Театър, опера или какво хубаво гледахте напоследък

[wenche]

Едно вдигнато палче за Народния - "На ръба" - по морфовски емоционално, откачено и нежно

[Димана]

Това, което гледахме, не е нито театър, нито опера. Това беше време за антистресова терапия със сълзи от смях от неповторимите варненски самородни таланти "Тутурутка". Събитието беше през септември още, ама чак сега публикувам спомените, че по-дълго да ни усмихват.

[marka]

Днес на Международния ден на театъра имах удоволствието отново да гледам Камен Донев. Един изключително талантлив актьор, който в продължение на два часа и половина разсмива, пее и танцува и под формата на смях казва много сериозни неща.

[Мария Николова]

Това е първата ми среща с принц Калаф, в изпълнението на Бениамино Джили.
В първи клас. Заключена в къщи, да не тичам и да се изпотя , че пак да се разболея. Слушах радиото - всички народни песни, всички честушки, всички детски песнички, оперни арии и бюлетина за нивото на река Дунав на български, руски и френски.
С него сравнявам следващите тенори.









Чудех се как може пак толкова да ми харесва и един хард рок.



Значи жанрът няма никакво значение, изразните средства нямат значение.
Само искреността.

[Мария Николова]

Днес, 27 март, е международния ден на театъра.