Роман с продължение ...

Публикувай отговор
Аватар
milena02
Чист кофеин
Мнения: 5417
Регистриран на: Юни 13, '12, 16:35
Местоположение: София
Получил благодарност: 1 път

Re: Роман с продължение ...

Мнение от milena02 »

Полковник Петкова плуваше в океан от щастие. Устата й беше натъпкана с кекс, една от новите й приятелки й фризираше олигавената от Глокси коса, друга й пълнеше скута с луковици на лалета, трета й подаваше на малки глътки вишновка. Кеф! Ми тва е то да си от мафията! Живот! Нушето напълно беше забравила своите бойци-предатели, но те в този момент си я спомниха. Вечно гладните барети, след като презряха командирката си, се отправиха към кошарата на Жеко Пора да търсят сирене, кисело мляко и вакло агне. Там нямаше никой. В това време Джеки Портман се търкаляше от смях край пресъхналия геран. Оставаше им добре познатия обект - кръчмата "При Ставри". Баретите се построиха сами и замаршируваха натам, като припяваха песента на взвода: "свински крачетаааааа.... телешки долааааан... там-та-рара - и топла пачаааааа" В кръчмата обаче ги чакаше разочарование. Събраха една до друга пет маси, но никой не дойде да им постели чисти вестници. Никой не се появи и да ги попита суджукът да го нареже ли или така ще си го лапат. А коремите им къркореха. Огледаха се, но единственото живо същество наоколо беше една достолепна възрастна дама в розова рокля, която седеше сама на една маса и боцкаше сланинка.
- Кучката Петкова - обади се най-смелият - ни остави гладни! Ако не беше такава ревла, досега да е стреляла в тавана и бай Ставри да е турил десет тигана на печката. Ма на! Тва жените за нищо не стават!
- Моля? - чу се глас от самотната маса на елегантната госпожа. - Не ви ли е срам, младежо! Вашето поколение е онова, което за нищо не става. Един такъв като вас ме върза тук да вися като евтина пачавра. Цял живот сме работили да ви изучиме, да ви възпитаме, да ви дадеме хляба в ръцете... и сега какво?
Гургулица беше толкова бясна, че дори не се разплака, а само набоде още един резен от сланината. Ротата, която седеше на празна маса, се преизпълни със завист.
- Мадам - присламчи се към нея един от бойците, - не искам да се натрапвам, ама може ли ей така да кусна едно късче сланинка, а?
- Ма вие гладни ли сте, бре, момчета? - вдигна поглед баба Гица.
- Дааааа - извера хорът. - Много сме гладни, лельо!
- Ми че да вървим у дома тогава - зарадва се старицата. - Тия мармелади, луканки, сушеници, компоти и туршии за кой съм ги правила?
- А покрекло имаш ли, лельо Гице? - коленичи пред нея един момък й галантно й целуна ръка.
- Че как да нямам, моето момче! - усмихна се тя и разроши косите му.
- А у вас, скъпа лельо, дали няма да се намери пастърма? - положи остриганата си глава в скута й друг боец.
- Миличкото ми то! Пастърмица му се е прияла. Има, как да няма!
- Госпожо, а сладичко нещо има ли? - целуна я по бузата трети юнак.
- Душичките ми те! Бе цяло буренце с мед имам, палачинки ще ви направя, щруделче ще ви разточа... Да вървим! Петимна съм на някой да сготвя нещо вкусничко.... Откак, баби, внучетата ми забегнаха по ингилизко и някой ми открадна мушкатата, само това ми е на сърце... да имам радост да сготвя на някой.
В този миг чорлав, куцащ, страшен и свиреп в кръчмата влетя собственикът бай Ставри. След първия си ден като таен агент, той беше решил да си хвърли оставката в лицето на ЦРУ-то и да се отдаде изцяло на романтика и любов. Но баба Гица хвана под ръка двама от блеещите от възторг млади кавалери, намигна му хитро и сподирена от цялата дружина юнаци напусна кръчмата.
Аватар
ToBo
Чист кофеин
Мнения: 7642
Регистриран на: Апр 21, '12, 20:41
Местоположение: София

Re: Роман с продължение ...

