Вечните български стихове
- Мария Николова
- Наркоман II ранг
- Мнения: 31650
- Регистриран на: Ное 28, '09, 23:44
- Местоположение: Нова Загора
- Дал благодарност: 980 пъти
- Получил благодарност: 2240 пъти
Re: Вечните български стихове
Тихият пролетен дъжд
звънна над моята стряха,
с тихия пролетен дъжд
колко тадежди изгряха!
Тихият пролетен дъжд
слуша земята и тръпне,
тихият пролетен дъжд
пролетни приказки шъпне.
В тихия пролетен дъжд
сълзи, възторг и уплаха,
с тихия пролетен дъжд
колко искрици изтляха.
Николай ЛИЛИЕВ
С несравнимо вълнение благодаря за това търсено и избрано специално за мен стихотворение, за да бъде превърнато в маноскрипт само за мен в една очарователна пролетна картичка с истинска българска мартеничка!!!
Благодаря ти, мила Албенче, и за хубавото пожелание!!! Днес ми е истински празничен ден!
звънна над моята стряха,
с тихия пролетен дъжд
колко тадежди изгряха!
Тихият пролетен дъжд
слуша земята и тръпне,
тихият пролетен дъжд
пролетни приказки шъпне.
В тихия пролетен дъжд
сълзи, възторг и уплаха,
с тихия пролетен дъжд
колко искрици изтляха.
Николай ЛИЛИЕВ
С несравнимо вълнение благодаря за това търсено и избрано специално за мен стихотворение, за да бъде превърнато в маноскрипт само за мен в една очарователна пролетна картичка с истинска българска мартеничка!!!
Благодаря ти, мила Албенче, и за хубавото пожелание!!! Днес ми е истински празничен ден!
Най-голямото добро, което можеш да направиш за някого, е не да му покажеш богатствата си,
а да му разкриеш неговите.
а да му разкриеш неговите.
- Миша
- Наркоман
- Мнения: 17029
- Регистриран на: Ное 27, '09, 14:11
- Местоположение: София
- Дал благодарност: 137 пъти
- Получил благодарност: 468 пъти
- Обратна връзка:
Re: Вечните български стихове
Всеки ден
Всеки ден си пренареждам живота.
Нещо изхвърлям, нещо прибавям.
Нещо поправям, макар неохотно.
Някъде слагам черта,
другаде скоба отварям.
И си казвам: от днес - на чисто.
Преброявам приятелите си.
Все по-малко остават. Ония - истинските.
И все повече стават предалите ме.
Нищо, казвам си. От днес - наясно
с думите, с хората, с всичко.
На рискове и случайности - баста!
И гордостта си обличам.
Спокойно, мойто момиче, казвам си.
Стига си яде нервите.
И не преливай от пусто в празно.
До следващото пренареждане.
Маргарита Петкова
Всеки ден си пренареждам живота.
Нещо изхвърлям, нещо прибавям.
Нещо поправям, макар неохотно.
Някъде слагам черта,
другаде скоба отварям.
И си казвам: от днес - на чисто.
Преброявам приятелите си.
Все по-малко остават. Ония - истинските.
И все повече стават предалите ме.
Нищо, казвам си. От днес - наясно
с думите, с хората, с всичко.
На рискове и случайности - баста!
И гордостта си обличам.
Спокойно, мойто момиче, казвам си.
Стига си яде нервите.
И не преливай от пусто в празно.
До следващото пренареждане.
Маргарита Петкова
- Миша
- Наркоман
- Мнения: 17029
- Регистриран на: Ное 27, '09, 14:11
- Местоположение: София
- Дал благодарност: 137 пъти
- Получил благодарност: 468 пъти
- Обратна връзка:
И всичко пак е вечно
Голямото е в малките ни дни,
понякога съвсем обикновени.
Една тревичка, спряла отстрани,
улавя думите като антена.
Една калинка с шарени крила,
застанала на белия прозорец,
донася от далечните поля
забравения дъх на прясна оран.
Едно покрито кладенче със лист,
намерено сред камъните тежки,
подсказва, че живота пак е чист,
макар понякога да правим грешки.
Една светулка, влязла у дома,
от мислите за мрака ни спасява.
Една пътека, слязла под земя,
усещането за смъртта създава.
И всичко пак е вечно. Под звезди,
застанал прав, един човек се смее :
едно дърво на хълма посади
и векове в листата му живее.
Евтим Евтимов
Голямото е в малките ни дни,
понякога съвсем обикновени.
Една тревичка, спряла отстрани,
улавя думите като антена.
