Лирика

[Гале]

ОБИЧ ЗА ОБИЧН
Аз назаем не съм те прегръщал
и назаем не съм те мечтал,
всяка ласка под брой да ми връщаш.
Мен ми стига, че нещо съм дал.
Може днес да не дойдеш на среща,
но след ден,
но след два,
но след три
да потрепне в душата ти нещо
и за мен да преминеш гори,
над които небето поклаща
обгорено от бури платно.
Може дълго писма да не пращаш,
но да сложиш две думи в едно,
та за двеста писма да вълнува
и за двеста да има цена.
Може само веднъж да целуваш,
ала тази целувка една
до последния ден да гори,
до последния дъх… и до гроба.

Стига заеми! Стига везни.

Искам обич за обич.

ЕВТИМ ЕВТИМОВ

ПОКЛОН ПРЕД ПАМЕТТА МУ!!

[viktoriaivanova]

Поклон пред богоизбрания поет Евтим Евтимов!

[viktoriaivanova]

Две кратки от последната ми осма стихосбирка - "Белег от друг живот", София, Светулка 44 Атеней, 2015г.

ЮЛИ
Ще потъвам бавно в очите ти -
до забрава.
Ще ме поглъща ненаситното им дъно.
На юли вятърът
любов предвещава -
донася мирис от зачатие на мълния.

АВГУСТ
Вечерта си намята синята риза
и прикляква отляво на хълма.
Небето огърлица нанизва
от звезди -
с обещания пълни. /Виктория Иванова/

[prijatel62]

Знай добре, че Яростта
е яйцето на Страха!
Че не мига ли окото,
то ще надделее злото!
Че върви Учтивостта
заедно със Смелостта!
И че твой е всеки друм
и всеки кът - с открити думи!
Над главата си не рипай,
гнили клонища не пипай!
Глътката си премери ти
по сърните и козите,
щом окото се забрави,
гърлото ще се задави!
Спи в бърлоги най-потайни
срещу врагове незнайни!
Кожата си ти изкъпвай
и в мълчание пристъпвай!
С ветрове, води, треви,
Джунглата след теб върви!

по "Книга за джунглата"

[дара]

ДВЕ ХУБАВИ ОЧИ
Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; - музика - лъчи
Не искат и не обещават те...
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!
Страсти и неволи
ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.
Булото на срам и грях -
не ще го хвърлят върху тях
страсти и неволи.
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли...
Не искат и не обещават те! -
Две хубави очи. Музика, лъчи
в две хубави очи. Душата на дете...

[viktoriaivanova]

Драги съфорумници,
каня тези от вас ,които живеят в Горна Оряховица, на представяне на осмата ми книга с поезия "Белег от друг живот".
23 юни 2016, 18ч - Младежки дом, Горна Оряховица.

https://www.facebook.com/profile.php?id=100005835456224" onclick="window.open(this.href);return false;

Виктория Иванова е родена през 1960 г. в гр. Бяла Слатина. Живее в гр. Враца и работи като библиотекар в Регионална библиотека "Хр. Ботев". Стихове е публикувала в местния периодичен печат и в литературните издания в. "Пулс", в. "Български писател", сп. "Пламък", сп. "Везни", сп. "Современост" (Македония). Носител на първа награда на "Мелнишки вечери на поезията" (2004), отличавана и на други литературни конкурси: "За един по-човечен свят", "Жени и вино, вино и жени" и др. Авторка на следните стихосбирки: "Измислени криле" (1997), "Нощем" (2001), "Само дъжд" (2003), "Налей ми кафявия здрач на очите си" (2006), "Пътеводна вселена" (2008; с превод на албански език), "По брега на безсънието" (2009), "Капки тъга" (2010), "Белег от друг живот" 2016г.
Член е на Съюза на българските писатели.

[tsvetina]

Стих за бездомници
Caribiana

Боли ме от човеците, които
си правят дом в сърцето ми.
И си отиват.
След тях е до полуда тихо.
Раздиращо.
Разкъсващо.
Горчиво.
След тях се уча как да не обичам.
Как да не вярвам в думи.
Нито в хора.
Как да съм друга –
лоша и цинична
към всички подозрителни любови.
След тях се мразя.
Толкова се мразя,
че пулсът ми съвсем неволно спира.
Ако не са сълзите, ще съм празна.
И толкова готова за умиране…
Не се завръщайте…
Домът ви в мен го няма.
Продадох го за шепа безразличие.
Запазила съм думите ви само.
Да ми напомнят как не се обича.



Днес ми е....горчиво...

[JuliS]

Август ще си тръгне уморен
Есента със цвят ще ме прегърне
И септември само подир ден
в утрото с усмивка ще надзърне.
Ще се слея с ранните лъчи,
ще докосват нежната ми кожа,
и кафето пак ще ми горчи,
То със захар всеки може...
Че е хубава ...прекрасна есента,
с топъл дъжд в домът ми ще лудува.
Ще полегне в меката трева,
и в градината ми ще танцува
Шепа обич с първите листа,
ще развее в златната си роба.
Ще направи по красив света,
Ей без тази обич - АЗ не мога!
JuliS

[tsvetina]

Прекрасно е, Джулс!

[Гео, граф]

Не съм много по лириката, но този стих на Ина Григорова ме впечатли

Патент

на М.

Питаш дали и другите
съм обичала така.
Не. Няма две любови.
Нека другите кръстят чувствата си
както пожелаят.
Аз твърдя: само ние се обичаме
само този път.
Един лингвист ми каза:
ескимосите нямат дума за лед.
Има син лед, бял лед, прозрачен лед,
сух лед и всякакъв друг.
Питаш ги: Как казвате лед изобщо?
Покажи ни го, казват, и ще го назовем.
Защото в света няма лед изобщо
и няма абстрактен огън.

Аз твърдя: само ние се обичаме
само този път.
Другите да си намерят дума.