Вечните български стихове

Публикувай отговор
Аватар
Мария Николова
Наркоман II ранг
Мнения: 31532
Регистриран на: Ное 28, '09, 23:44
Местоположение: Нова Загора
Дал благодарност: 819 пъти
Получил благодарност: 1743 пъти

Re: Вечните български стихове

Мнение от Мария Николова »

Тихият пролетен дъжд
звънна над моята стряха,
с тихия пролетен дъжд
колко тадежди изгряха!

Тихият пролетен дъжд
слуша земята и тръпне,
тихият пролетен дъжд
пролетни приказки шъпне.

В тихия пролетен дъжд
сълзи, възторг и уплаха,
с тихия пролетен дъжд
колко искрици изтляха.

Николай ЛИЛИЕВ



С несравнимо вълнение благодаря за това търсено и избрано специално за мен стихотворение, за да бъде превърнато в маноскрипт само за мен в една очарователна пролетна картичка с истинска българска мартеничка!!!
:sheart: :sheart: :sheart:
Благодаря ти, мила Албенче, и за хубавото пожелание!!! :sbear: Днес ми е истински празничен ден! :ssvirka: :slove: :ssun:
Най-голямото добро, което можеш да направиш за някого, е не да му покажеш богатствата си,
а да му разкриеш неговите.
Аватар
Миша
Наркоман
Мнения: 17028
Регистриран на: Ное 27, '09, 14:11
Местоположение: София
Дал благодарност: 136 пъти
Получил благодарност: 468 пъти
Обратна връзка:

Re: Вечните български стихове

Мнение от Миша »

Всеки ден

Всеки ден си пренареждам живота.
Нещо изхвърлям, нещо прибавям.
Нещо поправям, макар неохотно.
Някъде слагам черта,
другаде скоба отварям.
И си казвам: от днес - на чисто.
Преброявам приятелите си.
Все по-малко остават. Ония - истинските.
И все повече стават предалите ме.
Нищо, казвам си. От днес - наясно
с думите, с хората, с всичко.
На рискове и случайности - баста!
И гордостта си обличам.
Спокойно, мойто момиче, казвам си.
Стига си яде нервите.
И не преливай от пусто в празно.
До следващото пренареждане.

Маргарита Петкова
Свирете, музиканти! Дълга нощ ще е тази - чак до изгрева на надеждата......


Разсадник
Изображение
Аватар
Миша
Наркоман
Мнения: 17028
Регистриран на: Ное 27, '09, 14:11
Местоположение: София
Дал благодарност: 136 пъти
Получил благодарност: 468 пъти
Обратна връзка:

Мнение от Миша »

И всичко пак е вечно


Голямото е в малките ни дни,
понякога съвсем обикновени.
Една тревичка, спряла отстрани,
улавя думите като антена.

Една калинка с шарени крила,
застанала на белия прозорец,
донася от далечните поля
забравения дъх на прясна оран.

Едно покрито кладенче със лист,
намерено сред камъните тежки,
подсказва, че живота пак е чист,
макар понякога да правим грешки.

Една светулка, влязла у дома,
от мислите за мрака ни спасява.
Една пътека, слязла под земя,
усещането за смъртта създава.

И всичко пак е вечно. Под звезди,
застанал прав, един човек се смее :
едно дърво на хълма посади
и векове в листата му живее.

Евтим Евтимов
Свирете, музиканти! Дълга нощ ще е тази - чак до изгрева на надеждата......


Разсадник
Изображение
Аватар
Гео, граф
Наркоман
Мнения: 15823
Регистриран на: Юли 25, '10, 23:54
Местоположение: София-Подуенската градинка
Дал благодарност: 718 пъти
Получил благодарност: 1511 пъти

Re: Вечните български стихове

Мнение от Гео, граф »

Стон ( На Лора)

Душата ми е стон. Душата ми е зов.
Защото аз съм птица устрелена:
на смърт е моята душа ранена,
на смърт ранена от любов ...
Душата ми е стон. Душата ми е зов.
Кажете ми що значат среща и разлъка ?
И ето аз ви думам: има ад и мъка -
и в мъката любов !

