Фрагмипедиумите са различна култура от пафилопедиумите. Около 20 вида са от Централна и Южна америка и са различни от азиатските пафилопедиуми и циприпедиумите от умерените северни ширини. Доскоро са считани за голяма рядкост в колекциите. Хибридите на фрагмипедиумите са лесни за отглеждане, растат по-бързо от пафилопедиумите, по-толерантни и здрави са като растения, цъфтят почти целогодишно ако им се осигурят подходящите условия.
Светлина, температура и въздушно движение: Тези три фактора са взаимносвързани и не могат да се разглеждат строго поотделно.
Светлината, необходима на фрагмипедиумите е някъде между изискваната от катлеите и вандите – ярка, но не пряка, около 3000-7000 fc. Те наистина са светлолюбиви растения, могат да се отглеждат и на сянка, но това ще забави растежа им и няма да цъфтят. Ако не са достатъчно осветени, цъфтежа на достигнало зрелост растение може да се забави до две години. И така, 40 вата луминисцентна лампа по 18 часа на ден целогодишно. Продължителността на осветяване не е необходимо да се променя през сезоните, фрагмипедиумите не са чувствителни към фотопериода.
Въздушното движение и температурите са пряко свързани със светлината. При едно добро въздушно движение имаме ефект на охлаждане върху листата на растенията и те могат да понесат по-голямо количество светлина. При 90F което е около 32С и директна слънчева светлина листата на фрага ще изгорят за минути, докато при добро въздушно движение растението може да се справи. Винаги е за предпочитане да не си правим експерименти и да ги преместим на засенчено място. Read the rest of this entry »
Наименована е на френския ботаник Achille Finet (1862-1913), работещ върху орхидеите в Китай и Япония, а Falcatа (Latin falcatus, from falx, falc-) поради косата форма на листата.
Разпространение: Северозападна Азия – Китай, Корея, Япония, островите Рюкю. В естествени условия е разпозната от ботаника Карл Тънбърг (ученик на Линей, пребивавал в Япония през 1775-1776 г.) из хълмовете около морските пристанища Нагазаки и островите Киюшо. Сега знаем, че е много по-широко разпространена из цяла Япония – от големите острови Хоншу, Шикоку и Киюшо до малките Якушима и Танегашима, от Окинава до островите Риюки, както и из цяла Корея и Китай. Може да бъде открита растяща по скални масиви, но обикновено се развива епифитно върху някои видове листопадни дървета. През зимата и рано на пролет неофинетиите получават голямо количество ярка слънчева светлина (за отбелязване е, че тя е по-слаба от лятната), а през лятото и през есента, светлината е силно филтрирана от листата на дърветата. Неофинетиите обикновено растат разположени под лек ъгъл. Така дъждовната вода, падаща върху тях, не се събира в основата на листата, а се оттича лесно, като по този начин се предотвратява възможното загниване на растението.
Описание: Миниатюрна, моноподиална, епифит, нормално висока около 6,5 см, но може да достигне височина до 15 см. Като цяло неофинетиите приличат на миниатюрни ванди.
Няма псевдобулби, стеблото е късо и обикновено обрасло с новия прираст, излизащ от основата на най-долните листа. Read the rest of this entry »
В рода Пескаторея (Пескатория) (Pescatorea или Pescatoria) са включени около тридесет вида орхидеи от подсемейство Епидендроидни (Epidendroideae). За пръв път са описани от Рейченбах през 1852 г. Ботаническото си име дължат на Жан-Пиер Пескатор (1793-1855), френски ботаник и колекционер на орхидеи. През 2005 г., въз основата на ДНК тестове, извършени от У.Уитън, към рода Пескаторея са отнесени и около 12 вида от бившия род Болея (Bollea), носещ името на немския ботаник и любител на орхидеи д-р Бол. Доказано е, че генетично нямат различия.
Разпространение: Естествения им хабитат са планинските тропически дъждовни гори на Коста Рика, Еквадор и Колумбия, от 300 до 3000 м. надморска височнина.
Описание: Средни до големи епифитни симподиални орхидеи. Нямат псевдобулби. Коренището е късо. Листата са разположени във ветрилообразна розетка, линейни, копиевидно заострени, светло зелени, от три до пет двойки, на дължина до 60 см. Цветовете се появяват на къс цветонос от пазвите между листата, единични, месести, с восъчна текстура, силно ароматни, могат да достигнат до 10 см.
Отглеждане: Пескатореите са хладнолюбиви, но има и топлолюбиви. Лесно се приспособяват към по-високи температури. Дневните целогодишни температури в зависимост от вида са между 16 – 28С, като могат да понесат повишение до 32С, а нощните между 10 – 18С. В домашни условия на болеите трябва да се осигури минимален температурен припад от 4С, оптималния вариант е 6-10С за да цъфти. Read the rest of this entry »
Соленостемоните са род многогодишни малки храсти или тревисти растения, включващ около 150 вида, срещащи се в Азия, Австралия, Малайския архипелаг и Филипините, като най-разпространени биват в тропическа Африка, Източна Индия и околните острови . Те са по-известни като Колеуси поради по-ранната им класификация в род Колеус, който по-късно беше разцепен на две: Соленостемони и Плектрантуси. А в България, освен катоколеуси могат да се срещнат и под името пъста/стайна/декоративна коприва/копривка което е малко странно тъй като нямат нищо общо с копривите, тъй като колеусите (ще ги назовавам така тъй като новото им име е дълго и заплитащо езика) са от семейство Устноцветни. Растенията от рода притежават характерните особености на семейството като четириръбесто стъбло и специфична форма на цвета образуван от сливането на 5 венчелистчета в случая със синьо-виолетов цвят и срещуположно разположение на листата. (Можете да видите на вашите колеуси как единия лист взима повече от хранителните вещества и расте по-бързо от другия и съответно е по-голям 
)
Историята на колеусите хич не е малка и започва от древни времена когато растението е било познато заради своите леко успокояващи и халюциногенни вещества. Съвременната наука е установила че колеусите съдържат и много голямо количество растителни хормони, дори и откъснат лист може да се вкорени, само че по-нататъшното му развитие е обречено (поне моите опити показват това). Също така някои колеуси образуват коренови грудки, които се ядат като картофи. И последно, но не на последно място колеусите имат толкова богата история, която аз разказах отгоре отгоре тъй като не ми е толкова интересна 
, заради своите ярко обагрени листа. Read the rest of this entry »
Семейство: Змиярникови (Araceae). Името Антуриум идва от гръцкото „anthos“ -цвят и „oura“ – опашка.
