам да правя нещо важно! Но какво?
— Не ме питай мен — отвърна кравата.
— Но кого да попитам?
— Що не пробваш с тайнствената дама отвъд хълмчето?
Скоро след като Астур замина да се посъветва с Тъкачката на светове, във фермата му се роди брат — Ариман. Раждането му не стана по мърлявия начин, по който се раждат човешките бебета. Създанията като Ариман се раждат цели и оформени, а важните знания за тях самите и за Вселената са им вродени.
В единия миг го нямаше, а в следващия — ето ти го в двора, шест фута висок, гол-голеничък, примига за първи път срещу слънцето.
Леция тъкмо изнасяше в двора една голяма ваза. Смяташе да я напълни с вода и да пусне розови листенца да плуват вътре. Но тъкмо в този миг Ариман възникна току пред очите й. Тя така се стресна, че изтърва вазата. Тя падна на застлания с каменни плочи двор и се разби на хиляди парченца.
— Кой си ти? — попита Леция.
— Ариман — отвърна Ариман.
— Никога не съм те чувала.
— Брат съм на Астур.
— Никой не ми е казал, че ще идваш.
— И аз не го знаех.
* * *
Ариман мислеше, че Леция е красива и й го каза. Леция му отвърна да се разкара. Ариман се отправи сам-самичък към задното пасище, където кравите пасяха. Седна на една скала и се замисли тежко.
Едва се е родил, и ето ти вече проблеми: проблемите на второродния син.
Ревнуваше от Астур, който, тъй като беше пръв, очевидно беше предопределен да бъде важна фигура във вселенските работи. Докато той, Ариман, беше нищо, нула, дупка, аномалия, грешка, безсмислен епифеномен, рожба на хаоса и случайността.
Не само че се беше родил втори, ами и представа си нямаше с какво трябва да се занимава.
Знаеше само, че иска да си намери важна кауза, която да следва.
Но каква?
Не щеше да служи на човечеството. За боговете не му дремеше. Пукната пара не даваше за съдбата на Вселената.
Знаеше само, че не иска да завърши втори от двамата участници в надбягването.
Имаше нужда да прави нещо — но какво? Усещаше, че с каквото и да реши да се захване, то ще е скапано, гадно, противно, смрадливо, гнусно.
И все пак искаше да го прави.
Но какво ли можеше да бъде то?
Седеше на камъка и мислеше. След малко една крава се отдели от стадото и се приближи до него.
— Здрасти, краво — поздрави Ариман.
Кравата го изгледа хладно и продължи да пасе.
— Само исках да си поговорим — рече Ариман.
Кравата го изгледа подозрително и тръгна да се отдалечава.
— Аз говоря езика ти! — провикна се Ариман на кравешки. — Можем да станем приятели!
— Силно се съмнявам — отвърна кравата.
— Явно ти си особена крава — рече Ариман. — Можеш ли да ми дадеш някакъв знак?
— Що за знак?
— Ами например да ми кажеш с какво да се заловя? Може би то има нещо общо с Леция? — додаде той с надежда.
— Зарежи го това — рече кравата. — Имаш по-важна работа от това да сваляш жената на брат си.
— Знаех си, че имам да правя нещо важно! Но какво?
— Не ме питай мен — отвърна кравата.
— Но кого да попитам?
— Що не пробваш с тайнствената дама отвъд хълмчето?
Ако някой се влюби във вас, бъдете благодарни, защото никой не е длъжен да ви обича!
"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд