Re: В момента чета...
Публикувано на: Мар 29, '17, 18:05
Позабавлявах се тия дни с добрия стар Петър Бобев - Позорът на Один. Традиционно приятно приключенско четиво, както винаги изпипано от този автор. Недоумявам защо така е подценяван, дали защото пише юношески романи или защото е творил в соц-времето ... не знам, но винаги съм си го харесвала .
Сега чета Чингис хан на Василий Як. Обичам исторически романи. Май очаквах проза от рода на тази на Александър Кравчук (Нерон, Октавиан Август, Дните на Клеопатра) или на Робърт Грейвз (Аз, Клавдий, Велизарий, Златното руно), или да речем Морис Дрюон (поредицата Прокълнатите крале), но Василий Як пише по негов си начин - приятен, ненатрапчив и лек. Историята започва на съвсем друго място, със съвършено други хора и постепенно води до логичния си център. Читателя получава поглед първо към епохата, към най-силния съсед на Монголската империя - държавата Хорезъм, която май по времето на Чингис хан престава да съществува, но това предстои да разбера по-нататък. Научавам обаче други интересни неща. Как този мъж е успял да обедини многото войнствени и постоянно воюващи помежду си племена от Централна Азия и ги е превърнал в съвършената бойна машина, прегазила Китай и вече обърнала поглед на запад. Как е стъпил за властта си не върху аристокрацията, а върху способните воини, независимо от социалното им положение. Равните възможности изтласкват напред и нагоре качествените бойци и ги превръщат в талантливи военачалници. Само един поглед върху териториите на империята му (впрочем най-голямата в световната история!) е достатъчен, за да се изпълни човек с уважение към този титан...
Сега чета Чингис хан на Василий Як. Обичам исторически романи. Май очаквах проза от рода на тази на Александър Кравчук (Нерон, Октавиан Август, Дните на Клеопатра) или на Робърт Грейвз (Аз, Клавдий, Велизарий, Златното руно), или да речем Морис Дрюон (поредицата Прокълнатите крале), но Василий Як пише по негов си начин - приятен, ненатрапчив и лек. Историята започва на съвсем друго място, със съвършено други хора и постепенно води до логичния си център. Читателя получава поглед първо към епохата, към най-силния съсед на Монголската империя - държавата Хорезъм, която май по времето на Чингис хан престава да съществува, но това предстои да разбера по-нататък. Научавам обаче други интересни неща. Как този мъж е успял да обедини многото войнствени и постоянно воюващи помежду си племена от Централна Азия и ги е превърнал в съвършената бойна машина, прегазила Китай и вече обърнала поглед на запад. Как е стъпил за властта си не върху аристокрацията, а върху способните воини, независимо от социалното им положение. Равните възможности изтласкват напред и нагоре качествените бойци и ги превръщат в талантливи военачалници. Само един поглед върху териториите на империята му (впрочем най-голямата в световната история!) е достатъчен, за да се изпълни човек с уважение към този титан...