от Blue sky » Вто Фев 02, 2010 11:02 am

Видове рози :
1. Чайно-хибридни – най голямата група. Водеща, съдържа много разновидности, различаващи се по много характеристики: височината на храстите варира от 30 до 100, рядко 120-150 см, сортовете са с различен брой венчелистчета, от 20 до 128, като класическо изискване е да има оформен централен конус, независимо че май изключенията са доста напоследък. Дължината на стеблата на различните разновидности варира в диапазона от 20 до 80 см. В цветово отношение – бяло, жълто, розово, лилаво, червено, с много преходни тонове, на ивици или промяна на тоновете на цветовете. Тези рози изрязваме най-ниско и загърляме с пръст най-щателно. Обичайно са с по 1 цвят на клонче, въпреки че има и сортове с букетен цъфтеж.

2. Флорибунди: Тази група от рози е с бърз растеж, богат и почти непрекъснат цъфтеж, издържливост през зимата и устойчивост към болести, размер, цвят, форма на цветовете с богата гама от тонове като разцветка. Височината на храстите варира много, цветовете са ярки и стабилни – оранжево, червена тухла, корал-розови, жълти, бели, праскова, всички видове синеещи виолети, пурпурно и всякакви шарени и ивичести форми. Цветовете обаче тук типично излизат на гроздове и сложни съцветия 3-25 бр. Дължината на леторастите е според височината на конкретната роза, а резитбата – доста по-щадяща от тази на чайно-хибридните рози.

3. Почвопокривни рози: Създадени през 80-те години на 20 век, повторно цъфтящи, устойчиви на болести и разпростиращи се повече по хоризонтала, отколкото във височина. Обичайно са към 40-50 см високи, но някои сортове стигат и до 150 см височина. Селекционерските къщи постоянно разработват серии с общо име и различни цветове в серията – например CountY на Кордес, Flower Carpet и т.н. Ценното на тези рози е, че може да покриват наклон, стена, алпинеуми, качета, празни места в бордюра, цъфтят от май докато паднат слани и са устойчиви.

4. Патио рози: Преди са принадлежали към флорибундите, после са обособени в отделна група, която нараства като асортимент и сортове непрекъснато. Общо взето не надвишават по правило 45-55 см, стават за контейнери, стават и за градина. Цъфтят дълго и продължително, повечето повторно. Някои ги слагат към миниатюрните, други към флорибундите.

5. Мниатюрните розички: Ефектни, компактни, до 30-50 см височина, плитки чувствителни коренови системи, не особено лесни за отглеждане, поразява ги мана, петна, гниене, цъфтят на слънце и топло /южни и западни прозорци / обичат пулверизиране, почвата да засъхва между поливките, но не и прекомерно засушаване. Има разлика в двете т.нар школи с виждания по селекция и отглеждане на тези рози – американска и английска. В Съединените щати това са стайни растения и това е. В Англий ги развъждат на подложка, от там имат по-добри корени и се отглеждат и навън.

6. Катерливи и виещи се: Името им подсказва за какви рози става въпрос. Резитбата е особена /пестелива/, искат подпори, едни са добри за колони, други за парапети, трети покриват цели постройки. Лошото при тях е, че в голяма степен са загубили с годините селекции силната устойчивост на заболявания, а доста не достигат и до повторен цъфтеж. Имат своите фенове все пак, за които е прекрасно растение дълго 3-5-7 метра да цъфти примерно юни, или юли за няколко седмици. Групата е толкова шарена, че като си намерите в нея нужната роза, е добре да четете конкретики, тъй като всяко обобщение тук би било невярно.

7. Храстови рози: Тук е всичко останало, което не е флорибунда, чаен хибрид, мини или катерлива, т.е. в тази група има всичко: китайски, дамаски, ругози, центофолии, алби, бурбонски, английските на любимия Остин са тук, галики, модерните храстови, ноазетови, портландски, шотландски, японски и какво ли още не…. По-нататък ще се спра на подрязването и устойчивостта, защото граници и вариетети са безброй.

от dal » Нед Яну 24, 2010 3:22 pm

Най–известни са тревистите божури. Те са типични за Мала Азия и Европа. Ценени са заради красивите си цветове, често оцветените им листа и интересните декоративни шушулки, пълни със семена.
Цветовете са обикновено полу-прозрачни и са подредени в един или два реда. Най – популярните у нас видове божури са кичести.
Божурите достигат височина 50 – 100 см. Дървовидните – и по два метра храсти. Последните години все по масово се внасят и предлагат за продажба дървовидни божури . Сортовете са хиляди – до един звучащи на китайско-японски и страшно красиви. Обичат предимно изток-север, без силно слънцеогряване.

Цъфтят от късна пролет до началото на лятото. Дървовидните цъфтят по-късно.
Цветовете на дървовидните са големи, често двойно или изцяло, с всички възможни цветове – бяло, крем, жълто, оранжево,  различни нюанси на розово, лилаво и червено, дори виолетово.
Божурът е култивиран преди повече от 4000 г. Божурите трябва да се засаждат на дълбоко в плодородна, богата на хумус почва, която не трябва да изсъхва прекалено бързо през лятото.
Преди да засадите растението, обогатете почвата, като добавите добре изгнила тор или градинска пръст. Полезно е такава тор да се добавя и около самото растение в началото на всеки нов сезон. Така корените му получават допълнително влага.
Между растенията трябва да има разстояние поне 60 см. – 90 см.
Когато растенията пораснат и цветовете наедреят, поставете подпора. Или стрижете за вазите: 
Божурите понасят добре полусянка, но цъфтят много по – добре на слънце.
Божурите са многогодишни растения. Ако искате все пак да ги разсаждате, направете го през есента или ранна пролет. Просто издърпайте внимателно растението с корените. Всяка част от корена, която има пъпка, ще порасне и ще роди ново растение от същия вид, докато при размножаването чрез семена не могат да се възпроизведат абсолютно същите растения.
Това твърди теорията.
Практиката – след преместване на ново място божурите могат да не цъфтят няколко години.
Прекрасни партньори с хостите, опитайте!
Друг челен опит за споделяне – ако им отделите лента в градината и ги засеете, можете да наредите отпред на лентата хризантемите. Когато божурът е в апогей и цъфти хризантемата тъкмо тръгва да разлиства. По късно, след като божурите ви прецъфтят, хризантемите скриват туфите листа , защото коренището не бива да бъде оставяно без листа , тъй като се изхранва през лятото. Докато поливате божурите, поливате и хризантемите. Това ми го каза една стара градинарка и аз преместих всичките 11 сорта божури, и ефектът е супер… 

от dal » Сря Фев 10, 2010 1:40 pm

Представителите на р.Spiraea са листопадни храсти с последователно разположени листа. Цветовете са събрани в различни съцветия. Едни видове цъфтят рано напролет преди разлистването, а други – лятото. Плодът е сборна листовка.
Много от видовете са сухоустойчиви и невзискателни към почвените условия, газо- и студоустойчиви. Голяма част са светлолюбиви и изискват слънчеви места, за да цъфтят обилно.
В зависимост от устройството на съцветието спиреите се делят на три секции:

1. Chamaedryon – с бели цветове, събрани в прости съцветия – сенници или щитчета. Цъфтят през пролетта, преди или малко след разлистването.
При видовете, цъфтящи преди разлистването, съцветията се появяват от страничните пъпки на миналогодишните клонки и са приседнали сенници с розетка от няколко недоразвити листчета в основата им.
При видовете, цъфтящи малко след разлистването, съцветията са разположени на върха на къси странични клонки.

