Сагуаро- Saguaro или
Гигантска Карнегия – Carnegiea gigantea, е вид покритосеменно растение от семейство Кактусови (Cactaceae). Техен естествен хабитат e пустинята Сонора разпростираща се върху пограничните части на Мексико и щатите Калифорния и Аризона в САЩ.
Сагуарото е най-високото растение сред всички от кактусувото семейство. Тези гиганти достигат размерите на средно високо дърво – до 13 м. на височина и един метър в диаметър при основата. Най известния кактус-гигант е Шампионът Сагуаро (Champion Saguaro), който расте в област Марикопа, Аризона, висок е 13.8 м и с диаметър 3.1 м. Гигантската Карнегия има относително голяма продължителност на живот. Средната възраст която достига е 75 години, а отделни екземпляри достигат до 150 г. 80% от съдържанието на тези кактуси-великани е вода, което ги прави истински живи кладенци в пустините.
В щата Аризона има закон, който защитава Сагуарото от човешки набези. Който отреже, или по някакъв начин повреди този диворастящ кактус, го грозят до 25 години затвор.
Гигантската Карнегия започва своят жизнен път нелеко, като повечето пустинни растения – от малко семенце, случайно попаднало в почвата под сянката на някое дърво или храст и покълва след обилен дъжд. През първото си десетилетие малкото кактусче се ‘крие’ в храсталаците. където е защитено от ветровете и горещото пустинно слънце. С течение на времето Сагуарото израства и мощната му коренова система изсмуква всичката влага около него и постепенно заобикалящите го храсталаци и треви изсъхват.
Read the rest of this entry »
Родът Кориантес – Coryanthes се състои от 30 вида, открити в Южна Америка от Гватемала до Боливия. Разпространени са в горещи, влажни региони до 1000 м. надморска височина. Наричат ги още „орхидея кофа” заради специфичната форма на цветовете. През 1831 година Сър Уилям Хукър, английски ботаник и систематик, за първи път описва Кориантес макулата (Coryanthes maculate) като вида Кориантес.
Описание: Относително голям симподиален епифит. Растението с листата е приблизително около 45 см, но може да достигне и 70 см. Псевдобулбите са елипсовидни и характерно оребрени, с дължина от 7до 15 см. Листата излизат по две, при някои видове до три от върха на всяка булба, на набраздени дръжки, тесни, островърхи и дълги от 35 до 55 см, с от три до пет прожилки при различните видове. Съцветието е висящо, с големината от 30 до 60 см, с дълъг цветонос, излизащ от основата на псевдобулбите и завършващ с цветовете – от два до четири, големи около 13 см, много ароматни, но недълготрайни. Read the rest of this entry »
Бугенвилеята е от сем. Вечеринкови (Nyctaginaceae). Растението е класифицирано през 1768 г. от френския ботаник Филиберт Комерсон, който придружавал сънародника си, морския откривател адмирал Луис Антоан дьо Бугенвил, по време на околосветско пътешествие.
Разпространение: Родина на Бугенвилеятат е Южна Америка. Разпространена е от Бразилия на запад до Перу на юг до Аржентина.
Описание: Различни ботаници са описали около 18 вида в рода. Те могат да бъдат трънливи дървета, храсти, лиани, вечно зелени или листопадни, достигащи на височина от един до дванадесет метра. Трънчетата са покрити с черна восъчна субстанция. Те са вечнозелени във влажните, и листопадни в регионите със сух сезон. Листата са прости, ненарязани, овално заострени, от 4-13 см. дълги и от 2-4 см. широки.Същинския цвят на растението е малък и бял, като всяка китка от 3 цветчета е обкъжена от три или шест прицветника (бракти) с ярки цветове – розов, цикламен, виолетов, син, червен, оранжев, жълт и бял. Понякога я наричат „Хартиено цвете“ заради тънките бракти, приличащи на хартиени. Семената тесни, петделни.
Read the rest of this entry »
Семейство: Змиярникови (Araceae). Името Антуриум идва от гръцкото „anthos“ -цвят и „oura“ – опашка.
Разпространение: Тропическите и субтропични части на Америка и островите от Карибския архипелаг.
Описание: В рода Антуриум (Anthurium Schott.) влизат около 800 вида растения от семейство Змиярникови. По-голямата част са епифити и полуепифити, с по-къси стебла и въздушни корени, но в семейството има и дългостеблени лиани както и тревисти растения. Листата са плътни, с разнообразни форми и размери – цели, нарязани, с дължина от няколко сантиметра до 1 м., често красиво оцветени с преливащи оттенъци и сребристи прожилки. Цветовете на антуриума имат спати със сърцевидна форма, атрактивно оцветена в различните оттенъци на розово, червено до тъмно виолетово, при някои видове бели или зелени. Антуриума също е наричан цвете-фламинго. Може да цъфти през цялото лято, при подходящи условия. Хибридите на антуриум „Андре” могат да цъфтят и целогодишно. Прецъфтелите съцветия е по-добре да се отрежат, за да не отслабва растението. След като прецъфти, оплодените цветове образуват сочни ягодоподобни плодове, ярко оцветени при някои видове. Read the rest of this entry »
Аерангис Родостикта (Aerangis luteo alba var. Rhodosticta) е атрактивна миниатюрна
орхидея, открита в Екваториална Африка – Камерун, Конго, Кения, Заир, Танзания, Уганда. Расте в крайречни гори, върху ниски дървета и храсти, на 910- 2200 м. надморска височина, в райони с висока въздушна влажност.
