В момента чета...

[bouquet]

Да, много я хвалят Шантарам, но аз не можах да я прочета
Започнах "Три ябълки паднаха от небето". Чудесна книга!

[дара]

Започнах да чета "Сага за клана Отори "от Лиан Хърн
Интересна е засега, подарък от сина ми , трябва да се прочете

[serena]

Тази "Шантарам" я намерих, обаче прочетох краткото резюме и малко се отвратих, честно казано никак не ми се чете за престъпния живот на някой си. Наркотици, обири, бягство от затвора, муджахидини, егати авторът може и да има дарба за писане, ама да беше написал книга за нещо добро.

Напоследък си припомних "Силмарилион" на Толкин. Виж за нея от сърце мога да кажа, че е магична и завладяваща.

[Гео, граф]

По Коледа в последните години ми стана традиция да си препрочитам Дядо Прас на Тери Пратчет, но тъй като съм дала книгата за прочит, се наслаждавам на Под пара - пак от него, един от подаръците, които получих за празника. Имам чувството, че никога няма да му се наситя и всеки път откривам нещо ново

[Албена]

Днес я започнах ! Тази нощ май няма да спя. След сравнително мудното действие и помръкналия тъжен Фиц в първата част,сега очаквам главоломни промени щом Пророкът и Катализатора отново са заедно!

[greeneyed]

Един от коледните ми подаръци - "Стопанката на господ" от Розмари Де Мео - Сказания и требник на българската народна вяра. Горещо препоръчвам.

[bouquet]

Един от коледните ми подаръци - "Стопанката на господ" от Розмари Де Мео - Сказания и требник на българската народна вяра. Горещо препоръчвам.

Тъкмо мислех да си я купя

[venetka70]

Колежката ме навиваше за "Стопанката на господ" от Розмари Де Мео, но нещо ми се стори прехвалена и се въздържах. Щом и вие препоръчвате ще я купувам и чета, пък после ще споделя моето мнение за нея.
Аз тъкмо завърших четенето на "Богове и мравки" на Стефан Цанев и още ме държи .......... Отлагах прочитането и от лятото, защото предполагах как ще ми въздейства, но така или иначе е книга, която всеки трябва да прочете. Друг е въпроса кой как ще я възприеме.

[Гео, граф]

Каква щастливка съм аз ! Започнах тази година с книги от детството ми. И ги чета с огромно удоволствие. Нали знаете, че има книги, които в младостта са ви омагьосали, лишили са ви от сън, дълбали са мислите ви, но когато посегнете към тях в зряла възраст, се разочаровате и съжалявате, че сте си развалили прекрасния спомен. На мен ми се е случвало и затова рядко препрочитам стари литературни любови. Обаче пък която ми хареса още повече от тогава, това е знак, че е класика!

Такава класика за мен е трилогията на Л.В.Хенрих Синовете на Великата мечка . Нормално е няколко десетилетия по-късно да съм по-критична, но в случая нямам и една забележчица! Не ме дразни дори леко архаичния език, намирам, че е съвсем на място предвид историята. Германката е създала автентични персонажи, неразкрасена атмосфера, забележителна история или поне аз така възприемам творбата ѝ. Всяка дума е на мястото си, действието е реалистично, липсва излишната патетика на един Карл Май да речем, а героизма е естествен като въздуха, който дишат героите ѝ. Ценностната система на този малък, борбен народ ме изпълва с уважение и възхищение, особено на фона на безкрайната логорея на днешния свят (част от който съм и аз самата ). Най-после разбрах защо така и не се харесахме с Хари Потър. Истината е, че Харка е моят герой, който е формирал детето-читател в мен. Индианското племе с ясните, обрани откъм емоции отношения, с дълбоко вкорененото чувство за чест и достойнство, с ценностите си като дълг, приятелство, отговорност, с простичкия си, суров живот е поставило своя знак върху литературните ми (и не само) пристрастия. Как да харесам по английски спечения Хари, в неговия несериозен английски калъп от условности, неестествено приповдигнатия нафукан Хоугуортс (при това на 35 годишната възраст, на която го четох). Как да не си остана при волния Харка, мълчаливеца, който разнищва всяка дума и всяка следа в тревата, който безпрекословно изпълнява задачите си, без това да му пречи да мисли и премисля, който жертва всичко заради едната гола чест и заради хората си. И да, Харка четох на 11-12 години. Така че той остава моят Герой ! И не, това не е само детска литература

[clock]

Наскоро и аз препрочетох една моя любима "детска" книжка - "Без дом" на Хектор Мало. Мисля, че всеки, поне веднъж в живота си, трябва да последва в пътя му малкият Реми. Да бъде негов спътник в дългите пътувания, да бъде с него и в трупата на Виталис, и в оранжерията за шибои, и на малкото корабче за разходка по френските канали. Обичам да препрочитам някои книги и не толкова, за да видя как ще ги възприема сега, колкото за да върна емоцията, която ме е била завладяла при първото им прочитане. Не омръзват и все така вълнуват. Като "Знахар" на Тадеуш Доленга - Мостович, "Лунната долина" от Джек Лондон, "Дългата разходка" от Стивън Кинг. Сега чета "Повратната точка" от Малкълм Гладуел. Винаги ми е било любопитно да наблюдавам хората и тяхното поведение, кое го предизвиква и как постъпват те. Ако и на вас ви е интересно (а може би полезно) може да и хвърлите едно око.