Миражите са близо, пътя е далек.
Учудено засмяна жизнерадост
на неведение и алчна младост,
на знойна плът и призрак лек ...
Миражите са близо - пътя е далек:
защото тя стои в сияние пред мене,
стои, ала не чуе, кой зове и стене, -
тя - плът и призрак лек !

П.К.Яворов
Ако някой се влюби във вас, бъдете благодарни, защото никой не е длъжен да ви обича!

"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
Аватар
kamisun
Двойно кафе
Мнения: 186
Регистриран на: Фев 23, '11, 10:40
Местоположение: гр.София

Re: Вечните български стихове

Мнение от kamisun »

Защо не премина и ти бариерата?
Влакове няма, а тя си стои.
Тя е опряла в гърдите, приятелю.
Или си с мен, или встрани.

Аз ще я вдигна, приятелю, тръгвай!
Искам да те накарам да полетиш.
Сто начина има да я преминеш.
Един от тях е - да пълзиш.

Ти искаше нощем да я преминеш.
Да не узнае никой, че си мечтател.
Мини я нощем, но запомни ме.
И в тази нощ се ражда предател.



Защо не преминеш и ти бариерата?
Влакове няма, а тя си стои.
Тя е опряла в гърдите, приятелю.
Или си с мен, или встрани.


Михаил Белчев
Аватар
Димана
Кафе машина
Мнения: 3082
Регистриран на: Яну 29, '11, 16:59

Re: Вечните български стихове

Мнение от Димана »

Люлека ми замириса

Из съседната градина
люлека ми замириса.
Ум далеч назад замина
и сърцето ми болно сви са:
върнах се в цветуща младост,
сетих трепети и сладост.
Люлека ми замириса.

Сетих всичко, що веч няма,
дето бе и вече скри са:
ний разхождахме се двама
(как душа ми се униса!)
в майска нощ в градина млада
под небесната лампада.
Люлека ми замириса.

Колко думи страстни, нежни
(ах, сърце ми сладко сви са!)
там при картопите снежни!
А зефирът заразниса
мирис люлеков над нази -
от любовен дъх талази.
Люлека ми замириса.

Дълго ходяхме двамина
из заспалата градина.
Моята душа упи са
на живота с аромата,
лунният светлик изписа
сенките ни по земята.
Люлека ми замириса.
Иван Вазов

Едно от малкото любовни стихове на Вазов, от който лъха мила старомодност. Винаги, когато го препрочитам, си представям нощна разходка в ловешкия "Вароша" през май...
Чувате ли славеите?
Аватар
Миша
Наркоман
Мнения: 17028
Регистриран на: Ное 27, '09, 14:11
Местоположение: София
Дал благодарност: 136 пъти
Получил благодарност: 468 пъти
Обратна връзка:

Re: Вечните български стихове

Мнение от Миша »

ДОБРИТЕ ОЧИ НА МАМА

На пейката до нашта порта
ме чакаше една жена.
Дарила беше ми живота -
огромен свят от светлина.

Аз цял живот не срещнах укор.
Не ме упрекна, огорчи.
Тя чакаше ме вечно тука -
с добри очи, с добри очи.

Не ме разпитваше за нищо.
Присядах с обич - все така.
Тя вземе мойта длан с въздишка -
и ми целуваше ръка.

Как бях смутен, че тя целува.
Прегръщаше ни доброта.
И гледах как сълзите плуват -
от обич и от красота.

Сега съм сам... И чакам мама.
В трева смени си тя лика.
И няма я - на мойто рамо -
тъй грубата, добра ръка.

Сиротно чакам - тя къде е?
Добри очи, ръка в резба.
А мама люляка люлее
и бърше моята сълза.