• Spiraea prunifolia /Spiraea prunifolia var.plena
 
Дълги листа, около 3-4см, яйцевидно-елиптични, ситно назъбени, отдолу окосмени. Ръбести и отначало леко окосмени клонки, по-късно – голи.
височина– 150/200cm, слабо разклонен
цъфтеж – IV-V / започва преди разлистването, продължава около 1 месец/. Цветовете са бели и кичести, събрани в приседнали сенници.
есенно обагряне – червено-кафяв цвят

Декоративни форми на Spiraea prunifolia:
Spiraea prunifolia ‘Bridalwreath’- с прости цветове
Spiraea prunifolia var.simpliciflora’Nakai’- с прости цветове

• Spiraea thunbergii
 
Тесноланцетни листа, силно и остро назъбени, с дължина до 4 см. При по-студени зими е възможно частично измръзване на невдървенелите върхове на летораслите.
височина – до 150cm, тънки, слабо разклонени, но гъсто разположени и дъговидно извити клонки
цъфтеж – IV-V /започва преди разлистването, продължава около 1 месец/. Цъфтежа се влияе от интензивността на светлината, трябва да се засажда на по-ослънчени места, за да цъфти обилно.
есенно обагряне – ръждиво жълто-оранжево-червено..

Декоративни форми на Spiraea thunbergii:
Spiraea thunbergii ‘Ogon’ / ’Yellow Mellow’- цъфти в бяло. През пролетта листата са златисти, по-късно се обагрят в светлозелено, а есенната окраска е в ръждиво жълто и червено. За да е златиста и наситена баграта на листата, спиреята изисква пълно слънце, но вирее и на частична сянка с по-зелени листа.
  

Spiraea thunbergii ‘Mt Fuji’ / ’Mount Fuji’- цъфти в бяло. Вариегатна форма – с шарени листа /зелени с бели ивици/. За по обилен цъфтеж и по-ясно изразено обагряне на листаната маса изисква пълно слънце, но вирее и при частично засенчване.
 

Spiraea thunbergii ‘Fujino Pink’- с пурпурни пъпки и бели цветове. Листата са зелени.

• Spiraea x arguta /Spiraea cinerea – хибрид между Sp.multiflora и Sp.thunbergii
Наподобява Sp.thunbergii, но е по-висока и с по-дебели стъбла. Листата са с дължина до 4см, но са малко по-широки от тези на Sp.thunbergii.
височина – до 200cm, по-дебели стъбла
цъфтеж – IV-V /започва преди разлистването, около седмица след Sp.thunbergii, продължава около 3 седмици/.
есенно обагряне – ръждиво жълто-оранжево-червено..

Декоративни форми на Spiraea cinerea:
Spiraea cinerea ‘Grefsheim’- цъфти в бяло. Компактен храст с височина около 100-150см, листата са сиво-зелени.

• Spiraea crenata - силно светлолюбив и сухоустойчив вид, използва се рядко. Среща се по каменистите места в Североизточна България.

Листата върху вегетативните клонки са дълги около 2-3сm, с ланцетна до ланцетно-обратнояйцевидна форма. От основата към върха преминават три изпъкнали успоредни жилки. Върху цветоносните клонки листата са по-дребни.
височина – до 100cm, тънки клонки, по периферията са дъговидно извити, а в средата – изправени.
цъфтеж – V /малко след разлистването/. Цветовете са събрани в сенници, които са разположени по върховете на къси странични клонки с няколко листа. Цветчетата са дребни, по 10-20 в съцветие.
есенно обагряне – ръждиво жълто-оранжево-червено..

• Spiraea media - светлолюбив, понася леко засенчване
 
Листата по вегетативните клонки са дълги 3-5.5см, елиптични, до почти ланцетни, с клиновидна основа и закръглен, притъпен връх, назъбени над средата най-често с 3-4 зъбчета от всяка страна. От горната страна са голи, а от долната – рядко окосмени или сиво напластени. Листата върху цъфтящите клонки са обикновено целокрайни, рядко назъбени на върха.
височина – до 200cm, изправени и закръглени клонки
цъфтеж –V-VI, многоцветни съцветия /от бели цветове/, сенниковидни или щитовидни, разположени връхно на къси облистени клонки.
есенно обагряне – ръждиво жълто-оранжево-червено..
Декоративни форми на Spiraea media :
Spiraea media ‘Darsnorm’ / ‘Snow Storm’- синьо-зелени листа, обилен цъфтеж в бяло.
 

• Spiraea trilobata

Листата са дълги 1.5-3см, почти закръглени, най-често триделни, голи, едро и грубоназъбени.
височина – до 100cm, тънки и разперени клонки
цъфтеж –V- VI, в бяло
есенно обагряне – ръждиво жълто-оранжево-червено..

Декоративни форми на Spiraea trilobata :
Spiraea trilobata ‘Fairy Queen’- обилноцъфтящ, компактен храст. Цъфти в бяло. Изисква слънце, до частично засенчване.

• Spiraea cantoniensis

Ромбично-ланцетни листа, дълги 3-5см, неравномерно, дълбоко назъбени над средата, с целокрайна основа.
височина – до 150cm, тънки и разперени клонки
цъфтеж –V- VI /продължителност около месец/
Има дълъг вегетационен период и обикновено листата не опадват през есента, а част от върховете на летораслите се увреждат от първите есенни студове. В най-топлите райони на България може да запази листата си почти през цялата зима.
есенно обагряне – ръждиво жълто-оранжево-червено..

Декоративни форми на Spiraea cantoniensis:
Spiraea cantoniensis ‘Lanceata’- с бели кичести цветове и ланцетни листа.
 

• Spiraea x vanhouttei –хибрид, получен от Sp.cantoniensis и Sp. trilobata, сухоустойчива. Една от най-масово използваните у нас.
 
Листата са дълги до 4см, ромбични до яйцевидни, обикновено слабо 3-5 делни и неравномерно назъбени над средата, голи, отдолу –синкавозелени.
височина – до 200cm, силно разклонен и широк, с дъговидно извити клони
цъфтеж – V /малко след разлистването, продължителност около 3 седмици/. Цветовете са бели, събрани в многоцветни щитчета, разположени на върха на къси облистени клонки.
есенно обагряне – ръждиво жълто-оранжево-червено..

Декоративни форми на Spiraea x vanhouttei:
Spiraea x vanhouttei ‘Renaissance’
 

Spiraea x vanhouttei ‘Pink Ice’- по-компактен от изходната форма, с височина около 120-150см. През пролетта листата са ярко обагрени в бели, розови и зелени петна. През лятото листата са пъстри, но не толкова както през пролетта. През есента също може да се наблюдава по-ярко обагряне на младите листенца. Цъфти в бяло.
 

2. Calospira – с бели, розови или червени цветове, събрани в сложни съцветия – щитовидни метлици, разположени връхно върху едногодишните клонки. Цъфтят в началото и средата на лятото /юни-юли/.

• Spiraea japonica – използва се масово. Студоустойчива и светлолюбива. Изисква по-свежи почви.