Мнение от ToBo »

Симо стигна с изплезен език улицата на Тинтява, огледа се, пропълзя покрай оградата и занемя. От къщата на Тинчето се чуваха нечовешки звуци - кикот и викове, като че ли бяха оживели всички вещици, погинали от кладите в средновековието. Той се уплаши не на шега.
– Какво е това? - мърмореше под нос. – Днес като тръгнах оттук, беше пусто като плаж през зимата, а сега цяло сборище... Тц, тц, дали е безопасно? За мен, че и за Нея?
Не че и на герана не трябваше да няма живо пиле, а виж какво го посрещна там...
Две къщи по-надолу откъм леля Гица се чу реципрочен рев - мъжки смях и нестройна песен. Ами сега? Какво да прави така открит на улицата, легнал като змия на припек? Взе светкавично решение да пропълзи към дома си, да се барикадира в мазето, да довърши киселото зеле (дойдеше ли време за рязане на розите, зелето ставаше нелицеприятно и натрапчиво откъм миризма) и да се осланя отново на ракийката си за една по-спокойна нощ.
Шумът не стихваше и беше въпрос на време тези две групи да се срещнат и открият. А Симо за нищо на света не искаше да бъде тук, когато се стигне до това.
Никога не е късно да засадиш клематис...
Аватар
milena02
Чист кофеин
Мнения: 5417
Регистриран на: Юни 13, '12, 16:35
Местоположение: София
Получил благодарност: 1 път

Re: Роман с продължение ...

Мнение от milena02 »

„Зеленцето още си става!“ - измъкна няколко листа от бидона Симо и свирна на всеотдайното си куче Глокси. Псето обаче сякаш не го чуваше, така че се наложи да иде да го потърси. Завари го в двора на Тинчето, та се наложи да прескочи дувара. Току под лилиумите муцунката на Глокси внимателно подушваше нослето на себеподобното Ава. Другото животно беше дошло със стопанката си от цветарската мафия, но се шляеше из двора. Двете добичета станаха приятели от пръв поглед и без думи се заклеха във вечна вярност. Симо познаваше нрава на Глокси и знаеше, че да я изведе от градината в този емоционален за нея момент ще е проблем. Ако Тинчето си беше у дома, може би щеше да успее да изкъшка кучето, но любимата му остана на шосето, за което той си спомни с угризения… Очевидно в дома й сега са се самонастанили бежанци, за което предупреждаваха по новините. Така че Симо се доближи до един от прозорците и надникна. Вътре в къщата се вихреше нещо страшно – то не беше рокенднрол, туист и буги-буги, то не бяха баници, па торти, пък вишновки и домашни ракии…. Десетки странни личности разделяха коренища и сортираха семена, бяха пръснали луковици по целия под… Но това, което смрази кръвта на Симо, беше уж изоставената Тинтява, която беше кръстосала крак връз крак в драматично къса пола и прегърнала през рамо старата им познайница полковник Петкова. Офицерката беше неузнаваема: вместо войнишките ботуши беше обула гумени галоши, на ръцете й се мъдреха градинарски ръкавици и вместо с белезници, прищракваше с една лозарска ножица. Симо зяпна и тъкмо да се удиви, една ръка се стовари на рамото му.
- Чубрица да ти се намира, мой човек? – попита непознатият. – На гости сме у съседката ти с момчетата, а някакъв идиот снощи се е търкалял в нейната леха, та сега няма и корен. А баба Гица бобец ни е турила на печката. Та нямаш ли чубричка, колкото да се смърсим?
- Ама аз не живея тук - поясни Симо. – Иди питай Тинтява дали не й се намират подправки. Ма те тука, като гледам, вече са се подправили яко, та ти желая късмет…
Аватар
Албена
Кафе машина
Мнения: 4526
Регистриран на: Фев 2, '10, 09:57
Местоположение: Габрово

Re: Роман с продължение ...

