HobbyKafe.com » Стайни цветя

Coffea arabica – Декоративно кафе

HobbyKafe — Wed, 04 Jan 2012 17:35:17 +0000

Семейство: Coffea
Описание: Кафето произлиза от Африка и Азия. Цъфти през август-септември. Растението има големи, тъмнозелени, блестящи листа. Всяко плодче съдържа две зърна кафе. Те трябва да бъдат засадени скоро, защото възможността им за покълване е ограничена.
Отглеждане: Топлолюбиво растение – изисква минимум 8 С през зимата. Растението изисква ярка светлина. Трябва да се избягвa директно слънце. Поливайте обилно през лятото с мека, хладка вода, но избягвайте натрупването на влага. Намалете поливането през зимата. Оросявайте листата често с вода. Подхранвайте го с течни торове два пъти месечно. Пресадете го през ранна пролет на всеки две три години.
Вода: Поддържайте почвата обилно влажна през пролетта и лятото, леко влажна през есента и зимата . Осигурете добър дренаж.
Влажност: Изисква влажен въздух. Използвайте овлажнител за по-добри резултати.
Температура: Средна стайна температура при отглеждане на закрито 16-24 ° C. не толерира минусови температури, от личен опит ще споделя, при -1С загиват всички листа, остава стъблото което се съвзема сравнително бързо, при – 3С, загива половината стъбло, като останалата част се съвзема сравнително бавно. про повече от 24 часа -4С загива растението , ако е в саксия, в ОГ не съм правил опити не мога да споделя личните си наблюдения
Почва: торфен мъх , аз използвам вулканична примесена с латвийски торф, растат като у дома си.
Торове: органични течни на всеки 2 седмици през пролетта и лятото ( балансирана) , малко повече разредена от необходимото иначе запича.
Размножаване: Посейте пресни семена през пролетта. От върхови резници трудно да се размножава.
Принципно се садят между десет и петнайсет семена в един съд , като след наколко месеца се разреждат, с цел заемане на по малко място на разсада. Най разпространеното кафе за отглеждане в домашни условия е Арабиката, реално не изисква никакви по конкретни грижи освен пулверизиране на листата и чести поливки поради факта че консумира доста вода.
Ето как се сади… в саксията има 12 млади поника на 5 месечна възраст

след като височината на най високото растение достигне 30 см, можете да започнете прехвърлянето им от детската кошарка в самостоятелни контейнери с цел засилване на индивидуалния разтеж.

И най малкото растение, като по този начин можем индивидуално да подхраним по хилавите с хормони и да им дадем по добър старт в живота, видимо при разсаждането се забелязва кореновата система на слабите растения че е задушавана от тази на по големите, това е фактор който е съществен и не бива да бъде пренебрегван , колкото по рано толкова по добре. за подхранване използваме различни органични храни, предимно холандски и немски, доказали своята ефективност. масовия цъфтеж на растенията идва с настъпването на третата им година , появяват се жасминоподобни цветчета които имат силен аромат, след оплождането добиват зеклен цвят който със съзряването става червен

Тук ще публикувам интересни факти за кафето взети от интернет

Легендата за откриването на кафето

Първият открит сорт кафе е Арабика. Легендата разказва как кафето било открито от етиопски козар на име Калди. Един ден му направило впечатление, че козите подскачат около него необичайно енергично. Не след дълго забелязал, че всъщност си хапват от плодовете на един храст наблизо. Решил и той да опита. Веднага почувствал прилив на енергия и бил много развеселен от ефекта на плодовете. Побързал да разкаже на всички свои приятели и клюката се разпространила из местността.

„Кафеджиите” в Европа

Почти няма страна, в която да се пие толкова много кафе, колкото в Холандия. Макар че кафето е много популярно по целия свят, то все пак е нова напитка за някои народи. Но не и за холандците. В Холандия кафе се пие в големи количества от поколения – статистиката показва, че на човек се падат 149 литра кафе на година. Само скандинавските страни могат да се съревновават с холандците за титлата „страстни кафеджии”.