Листата по време на разлистването са кафяво-червени, а по-късно –зелени, окосмени отдолу по жилките. Дължината им е около 8-10см, удълженояйцевидни, с клиновидна основа и заострени на върха. По периферията са остро и двойно назъбени.
височина – до 150cm, много стъбла, излизащи от основата му.
цъфтеж –VI-VII , ясно до тъмнорозови цветове, рядко бели.
есенно обагряне – ръждиво жълто-оранжево-червено..

Декоративни форми на Spiraea japonica:
Spiraea japonica ‘Galen’ – Компактен храст с височина около 80см. Листата са синьо-зелени като по време на разлистването са кафяво-червени, както при изходната форма. Цветовете са розови.
  

Spiraea japonica ‘Manon’- ниско храстче с височина около 40-50см. Листата са зелени, а през есента се обагрят в бронз, червено.. Цъфти в тъмнорозово.
 

Spiraea japonica ‘Little Princess’- компактен, гъсто разклонен храст с височина около 75-80см. Листата са зелени през лятото, а през есента се обагрят в червено. Цъфти в розово.
 

Spiraea japonica ‘Golden Princess’-компактен храст с овална форма, гъсто разклонен, с височина около 60см. Листата са обагрени в жълто, а есенната багра е в бронзово, червено..Цъфти в розово.
 

Spiraea japonica ‘Albiflora’ - компактен храст, висок около 70см. Листата са зелени, а през есента – червени. Цъфти в бяло.
 

Spiraea japonica ‘Shirobana’ - гъсто разклонено компактно храстче . Листата са тъмнозелени. Трицветен ефект – цветовете са от тъмнорозово, преминават в по-светло розово и накрая се обагрят в бяло.
 

• Spiraea albiflora

Листата са широколанцетни, с дължина до 7см и прото до двойно назъбени по периферията.
височина – до 60cm
цъфтеж –VII-VIII , бели цветове, събрани в една по-едра средна метлица и няколко по-дребни странични метлици, разположени в една плоскост.
есенно обагряне – ръждиво жълто-оранжево-червено.

• Spiraea x bumalda - хибрид, получен от Sp.japonica и Sp.albiflora

Листата са яйцевидно-ланцетни, дълги 5-8см и двойно назъбени по перваза.
височина – около 75cm, много близък по общ вид със Sp.japonica, но по-компактен. Изисква по-влажна почва.
цъфтеж –VI-VII. Цветовете при различните форми са по-светли или по-тъмно розови до тъмнопурпурночервени, събрани в щитовидни метлици.
есенно обагряне – ръждиво жълто-оранжево-червено..

Декоративни форми на Spiraea x bumalda:
Spiraea x bumalda ‘Anthony Waterer’- тъмнозелени листа, отдолу са по-светли, често изпъстрени с бяло или жълто листа; при разлистване листата са червени. Цветовете са тъмночервени.
 

Spiraea x bumalda ‘Froebelii’- висок до 100сm, с едри, широкояйцевидни кафявочервеникави през пролетта листа.Цветовете са тъмнопурпурночервени, широки съцветия.
 

Spiraea bumalda ‘Crispa’- по-различна форма от останалите спиреи, заради листата , които са дълбоко назъбени и накъдрени (усукани) по дължината на листото. Новите (младите) листа са обагрени в червено, но по-късно се преминават в тъмнозелена багра. Цъфти на пълно слънце, с тъмнорозови цветове.
  

Spiraea bumalda ‘Gold Flame’-висока около 100см. Листата са ярко жълти. И при тази форма новите листа са червени. Есенното обагряне на листата е в бордо. Цъфти в розово.
 

Spiraea bumalda ‘Fire Light’- висока около 120см. Жълто-зелени листа през лятото, новите листенца са обагрени в червено. През есента листата се оцветяват в бронз до лилаво-розово, бордо.. Цъфти в розово.
 

Spiraea bumalda ‘Dart’s Red’- височина около 60-80см. Листата са зелени, като малдите листенца са обагрени в червено. Цветовете са тъмнорозови.
 

3. Spiraria – с бели, розови или червени цветове, събрани в сложни съцветия – цилиндрични или пирамидални метлици. Цъфтят през лятото /юни, юли, рядко август/. Съцветията се появяват на върха на нарастващите леторасли, излизащи от основата на храста или от старите клонки.

• Spiraea salicifolia – изисква по-влажна почва, почти не се използва в парковите у нас. Има едно установено находище край Сърница, Доспат, в Западните Родопи на силно преовлажнени почви.

Листата са удълженоелиптичнидо ланцетни, заострени и ситно двойно до просто назъбени по периферията. Те са голи и тъмнозелени, отдолу по-светли, с дължина до 7/10см.
височина – 150/200cm, силно сгъстен от многобройните издънки, излизащи от основата на храста или коренището. Подходяща за по-влажни места.
цъфтеж –VI-VII , розови, рядко бели, единични съцветия може да се появят и през VIII.
есенно обагряне – ръждиво жълто-оранжево-червено..

• Spiraea douglasii – средноусточива (-20ºС), изисква слънчеви места и свежи почви; за укрепване на терени.

 
Листата са дълги 4-10см, удълженоелиптични до теснояйцевидни, на върха тъпи или заострени, неравномерно назъбени над средатаили във връхната третина, отгоре голи или рядко окосмени, а отдолу-бяло окомени.
височина – до 200cm, силно сгъстен от многобройните издънки, излизащи от основата на храста или коренището. Подходяща за по-свежи почви и ослънчени места.
цъфтеж –VI-VII , теснопирамидални до почти цилиндрични пурпурнорозови съцветия, единични съцветия може да се появят и през VIII.
есенно обагряне – ръждиво жълто-оранжево-червено..

• Spiraea x billardii - хибрид, получен от Sp.douglasii и Sp. salicifolia . Студоустойчива, при много студена зима измръзват връхните, слабо вдървенели части на летораслите. Относително сухоустойчив вид. За укрепване на терени.

  
Листата са с дължина 5-10см, широколанцетни до тесноелиптични, целокрайни в долната третина и назъбени остро и двойно във връхните две трети. Върхът на листата е заострен или тъп, а основата – ширококлиновидна. Отдолу листата са сиво окосмени.
височина – до 200cm, сравнително сухоустойчива.
цъфтеж –VI-VII , съцветията са тесно- до ширококонусовидни метлици (дълги 10-20см), при разцъфтяване са по-тъмнорозови, по-късно избледняват. При прецъфтяване върхът на съцветието се извива. През VIII започва вторичен цъфтеж, през който се развиват единични съцветия.
есенно обагряне – ръждиво жълто-оранжево-червено..

Статия: от stanislava »

Бразия (Brassia) са епифитни орхидеи от Америка.Те са около 35 вида, с ареал от Флорида до Южна Америка. Растат във влажните гори на надморска височина до 1500 м. Могат да станат доста големи. Цветоноса излиза от основата на новата псевдобулба и може да достигне до един метър на дължина. Бразия се нарича също „паяк орхидея“ в резултат на дългите и остри листа на цветовете, които приличат на паяк.

СВЕТЛИНА: Нека мястото на Бразия е много светло, но да се избягва излагането на преки слънчеви лъчи. Изисква много и ярка светлина със засенчване между 11 и 3 наобяд. Ориентир е цветът на листата, ако са тъмнозелени, значи светлината е недостатъчна. Твърде силна слънчева светлина може от друга страна да предизвика пожълтяване на листата.

