В момента чета...
Re: В момента чета...
Oх сълзи ми потекоха.
Ето, още малко от него.
Наказан от Бог
Любимата изрично ми забрани да купувам и боядисвам яйцата за Великден. Много мразя да ме кара да свърша някаква работа, защото по природа съм малко мързелив, но като ми забранява нещо, просто ми идва отвътре да го направя. Тя е на бачкане. Тъкмо съм се събудил и пуша. Клозет, баня, с котката Ивелина се боричкаме и си хапем вратовете, сякаш сме животни. Слизам до магазина. Пълнят ми една торба с две гумени бири, цигари, боя, салам. Взимам торбата в едната ръка и заръчвам цяла кора с яйца. Продавачката ме пита искал ли съм да ми я опакова по някакъв начин. Отказвам – аз съм горд човек. Сега и следващата ми ръка е пълна, а трябва да си изкарам портфейла. Не ми стига акълът да оставя кората и се опитвам с нея да бръкна във вътрешния си джоб. Първо яйце се чупи на плочките: „Извинете.” Второто се втурва надолу, но го хващам с лявата ръка, третото пада, улавям го с дясната, а четвъртото поемам с другата. Петото го крепя с език и око. Въртя се на опашката като мъртвопиян жонгльор, нападнат от ято бухали, а хората явно мислят, че страдам от още неизучена душевна болест. Как да е плащам – загубил съм само 11 яйца. Вкъщи отделям мъжките от женските. Разпределям ги в две тенджери на печката – ще се готвят на различни температури. Само много глупав човек би сложил яйца в микровълновата. За щастие аз съм умен и слагам само едно да видя какво ще стане. След малко гръмва. Ивчето отдавна се е скрила в коша за пране на Нора (аз имам химически чувал на терасата). В микровълновата все едно някой е повръщал компот от кайсии. Почиствам с малката прахосмукачка, дето е на батерии (издава странни звуци, но не е проблем). Колко ли трябва да се варят тия яйца? Чета в нета – между 5 и 7 минути. Не вярвам да е минал повече от час. Заливам със студена вода и ги вадя. Някои са се напукали и с котката си правим салата от тях. Наздраве (за мен ракия, за нея бира). Сега ще нарисувам оцелелите седем със свещ. Заострям върха и почвам: лебед, слон, емблемата на моя отбор, шопска салата, тигър, жираф... оп... последното го изтървам на пода, а Ивка сяда връз него. Ще мъти. К’во да я правиш – майчин инстинкт. Шестте боядисвам с червена, зелена и синя боя (не капя много по мебелите, земята, коридора, спалнята и терасата). Рисунките ми постепенно излизат – чудесно, все пак съм представител на културата. Хм... е нали изобразявах животни и други работи... тук има само шест яйца с цици!!! Трябва да ида на психиатър! Любимата се прибира. Сигурно се е обърнала към религията, защото непрестанно се кръсти, шепнейки някакви псалми. През зъби ме гони в банята. Виж ти... в главата приличам на индианец негър. Поизцапал съм се, но какво пък чак толкоз!? Къпя се (два пъти в един ден!?), а след час Нора ме пуска да изляза. Докато е чистила, е сготвила – способно момиче. Сядаме на трапезата. Ххахахахаха... котката Ивелина е добила всички цветове на дъгата (включително зелен език). Оп... помръквам... аз ще трябва да я изкъпя, а как се къпе тоя звяр... майко мила... Черпим се, на годеницата ми ѝ поотминава бясът (даже се смее на яйцата). Изведнъж вижда миниатюрна паяжинка на стената, грабва малката прахосмукачка, натиска копчето, а тя вместо да смуче, изплюва компота от кайсии. Нора ме поглежда – в очите ѝ има залепнали шипове от ярост с частица пухкаво съжаление, че някога ме е срещнала. Взимам си цигарите и бавно поемам към вратата – ще търся добри комшии, които да ме приютят за тази вечер... Бог ме наказва, че нарисувах цици на яйцата му.
Ето, още малко от него.
