HobbyKafe.com

Семейство: Върбинкови (Verbenaceae).
Произход: Тропическата част на Азия, Африка, частично в Южна Америка.
Името произлиза от гръцкото „klerodendrum“, „kleros“ – съдба, „dendron“ – дърво, което се превежда като „дърво на съдбата“. В древен Рим растението е било посветено на Венера. Първоначално е познат като Волкамерия (Volkameria), а в последствие е отделен в род Clerodendrum (Clerodendrum L.). Родът съдържа около 400 вида от семейство Върбинкови. Друго, също популярно име на растението е „невинна любов.“
Описание: Представителите на този род са вечнозелени или листопадни, могат да бъдат дървета или храсти има и много лиани. Листата са срещуположно или спираловидно разположени, прости, цели или назъбени. Цветовете на клеродендрума са събрани връхно, в щитовидни или метловидни форми с камбанковидни чашки. Сепалите са обикновено срастнали, често оцветени, с форма подобна на полумесец. Цветовете са многообразни като гама – бяло, жълто, червено, синьо. Някои видове са селектирани и се отглеждат само като стайни растения. Клероденроните са известни с атрактивните си и необичайни по форма цветове. Read the rest of this entry »

Семейство: Брошови (Rubiaceae).
Родът Гардения (Gardenia J. Ellis.) е получил своето име в чест на американският цветар-любител А. Гарден, живял през втората половина на 18 в. и наброява около 250 видове растения от семейство Брошови. Гардениите са вечнозелени храсти достигащи на големина до малки дръвчета.
Разпространение: Субтропичните гори на Япония и Китай.
Отглеждане: Гардениите са доста взискателни растения, обичат целогодишно ярка дифузна светлината, топлината и висока влажност на въздуха. Бавно се адаптират при преместване на ново място, в предцъфтежна фаза е достатъчно само са завъртим саксията на 180 градуса, за да предизвикаме окапване на цветните бутони.
Растеж: Умерен.
Светлина: Ярка, разсеяна, без директно слънцеогряване.
Температура: Умерена, през пролетно-летния период — 22-24°C, през есента и зимата 18°C ( не по-ниска 16°C).
Цъфтеж: В зависимост от сорта и вида, както и от условията на отглеждане.
Поливане: От пролетта до есента поливаме обилно, след засъхване на повърхностният слой. През зимният период гарденията се полива умерено, като се изчакват два-три дни след засъхване на най-горния слой на почвата. Не трябва да се допуска пресъхване или преовлажняване на субстрата, в който е засадено растението. Read the rest of this entry »

Семейство: Агавови (Agavaceae).
Разпространение: Тропичен и субтропичен пояс.
Легенда: Името на драцената произхожда от древногръцката дума dracaena – женски дракон.
Описание: Родът Драцена (Dracaena L. (D. Vand.) съдържа около 150 вида многогодишни растения от семейство Агавови (Agavaceae). В различните източници Драцената се посочва, че принадлежи към семейство Драценови (Dracaenaceae), а в английската таксонометрия се причисляват към семейство Рускусови или Иглицови (Ruscaceae). Имат вдървени стебла и издължени листа събрани на върха. Драцените се използват като декоративни растения за жилищни и офис площи. Смята се, че драконово дърво успокоява и облекчава депресии.
Растеж: Бавен.
Период на покой: Няма изразен.
Цъфтеж: Много рядко цъфти при стайно отглеждане. Цветовете на драцените са малки, бели или зеленикави, с приятен мирис, достигащ при различните видове до тежък аромат, понякога по време на цъфтеж е за предпочитане да се извадят на открито. Read the rest of this entry »

Семейство: Слезови (Malvaceae Juss)
Произход: Тропически и субтропически райони
Цъфтеж: В зависимост от вида, от април до декември.
Растеж: Бърз.
Светлина: Ярка, разсеяна светлина, допустимо е да се огрява от слънчеви лъчи сутрин и следобед.
Температури: Умерени, през лятото 20-25°C, през зимата 10-15°C.
Поливане: Лятото обилно, през зимния период по-оскъдно, да се следи да изсъхва добре между поливанията.
Торене: В периода на нарастване (от април до октомври) се тори веднъж на две седмици, с органични торове с добавка на минерали, през периода на почивка (зимата) не се подхранва.
Резитба (пензиране): Рано на пролет, стеблото на растението се обрязва на ½ от височината си. Тази практика е необходима за да се стимулира новия растеж и обилен цъфтеж. Read the rest of this entry »

Семейство: Тинтявови (Gentianaceae)
Родина: Централна Америка
Цъфтеж: През лятото, може да предизвика цъфтеж по всяко време на годината при подходящо стимулиране.
Растеж: Бърз.
Светлина: Ярка, разсеяна, за кратко е възможно да бъде изложено на пряка слънчева светлина.
Температура: През пролетно-летния сезон от 20 до 25°C, през зимата от 12 до 15°C.
Поливане: От пролетта до есента обилно, с мека, престояла вода, като между поливанията се изчаква да засъхне повърхността на почвения слой. През зимата – внимателно и умерено. Не се препоръчва опръскване на листата, тъй като може да предизвика сиво гниене и гъбични заболявания.
Торене: В периода на активен растеж  се тори с седмично с комбиниран тор за цъфтящи растения.
Период на покой: През зимата, на светло, с леко засушаване при температури от 12 до 15°C.
Пресаждане: Едногодишна култура. Рядко се налага пресаждане.
Размножаване: От семена, делене на растението в края на лятото, началото на есента.
Разпространение: Родът Лизантус (Lisianthus L.) е от около 60 вида растения от семейство Тинтявови (Gentianaceae). Произхожда от топлите райони на южните Съединени Щати, Мексико, Карибския басейн и северните части на Южна Америка. Популярно е в градинарството като декоративно и стайно растение. У нас се отглежда като саксийно растение, получило е широко разпространение през 90-те години. Read the rest of this entry »