ТЕМПЕРАТУРА: Хибридите са като цяло умерени орхидеи: температури 23-25ºС през деня и 13-16ºС през нощта. Уверете се, че имате добра температурна разликата между деня и нощта(10ºС), за да може вашите брасии да цъфтят.

ПОЛИВАНЕ И ВЪЗДУШНА ВЛАЖНОСТ: По време на периода на растеж е необходимо обилно поливане, обикновено през пролетта и лятото. Субстрата да не пресъхва напълно между поливанията, но никога не трябва да се задържа вода. През зимата се отглеждат на по-сухо.
Предпочитат влажност на въздуха 60% и отглеждането им на перваза на прозореца в подноси с влажен керамзит е добра идея, ако въздуха във вашия дом е сух. Изискват добра въздушна циркулация.

ТОРЕНЕ: Подхранва се редовно на всеки 2-3 седмици, като по време на цъфтежа и в периода на почивка се прекъсва торенето.

СУБСТРАТ И ПРЕСАЖДАНЕ: Субстрат от кори средна до едра фракция и малко сфагнум, може да е качена и на клон. Пресажда се на всеки 2-3 години или ако почне да се разлага в саксия от 2 до 4 см по-голяма от старата. Добрият дренаж е твърде важен.

За да цъфтят, някои растения се нуждаят от период на покой на хладно. Това е различно за различните видове и хибриди. Обичайни са кръстоските на Brassia с Odontoglossum, Oncidium и Miltonia с цел подобряване на растежа и едрината на цветовете:
Miltassia = Miltonia x Brassia
Aliceara = Miltonia x Oncidium x Brassia
Degarmoara = Odontoglossum x Oncidium x Miltonia x Brassia
Brassidium = Brassia x Oncidium

от Блеки » Сря Яну 27, 2010 7:01 pm

В помощ на тези, които все още се чудят дали да си купят орхидея, както и на тия, които вече са я занесли в къщи.

С какво да започнете?
Започнете с фаленопсис. Това е една от красивите и едновременно непретенциозни орхидеи.

Фаленопсисът се отнася към вида най-популярни орхидеи. Това се обяснява с красотата му, изключително дългата продължителност на цъфтене, сравнително лекото му отглеждане. Заради това той е най-подходящ за отглеждане в домашни условия.

Как да си изберем растение?
Внимателно разгледайте растението. Листата не трябва да висят като дрипа. Листата на фаленопсиса са достатъчно плътни. При здравото растение те са еластични, гъвкави, с еднакъв цвят, (с изключение на пъстролистните), без подозрителни петна. Винаги разглеждайте в какво състояние се намират корените / орхидеята се продава винаги в прозрачни саксии/. Част от тях може да са на повърхността на субстрата, извън повърхността на саксията, просто във въздуха. Здравите сухи корени са серебристо-сиви, твърди, с растящи краища в зеленикав или червено-кафяв цвят. Здравите влажни корени са сиво зелени, повече към зелено. Мъртвите – меки, кафяви, без живи краища

Къде да го поставим??
Може да го сложите на перваза на прозореца, може да виси в подходяща саксия. Ако прозореца е южен, през пролетта и лятото е нужно да засенчите фаленопсиса от преки слънчеви лъчи с леко мрежесто перде. Зимата на перваза на прозореца може да се преохлади растението. Нужна е допълнителна поставка. По-добре е да виси. Често зимата растението страда от недостатък на светлина, ако е по-далече от прозореца.

Какво още да направите?
Не се суетете и не се тревожете излишно. На растението му трябва време, за да се приспособи към новите условия. Ако през цялото време нещо променяте, то не успява да се приспособи и всичко може да завърши печално

Кога да поливате?
Преди да полеете, убедете се, че това е необходимо. По добре е да попресъхне, отколкото да е преполято. Особено ако имате възрастно растение. Полейте за първи път, когато субстрата стане съвършено сух, да „хруска“. През това време вие може да си изясните кое-що, да поговорите с други любители, да прочетете.

Кога е нужно пресаждане?
Голяма част от орхидеите не понасят разложен или засолен субстрат. Ако корените са сухи и чупливи – те са мъртви (или умират) от насъбралите се в тях соли. Ако са меки и тъмни – изгнили са в разлагащия се субстат и затова са непропускливи за въздуха. Нужно е спешно да се пресади растението. Много бързо се засолява мъха сфагнум . Трябва често да се сменя.

ЛИЧЕН ОПИТ: Винаги пресаждам орхидеите веднага след закупуването им. Използвам готов от магазина субстрат за орхидеи, за фаленопсиса трябва да съдържа натрошена кора и торф. Процедирам така – изваждам внимателно орхидеята от саксията й, оглеждам всички корени, там, където има изгнили ги изрязвам до здраво и наръсвам отрязаното с канела, която е естествен фунгицид. Понякога се налага да изрежа 70-80 процента от корените, това не е фатално. Слагам дренаж от натрошен студопор, след това насипвам малко от субстрата, държа с едната ръка изправена орхидеята, с другата досипвам така, че да се разпредели навсякъде между корените. Растението не трябва да се клати, трябва да е устойчиво. Когато пресадя, не поливам, правя това на следващия ден. В момента фаленопсисите ми са на терасата, чувстват се отлично там НА СЯНКА, като ги пръскам сутрин и вечер. !!!!!!!!!! Внимавайте когато пръскате, да не се задържа вода в розетката на листата, защото ще загният. !!!!!! Внимавайте когато поливате, да отцеждате напълно водата от дъното на саксията, защото ако се задържи ще загният корените.

КАКВО ДА ПРАВЯ, АКО ФАЛЕНОПСИСА Е ПРЕЦЪФТЯЛ?
В дадения случай е нужно да се постъпи по следния начин: При здравото растение, което има плътни „кожени“ листа и нежно-зелени или бели корени, е нужно да се отреже цветоноса до първите възли (места на стъблото, от което излизат листа) и под първия цвят. От това място отново ще израсне нова стрела /цветонос/. Но, ако листата на вашето растение са сбръчкани, меки и дълги най-много 8-10 см., то е по добре цветоноса да се отреже до основата. Това ще помогне на растението да не изразходва последните си сили за цъфтеж. Поливането и торенето на такова растение трябва да се прави много внимателно. Възстановяването на растението може да се проточи за дълъг период от време. Особено бавно този процес протича при фаленопсисите, тъй като този вид орхидеи е известен със своя бавен растеж.

КАКВО ДА ПРАВЯ, АКО ФАЛЕНОПСИСА НЕ Е ЦЪФТЯЛ ИЗОБЩО?
Основната причина, поради която орхидеите не цъфтят в стайни условия е недостиг на светлина. Преместете своя фаленопсис по-близо до прозореца, където ще има достатъчно светлина и в същото време върху него няма да попадат преки слънчеви лъчи. Идеално място – близо до прозорец, намиращ се на южна страна.