Любопитки за кафето

Кафето е най-популярната напитка в света – на година се изпиват над 400 милиарда чаши кафе

Холандците са първите, които пренасят кафето в Европа, култивират го и започват да го продават

Първоначално кафето е било известно в Европа като „Арабското вино”

Мъжете пият повече кафе от жените (1.7 чаши на ден срещу 1.5 чаши при жените)

57% от кафето се пие на закуска; 34% – без връзка с хранене; 13% – след обяд и вечеря

Първото кафе в Европа се е продавало в аптеките през 1615 г. като лекарство

До X век кафето Арабика е било считано за храна. Етиопските племена са забърквали зърна кафе в животинска мазнина, правели са топчета от тях, с които са се хранели на дълъг път

В древния арабски свят кафето Арабика е играло такава важна роля в семейния живот, че една от разрешените причини за развод, която е записана в закона, е отказ на съпруга да сервира кафе на жена си

В Африка суровите зърна кафе се накисват във вода с подправки и след това се дъвчат като бонбони

В Гърция и Турция кафето се сервира първо на най-възрастния в стаята

Френският философ Волтер изпивал по 50 чаши кафе на ден

Според изследване на Харвард сред 20 000 души, при редовните консуматори на кафе 1/3 по-рядко се появяват симптоми на астма в сравнение с хората, които не пият кафе

За по-хубава кожа и премахване на бръчки японците обичат да се къпят в смес от кафе и ананас.

Хронология на кафето

Преди 1000 пр.н.е.: Етиопци от племето гала забелязват, че след като хапват плодове от един определен храст, обикновено получават прилив на енергия. Затова започват да ги събират и да правят смес с животинска мас.

1000 пр.н.е.: Арабски търговци култивират кафето и за първи път се правят плантациите. Арабите започват да варят зърна кафе и да употребяват напитката, наречена „qahwa“ (буквално: тази, която те пази да не заспиш).

1453 г.: Кафето се появява в Константинопол чрез османските турци. Първото кафене в света е отворено в Константинопол през 1475 г. и се е наричало „Кива Хан”.

1511 г.: Хаир Бег, тираничният управител на областта Мека, опитал да забрани кафето, защото се страхувал, че под негово влияние може да има бунтове срещу властта му. Султанът изпратил заповед за екзекуцията му с коментар, че кафето е свещено.

1600 г.: В Италия папа Климент VIII е бил убеждаван от съветниците си, че тази любима напитка на османските турци е заплаха за вярата. Но той решава да обяви кафето за християнско питие.

1607 г.: Смята се, че капитан Джон Смит е въвел кафето в Северна Америка, докато е помагал за основаването на колонията Вирджиния в Джеймстаун.

1645 г. : Открито е първото кафене в Италия.

1652 г.: Открито е първото кафене в Англия. Много бързо започнали да се откриват кафене след кафене. Те станали толкова популярни места за дебати и научаване на нови неща, че били наричани „университети за едно пени”, защото цената на чаша кафе е била едно пени.

1668 г.: Кафето заменя бирата като най-любимата напитка на закуска в Ню Йорк.

1668 г.: В Лондон се открива се кафенето на Едуард Лойд, в което са се събирали търговци и морските застрахователни агенти. Впоследствие то се превръща в „Лойдс” – най-известната застрахователна компания в света.

1672 г. Отваря първото кафене в Париж.

1675 г. Виена е обсадена от Османската армия. Виенчанинът Франц Георг Колшитцки, който е живял в Турция, се промъква в редиците на врага заедно със своите войници, за да спасяват града. Бягащите турци са оставили на полето торби със „сух черен фураж”. Колшитцки веднага разпознава, че това е кафе. Така той отваря първото кафене в Централна Европа. Там въвежда и смесването на кафе с мляко, което поставя началото на виенското кафе.