Мнение от Албена »

Спас преведе Лалето през гората до пътя към София.Беше тихо и тъмно .Селцето блещукаше с две-три улични лампи в далечината. Щурците се захласваха в песни и Спас все още държеше Жоро за ръка ,но не за дълго.Лалето издърпа ръката си и започна да рови из джобовете си ."Аха ,не съм го изгубил!" Измъкна телефона си и каза "Ще се обадя на моите хора да ме вземат от тук.По-добре е да не ни виждат заедно." Спас въздъхна примирено и седна край пътя.След малко Лалето седна до него "Ще дойдат до 15 минути. Мушкатата са в плевнята на баба Гица ,а луковиците от холандските лалета в мазето й." След това се изправи , подаде ръка на Спас и го придърпа близо до себе си. "Не мисля ,че ще се видим скоро и едва ли нещо ще се получи между нас. По-добре е да тръгнеш сега " Целуна го ,обърна го с лице към пътеката, по която дойдоха и го побутна леко. Спас имаше чувството ,че сънува .Краката му тръгнаха напред ,преди мозъкът му да асимилира случващото се. Вече беше на половината път до селото ,когато чу шум от спираща кола ,слаби гласове и отпрашващ с пълни сили към София автомобил.Сърцето му се сви.Прииска му се да заплаче.

***
На другия ден купонът на цветарската мафия в двора на Тинчето продължаваше с пълна сила. Никой не чу как се хлопна пътната врата и не видя как сержант Кожухаров влетя ,носейки щайга с откраднатите мушката и чувалче с луковици.Той ги остави до черешата и тъкмо реши тихомълком да се измъкне ,когато Глокси позна в него другарчето си по игри от предната вечер и с радостн лай се нахвърли отгоре му ,като го събори в лехата с магданоз. Явно в селото се очертаваше криза за градински подправки.
Аватар
ToBo
Чист кофеин
Мнения: 7642
Регистриран на: Апр 21, '12, 20:41
Местоположение: София

Re: Роман с продължение ...

Мнение от ToBo »

Вратата на къщата се отвори и се показа главата на сънената Тинтява. Зад нея се размърдваха вече все още спящите цветарки, налягали коя където свари между коренища и подноси.
Тинчето изгледа критично търкалящия се в магданоза Кожухаров и изведнъж се сепна. "Странна работа... Едното куче е Ава и дойде с гостенките. А другото откъде се взе? Да не е Глокси на Симо?"
Врътна се обратно в къщата и раздруса все още спящата Петкова:
– Нуше, душко, ела да видиш нещо!
– Ммммм, какво? – изблея проекто-цветарката, която тъкмо сънуваше облика на бъдещата си леха.
Отвори очи и зашляпа с боси крака след Тинтява.
Излязоха на двора и Петкова моментално се покатери като пантера върху сухия дънер на една череша пред вратата.
– Махнете гоооооооооо! – изпищя тя. – Това не е куче, а демооооооон!
Заинтригувани от писъците, от къщата излетяха тумба чорлави цветарки. Бързо оцениха ситуацията и няколко от тях грабнаха ужасената Петкова и я вкараха вътре.
Останалите отвън се замислиха.
– Какво да правим? Чие всъщност е това куче?
– Би трябвало да е Глокси на Симо - каза Тинчето, без да обяснява кой е Симо, а и никоя не попита. – Ще я отнеса при леля Гица. Добрата жена ще я гледа, докато се намери стопанинът ѝ. Даже ще я поканя да дойде при нас да си избере някое коренче, че още страда за загубените си мушки.
Никога не е късно да засадиш клематис...
Аватар
Албена
Кафе машина
Мнения: 4526
Регистриран на: Фев 2, '10, 09:57
Местоположение: Габрово

Re: Роман с продължение ...