Над растението също може да се сложи лампа, на расстоянии 1-2 метра /АЗ СЛАГАМ ПОД ПОСТАВКАТА СЪС САКСИИТЕ НАСТОЛНА ЛАМПА, НАСОЧВАЙКИ СВЕТЛИНАТА КЪМ ТЯХ/. Орхидеите не бива да са осветени повече от 12 часа на ден. За да пусне нов цветонос, на фаленопсиса ще помогне и понижаване на нощната температура с около 7-8 градуса в сравнение с дневната, за около 4 седмици. / АЗ ГИ ИЗКАРВАМ НА ТЕРАСАТА, НАВЪН ИМА ЗНАЧИТЕЛНА РАЗЛИКА МЕЖДУ ДНЕВНА И НОЩНА ТЕМПЕРАТУРА/. Този способ може да се нарече „хладно лечение“. След този период отново поставете фаленопсиса при обичайната си стайна температура /около 20 градуса/. Ще видите, че вашето растение скоро ще пусне нов цветонос и ще зацъфти.

КАК ДА РАЗБЕРА ДОСТАТЪЧНО СВЕТЛИНА ЛИ ПОЛУЧАВА РАСТЕНИЕТО?
Обърнете внимание на цвета на листата. При здравите растения листата са ярко зелени, а не тъмно зелени. Ако листата са тъмно зелени, значи на растението не му достига светлина, ако листата имат червеникав отенък, то светлината е прекалено много. Много светлина трябва да се осигури на каттлеи, онцидиуми, дендробиуми, поставяйки ги на южни и западни прозорци, но на разстояние от стъклото. За да не обгорят листата от дневното слънце е добре, ако между растението и стъклото има прозрачна завеса. На милтонии, фаленопсиси, пафиопедилуми им трябва по-малко светлина, за това тях поставете по-далечко от прозореца, или да бъдат на северен или източен прозорец.

ТЪМНИ ПЕТНА ПО ЛИСТАТА НА МОЕТО РАСТЕНИЕ
По-често това е изгаряне. Може да се получи в горещи дни, когато слънцето е много силно. Незабавно преместете растението от перваза на прозореца и изолирайте съд завеса.

МОЯТ ФАЛЕНОПСИС ДОСТАТЪЧНО ДЪЛГО ЦЪФТЯ, СЛЕД ЦЪФТЕЖА ЗАБЕЛЯЗАХ, ЧЕ ОТ НЕГО КАТО ЧЕ ЛИ НОВО РАСТЕНИЕ ИЗЛИЗА. ЩЕ СЕ РАЗВИЕ ЛИ НОВОТО РАСТЕНИЕ, АКО ГО ОТДЕЛЯ И ПОСАДЯ.
Приемете поздравления! При правилно отглеждане може да се развие ново растение, идентично на старото. Почакайте докато новото растение не развие своя собствена силна коренова система (минимум да има 4-5 корена, дълги 2-4 см) Само след това може да разделите растението и да предадите младото в собствена саксия. След 1-2 години може да го преместите в по-голяма саксия. Следете за осветлението и торенето в първите месеци на самостоятелния му живот. По това, че започват да се развиват листата, вече може да се успокоите, че растението се развива добре.

ПОДАРИХА МИ ОРХИДЕЯ ДЕНДРОБИУМІФАЛЕНОПСИС. КАКВО Е ОСОБЕНОТО В ТОЯ ВИД ФАЛЕНОПСИС? И КАК ДА ГО ОТГЛЕЖДАМ?
Съществуват повече от хиляда вида орхидеи от рода дендробиум. Вид дендробиум-фаленопсис е забележителен с това, че размера на цветовете са значително по-едри от обичайните дендробиуми почти колкото тия на фаленопсиса. Условията на отглеждане са сходни с тия на фаленопсиса, но този вид ще расте по-добре, ако му осигурите повече светлина, както е необходимо при дендробиумите. Идеалното място за него е близо до южен прозорец. Изолирайте растението от прозореца със завеска, за да избегнете слънчево изгаряне. Идеална нощна температура-60-56 градусов по Фаренгейт. Дневна – 23-29 градуса .Дендробимът от рода фаленопсис обича когато субстрата леко пресъхва между поливанията.

Оказва се,че има някои тънкости при цъфтежа на фаленопсисите.
Вярно е,че повечето цъфтят в края на зимата и началото на пролетта, но има немалко видове с цъфтеж през лятото и есента.
За жалост в България орхидеите се продават без точно обозначаване на видовата им пренадлежност и евентуалните родители, които са кръстосани.
Някои видове фаленопсиси растат и цъфтят САМО ако са качени (обикновено на корк).
Два са основните фактори, които оказват влияние върху цъфтежа : светлина и температура. Високата температура и/или слабата осветеност спират образуването на цветонос. Това се използва широко от професионалистите, за да предизвикат цъфтеж „по график“.
За образуването на цветонос е от значение не толкова разликата между дневната и нощната температура, колкото цялостното понижаване на температурата. Идеални условия , за да накараме фаленопсиса да цъфти – светло и хладно ( температурата не трябва да пада под 15 градуса). Цветоносът ще стане по-дълъг и с повече и по-големи цветове , ако държим фаленопсиса на хладно.
За доброто състояние на орхидеята са от основно значение микроелементите и формата ,под която е азота в тора. Стандартните торове съдъжат малко микроелементи , а азотът е основно под формата на урея.Орхидеите не могат да усвояват пълноценно азота от уреята и реално „гладуват“ , независимо от редовното ни торене.

Различните народи държат на различни качества на фаленопсисите.
За американците е важен броят на цветовете. Японците предпочитат белите цветя. За останалите азиатците бялото е символ на скъб . В Тайван, Тайланд, Китай и Хонг Конг са на почит червеният и жълтият цвят – символи на здраве, богатство, късмет и власт.

от Titi » Чет Дек 17, 2009 12:01 pm

Тук ще публикувам интересни факти за кафето взети от интернет

Легендата за откриването на кафето

Първият открит сорт кафе е Арабика. Легендата разказва как кафето било открито от етиопски козар на име Калди. Един ден му направило впечатление, че козите подскачат около него необичайно енергично. Не след дълго забелязал, че всъщност си хапват от плодовете на един храст наблизо. Решил и той да опита. Веднага почувствал прилив на енергия и бил много развеселен от ефекта на плодовете. Побързал да разкаже на всички свои приятели и клюката се разпространила из местността.

„Кафеджиите” в Европа

Почти няма страна, в която да се пие толкова много кафе, колкото в Холандия. Макар че кафето е много популярно по целия свят, то все пак е нова напитка за някои народи. Но не и за холандците. В Холандия кафе се пие в големи количества от поколения – статистиката показва, че на човек се падат 149 литра кафе на година. Само скандинавските страни могат да се съревновават с холандците за титлата „страстни кафеджии”.

Любопитки за кафето

Кафето е най-популярната напитка в света – на година се изпиват над 400 милиарда чаши кафе

Холандците са първите, които пренасят кафето в Европа, култивират го и започват да го продават

Първоначално кафето е било известно в Европа като „Арабското вино”

Мъжете пият повече кафе от жените (1.7 чаши на ден срещу 1.5 чаши при жените)

57% от кафето се пие на закуска; 34% – без връзка с хранене; 13% – след обяд и вечеря

Първото кафе в Европа се е продавало в аптеките през 1615 г. като лекарство

До X век кафето Арабика е било считано за храна. Етиопските племена са забърквали зърна кафе в животинска мазнина, правели са топчета от тях, с които са се хранели на дълъг път

В древния арабски свят кафето Арабика е играло такава важна роля в семейния живот, че една от разрешените причини за развод, която е записана в закона, е отказ на съпруга да сервира кафе на жена си

В Африка суровите зърна кафе се накисват във вода с подправки и след това се дъвчат като бонбони

В Гърция и Турция кафето се сервира първо на най-възрастния в стаята

Френският философ Волтер изпивал по 50 чаши кафе на ден

Според изследване на Харвард сред 20 000 души, при редовните консуматори на кафе 1/3 по-рядко се появяват симптоми на астма в сравнение с хората, които не пият кафе

За по-хубава кожа и премахване на бръчки японците обичат да се къпят в смес от кафе и ананас.

