Лирика

Re: Лирика

Мнениеот JuliS » Пон Юли 17, 2017 5:26 pm

Дъждът прегръща мокрото ми утро
В очите ми събира се за кратко
и влива се в небето ми разбудено -
пулсира в мен звукът на всяка капка.
Докосва с хладни пръсти тялото
и стича се по раменете голи.
Опитвам се да защитя сърцето – цялото,
преплела мокрите си клони.
Косите ми покриват нежно слънцето,
което във очите ми зави се.
От песента вълшебна на капчуците,
прекрасен ден във мен роди се.
Обичам мокрото небе
и всяка капка в сухата земя.
Измих със нея всички грехове -
в живота ми….дойде дъжда!
JuliS
"Възрастта е без значение , когато носиш слънцето в себе си!"
Аватар
JuliS
Кафеджия/Кафеджийка
 
Мнения: 1459
Години: 44
Регистриран на: Сря Мар 17, 2010 4:53 pm
Пол: Жена

Re: Лирика

Мнениеот iv.tarlen » Пон Юли 17, 2017 5:43 pm

Измих със нея всички грехове -
в живота ми….дойде дъжда!
Юле, страхотно попадение! :tzeluvka:
iv.tarlen
Кафевар/ка/
 
Мнения: 773
Регистриран на: Вто Юни 07, 2016 4:45 pm
Местоположение: Казанлък
Пол: Жена

Re: Лирика

Мнениеот ivanina » Пет Авг 11, 2017 8:42 pm

* * * ...Прекрасно! :dovolen:
Есть люди-«закаты» и люди-«рассветы»,
Одни с негативом, другие с «приветом».
Но те, что с «приветом» - улыбчивы часто,
а те что «закаты» - обычно несчастны.

С одними общаясь, ты чувствуешь холод.
С другими и в семьдесят, кажется, молод.
И ты от одних заряжаешься светом,
с другими его круглосуточно нету.

Но если отдать человеку «закату»
Кусочек тепла, что исчезло когда-то,
А не обвинять, что тоскливо на сердце,
Он тоже захочет и греть, и согреться.

Ведь людям-закатам, как людям-рассветам,
Хотелось бы к счастью пойти за билетом,
Но просто любить бескорыстно боялись,
Поэтому злились и больно кусались.

И люди-рассветы становятся тоже
Людьми с негативом, на тучу похожих...
Когда благодарность в душе исчезает,
То небо рассветы в закат превращает.

Я тоже порою бываю на взводе,
Но знаю, с рассветом печали уходят.
И пусть кто-то скажет: «Она же с приветом...»
Есть люди-«закаты» и люди-«рассветы».

Ирина Самарина
Истината е като водата - винаги намира път!...

Изображение
Аватар
ivanina
Кафе машина
 
Мнения: 3526
Регистриран на: Пет Мар 29, 2013 12:36 pm
Местоположение: Русе, България
Пол: Жена

Re: Лирика

Мнениеот JuliS » Съб Авг 12, 2017 12:19 am

Животът ми е път безкраен
Със бял асвалт , но с много кръпки
Завои трудни, кални локви
и бурени във тъжни стъпки.
Край пътя влизах в много къщи
И цветни , и почистени и бели...
В обори влизах...твърде мръсни-
от черни помисли прелели.
Във жежко лято и дъждовна пролет.
През златна есен и през преспи снежни.
Сърцето ми бе крайна гара -
а вените - основите железни.
Намирах път през тъмнината,
към утрото на моя път не лек.
На стоп пътувах, без отплата -
и гратис даже...без билет.
И не едно кръстовище сгреших...
И качвах се ...и слизах! - в пек и в дъжд.
Но всички ”курсове ” платих -
длъжница не останах ни веднъж.
Сега пътувам в собствена ”кола”.
По бял асвалт...със много газ!
И качвам само - който преценя!
Маршрутите си определям Аз.

JuliS
"Възрастта е без значение , когато носиш слънцето в себе си!"
Аватар
JuliS
Кафеджия/Кафеджийка
 
Мнения: 1459
Години: 44
Регистриран на: Сря Мар 17, 2010 4:53 pm
Пол: Жена

Re: Лирика

Мнениеот kim » Съб Авг 12, 2017 6:32 pm

Днес си намерих сърце!!!
Да...Сърце си намерих!
Нищо,че беше на две,
много алчно в него се вперих,
нищо,че беше такова едно
поочукано и нащърбено,
нищо,че беше безкрайно само,
наранено и доста студено...
Аз го събрах от земята с ръце
и на себе си тихо подшушнах:
"вече си имам мое сърце",
разтреперан от радост го гушнах,
вътре в мен за секунда местенце направих,
и монтирах сърцето намерено,
като в същата тази секунда забравих,
че съм бил без сърце преднамерено...
"Как си живял без сърце до сега"-
ме попита сърцето ми ново-
"с тези камари безкрайна тъга
и океани от чиста отрова?
Аз не намирам из тебе причини,
а,да гадая изобщо не смея,
как може толкова много години
човек без сърце да живее"...
Мина се ден,после минаха два,
мина месец,а после година,
то ме научи да ям и да спя,
как да давам,по колко да взимам,
то ми показа небе и звезди
и цветя и добро по земята,
обясни ми подробно защо ми тупти
и защо ми се стопля душата...
Но не щеш ли,в един ранноесенен ден
се събудих от чувство познато,
там където бе то,се усещах студен,
и веднага открих празнината.
Много бързо и точно и ясно разбрах
от какво и защо ми е стягало,
и с познатата моя тъга си признах:
сърцето ми беше избягало!
В този миг си ударих шамар през лицето,
и извиках:"А бе глупако,
ти защо си помисли,че тебе сърцето
на земята разбито е чакало,
и защо не се сети,че в същност когато,
ти го събра със ръце,
един друг като теб обикаля земята,
също така-без сърце!"

Marvin Boil
Ти не си капка в океана. Ти си целият океан, в една капка.
Rumi
Аватар
kim
Чист кофеин
 
Мнения: 8108
Регистриран на: Чет Авг 23, 2012 3:40 pm
Пол: Жена

Предишна

Назад към Литературен кръг за аматьори

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: Yahoo [Bot] и 1 госта