Книгите, които не ни оставят да заспим

[vodo-leika]

Нали се сещате, онези книги, които започваш сутрин, четеш на работа, в транспорта, на вечеря, след вечеря и до 3 часа сутринта, само и само да довършиш томчето!
До момента до такова читателско обсебване са ме докарвали освен всичките Хари Потъровци, "Вино от глухарчета", "Отнесени от вихъра", "Бел ами", "Здрач", "Игрите на глада" и най-вече "Вечната Амбър". По спомени с последната цял ден дори кафе не пих, което ми се случва рядко !
Очаквам вашите!

[Гео, граф]

Хубава тема си отворила, Водолейче, но аз лично няма да си гърмя патроните наведнъж, а ще ги изброявам една по една, след като някой друг напише поста си

Когато една книга ми хареса, чета алчно, прибързано, задъхано и не успявам да обърна внимание на по-маловажните, но не по-малко красиви моменти. Поради тази причина след време си я хващам и си я препрочитам - бавно, с наслада, с връщане назад, с внимание към детайлите - и тогава всъщност истински я ''вкусвам''. И първия, и втория път нищо чудно да си откарам до нощИте . Може би първата ми такава книга е Книга за джунглата на Киплинг. Не да заспя, а по цяла нощ съм чела и препрочитала пасажи от нея, преживявала съм приключенията на Маугли, а що мечти съм отмечтала да имам за приятели пантера, мечка и питон ... еех, мечтии !

[paju4eto_Ligla]

Всичко, което четох до 15-тина годишна възраст... след това са, общо взето, твоите, Водолейче. Без "Амбър". Като малка така четох първите 7-8 от избраните на Карл Май. Няколко от съвременните YA поредици също ми задържаха вниманието, макар да са далеч като стойност от "Игрите на глада" и необяснимата наркотичност на "Здрач". "Реликвите на смъртните", да речем, и "Академия за вампири".

[Гео, граф]

Последната книга, която дочетох към сутринта на следващия ден е Жената с огледалото на Ерик-Еманюел Шмит. Поредното му произведение, което ме остави без дъх. Увлекателните истории на три жени-бунтарки в различни исторически периоди, с различни характери и в различни ситуации. Но магьосника Шмит обединява и сближава различността им в отраженията им, в ''огледалото'' на таланта си. Както винаги е забавен, искрящ, очарователан, деликатно и ненатрапчиво подхвърля философските си размисли и те оставя с разбъркан мозък и жадни за още страници очи ...

Някои казват, че Шмит е ''женски'' писател. Не съм съгласна. Това, че често главните му герои са жени, не определя ориентацията му към публиката. В Оскар и розовата дама героят му е дете, но книгата изобщо не е детска. Самият Ален Делон заради неговите Енигматични вариации се е качил на сцената, а той категорично е филмов актьор.

[Румена]

"Христос отново разпнат" на Казандзакис и "Евангелие според Пилат" на Ерик Еманюел Шмит.
И да, не защото не знам края...

[milena02]

Аз мисля, че колективно тук четохме по този начин "Животът на Пи" и "Ловецът на хвърчила" миналата година. След като минаха през моите ръчички, тези книги поеха на пътешествие из приятелки, майки, лели, свекърви и прочее. Всичко живо ми ги връщаше след два дена с червени от недоспиване очи.

Между другото, аз не съм чела "Игрите на глада". Има ли нещо общо с "Дългата разходка" на Стивън Кинг? Кажете, моля, който е чел и двете. От ревютата добивам такова впечатление.

[Гео, граф]

Нещо не мога да се накарам да зачета Игрите на глада, Миленски. Необяснимо е, но в същото положение съм по отношение на Хорхе Букай да речем - някаква вътрешна съпротива усещам и не се опитвам да я преодолея. А коментарите из нета са доста разнопосочни - от ''осанна'' до ''разпни го'' ... Ако някой, на когото имам безрезервна вяра като литературен вкус ми я възхвали, ще се пробвам ... може би

[greeneyed]

За игрите на глада- отвратителна!!!! - рядко използвам толкова категорични определения, но е против разбиранията ми във всички аспекти

[Гео, граф]

Ето ! Знаех си, че пресантиманът ми не ме лъже. Благодаря, Грийни !

[къщичка]

Аз съм чела и Игрите, и Дългата разходка. Да, близки са. Игрите само първата харесах. Мисля, че ако ти харесва Разходката на Кинг,вероятно и тази ще ти допадне.
Втора и трета част на Игрите обаче не ми харесаха, явно авторката е искала да повтори успеха на първата, но за мен не е успяла.
Книгите на Стивън Кинг май доста обичат да ги имитират, но той си остава намбър уан.

Книга, която много харесах "Пеперудата" на Анри Шариер. Забележителен човек, това е неговата истинска история на каторжник в 30-те години на миналия век. Повече за него може да прочетете тук bg.m.wikipedia.org/wiki/Анри_Шариер , а книгата я има в Читанката в електронен вариант.