Разпространение: Тропическите и субтропични части на Америка и островите от Карибския архипелаг.
Описание: В рода Антуриум (Anthurium Schott.) влизат около 800 вида растения от семейство Змиярникови. По-голямата част са епифити и полуепифити, с по-къси стебла и въздушни корени, но в семейството има и дългостеблени лиани както и тревисти растения. Листата са плътни, с разнообразни форми и размери – цели, нарязани, с дължина от няколко сантиметра до 1 м., често красиво оцветени с преливащи оттенъци и сребристи прожилки. Цветовете на антуриума имат спати със сърцевидна форма, атрактивно оцветена в различните оттенъци на розово, червено до тъмно виолетово, при някои видове бели или зелени. Антуриума също е наричан цвете-фламинго. Може да цъфти през цялото лято, при подходящи условия. Хибридите на антуриум „Андре” могат да цъфтят и целогодишно. Прецъфтелите съцветия е по-добре да се отрежат, за да не отслабва растението. След като прецъфти, оплодените цветове образуват сочни ягодоподобни плодове, ярко оцветени при някои видове. Read the rest of this entry »
Аерангис Родостикта (Aerangis luteo alba var. Rhodosticta) е атрактивна миниатюрна
орхидея, открита в Екваториална Африка – Камерун, Конго, Кения, Заир, Танзания, Уганда. Расте в крайречни гори, върху ниски дървета и храсти, на 910- 2200 м. надморска височина, в райони с висока въздушна влажност.
Описание: Малка, моноподиална епифитна орхидея, без псевдобулби. Стеблото е късо, почти не се забелязва от базално разположените тесни листа. Корените най-често са плоски, с тънък веламен, зелени, когато са мокри.
Листа между 6 и 10, ясно зелени, най-често по-къси от 15 см., леко месести и крехки.
Съцветието обикновено е висящо, може да достигне до 40 см. На цветноса могат да се образуват до двадесет цвята с продължителност на цъфтежната фаза от четири до шест седмици. Този Аерангис е с много ароматни, рядко красиви, най-често кристално бели цветове, в центъра на които е разположено близалце в ярко портокалово. Цветовете могат също да бъдат оцветени в бледо кремаво или жълто, обикновено са с големина около два и половина сантиметра (един инч). Аерангис Родостикта цъфти през зимния сезон и на пролет.
Read the rest of this entry »
Увод: Пиша тая тема за хората дето ама изобщо хабер си нямат от хидропоника. Да получат някаква представа и може би да опитат.
Хидропонното отглеждане на растения изобщо не изисква някаква особено сложна и скъпа екипировка. Разбира се, ако се прави индустриално е нужен контрол на един куп параметри и затова можем да намерим снимки и информация показващи някакви страхотни системи.
Но в къщи нещата могат да бъдат ужасно прости. Ето този простак как го прави. Това е един от няколкото начина за хидропоника: Read the rest of this entry »
Семейство: Акантови (Acanthaceae).
Родът Афеландра (Aphelandra R. Br.) включва в себе си около 170 вида вечнозелени храсти и полухрасти от семейство Акантови, с естествен хабитат влажните тропически гори на Северна, Централна и Южна Америка. Името на този род произхожда от гръцките думи απλός - обикновен и άνθρωπος – мъж.
Описание: Афеландрата е вечно зелен, нискостеблен храст, с красиви декоративни пъстроцветни листа, големи и разположени срещуположно. Цветовете са големи, златисто-жълти или розови, събрани в класовидни, четириъгълни съцветия, достигащи до 12-15 см. Цъфтежа може да продължи 2-3 месеца, в зависимост от вида, през лятото или зимата. Венчелистчетата са с неправилна форма, прицветниците (брактите) и цветовете са жълти, с четири тичинки и един плодник. Красотата на афеландрата идва не от цветовете, а от техните прицветници. След като прецъфтят, съцветията обикновено се премахват. Ако не се отстранят, образуват плодове – двугнездни семенни кутийки, които узряват до края на зимата – февруари-март и съдържат по две семена във всяка.
Старите растения с времето придобиват неестетичен вид, издължават се, губят долните си листа и стеблата се оголват. Препоръчва се ежегодно подновяване на растението с резници.
Фрагмипедиумите са различна култура от пафилопедиумите. Около 20 вида са от Централна и Южна америка и са различни от азиатските пафилопедиуми и циприпедиумите от умерените северни ширини. Доскоро са считани за голяма рядкост в колекциите. Хибридите на фрагмипедиумите са лесни за отглеждане, растат по-бързо от пафилопедиумите, по-толерантни и здрави са като растения, цъфтят почти целогодишно ако им се осигурят подходящите условия.