Наказан от Бог
Любимата изрично ми забрани да купувам и боядисвам яйцата за Великден. Много мразя да ме кара да свърша някаква работа, защото по природа съм малко мързелив, но като ми забранява нещо, просто ми идва отвътре да го направя. Тя е на бачкане. Тъкмо съм се събудил и пуша. Клозет, баня, с котката Ивелина се боричкаме и си хапем вратовете, сякаш сме животни. Слизам до магазина. Пълнят ми една торба с две гумени бири, цигари, боя, салам. Взимам торбата в едната ръка и заръчвам цяла кора с яйца. Продавачката ме пита искал ли съм да ми я опакова по някакъв начин. Отказвам – аз съм горд човек. Сега и следващата ми ръка е пълна, а трябва да си изкарам портфейла. Не ми стига акълът да оставя кората и се опитвам с нея да бръкна във вътрешния си джоб. Първо яйце се чупи на плочките: „Извинете.” Второто се втурва надолу, но го хващам с лявата ръка, третото пада, улавям го с дясната, а четвъртото поемам с другата. Петото го крепя с език и око. Въртя се на опашката като мъртвопиян жонгльор, нападнат от ято бухали, а хората явно мислят, че страдам от още неизучена душевна болест. Как да е плащам – загубил съм само 11 яйца. Вкъщи отделям мъжките от женските. Разпределям ги в две тенджери на печката – ще се готвят на различни температури. Само много глупав човек би сложил яйца в микровълновата. За щастие аз съм умен и слагам само едно да видя какво ще стане. След малко гръмва. Ивчето отдавна се е скрила в коша за пране на Нора (аз имам химически чувал на терасата). В микровълновата все едно някой е повръщал компот от кайсии. Почиствам с малката прахосмукачка, дето е на батерии (издава странни звуци, но не е проблем). Колко ли трябва да се варят тия яйца? Чета в нета – между 5 и 7 минути. Не вярвам да е минал повече от час. Заливам със студена вода и ги вадя. Някои са се напукали и с котката си правим салата от тях. Наздраве (за мен ракия, за нея бира). Сега ще нарисувам оцелелите седем със свещ. Заострям върха и почвам: лебед, слон, емблемата на моя отбор, шопска салата, тигър, жираф... оп... последното го изтървам на пода, а Ивка сяда връз него. Ще мъти. К’во да я правиш – майчин инстинкт. Шестте боядисвам с червена, зелена и синя боя (не капя много по мебелите, земята, коридора, спалнята и терасата). Рисунките ми постепенно излизат – чудесно, все пак съм представител на културата. Хм... е нали изобразявах животни и други работи... тук има само шест яйца с цици!!! Трябва да ида на психиатър! Любимата се прибира. Сигурно се е обърнала към религията, защото непрестанно се кръсти, шепнейки някакви псалми. През зъби ме гони в банята. Виж ти... в главата приличам на индианец негър. Поизцапал съм се, но какво пък чак толкоз!? Къпя се (два пъти в един ден!?), а след час Нора ме пуска да изляза. Докато е чистила, е сготвила – способно момиче. Сядаме на трапезата. Ххахахахаха... котката Ивелина е добила всички цветове на дъгата (включително зелен език). Оп... помръквам... аз ще трябва да я изкъпя, а как се къпе тоя звяр... майко мила... Черпим се, на годеницата ми ѝ поотминава бясът (даже се смее на яйцата). Изведнъж вижда миниатюрна паяжинка на стената, грабва малката прахосмукачка, натиска копчето, а тя вместо да смуче, изплюва компота от кайсии. Нора ме поглежда – в очите ѝ има залепнали шипове от ярост с частица пухкаво съжаление, че някога ме е срещнала. Взимам си цигарите и бавно поемам към вратата – ще търся добри комшии, които да ме приютят за тази вечер... Бог ме наказва, че нарисувах цици на яйцата му.
- Гео, граф
- Наркоман
- Мнения: 15885
- Регистриран на: Юли 25, '10, 23:54
- Местоположение: София-Подуенската градинка
- Дал благодарност: 859 пъти
- Получил благодарност: 1725 пъти
Re: В момента чета...
Отдавна сме се сприятелили с Кольо, Бени, ама книжно тяло не бях държала, а нали знаеш каква разлика има между екрана и реалната книга. Обаче виж Малката как здраво е зарибена, как го захапа само . Ми така де, половината кеф е в споделянетоАлбена написа:Гео ,последвай го този Кольо във ФБ и първа ще научаваш новите му приключения. Аз съм ги чела там .
Ако някой се влюби във вас, бъдете благодарни, защото никой не е длъжен да ви обича!
"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
- Гео, граф
- Наркоман
- Мнения: 15885
- Регистриран на: Юли 25, '10, 23:54
- Местоположение: София-Подуенската градинка
- Дал благодарност: 859 пъти
- Получил благодарност: 1725 пъти
Re: В момента чета...
Ако някой се влюби във вас, бъдете благодарни, защото никой не е длъжен да ви обича!
"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
- Гео, граф
- Наркоман
- Мнения: 15885
- Регистриран на: Юли 25, '10, 23:54
- Местоположение: София-Подуенската градинка
- Дал благодарност: 859 пъти
- Получил благодарност: 1725 пъти
Re: В момента чета...