Мнение от Албена »

Тъкмо споменаха баба Гица и ей ти я и нея.Стъпва наперено,подмладена някак и се провиква "Тинче ,баби ,имаш ли малко чубрица ,че съм сложила боб на моите момчета ,ама вчера онова шугавото софиянче ми я омачка.Стръкче не ми остана.""Сега ще ти дам ,бабо Гице.Влез де.Ела да те запозная с моите приятелки -цветарки."
Погледът на баба Гица попадна върху все още търкалящият в магданоза се сержант . "Абе момче ,ти пък ще оставиш без магданоз Тинчето.Я дай ръка и ставай. Глоксинийо, как само те е разлигавил Симо. Бързо да се махаш и да оставиш момчето на мира." И баба Гица помогна на Спас да стане.
Цветарките вече ги бяха наобиколили и с интерес разглеждаха цъфналия насред магданоза красавец.Сержант Кожухаров малко се посмути и леко се стресна ,когато една нежна женска ръка здраво го подхвана за лакътя и го потегли към къщата."Елате да се запознаем .Ще ви почерпим с кафе,а пък ако знаете какво тирамису е донесла Лоис!"
В този момент се появи и Симо ,който водеше един от бившите вече бойци на Петкова, в търсене на чубрица.
Аватар
milena02
Чист кофеин
Мнения: 5417
Регистриран на: Юни 13, '12, 16:35
Местоположение: София
Получил благодарност: 1 път

Re: Роман с продължение ...

Мнение от milena02 »

В кухнята на баба Гица баретите се чувстваха като у дома си. Моментално смъкнаха наниза със сухи чушки, излапаха го и се сбиха за последното чушле. После излапаха всичкия мармалад на старицата, унищожиха луканката, изплюскаха пастърмата и взе да им се яде нещо сготвенко. На печката къкреше боб. Къде отиде оня идиот, който отскочи до съседите за чубрица? А и баба Гица къде се дяна? Можеше поне по един миш-маш да им направи! Но това не беше най-страшното. Злината идваше от там, че благочестивата им домакиня така й не им предложи нещо за пийване, освен айрян. А те не обичаха айрян по това време на деня, обичаха вишновка, ракийка, вино, коняк, водка и мастика.
- Колеги - рече един от юнаците и преглътна на сухо, - бе дайте да идем у тая проклета комшийка на старата да видим къде се изгуби другаря ни. Тя и леля Гица там отиде и се не видя. Да не са в беда нещо? То без друго от там странни звуци се носят… А и май чаши потракват…
Докато водеха война срещу градинската фауна в двора на Тинчето, момчетата бяха свикнали на това бойно поле да имат бира на корем. Лудата може да беше луда, но пивото при нея се лееше като река , а в мазето й имаше дамаджана с ракия и бъчва с вино. Дружината се замисли над тежка дилема. Ако идат у Тинтява под предтекст, че ще търсят изчезналите от компанията, въпросните изчезнали могат да се върнат и някак неудобно ще се получи пред баба Гица. Ако си седят край опразнената маса обаче, нямат пиене. Накрая взеха решение. Ще идат уж да поздравят старата си приятелка Тинчето, ще й поднесат дар, пък ако ги почерпи – почерпи, ако не – се връщат в кухнята на баба Гица и я чакат да запържи боба. Нищо не губят.
- Какъв подарък обаче да занесем? – замисли се най-умният.
- Ще й дам белезниците, дето ми висят на колана! – реши да прежали имуществото си най-тъпият.
- Идиот! – гракнаха останалите. – На дама белезници подаряват ли се, бре, простак?!
Накрая спец отрядът стигна до единодушното решение, че Тинтява най ще се зарадва на цвете някое. Измъкнаха се навън и по тъмно изскубаха от градината на домакинята си де що видяха божури, гайлардии, хризантеми и рудбекии. Измъкнаха с корените и маргаритките, ехинацеите, флоксовете и кореопсисите. Обраха за ярък ефект към букета и нацъфтелите латинки и ешолции , построиха се по устав и в индианска нишка се промъкнаха през комшулука.
Аватар
Албена
Кафе машина
Мнения: 4526
Регистриран на: Фев 2, '10, 09:57
Местоположение: Габрово

Re: Роман с продължение ...

