Форум HobbyKafe.com

Позабавлявах се тия дни с добрия стар Петър Бобев - Позорът на Один. Традиционно приятно приключенско четиво, както винаги изпипано от този автор. Недоумявам защо така е подценяван, дали защото пише юношески романи или защото е творил в соц-времето ... не знам, но винаги съм си го харесвала .

Сега чета Чингис хан на Василий Як. Обичам исторически романи. Май очаквах проза от рода на тази на Александър Кравчук (Нерон, Октавиан Август, Дните на Клеопатра) или на Робърт Грейвз (Аз, Клавдий, Велизарий, Златното руно), или да речем Морис Дрюон (поредицата Прокълнатите крале), но Василий Як пише по негов си начин - приятен, ненатрапчив и лек. Историята започва на съвсем друго място, със съвършено други хора и постепенно води до логичния си център. Читателя получава поглед първо към епохата, към най-силния съсед на Монголската империя - държавата Хорезъм, която май по времето на Чингис хан престава да съществува, но това предстои да разбера по-нататък. Научавам обаче други интересни неща. Как този мъж е успял да обедини многото войнствени и постоянно воюващи помежду си племена от Централна Азия и ги е превърнал в съвършената бойна машина, прегазила Китай и вече обърнала поглед на запад. Как е стъпил за властта си не върху аристокрацията, а върху способните воини, независимо от социалното им положение. Равните възможности изтласкват напред и нагоре качествените бойци и ги превръщат в талантливи военачалници. Само един поглед върху териториите на империята му (впрочем най-голямата в световната история!) е достатъчен, за да се изпълни човек с уважение към този титан...

Гео, граф написа:Вчера си взех новата книга на Нарине Абгарян ''Хората, които са винаги с мен'' и почти осъмнах с нея. Такава вселенска мъдрост и любов има в тази млада жена, такава приказна енергия и нежност излъчват редовете, че стоя захласната, а трябва да работя...

"Животът е там, където ни чакат.
Животът е там, където ни обичат."

И аз я ппрочетох, но повече ми хареса предната и книга "Три ябълки паднаха от небето"

bouquet написа:... И аз я прочетох, но повече ми хареса предната и книга "Три ябълки паднаха от небето"

Букетче, знаеш, че обикновено казвам доста повече думи за книгите, които чета, но за тази не можах да пиша, защото ме държеше за гърлото и стискаше, стискаше... В момента, в който завърших последния ред, я отворих от началото и я започнах отново, с нови очи и разбиране. Такова нещо не ми се беше случвало от ученически години. Имах нужда да разбера много неща, които изпуснах при първия прочит. Силно ме впечатли нестандартната структура на книгата - на пръв поглед хаотична и неясна - както разказва нечия история, Абгарян внезапно и без предисловие се пренася в друго време, на друго място и с други герои, което е объркващо. Буквално всеки ред, всяка дума има скрит смисъл и изпуснеш ли брънка, нещата се заплитат като кълбо прежда, подгонено от котката...

И, да, тази книга е болка, докато Ябълките бяха светлина ...

Една много любопитна статия на Силвия Недкова, която разглежда модата в книгите като индикатор на социологическите процеси в обществото ни. Направо социокултурна антропология

"Императорът на всички болести" на Сидхарт Мукхърджи.

В момента чета "Шантарам" на Грегъри Дейвид Робъртс.

О, тази ми я препоръчаха горещо. Как ти се струва?

Доста в началото съм, но ми допада. Горещо ми я препоръчаха и на мен. Чета я в електронен вариант 1100 стр.

Аз препрочитам любимата космическа одисея Хиперион на Дан Симънс ! Прочетох първия том (всъщност той е Хиперион), сега съм преполовила втория Падането на Хиперион. Имам да споделям за тях, като ги приключа, само се чудя дали тук или в Sci-fi-темата

Emilly1212 написа:Доста в началото съм, но ми допада. Горещо ми я препоръчаха и на мен. Чета я в електронен вариант 1100 стр.

Охо, електронен, а откъде?