1690 г.: Холандците открадват кафеено растение от арабското пристанище Моха и първи започват да пренасят и култивират кафето за търговия – в Цейлон и другата им колония в Източна Индия – Ява.

1713 г.: Холандците подарили на Луи XIV едно кафеено дърво, чиито наследници са дали началото на цялата западна кафеена индустрия. Това се случва, защото през 1723 г. френският офицер Габриел Матийо дьо Клийо открадва разсад за кафе и го пренася в Мартиника. За 50 години там се появяват 19 милиона кафеени дървета. Оттук се пренася разсад за 90% от настоящите кафеени плантации по света.

1721 г.: Открива се първото кафене в Берлин.

1727 г.: Началото на бразилската кафеена индустрия. Тя се появява заради полковник Франциско де Мело Палета, който бил изпратен да реши граничен спор между френските и нидерландските колонии в Гуйана. Той не само успял да разреши спора, но и омаял съпругата на френския губернатор на Гуйана. Макар че Франция пазела много строго своите кафеени плантации, за да не излиза лист от тях, дамата се сбогувала с полковника, като му подарила букетче със скрит разсад за кафе.

1732 г.: Йохан Себастиан Бах композира своята Кафеена Кантата. Прави това не само от желание да създаде ода за любимото кафе, но също и като реакция срещу популярното мнение в Германия, че на жените трябва да се забранява да пият кафе, тъй като ще останат стерилни.

1753 г.: Егберт Дау и неговата съпруга основават откриват своя малък магазин за кафе и чай в Жур в Холандия, наречен „Белият вол”. Популярността на „Дау Егбъртс” нараства през 1780 г., когато синът Дау Егбъртс започва да разпространява кафето със своя търговска марка и в други региони на страната. Впоследствие „Дау Егбъртс” се превръща в лидер в кафеената индустрия.

1900 г.: В Германия следобедното кафе се превръща в традиция. Немският израз „KaffeeKlatsch“ се появява, за да означи женското клюкарстване по време на следобедното кафе. Впоследствие вече се употребява и за „приятелски разговор”.

1901 г.: Първото разтворимо кафе е измислено от американо-японския химик Сатори Като от Чикаго.

1946 г.: В Италия Ахил Гайа усъвършенства еспресо машината. Появява се капучиното, което е наречено така, защото цветът му напомнял на робите на монасите-капуцини.

Кафето, благополучно изживяло дълъг период на утвърждаване, днес блогодарение на съдържащия се в него кофеин е най-популярният наркотик на планетата, значително подминаващ никотина и алкохола. Тази психоактивна напитка се продава свободно по цял свят. Както се казва в текста към кантатата от Бах, дело на поета Пикандер:“А, колко прекрасен е вкусът на кафето! По-прелестен от хиляда целувки, по-нежен от най-сладкото вино…“
С дневната си консумация от 2 милиарда чаши на ден по целия свят, кафето е втората най-търгувана стока след петрола и със същите основателни претенции да се нарече „черното злато“.
Най-голямата верига от кафенета по целия свят Starbucks (16 200 ) до 2009 год., превърнала се е в символ и определен начин на живот.

Статия: от Таралас » Пет Дек 30, 2011 5:02 pm
Снимки: от Таралас »
Редакция: Hobbykafe Team