Мнение от Албена »

Всички цветарки бяха излезли навън ,за да изпратят баба Гица ,а Тинчето й тикаше в ръката връзка прясна чубрица и едно пакетче ронена от миналогодишната за всеки случай. В това време през комшулука се изсипаха група наперени младежи с военна стойка ,мускулести и лъчезарно усмихнати до уши .Всеки от тях стискаше в ръка по един букет ,събрал в себе си цветовете и ароматите на цяла градина./Баба Гица още не беше осъзнала от къде е цялата тази цветна прелест!/
Двете групички застанаха една срещу друга и в двора се възцари мъртва тишина .Чуваше се само как капе повредения кран на дворната чешма.
"АХ!!!! "- в един глас извикаха цветарките .
"ОХ!!!!- отвърнаха им баретите .
Аватар
milena02
Чист кофеин
Мнения: 5417
Регистриран на: Юни 13, '12, 16:35
Местоположение: София
Получил благодарност: 1 път

Re: Роман с продължение ...

Мнение от milena02 »

Първа се окопити Тинчето.
- Момичета - плесна с ръце тя, - запознайте се със старите ми приятели! Тези войничета нямат равни в битка с плевелите. А колко вражески инсекти изпонатръшкаха, никой не може да им хване бройката...
- Нима? - сладко изблея женският хор от цветарки и си свали слънчевите очила, за да огледа по-добре мускулестите момци. Това, което видя, им хареса.
- А как се справяте, милички, с мъкненето на камъни за пътечки? - запита една блондинка, работеща в мафията под кодовото име "Рачето".
- За нас е чест, мадам! - рапортуваха бойците.
- Момчета, само от любопитство питам: склонни ли сте да разчиствате саморасляци? - обади се друга, позната сред останалите престъпнички като "Лалесъм".
- Това е дълг за нас, лейди! - козируваха по устав юнаците.
Градинарките мълчаливо се спогледаха. Момците използваха момента, за да връчат скромните си дарове, при което цветарките нададоха радостен вик и взеха да си делят изкоренените ценни растителни видове. Тогава на сцената се появи полковник Петкова, която до този момент правеше първите си опити с бела в задния двор, но сега - като видя отряда си барети, изпадна в екзистенциална криза. От една страна, такова щастие като да бъде от мафията, тя до днес не беше познала. От друга - все пак беше командир на тези бойци и не можеше да ги остави на произвола на съдбата. А и клетва бяха дали.... да се борят с престъпността. Съвестта й я разкъсваше. Целият й авторитет отиваше на кино. Сега в очите на своите хора тя беше предател, преминал към тъмната страна. В този миг отекна писък, който накара гъските по улицата отново да се разкрякат. Баба Гица се свлече край алпинеума и заблъска чело в камъните.
- Киткииии--тееееее! - ридаеше неутешимо старицата. - Рудбееее-киите! Маааа...ргари-ткиииите! Флоооок-са! Идиооооти!
В Московската школа често им бяха казвали, че съобразителността е номер едно при всяка операция. Полковник Петкова моментално забрави екзистенциализма, насочи правата лопата към гърлата на подопечната си дружина и изрева:
- Откъде взехте тези цветя?
- Ми.... - измучаха момците и застанаха мирно.
- Мили боже! - зяпнаха и градинарките. - Да не искате да кажете, че.... Господи!
- Горе ръцете! - изпълзя от магданоза и сержант Спас Кожухаров. - Мислехте, че ще ви се размине, а? Сега разбрах кои сте всъщност! Колежке Петкова, закопчайте ги с по една градинарска тел и ги водете в ареста. Това са издирваните лица! Работели са като къртици и са заблудили дори опитен офицер като вас.
Публикувай отговор

Обратно към “Литературен кръг за аматьори”