Една калинка с шарени крила,
застанала на белия прозорец,
донася от далечните поля
забравения дъх на прясна оран.
Едно покрито кладенче със лист,
намерено сред камъните тежки,
подсказва, че живота пак е чист,
макар понякога да правим грешки.
Една светулка, влязла у дома,
от мислите за мрака ни спасява.
Една пътека, слязла под земя,
усещането за смъртта създава.
И всичко пак е вечно. Под звезди,
застанал прав, един човек се смее :
едно дърво на хълма посади
и векове в листата му живее.
Евтим Евтимов
- Гео, граф
- Наркоман
- Мнения: 15871
- Регистриран на: Юли 25, '10, 23:54
- Местоположение: София-Подуенската градинка
- Дал благодарност: 836 пъти
- Получил благодарност: 1682 пъти
Re: Вечните български стихове
Стон ( На Лора)
Душата ми е стон. Душата ми е зов.
Защото аз съм птица устрелена:
на смърт е моята душа ранена,
на смърт ранена от любов ...
Душата ми е стон. Душата ми е зов.
Кажете ми що значат среща и разлъка ?
И ето аз ви думам: има ад и мъка -
и в мъката любов !
Миражите са близо, пътя е далек.
Учудено засмяна жизнерадост
на неведение и алчна младост,
на знойна плът и призрак лек ...
Миражите са близо - пътя е далек:
защото тя стои в сияние пред мене,
стои, ала не чуе, кой зове и стене, -
тя - плът и призрак лек !
П.К.Яворов
Душата ми е стон. Душата ми е зов.
Защото аз съм птица устрелена:
на смърт е моята душа ранена,
на смърт ранена от любов ...
Душата ми е стон. Душата ми е зов.
Кажете ми що значат среща и разлъка ?
И ето аз ви думам: има ад и мъка -
и в мъката любов !
Миражите са близо, пътя е далек.
Учудено засмяна жизнерадост
на неведение и алчна младост,
на знойна плът и призрак лек ...
Миражите са близо - пътя е далек:
защото тя стои в сияние пред мене,
стои, ала не чуе, кой зове и стене, -
тя - плът и призрак лек !
П.К.Яворов
Ако някой се влюби във вас, бъдете благодарни, защото никой не е длъжен да ви обича!
"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
Re: Вечните български стихове
Защо не премина и ти бариерата?
Влакове няма, а тя си стои.
Тя е опряла в гърдите, приятелю.
Или си с мен, или встрани.
Аз ще я вдигна, приятелю, тръгвай!
Искам да те накарам да полетиш.
Сто начина има да я преминеш.
Един от тях е - да пълзиш.
Ти искаше нощем да я преминеш.
Да не узнае никой, че си мечтател.
Мини я нощем, но запомни ме.
И в тази нощ се ражда предател.
Защо не преминеш и ти бариерата?
Влакове няма, а тя си стои.
Тя е опряла в гърдите, приятелю.
Или си с мен, или встрани.
Михаил Белчев
Влакове няма, а тя си стои.
Тя е опряла в гърдите, приятелю.
Или си с мен, или встрани.
Аз ще я вдигна, приятелю, тръгвай!
Искам да те накарам да полетиш.
Сто начина има да я преминеш.
Един от тях е - да пълзиш.
Ти искаше нощем да я преминеш.
Да не узнае никой, че си мечтател.
Мини я нощем, но запомни ме.
И в тази нощ се ражда предател.
Защо не преминеш и ти бариерата?
Влакове няма, а тя си стои.
Тя е опряла в гърдите, приятелю.
Или си с мен, или встрани.
Михаил Белчев
Re: Вечните български стихове
Люлека ми замириса
Из съседната градина
люлека ми замириса.
Ум далеч назад замина
и сърцето ми болно сви са:
върнах се в цветуща младост,
сетих трепети и сладост.
Люлека ми замириса.
Сетих всичко, що веч няма,
дето бе и вече скри са:
ний разхождахме се двама
(как душа ми се униса!)
в майска нощ в градина млада
под небесната лампада.
Люлека ми замириса.
Колко думи страстни, нежни
(ах, сърце ми сладко сви са!)
там при картопите снежни!
А зефирът заразниса
мирис люлеков над нази -
от любовен дъх талази.
Люлека ми замириса.
Дълго ходяхме двамина
из заспалата градина.
Моята душа упи са
на живота с аромата,
лунният светлик изписа
сенките ни по земята.
Люлека ми замириса.
Иван Вазов
Едно от малкото любовни стихове на Вазов, от който лъха мила старомодност. Винаги, когато го препрочитам, си представям нощна разходка в ловешкия "Вароша" през май...