Никола Гигов
Свирете, музиканти! Дълга нощ ще е тази - чак до изгрева на надеждата......


Разсадник
Изображение
Аватар
Kika
Кафевар/ка/
Мнения: 883
Регистриран на: Юни 12, '13, 15:31
Местоположение: Димитровград

Re: Вечните български стихове

Мнение от Kika »

Откакто се чудя как да устроя градинката си все ми се върти в главата този откъс:

"Жално въздъхна Гергана,
умилно дума продума:
- Няма там, аго, по вази,
няма там стени таквизи,
зиме със здравчец обрасли,
лете със сива лиляка;
няма там бяло кокиче,
ни теменужка дъхава
между къдрави шубрачки;
в поля чернока аглика
на всяко рано пладнище -
злат минзухарец в равнище,
ни ален божур в странище...
В моята мала градинка
доста е мене, що имам:
всякакви ружи шарени,
шарени жълто, алени,
дребен босилчец черночък,
син кремък, жълта латинка,
бял кремък чисто сребърен,
бисерно, росно леденче,
крехка върбица клоната,
стволяста камха рехата,
червен седянко вечерен,
синкави рохли ранници,
карамфил зимен и летен,
ширбой ми кичест ператен
и морав стратул бархатен. . ."


От: " Изворът на Белоногата " П.Р. СЛАВЕЙКОВ
Аватар
setipeti
Кана кафе
Мнения: 525
Регистриран на: Май 20, '13, 10:42
Местоположение: Варна

Re: Вечните български стихове

Мнение от setipeti »

може да не е съвсем по темата, но е съвсем в духа на форума :dovolen:
http://chitanka.info/text/9834-v-gradinata-na-mama



В градината на мама нямаше случайни цветя.

Подредени в достъпен хаос

те поливаха душата ми с аромати,

галеха уморените ми сетива,

учеха ме на търпимост и смирение.

В цялата ни човешка нетрайност

те цъфтяха и прецъфтяваха,

живееха и умираха достойно —

като стопанката си.

Но никога случайни.

Никога — случайни…



Толкова много любов.

Толкова напукани длани!

Толкова спотаена нежност!

Затова пораснах силна и зная себе си,

защото в двора на мама

нямаше случайни цветя.



А днес — в същата тая градина

ме посреща подрязания райграс на настоящето,

с изцъкленото зелено

................................на своята еднаквост.

Няма на какво да ме научи.

Нищо не ми казва.

Не носи спомен,

а само споделена самота.

Адресът е същият.

Но… това не е градината на мама.

Случайно ли съм свърнала насам?

Объркала ли съм посоките?

Кого ли търся?!



В градината на мама

нямаше случайни цветя.

Затова днес — аз умея да обичам!

Полина Лазарова
naa
Кафеджия/Кафеджийка
Мнения: 1542
Регистриран на: Яну 16, '11, 13:12

Re: Вечните български стихове

Мнение от naa »

Четох, четох стихове, и навсякъде има по нещо нещастно, объркано, разделено и т.н.

Не може такива стихове да създават щастие. Каквото човек чете, това и превъплъщава после в живота си.

Много искам да прочета някой истински щастлив стих.

А може и да има такива стихове, но да не виждат известност и публика!?

Абсолютно съм сигурна, че всеки е имал моменти в живота си, когато вътрешно е искал да пее!

Дайте някой такъв стих!


Стига с тия кодировки за бедност, нещастия, смут и т.н и т.н.


-----------

Нека се появи нещо, което е в посоката на живота, щастието, вечността, хармонията, т.е нека поне малко да изоставим философията на смъртта и да погледнем към философията на живота.
------------------------------------------------------------------------
http://shtastie.snimka.bg/nature/juni2013.797618" onclick="window.open(this.href);return false;

Чисто е не там, където чистят, а там, където не цапат.
Публикувай отговор

Обратно към “Литературен кръг за аматьори”