Хронология на кафето

Преди 1000 пр.н.е.: Етиопци от племето гала забелязват, че след като хапват плодове от един определен храст, обикновено получават прилив на енергия. Затова започват да ги събират и да правят смес с животинска мас.

1000 пр.н.е.: Арабски търговци култивират кафето и за първи път се правят плантациите. Арабите започват да варят зърна кафе и да употребяват напитката, наречена „qahwa“ (буквално: тази, която те пази да не заспиш).

1453 г.: Кафето се появява в Константинопол чрез османските турци. Първото кафене в света е отворено в Константинопол през 1475 г. и се е наричало „Кива Хан”.

1511 г.: Хаир Бег, тираничният управител на областта Мека, опитал да забрани кафето, защото се страхувал, че под негово влияние може да има бунтове срещу властта му. Султанът изпратил заповед за екзекуцията му с коментар, че кафето е свещено.

1600 г.: В Италия папа Климент VIII е бил убеждаван от съветниците си, че тази любима напитка на османските турци е заплаха за вярата. Но той решава да обяви кафето за християнско питие.

1607 г.: Смята се, че капитан Джон Смит е въвел кафето в Северна Америка, докато е помагал за основаването на колонията Вирджиния в Джеймстаун.

1645 г. : Открито е първото кафене в Италия.

1652 г.: Открито е първото кафене в Англия. Много бързо започнали да се откриват кафене след кафене. Те станали толкова популярни места за дебати и научаване на нови неща, че били наричани „университети за едно пени”, защото цената на чаша кафе е била едно пени.

1668 г.: Кафето заменя бирата като най-любимата напитка на закуска в Ню Йорк.

1668 г.: В Лондон се открива се кафенето на Едуард Лойд, в което са се събирали търговци и морските застрахователни агенти. Впоследствие то се превръща в „Лойдс” – най-известната застрахователна компания в света.

1672 г. Отваря първото кафене в Париж.

1675 г. Виена е обсадена от Османската армия. Виенчанинът Франц Георг Колшитцки, който е живял в Турция, се промъква в редиците на врага заедно със своите войници, за да спасяват града. Бягащите турци са оставили на полето торби със „сух черен фураж”. Колшитцки веднага разпознава, че това е кафе. Така той отваря първото кафене в Централна Европа. Там въвежда и смесването на кафе с мляко, което поставя началото на виенското кафе.

1690 г.: Холандците открадват кафеено растение от арабското пристанище Моха и първи започват да пренасят и култивират кафето за търговия – в Цейлон и другата им колония в Източна Индия – Ява.

1713 г.: Холандците подарили на Луи XIV едно кафеено дърво, чиито наследници са дали началото на цялата западна кафеена индустрия. Това се случва, защото през 1723 г. френският офицер Габриел Матийо дьо Клийо открадва разсад за кафе и го пренася в Мартиника. За 50 години там се появяват 19 милиона кафеени дървета. Оттук се пренася разсад за 90% от настоящите кафеени плантации по света.

1721 г.: Открива се първото кафене в Берлин.

1727 г.: Началото на бразилската кафеена индустрия. Тя се появява заради полковник Франциско де Мело Палета, който бил изпратен да реши граничен спор между френските и нидерландските колонии в Гуйана. Той не само успял да разреши спора, но и омаял съпругата на френския губернатор на Гуйана. Макар че Франция пазела много строго своите кафеени плантации, за да не излиза лист от тях, дамата се сбогувала с полковника, като му подарила букетче със скрит разсад за кафе.

1732 г.: Йохан Себастиан Бах композира своята Кафеена Кантата. Прави това не само от желание да създаде ода за любимото кафе, но също и като реакция срещу популярното мнение в Германия, че на жените трябва да се забранява да пият кафе, тъй като ще останат стерилни.

1753 г.: Егберт Дау и неговата съпруга основават откриват своя малък магазин за кафе и чай в Жур в Холандия, наречен „Белият вол”. Популярността на „Дау Егбъртс” нараства през 1780 г., когато синът Дау Егбъртс започва да разпространява кафето със своя търговска марка и в други региони на страната. Впоследствие „Дау Егбъртс” се превръща в лидер в кафеената индустрия.

1900 г.: В Германия следобедното кафе се превръща в традиция. Немският израз „KaffeeKlatsch“ се появява, за да означи женското клюкарстване по време на следобедното кафе. Впоследствие вече се употребява и за „приятелски разговор”.

1901 г.: Първото разтворимо кафе е измислено от американо-японския химик Сатори Като от Чикаго.

1946 г.: В Италия Ахил Гайа усъвършенства еспресо машината. Появява се капучиното, което е наречено така, защото цветът му напомнял на робите на монасите-капуцини.

Кафето, благополучно изживяло дълъг период на утвърждаване, днес блогодарение на съдържащия се в него кофеин е най-популярният наркотик на планетата, значително подминаващ никотина и алкохола. Тази психоактивна напитка се продава свободно по цял свят. Както се казва в текста към кантатата от Бах, дело на поета Пикандер:“А, колко прекрасен е вкусът на кафето! По-прелестен от хиляда целувки, по-нежен от най-сладкото вино…“
С дневната си консумация от 2 милиарда чаши на ден по целия свят, кафето е втората най-търгувана стока след петрола и със същите основателни претенции да се нарече „черното злато“.
Най-голямата верига от кафенета по целия свят Starbucks (16 200 ) до 2009 год., превърнала се е в символ и определен начин на живот.

Статия: от Таралас » Пет Дек 30, 2011 5:02 pm
Снимки: от Таралас »
Редакция: Hobbykafe Team

Родът Angraecum съдържа около 220 вида. Тези орхидеи се размножават както вегетативно, така и чрез опрашване. Част от тях имат за местообитание сухи тропически гори и като последица от това имат дебели и месести листа. Повечето видове са епифити, но сред тях има и литофити. По-голямата част от рода обитават тропическа Африка и остров Мадагаскар. Тези великолепни орхидеи могат да бъдат открити на Сейшелските и Коморските острови. Обикновено растат във влажни райони на 2000 м. надморска височина.

Цветовете най-често са бели, но могат да бъдат жълтеникави, бледозелени и дори в охра. Отличителен белег е дългата шпора под долната устна.