Чувате ли славеите?
Из съседната градина
люлека ми замириса.
Ум далеч назад замина
и сърцето ми болно сви са:
върнах се в цветуща младост,
сетих трепети и сладост.
Люлека ми замириса.
Сетих всичко, що веч няма,
дето бе и вече скри са:
ний разхождахме се двама
(как душа ми се униса!)
в майска нощ в градина млада
под небесната лампада.
Люлека ми замириса.
Колко думи страстни, нежни
(ах, сърце ми сладко сви са!)
там при картопите снежни!
А зефирът заразниса
мирис люлеков над нази -
от любовен дъх талази.
Люлека ми замириса.
Дълго ходяхме двамина
из заспалата градина.
Моята душа упи са
на живота с аромата,
лунният светлик изписа
сенките ни по земята.
Люлека ми замириса.
Иван Вазов
Едно от малкото любовни стихове на Вазов, от който лъха мила старомодност. Винаги, когато го препрочитам, си представям нощна разходка в ловешкия "Вароша" през май...
Чувате ли славеите?
- Миша
- Наркоман
- Мнения: 17029
- Регистриран на: Ное 27, '09, 14:11
- Местоположение: София
- Дал благодарност: 137 пъти
- Получил благодарност: 468 пъти
- Обратна връзка:
Re: Вечните български стихове
ДОБРИТЕ ОЧИ НА МАМА
На пейката до нашта порта
ме чакаше една жена.
Дарила беше ми живота -
огромен свят от светлина.
Аз цял живот не срещнах укор.
Не ме упрекна, огорчи.
Тя чакаше ме вечно тука -
с добри очи, с добри очи.
Не ме разпитваше за нищо.
Присядах с обич - все така.
Тя вземе мойта длан с въздишка -
и ми целуваше ръка.
Как бях смутен, че тя целува.
Прегръщаше ни доброта.
И гледах как сълзите плуват -
от обич и от красота.
Сега съм сам... И чакам мама.
В трева смени си тя лика.
И няма я - на мойто рамо -
тъй грубата, добра ръка.
Сиротно чакам - тя къде е?
Добри очи, ръка в резба.
А мама люляка люлее
и бърше моята сълза.
Никола Гигов
На пейката до нашта порта
ме чакаше една жена.
Дарила беше ми живота -
огромен свят от светлина.
Аз цял живот не срещнах укор.
Не ме упрекна, огорчи.
Тя чакаше ме вечно тука -
с добри очи, с добри очи.
Не ме разпитваше за нищо.
Присядах с обич - все така.
Тя вземе мойта длан с въздишка -
и ми целуваше ръка.
Как бях смутен, че тя целува.
Прегръщаше ни доброта.
И гледах как сълзите плуват -
от обич и от красота.
Сега съм сам... И чакам мама.
В трева смени си тя лика.
И няма я - на мойто рамо -
тъй грубата, добра ръка.
Сиротно чакам - тя къде е?
Добри очи, ръка в резба.
А мама люляка люлее
и бърше моята сълза.
Никола Гигов
Re: Вечните български стихове
Откакто се чудя как да устроя градинката си все ми се върти в главата този откъс:
"Жално въздъхна Гергана,
умилно дума продума:
- Няма там, аго, по вази,
няма там стени таквизи,
зиме със здравчец обрасли,
лете със сива лиляка;
няма там бяло кокиче,
ни теменужка дъхава
между къдрави шубрачки;
в поля чернока аглика
на всяко рано пладнище -
злат минзухарец в равнище,
ни ален божур в странище...
В моята мала градинка
доста е мене, що имам:
всякакви ружи шарени,
шарени жълто, алени,
дребен босилчец черночък,
син кремък, жълта латинка,
бял кремък чисто сребърен,
бисерно, росно леденче,
крехка върбица клоната,
стволяста камха рехата,
червен седянко вечерен,
синкави рохли ранници,
карамфил зимен и летен,
ширбой ми кичест ператен
и морав стратул бархатен. . ."
От: " Изворът на Белоногата " П.Р. СЛАВЕЙКОВ
"Жално въздъхна Гергана,
умилно дума продума:
- Няма там, аго, по вази,
няма там стени таквизи,
зиме със здравчец обрасли,
лете със сива лиляка;
няма там бяло кокиче,
ни теменужка дъхава
между къдрави шубрачки;
в поля чернока аглика
на всяко рано пладнище -
злат минзухарец в равнище,
ни ален божур в странище...