Глориоза – Gloriosa. Отглеждане. Размножаване

HobbyKafe — Tue, 06 Sep 2011 11:47:14 +0000

Глориоза (Gloriosa) е род от шест вида растения от семейство Колхикови (Colchicaceae) от тропическа Африка и югоизточна Азия и Малайзия. В Англия е позната като flame lily – пламтяща лилия. Първоначално рода е бил включен в семейство Лилиеви (Liliaceae). Името произлиза от латинското gloriosa – славна, великолепна. Глориозата е националното цвете на Зимбабве – бивша Родезия, където е защитен вид.
Описание: Глориозата е грудкова, листопадна, многогодишна катерлива лиана. Листата завършват с ластар, чрез който растението се прикрепя. Глориозата не е увивно растение. На най-долните листа може да няма ластуни, и тъй като стеблото е много крехко, добре е да се привърже за опора.
Цветовете са изключително атрактивни, единични, големи, двуполови, с шест чашелистчета, шест венчелистчета и шест тичинки, близалцето на плодника е триделно. Имат формата на ориенталска лилия, вариращи от зелено-жълти, жълто-оранжеви оранжево-червени до много наситено цикламено-червени. С времето цвета остарява и окраската му се променя – жълтия цвят постепенно избледнява, а червения цвят става все по-наситен. На цветонос могат да се отворят от четири до седем цвята.
Всички части на растението съдържат колхицин (colchicine) и сродни алкалоиди, много токсични при консумация, особено отровна е грудката. Контакта със стеблото и листата може да причини кожни обриви. Широко се използва в традиционната медицина.
Отглеждане: Глориозата предпочита ярка дифузна светлина. Подходящо разположение у дома е на южен прозорец, както и западно или източно изложение. При изнасяне на открито, растението трябва да се адаптира внимателно към слънчевите лъчи.
Глориозата е топлолюбива, пролетно-летните температури са в интервала от 20-28 °С.
През зимата растението има ярко изразен период на покой. На есен, след като прецъфти, се намалява поливането до пълно прекратяване. Наземната част отмира около края на септември – началото на октомври. Луковиците се изваждат и съхраняват в пясък при температури от 8-10 °С. Допуска се и презимуване и в саксиите.
Препоръчва се ежегодно пресаждане на пролет. Грудката се сади хоризонтално, покрита на два три сантиметра с почва. Кълна се намира на закръгления край и ако се увреди, не пониква, за разлика от много други растения.
През пролетно летния период се възобновява поливането с мека вода. Почвата трябва да е леко влажна и да не пресъхва в дълбочина. По време на вегетативния период се подхранва с течен тор за цъфтящи растения, ежеседмично, докато не приключи цъфтежа.
Глориозата обича високата въздушна влажност. За създаване на подходящ микроклимат, растението може да се постави в кашпа с влажен мъх или керамзит. Препоръчително е редовното опръскване с мека (преварена) вода, като внимаваме капките да не попадат по цветовете, за да не се появят петна. Саксиите трябва да са керамични, широки и плитки. Не се препоръчва отглеждане в пластмасови съдове. Почвата не трябва да е сбита и глинеста. Подходящи са хранителни почви – смес от две части хумус и една част листовка. Може да се добави пясък или торф. Задължително се осигурява добър дренаж на дъното на саксията – керамзит или керамични парченца.
Размножаване: Предимно с грудки или семена.
Грудките се засаждат в края на март – началото на април. Почвата се поддържа леко влажна при температури не повече от 20°С и не по-ниски от 15°С. След като поникне, се пренася на по-светло място.
При размножаване от семена, растението се развива бавно, цъфтеж се наблюдава след две – три години. Семената се засаждат веднага след като узреят в лека почва – смес от торф и пясък в равни пропорции. Почвата се поддържа влажна, а температурите около 20-25°С.
Проблеми при отглеждането: Глориозата расте бавно и не цъфти – възможни причини са недостатъчна светлина, слаба или увредена грудка при неправилно съхранение.
Листата жълтеят и покафеняват по краищата при недостатъчна въздушна влажност и засушаване на почвата. При резки темпаратурни промени потъмняват и увисват.
Стеблата са меки и засъхващи, листата оклюмали и пожълтели в основата – вероятно загниване на грудката от преполиване.
Вредители: Щитовидна въшка.