Чета Наследникът от Калкута. Детска била. Не помня такова нещо. Знам, че бях омаяна от тази книга в детството си, та може и детска да е, но засега си е много интересна. По-скоро е приключенска, действието се развива в края на XVIII век, има пирати, морски битки, подозирам интриги и подмяна на документи, красавицата се влюбва в смелия мъж, очертават се вече добрите и лошите. Още съм в началото, обаче почти нищо не помня, само едно-две имена ми звучат познато... Ще видим нататък
Ако някой се влюби във вас, бъдете благодарни, защото никой не е длъжен да ви обича!
"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
- greeneyed
- Наркоман
- Мнения: 10039
- Регистриран на: Ное 30, '09, 15:11
- Местоположение: 550 м н.в., в полите на Средна гора
- Дал благодарност: 627 пъти
- Получил благодарност: 1117 пъти
-
- Кафе машина
- Мнения: 3460
- Регистриран на: Юни 12, '14, 10:56
- Местоположение: Стара Загора
- Получил благодарност: 4 пъти
Re: В момента чета...
Гео, , чела съм я поне 3 пъти, но сега, заради теб ще я прочета още веднаж. Детска? Глупусти! Това беше любимата ми книга. Е, една от любимите.
Сегашните деца не знаят какво е да осъмнеш с книга, защото не можеш да спреш да четеш. Те осъмват с телефоните и таблетите.
Сегашните деца не знаят какво е да осъмнеш с книга, защото не можеш да спреш да четеш. Те осъмват с телефоните и таблетите.
За да направиш прерия
ти трябва пчела и детелина,
и една мечта голяма.
Но само и мечта ти стига
ако пчела и детелина няма.
Емили Дикинсън
ти трябва пчела и детелина,
и една мечта голяма.
Но само и мечта ти стига
ако пчела и детелина няма.
Емили Дикинсън
-
- Кафе машина
- Мнения: 3460
- Регистриран на: Юни 12, '14, 10:56
- Местоположение: Стара Загора
- Получил благодарност: 4 пъти
Re: В момента чета...
Катя, благодаря ти! Наистина много интересни факти. Не съм ги знаела досега.greeneyed написа:Прочети и историята на написването и, удивителна е!
За да направиш прерия
ти трябва пчела и детелина,
и една мечта голяма.
Но само и мечта ти стига
ако пчела и детелина няма.
Емили Дикинсън
ти трябва пчела и детелина,
и една мечта голяма.
Но само и мечта ти стига
ако пчела и детелина няма.
Емили Дикинсън
- Гео, граф
- Наркоман
- Мнения: 15885
- Регистриран на: Юли 25, '10, 23:54
- Местоположение: София-Подуенската градинка
- Дал благодарност: 859 пъти
- Получил благодарност: 1725 пъти
Re: В момента чета...
Да, Грийни и Сюзан, историята на написването на тази книга за мен е тържество на свободния човешки дух! Той не може да бъде изпратен в трудов лагер, не може да бъде каторжник или роб. Именно в него виждам величието на ''Свободата, Санчо''!!!
Ако някой се влюби във вас, бъдете благодарни, защото никой не е длъжен да ви обича!
"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
-
- Чист кофеин
- Мнения: 5057
- Регистриран на: Сеп 2, '16, 09:50
- Дал благодарност: 268 пъти
- Получил благодарност: 1339 пъти
Re: В момента чета...
Току-що дочетох и абсолютно горещо препоръчвам Крадецът на книги на Маркъс Зюсак - необикновена книга на невероятен автор.
А сега си вземам Торба с кости и Дума Ки на Стивън Кинг - първият път , когато ги четох, удоволствието беше неописуемо.
А сега си вземам Торба с кости и Дума Ки на Стивън Кинг - първият път , когато ги четох, удоволствието беше неописуемо.
- Гео, граф
- Наркоман
- Мнения: 15885
- Регистриран на: Юли 25, '10, 23:54
- Местоположение: София-Подуенската градинка
- Дал благодарност: 859 пъти
- Получил благодарност: 1725 пъти
Re: В момента чета...
От няколко години пиля мозъци за тази книга, Лилко ! Зюсак пише завладяващо красива литература, а Крадецът е черешката му ! Шокиращ, провокативен, философски, фантасмагоричен поглед от другата страна. Свикнали сме да приемаме германците само като агресори, а там също са живели обикновените малки хора, които не са имали нищо общо с нацистките амбиции. И тези хора са страдали от войната не по-малко от останалия свят. Колкото до разказа, който води Смъртта от първо лице единствено число, той е апотеоз на живота, на съпричастието и обичтаLilly написа:Току-що дочетох и абсолютно горещо препоръчвам Крадецът на книги на Маркъс Зюсак - необикновена книга на невероятен автор...
Ако някой се влюби във вас, бъдете благодарни, защото никой не е длъжен да ви обича!
"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд