Едема (от англ. оток, подутина) е заболяване, което засяга гераниумите (geraniums), води до пожълтяване на листата и впоследствие те отмират. Смята се, че се дължи на неблагоприятните условия на околната среда. Поради това не се разпространява от растение на растение (не е заразно). Растенията с голяма коренова система са по-податливи на едема, в сравнение с тези с по-малка коренова система.
Симптоми: Малки жълти петна в областите между жилките често са първите симптоми, наблюдавани в горната част на листата. Дребни, прозрачни, воднисти мехурчета се наблюдават от долната страна на листата под пожълтелите места. Тези мехури и пожълтели области обикновено се появяват първо на по-старите листа. Мехурчетата постепенно нарастват и стават кафяви на цвят, с текстура на корк (кора). Листата пожълтяват, отмират и опадват. Целия процес наподобява донякъде на бактериално заболяване. Read the rest of this entry »
Заболявания
Черно гниене
Причинители на черното гниене са гъбичките: Pythium ultimum, Pythium debaryanum, Phytophthora omnivora. Орхидеите могат да бъдат поразени от тези гъбички във всяка възраст. Най-опасно е загниването на корените и основата на псевдобулбите. Резултата е загуба на цялото растение. Заболяваето е силно поразяващо и бързо се разпространява от болните по здравите растения. Поразената тъкан почернява, псевдобулбите се мумифицират. За разпространението на
заболяването спомагат ниските температури и високата влажност на въздуха и субстрата, тогава корените се развиват бавно, отдени части вследствие на недостатъчната циркулация на въздуха и преовлажняването отмират и стават достъпни за патогенните гъбички. Черното гниене поразява катлеи, станхопеи, лелии, лелиокатлеи, пафиопедилуми.
Борба с черното гниене: Болните растения се унищожават. Регулиране на влажността и температурите. Профилактично опръскване и поливане с препарати на медна основа – меден оксихлорид в концентрация 0,5%, меден сулфат в концентрация 1 : 100000. Фугицидите забавят развитието на черното гниене. Read the rest of this entry »
Растителноядни
Червено паяче (Tetranychidae)
Най-често срещаните видове при орхидеите са: Tetranychus urticae, Tetranychus turkestani,Tetranychus cinnabarinus. Възрастните Tetranychus urticae и приличащите на него Tetranychus turkestani са жълтеникави на цвят, личинките и нимфите са жълто-зелени. При Tetranychus cinnabarinus възрастните екземпляри са червено-кафеникави, яйцата и личинките също, а нимфите – жълто-зелени. Тези паразити могат да се намерят по долната повърхност на листата и цветните пъпки на цимбидиуми, катасетуми, тунии, еулофии и др. Хранят се с клетъчните сокове на растенията.
Признаци на пораженията: наличие на малки бели точки по листата – осново от долната страна и наличие на тънка паяжинка или нишки. Листата се обезцветяват постепенно, стават сиви, а по-късно кафяви.
Развиват се в закрити помещения при температури по-високи от 12 °C. За година червеното паяче дава до 20 пъти поколение. Развитието на едно поколение продължава 12-20 дни при температура 20 °C, при 25 °C – за 10 дни, а при 32 °C – за около 6 дни. Оптимална температура за развитието им е 28-32 °C при относителна влажност на въздуха 40-50%. Read the rest of this entry »
Към вредителите, нападащи орхидееви можем да бъдат изброени около 32 вида. Известни са също и повече от 90 вида гъбични, бактерии и вируси, причиняващи различни заболявания по орхидеите – петна по листата, загниване на корените и новия прираст, псевдобулбите (булбите), листата и цветовете.
Навременната диагностика и познаването на причинителите на заболяванията са неразделни от удоволствието при отлеждане на орхидеите.
Причина за появата на поражения могат да бъдат: нарушения в карантираната при нововнесените растения, специфичните изисквания към влажност и температура и т.н. Върху видовете патогени, нападащи растенията влияние оказват условията на отглеждане, субстрата, торенето, аерацията (циркулацията на въздуха), поливане, осветяване и превантивните мерки.
Профилактични и фитосанитарни мероприятия
Методите за контролирането на отглеждането, развитието и растежа на орхидеите се състои не само в технологията на отглеждане, но и в създаване на условия, неблагоприятни за размножаването на вредителите и развитието на заболявания. Read the rest of this entry »
Екосистемата в една градина е достатъчно многообразна и всеки представител на фауната в нея играе определена роля. В повечето случаи е трудно дадено животно категорично да се сложи в графата помощник или вредител. Така е и с охлювите,които безспорно са най-многобройните обитатели в нашите градини. От една страна, те изпълняват важна санитарна функция,преработвайки падналите и изхвърлени остатъци. В повечето случаи обаче нанасят невъзвратими вреди. Охлювите ядат практически всичко,което срещнат по пътя си, а лакомията им е толкова голяма,че за няколко минути могат да онищожат надземната част на млади и сочни растения до самия корен. Няма как да не причислим охлювите (черупкови и голи) към опасните вредители в градината.
Местообитание и размножаване. В топло и сухо време „квартируват“ на всевъзможни места, където недостигат слънчевите лъчи и е тъмно,прохладно и влажно. А през нощта, когато падне росата, или в дъждовно време излизат за пировото си угощение. Охлювите с черупки снасят яйцата си през есента, а на пролет от тях се появява невръстното потомство,което е „програмирано“ да яде още с излюпването си. Майката или таткото (те са хермафродити) ги снасят в малки ямки, които правят в рохкавата почва. Нерядко за родителското си задължение използват саксийте с цветя, които са изнесени на открито, сякаш разбирайки, че там условията за отглеждане на потомство са идеални. Голите охлюви снасят яйцата си през лятото и само за три седмици на бял свят се появяват малките. Числеността им може да прекрачи разумните граници при мека зима,влажна пролет и недотам хладно лято. Read the rest of this entry »
