Литературни задачки-закачки (игра с цитати)

[Албена]

Аууу,да не чувам лоша дума за жените ,пишещи фентъзи.
Миленка ,доколкото познавам Гео ,вече трябва да ти е проглушила ушите с любимата си Робин Хоб!
Аз пък не съм чела тази книгата ,от която е откъса ,така че ,който знае да казва.

[Гео, граф]

Щом никой не казва, ще се включа - авторката е Марион Зимър Брадли, а произведението е Мъглите на Авалон . Сюзан е подбрала цитат, който отлично подсказва и не беше трудно да се сетя. Почти съм сигурна, че думите са на Моргана и от тях ясно се усеща борбата между агресивното ранно християнство и древната друидска мъдрост. Преди да открия Артуриадата на Бърнард Корнуел (която е най-моята ), много харесвах женския поглед на М.З.Брадли върху легендата, но след него преразгледах позицията си. И не защото е жена

[Гео, граф]

Хей, Сю, познала ли съм, та да пускам следваща загадка !

[сюзан]

Хей, Сю, познала ли съм, та да пускам следваща загадка !

Разбира се, че да. Аз се чудя къде се изгуби, а ти си ме чакала. Давай, пак си ти.

[Гео, граф]

'Звинявам се за закъснението

''Има и руска песен, която казва нещо подобно. Един руски мужик хвали селото си с думите:
- Хороша наша деревня, только улицы грязны...
На български език това означава:
- Хубаво е наше село, само улиците му са кални...
Та думата ни е за нашата селса България. И тя е нещо като едно село в голямото пространство на света. Само че това наше село е особено: "Наше село - харно село, Търне, моме, Търне. От две страни слънце грее, Търне, моме, Търне''.
Чувам как читателите ни си казват на ума:
- Хайде, джанъм, две слънца! То едно да имаше в тези страшните, студени мъгли...
Не, не - вашите песимистически главопоклащания нямат никакво оправдание, уважаеми господа. В България греят две слънца - едното се блещи от националния комитет, другото блещука от Министерския съвет, а по средата нашата родна страна прави слънчеви бани.''

[Албена]

Гео,предавам се ! Не го знам това.Уж познато ми звучи ,ама ... Или подсказвай или ни пусни нещо ново.

[Гео, граф]

Ситни дребни като камилчета - фейлетони на Трифон Кунев. Изненадана съм, че никой не позна текста !

Добре, ето нова загадка:

Сестра Мери Бъбрива беше предана сатанистка от рождение. Като малка ходеше на Вещерско училище и печелеше черни звезди по краснопис и черен дроб. Когато й наредиха да се присъедини към Бърборанския орден, тя послушно се присъедини, тъй като си беше природно надарена в това отношение и във всеки случай знаеше, че ще попадне сред приятели. Тя би могла да бъде доста схватлива, ако й се бе удала някаква възможност да се усети за това, но твърде отдавна бе проумяла, че ако си заплес, както сама се изразяваше, много по-лесно изминаваш своя жизнен път. В момента на нея й подават златокоса мъжка рожба, която ще наречем Сатана, Унищожител на крале, Ангел на бездънната преизподня, Великият звяр, наречен Дракон, Княз на Този свят, Баща на лъжата, Семе Сатанинско и Господар на Мрака.
Гледайте внимателно. Тука има, тука нема…
— Това ли е той? — попита сестра Мери, като се блещеше срещу бебето. — Но аз очаквах очите му да са някакви шантави. Червени — или зелени. Или пък да е с мънички сладички копитца. Или с опашчица на гъзенцето — рече тя и го обърна по гръб. И рогца си нямаше. Синът на Сатаната изглеждаше зловещо нормален.
— Да, той е — рече Кроули.
— Представете си само — аз държа Антихриста! — рече сестра Мери. — И как къпя Антихриста… и му броя мъничките пръстенца-сладуренца…
Сега тя говореше направо на детето, потънала в някакъв свой свят. Кроули размаха ръка пред покривалото й.
— Ало? Ало? Сестра Мери?
— Извинявайте, сър. Ама какъв е сладур! Прилича ли на татко си? Ха на бас, че прилича. Не е ли цял бащичко…?
— Не е — заяви твърдо Кроули. — А сега на ваше място бих се отправил към родилните зали.
— Като порасне, дали ще ме помни според вас? — попита мечтателно сестра Мери, докато бавно ситнеше по коридора.
— Молете се да не ви помни — рече Кроули и офейка.
Сестра Мери вървеше през болницата, гушнала в ръце Сатаната, Унищожител на кралете, Ангел на бездънната преизподня, Великия звяр, наречен Дракон, Бащата на лъжата, Семето сатанинско и Господаря на мрака. Намери една бебешка количка и го положи вътре.
Той изгука. Тя го погъделичка.

[Албена]

Как да не ги обичаш Геймън и Пратчет - Добри поличби.

Направо ви пускам загадка ,да ме прости Гео ,че не я дочаках

"Сеси летеше високо в небето, над долини, под звезди, над река, езеро, път. Летеше невидима като млади пролетни ветрове, свежа като диханието на детелината в притихналите в сумрака поля. Рееше се в гълъби, меки като бели хермелини, спираше в дървета и живееше в цветя, пръскайки листенца на вятъра. Кацаше в лимоненозелена жаба, прохладна като мента край блестящо езерце. Подтичваше в рошаво куче и лаеше, за да чуе ехото от далечните обори. Живееше в младите априлски треви, в сладките бистри течности, извиращи от мускусната земя.

Пролет е, помисли си Сеси. Тази нощ ще вляза във всяко живо същество на света.

И ето че влизаше в спретнати щурчета по мокрите пътища или пък се къпеше в росата на желязна порта. Току-що бе навършила седемнайсет и бързият й ум летеше невидим с ветровете на Илинойс. "

[Гео, граф]

Бени е познала естествено, дори не ми е минало през ума съмнение. Но нейната загадка си остава такава ...
Казвай откъде е и продължавай с нова

[maranta]

Бени, това е Бредбъри, нали Обаче откъде беше