Подобно на други орхидеи ангрекумите не се нуждаят от твърде много грижи. Най-добре е да поливате ангрекумите сутрин, за да се избегне загниване, причинено от нощната влага. През лятото по време на вегетацията е необходимо подхранване. Торете през седмица с тор за орхидеи или със стандартни торове, но разредени два пъти повече. (Аз лично торя на всяко поливане, сиреч всяка седмица). Чувствителни са към засоляване на субстрата, така че промивките са наложителни. Поливките трябва да бъдат съобразени с условията на отглеждане, като субстратът трябва да бъде поддържан леко влажен, но не мокър. (могат да просъхват и нищо им няма, от опит знам). Субстратът трябва да бъде отцедлив, могат да бъдат качвани и на кора или корк. Ангрекумът е орхидея, която не се нуждае от ярка светлина. Силното слънце може да причини изгаряния по листата, а те се задържат на растението няколко години. Следователно ще гледате грозни петна доста дълго време ако слънцето не успее да убие вашия ангрекум. Освен заради естетичния вид, растението трябва да бъде предпазено от изгаряне, тъй като поразените места са много податливи на бактериални атаки. Най-удобно място за ангрекумите е под листата на други цветя. Ако отглеждате тази прекрасна орхидея правилно, тя ще ви възнагради с обилен цъфтеж в края на зимата и началото на пролетта.

от nel4o » Пет Ное 27, 2009 9:05 pm

Хранителни вещества:

Симптоми на недостиг: Недостиг на който е да е от 1 6 –те основни елементи се отразява на растенията като се наблюдава нетипичен растеж, пожълтяване /хлороза/ или формиране на мъртви части /некроза/ по листата, отмиране на клонки, издребняване. Всеки един недостиг има своите външни прояви, които го характеризират, въпреки че до голяма степен симптомите си приличат и в някои случаи е трудно да се постави точна диагноза. Недостигът на макроелементи, обикновено се проявява при старите и долни листа, докато недостигът на микроелементи се наблюдава върху новите листа по върховете на клонките. При редовно прилагане на балансиран тор недостиг на азот, фосфор и калий не се наблюдава. Симптомите на недостиг при хибискуса са:
Азот: Пожълтяване на старите листа, засягат се изцяло, включително жилките, прогресиращо от светло зелено към жълто.
Възможни са четири форми на азот в нитратен азот, амониев азот, водоразтворим органичен азот и водонеразтворим азот. Растенията могат да усвояват само нитратния и амониевия азот. Нитратния азот лесно се отмива от корените при поливането или при силни дъждове. Амониевият азот е по-устойчив на отмиване, той се преобразува в нитратен сравнително бързо, за около 2 до 4 седмици, под въздействието на почвените микроорганизми. При хибискусите се предпочита амониевият азот, заради устойчивостта му на отмиване и защото се отразява по-добре на цъфтежа. Водоразтворимия азот в почвата /урея/ се превръща в амониев за няколко дни, затова се приема за негов еквивалент.
Фосфор: Излишъкът на фосфор води до появата на жълти петна по листата и понякога почервеняване на жилките. Повечето растения, включително хибискусите се нуждаят от фосфор в по-малки количества, отколкото от азот или калий. Фосфорът трудно се отмива от почвата и остава в нея за по-дълъг период. Излишъкът на фосфор, особено при алкални почви инхибира усвояването на микроелементите, и преди всичко на желязото. При възникване на такава ситуация понякога е необходима цяла година за коригиране на нивата на фосфора в почвата. Поради това за предпочитане е формула с относително ниско съдържание на фосфор като 7-2-7 например.
Калий: Калият е изключително важен за производството на качествени цветове при хибискуса. При липсата му краищата на старите листа първо пожълтяват, а после покафеняват като изгорени. Предпочитани за употреба са торовете съдържащи калиев сулфат, пред тези съдържащи калиев хлорид.
Магнезий: Старите листа стават бронзово жълти. Зелени части остават по върховете на листата и долните части на централната жилка.
Желязо: Младите листа пожълтяват, но жилките остават зелени, листата издребняват.
Манган: Подобно на желязото, но в този случай зелените части покрай жилките са по-широки, отколкото при недостиг на желязо и листата запазват размера си.
Цинк: Новите листа са дребни, близко разположение като в розетка, бледи или хлоротични, често са извъртени на една страна и изглеждат намачкани, наблюдава се цялостно вджуджаване на растенията.
Молибден: Първо старите, а после и младите листа се прошарват. Младите листа се издължават докато жилките станат почти паралелни, втвърдяват се и може да се накъдрят или извият; цветовете също се деформират – не се отварят правилно и венчелистчетата може да са срастнали. Недостигът на молибден може да се появява и изчезва спонтанно, без специално третиране и без видима причина за появяването.
Сяра: Обикновено в торовете и водата за поливане има достатъчно сяра, за да се задоволи нуждата на растението. Той обикновено не се споменава изрично на етикета, тъй като присъства в амониевия и калиевия сулфат. Слага се допълнително само в торовете за подкиселяване на почвата.
Калций: При нормални граници на почвеното pH в почвата се съдържа достатъчно количество калций.
Като цяло наличието на микроелементи в повечето случаи е достатъчно, недостиг се предизвиква обикновено при твърде алкална почва. Затова вместо да се внасят микроелементи, които при натрупването си стават токсични за растенията е по-добре да се промени киселинността на почвата. Повишаването на киселинността силно ще увеличи усвояването на тези елементи с изключение на молибден. Образуването на хлорофил е свързано с наличието на желязо, при липсата му листата пожълтяват /хлороза/. Но това не винаги означава, че липсва желязо в почвата, а е по-вероятно почвата да е придобила твърде алкална реакция и желязото да е преминало в железен хидроксид, който е неусвояем за растенията. При вкисляването на почвата желязото става разтворимо и отново е достъпно за растението.

от Blue sky » Вто Ное 24, 2009 10:14 pm

Дендробиумите са разпространени на една изключително голяма зона, в която има най-различни хабитати. За това е трудно да се обобщат условията им на гледане за всички видове. Често сме чували подмятания от сорта на: “Дендробиумите са трудни за отглеждане.”, “Дендробиумите няма да растат у вас.” или пък още по-безумното “Начинаещите трябва да избягват отглеждането на дендробиуми”, които са прекалено общи, за да са вярни. Вярно е, че отделните видове изискват специфични условия за отглеждането им, но от около 1240 вида, от които можете да избирате, все могат да бъдат намерени подходящи за отглеждане на практика във всяка област.

Няколко основни факта за големия и разнообразен род Дендробиум може да помогнат на цветарите да разберат защо е невъзможно обобщение на условията на отглеждане на толкова много видове. Местообитанието на дендробиумите се разпростира от Индия на запад, на север до Япония, Австралия и Нова Зеландия на юг, а източната граница на разпространение обхваща повечето тихоокеански острови. В рамките на този огромен район дендробиуми са намирани на височина от морското равнище до около 3660 м.

Заради климата в нашата област, ние предпочитаме да гледаме растения от планинските райони на Индия, цяла Югоизточна Азия и югозападен Китай. Тези растения обикновено изискват по-хладна и суха зимна почивка, което значи, че растенията изискват най-малко грижи и топлина през зимата. Някои често отглеждани дендробиуми от този регион са от групите ‘soft cane’ и ‘nobile-type’ (бел. прев.: Понякога родовете са разделени на различни групи включващи видове от рода, които си приличат, имат сходни изисквания и могат да се кръстосват по между си без проблем. Обикновено имат и един вид, който е основен за групата, както например за ‘nobile-type’ е Dendrobium nobile) Орхидеите имат големи и привлекателни цветове и като цяло са лесни за отглеждане. Dendrobium nobile най-често се отглежда, но и други видове от региона, които изискват сходни условия като например: D. aphyllum, D. bensoniae, D. christyanum, D. crepidatum, D. devonianum, D. draconis, D. falconeri, D. farmeri, D. fimbriatum, D. lindleyi, D. loddigesii, D. ochreatum, D. parishii, D. trigonopus, D. unicum, и D. wardianum.