Описание: Малка, моноподиална епифитна орхидея, без псевдобулби. Стеблото е късо, почти не се забелязва от базално разположените тесни листа. Корените най-често са плоски, с тънък веламен, зелени, когато са мокри.
Листа между 6 и 10, ясно зелени, най-често по-къси от 15 см., леко месести и крехки.
Съцветието обикновено е висящо, може да достигне до 40 см. На цветноса могат да се образуват до двадесет цвята с продължителност на цъфтежната фаза от четири до шест седмици. Този Аерангис е с много ароматни, рядко красиви, най-често кристално бели цветове, в центъра на които е разположено близалце в ярко портокалово. Цветовете могат също да бъдат оцветени в бледо кремаво или жълто, обикновено са с големина около два и половина сантиметра (един инч). Аерангис Родостикта цъфти през зимния сезон и на пролет.
Read the rest of this entry »
Увод: Пиша тая тема за хората дето ама изобщо хабер си нямат от хидропоника. Да получат някаква представа и може би да опитат.
Хидропонното отглеждане на растения изобщо не изисква някаква особено сложна и скъпа екипировка. Разбира се, ако се прави индустриално е нужен контрол на един куп параметри и затова можем да намерим снимки и информация показващи някакви страхотни системи.
Но в къщи нещата могат да бъдат ужасно прости. Ето този простак как го прави. Това е един от няколкото начина за хидропоника: Read the rest of this entry »
Семейство: Лаврови (Lauraceae Juss). Към рода Авокадо (Персея – Pesea ) принадлежат около 150 вида вечнозелени храсти и дървета, разпространени в тропическите и субтропичните части на Северна и Южна Америка, Югоизточна и Източна Азия, островите Макронезия, до 600-1000 м. надморска височина. Името на авокадото идва от наречието nahuatl, мексиканските индианци го наричат ахуакатл – ahuacatl (testicle) – тестис, като асоциация с формата на плода.
Описание: Дървета авокадо достигат до 20 метра на височина, с големи и дълги листа с елипсовидно-лацентна форма, гланцирани от горната си страна. На цвят листата са кафеникаво-зелени по върховете до зелени в по-ниските части, с дълги дръжки (до 10 см). Цветовете са двуполови, дребни, зеленикаво-бели събрани в хаотични съцветия, изникват в пазвите на листата. Плодовете са костилкови, тъмнозелени или почти черни, едносеменни, големи (на дължина от 5 до 20 см, и от 250 до 600 грама), с различни форми. Меката част на плода е месеста, кремаво-жълта и ароматна. Плодовете на авокадото съдържат до 45% мазнини, ди 30% ненаситени мастни киселини, а количеството на протеини е два-три пъти повече отколкото е в ябълки, круши, грозде, цитруси, банани и други плодове. Плодовете са богати на витамини от групите B, A, E, D и в неголямо количество и витамин С. По калоричност авокадото превъзхожда 2-3 пъти всички останали свежи плодове. Високата калоричност и ниското съдържание на виглехидрати правят плодовете на авокадото безценна храна в менюто на диабетиците. Листата и костилката на авокадото съдържат токсични вещества, опасни за хората и животните – могат да предизвикат стомашно-чревно разстройство и алергии.
Read the rest of this entry »
Семейство: Акантови (Acanthaceae).
Родът Афеландра (Aphelandra R. Br.) включва в себе си около 170 вида вечнозелени храсти и полухрасти от семейство Акантови, с естествен хабитат влажните тропически гори на Северна, Централна и Южна Америка. Името на този род произхожда от гръцките думи απλός - обикновен и άνθρωπος – мъж.
Описание: Афеландрата е вечно зелен, нискостеблен храст, с красиви декоративни пъстроцветни листа, големи и разположени срещуположно. Цветовете са големи, златисто-жълти или розови, събрани в класовидни, четириъгълни съцветия, достигащи до 12-15 см. Цъфтежа може да продължи 2-3 месеца, в зависимост от вида, през лятото или зимата. Венчелистчетата са с неправилна форма, прицветниците (брактите) и цветовете са жълти, с четири тичинки и един плодник. Красотата на афеландрата идва не от цветовете, а от техните прицветници. След като прецъфтят, съцветията обикновено се премахват. Ако не се отстранят, образуват плодове – двугнездни семенни кутийки, които узряват до края на зимата – февруари-март и съдържат по две семена във всяка.
Старите растения с времето придобиват неестетичен вид, издължават се, губят долните си листа и стеблата се оголват. Препоръчва се ежегодно подновяване на растението с резници.
Сагуаро- Saguaro или Гигантска Карнегия – Carnegiea gigantea, е вид покритосеменно растение от семейство Кактусови (Cactaceae). Техен естествен хабитат e пустинята Сонора разпростираща се върху пограничните части на Мексико и щатите Калифорния и Аризона в САЩ.