В моята мала градинка
доста е мене, що имам:
всякакви ружи шарени,
шарени жълто, алени,
дребен босилчец черночък,
син кремък, жълта латинка,
бял кремък чисто сребърен,
бисерно, росно леденче,
крехка върбица клоната,
стволяста камха рехата,
червен седянко вечерен,
синкави рохли ранници,
карамфил зимен и летен,
ширбой ми кичест ператен
и морав стратул бархатен. . ."
От: " Изворът на Белоногата " П.Р. СЛАВЕЙКОВ
Re: Вечните български стихове
може да не е съвсем по темата, но е съвсем в духа на форума
http://chitanka.info/text/9834-v-gradinata-na-mama
В градината на мама нямаше случайни цветя.
Подредени в достъпен хаос
те поливаха душата ми с аромати,
галеха уморените ми сетива,
учеха ме на търпимост и смирение.
В цялата ни човешка нетрайност
те цъфтяха и прецъфтяваха,
живееха и умираха достойно —
като стопанката си.
Но никога случайни.
Никога — случайни…
Толкова много любов.
Толкова напукани длани!
Толкова спотаена нежност!
Затова пораснах силна и зная себе си,
защото в двора на мама
нямаше случайни цветя.
А днес — в същата тая градина
ме посреща подрязания райграс на настоящето,
с изцъкленото зелено
................................на своята еднаквост.
Няма на какво да ме научи.
Нищо не ми казва.
Не носи спомен,
а само споделена самота.
Адресът е същият.
Но… това не е градината на мама.
Случайно ли съм свърнала насам?
Объркала ли съм посоките?
Кого ли търся?!
В градината на мама
нямаше случайни цветя.
Затова днес — аз умея да обичам!
Полина Лазарова
http://chitanka.info/text/9834-v-gradinata-na-mama
В градината на мама нямаше случайни цветя.
Подредени в достъпен хаос
те поливаха душата ми с аромати,
галеха уморените ми сетива,
учеха ме на търпимост и смирение.
В цялата ни човешка нетрайност
те цъфтяха и прецъфтяваха,
живееха и умираха достойно —
като стопанката си.
Но никога случайни.
Никога — случайни…
Толкова много любов.
Толкова напукани длани!
Толкова спотаена нежност!
Затова пораснах силна и зная себе си,
защото в двора на мама
нямаше случайни цветя.
А днес — в същата тая градина
ме посреща подрязания райграс на настоящето,
с изцъкленото зелено
................................на своята еднаквост.
Няма на какво да ме научи.
Нищо не ми казва.
Не носи спомен,
а само споделена самота.
Адресът е същият.
Но… това не е градината на мама.
Случайно ли съм свърнала насам?
Объркала ли съм посоките?
Кого ли търся?!
В градината на мама
нямаше случайни цветя.
Затова днес — аз умея да обичам!
Полина Лазарова
Re: Вечните български стихове
Четох, четох стихове, и навсякъде има по нещо нещастно, объркано, разделено и т.н.
Не може такива стихове да създават щастие. Каквото човек чете, това и превъплъщава после в живота си.
Много искам да прочета някой истински щастлив стих.
А може и да има такива стихове, но да не виждат известност и публика!?
Абсолютно съм сигурна, че всеки е имал моменти в живота си, когато вътрешно е искал да пее!
Дайте някой такъв стих!
Стига с тия кодировки за бедност, нещастия, смут и т.н и т.н.
-----------
Нека се появи нещо, което е в посоката на живота, щастието, вечността, хармонията, т.е нека поне малко да изоставим философията на смъртта и да погледнем към философията на живота.
Не може такива стихове да създават щастие. Каквото човек чете, това и превъплъщава после в живота си.
Много искам да прочета някой истински щастлив стих.
А може и да има такива стихове, но да не виждат известност и публика!?
Абсолютно съм сигурна, че всеки е имал моменти в живота си, когато вътрешно е искал да пее!
Дайте някой такъв стих!
Стига с тия кодировки за бедност, нещастия, смут и т.н и т.н.
-----------
Нека се появи нещо, което е в посоката на живота, щастието, вечността, хармонията, т.е нека поне малко да изоставим философията на смъртта и да погледнем към философията на живота.
------------------------------------------------------------------------
http://shtastie.snimka.bg/nature/juni2013.797618" onclick="window.open(this.href);return false;
Чисто е не там, където чистят, а там, където не цапат.
http://shtastie.snimka.bg/nature/juni2013.797618" onclick="window.open(this.href);return false;
Чисто е не там, където чистят, а там, където не цапат.