Трите дендробиума, които ще разгледаме в статията са най-често изполването в кръстосването. И понеже хибридите често изискват условия на отглеждане подобни на родителите си е добре да познаваме родителите, за да отгледаме “децата” по-лесно.

Веднъж преди време D. nobile беше използван за растение родител, при което се получиха 77 регистрирани хибрида. Но в последно време най-често се използват австралийските видове D. phalaenopsis и близкия му роднина D. bigibbum.

Отглеждането на всеки един от тези видове е сравнително лесно, след като цветаря се запознае с условията в съответните хабитати. Информацията по-долу е от книгата Orchid Species Culture – Dendrobium от Тимбър Прес с незначителни промени.

Dendrobium nobile Lindley 1830
(бел. прев.: Понеже доста често хората не знаят как да разчетат горното: Dendrobium е родът, nobile е видът, Lindley е името на човека, който го е открил и описъл, а 1830 е годината през която това става.)

Синоними: D. coerulescens Wallich, D. formosanum (Rchb. f.) Masamune, D. lindleyanum Griffith. Името D. friedericksianum се използва понякога за растения, които всъшност са D. nobile. D. nobile var. pallidiflora Hooker се смята за синоним на D. primulinum Lindley.

Произход/ местообитание: Югоизточна Азия, включително и Непал, Сиким, Бутан, Североизточна Индия, Бирма, Тайланд, Лаос, Виетнам, както и голяма част от южен Китай. В Индия растенията се срещат на 200- 2000м. нм. в., а в северен Тайланд са най-разпространени на 600-1500 м нм. в.

Климат: Станция #48327, Чианг Май, Тайланд, Lat. 18.8N г.д.. 99.0E г.ш, на 335 м. нм.в.

Отглеждане

Светлина: 40 000- 50 000 lx. Поради наличието на дъждовен период, характеризиращ се с висока облачност през лятото е добре да се осигури леко засенчване, но въпреки това светлината да бъде достатъчно висока, на границата на поносимост на растенията, без обаче да предизвика спиране на растежа или изгаряне на листата. Цветари отглеждащи тези орхидеи казват, че може да поняся и пълно слънце (демек да е на пряка слънчева светлина), ако се аклиматизира от началото на пролетта и има отлично движение на въздуха. Може да познаете, че светлината е достатъчно висока по листата, които стават жълтеникави.

Температура: През летните дни дневна средно 26-28 С и нощна 19-20 С. Пролетта е най-топлия период от годината с дневни температури 30-31 С и нощни 12-19 С. Растенията могат да толерират и нощни температури около 10 С.

Влажност: Около 80% през лятото и намаляване до 60% през зимата.

Вода: Валежите са умерени до силни от края на пролетта до ранна есен, но условията са много по-сухи през зимата. Култивираните видове трябва да се поливат обилно по време на активен растеж, след като приключи през есента водата се намаля постепенно.

Торене: ½ от дозата която пише на опаковката, веднъж седмичмо докато растенията нарастват активно. Тор с високо съдържание на азот се препоръчва от пролетта до средата на лятото, а после се тори с тор с високо съдържание на фосфор до края на лятото и есента. У. Нептун съобщава в бюлетин на American Orchid Society през 1984 г., че цъфтежа се увеличава при използването на 10-30-20 NPK тор в съотношение 1,3 мл. тор на литър вода, веднъж седмично от пролетта. В края на лятото и есента сменя тора с 0-44-0 в същото разреждане. Торенето спира, а водата се намаля до следващата пролет.

Период на почивка: През зимните дни средната дневна температура е 25-28 С, а нощна такава 9-10 С. Могат да издържат на нощни температурни спадове до 10 градуса за 3 месеца. Растенията могат да понасят и температури няколко градуса под нулата за кратски срокове, но такива крайности трябва да се избягват при отглеждането им. При много студено време за да се размине с минимални щети орхидеята трябва да е суха. Някои казват, че понасяли и слани. В хабитатите им средните валежи са много ниски за 4-5 месеца през зимата, но в началото на сезона влажноста е много висока, заради честите мъгли и обилната роса. Някои цветари препоръчват напълно да се спрат поливките през зимата, но растенията ще са най-щастливи ако между поливките се оставят по-дълги периоди на засушаване, но не и да се засушават за дълъг период от време. 1-2 месеца в края на зимата обаче климата е топъл и сух с ниска влажност. Растението трябва да изсъхва напълно между поливките и да остане сухо за по дълъг период. Рядко рано сутринта може да пулвелизирате растението за да не го засушите прекалено. Торовете трябва да са значително намалени или изобщо да не се ползват през този период, докато поливките не се учестят през пролетта. Хладно и сухо е най-същественото условие за домашно отглежданите дендробиуми и трябва да се поддържа докато не започнат да растът новите булби през пролетта. В природата светлината е най-голяма през зимата.

Субстрат: Растенията могат да бъдат монтирани върху корк или дървовидна папрат, ако влажноста е висока. Качените орхидеи трябва да се напояват най-малко веднъж на ден през лятото. Големите растения най-добре се развиват в отцедлив субстрат с висок достъп на въздух (бел. прев.: например средни или големи кори) Цветарите посочват че типът на саксията не е от особено значение, но е препоръчително да се използват глинени. Пресаждането трябва да се избягва, докато корените не изпълнят напълно саксията. Когато е необходимо пресаждане е най-добре е да се усъществи, когато новите корени започнат да растът или колкото се може по-скоро след прецъфтяване.

Други бележки: Дендробиум нобиле цъфти обилно ако се тори през сезона на активен растеж и ако си почине добре през зимата. Има случай за докладван екземпляр от това растение, който е цъфнал с повече от 1000 цвята на веднъж. Цъфтежа може да се забави ако поддържате хладно, сухо с малко количество светлина, докато не наближи времето, когато искате да цъфне.Растенията се размножават чрез кейки, които се появяват по старите булби. Също така може и старите булби да се нарежат на парчета и да се сложат да лежат на сфагнум. С повече късмет от тези нарязани булби може да пораснат кейки, които се преместват когато започнат да им растът корени. Изсушените стъбла се използват в Китайската медицина.

Инфомация за растението

Размери и тип на растението: До 60-90 см. Симподиален епифит.

Псведобулби: До 60-90 см дълги. В основата си са леко подути. Стъблата са жълтеникави, леко зигзагообразни, кръгли в сечение. С възраста се набръчкват. Във възлите обикновено са удебелени и сплескани.

Листа: 6-7 на брой, спирално разположени, 7-10 см дълги, обли, кожести. Остават на растението около 2 години, после опадат.

Цветонос: Къс. Много цветоноси се появяват едновременно над възлите и на булбите с листа и на старите обезлистени булби.

Цветове: От 1 до 4 на цветонос от 6 до 10 см в диаметър. Устата е пухеста. Цветовете са ароматни и издържат 3-6 седмици или повече, ако са на по-хладно и светлината е слаба.

от botan » Пет Ное 27, 2009 11:51 pm