Размножаване на хеухера (хойхера) чрез семена

HobbyKafe — Tue, 02 Aug 2011 21:21:44 +0000

Отглеждането на хеухери от семената, които сте събрали може да бъде много интересно занимание, тъй като повечето от порасналите семеначета ще изглеждат много различно от растението, от което са семената и никога не се знае, какво ще се получи. От семената на моята обикновена зелена хеухера покълнаха много различно оцветени семеначета – от червени до оранжеви. Някои индивидуални характеристики няма да се покажат докато растенията не станат поне на два месеца. Семена посяти през пролетта и държани под лампа ще станат достатъчно големи за да се засадят на вънка, когато времето се стопли.
Събирайте семената след като семнните кутийки изсъхнат, но преди да се разпукат.(Бел. прев.: тука ще пропусна да преведа няколко изречения тъй като е пределно ясно, как се събират семенните кутийки. Семената се изтърсват от тях като се хващат с отвора надолу и се разтъркат с два пръста, а аз лично ползвах една цедка за чай и с нея претрих семенните кутийки.) В резултат ще получите много сухи боклучета и семена смесени заедно. Никога не съм опитвал да ги разделям, но махам по-големите остатъци от кутийките. Поставете в хартиени пликове тази невпечатляваща смес, докато не сте готови за сеитба. Дръжте пликчетата на хладно и сухо.
Посейте семената в хубава „seed starter mix“(Бел. прев.: Не знам каква е тая щуротия, ама аз мойте ги набухах в чист торф), но първо прибавете към нея перлит или вермикулит, докато се получи смес 1:1. Перлита и вермикулита правят субстрата по-лек и по-пропусклив, а това наистина е необходимо, ако искате здрави, добре изглеждащи семеначета. Поливайте докато почвата се навлажни, но внимавайте да не подгизне. Хеухерите няма да виреят в тежка, мокра почва. Боклучетата и семената се поръсват отгоре върху субстрата равномерно на тънък пласт. Всяка малка семнна кутийка съдържа страшно много семенца, така че бъдете внимателни и не прекалявайте… повярвайте, не искате да се окажете с хиляди малки семеначета. НЕ покривайте семената със субстрат, тъй като им е нужна светлина за да покълнат, само напръскайте повърхността леко с вода.
Покрийте саксийката с прозрачна торбичка (Бел. прев.: аз бих използвал фолио) и я оставете под лампа. Не позволявайте на покълващите семена и на субстрата да изсъхнат…ако се налага пръскайте от време на време, за да поддържате повърхността влажна. Семената ще покълнат след десет дена до 2 седмици. Когато семеначетата се появят премахнете торбичката и започнете да поливате отдолу.
Семеначетата хеухера образуват един дълъг централен корен в много млада възраст, за това те трябва да се пикират поне като се появи и втория набор от листа. Продължете да използвате същия субстрат с прибавения перлит/вермикулит и поливайте семеначетата отдолу. Когато семеначетата порастнат ги преместете в по-големи саксии, както бихте направили с всеки друг разсад.
Друг вариант: пробвайте да посеете семената от хеухера на вън в градината през есента. Поръсете семената върху повърхноста на почвата…не покривайте след това. Малките хеухерчета са изненадващо здрави и много от семената ще покълнат, дори и с толкова малко грижи.

Преведено от тук: http://www.choosingvoluntarysimplicity. … from-seed/

Та тази статия действа доста зарибяващо защото дори и семената да не са миск пак може да се получат разноцветни хеухерки, пък ако са микс да не говорим…палитрата ще е пълна. Та аз съм навит да се събереме няколко човека и да пробваме с тая краста.

Статия: от botan » Вто Авг 02, 2011 9:25 pm
Снимка: от rumivarna » Чет Фев 17, 2011 11:08 am

Милтониопсис – Miltoniopsis. Хибриди. Отглеждане

Hobby Kafe — Fri, 22 Apr 2011 00:11:06 +0000

През 1889 г. Годфроа-Лебьоф описва рода Милтониопсис – Miltoniopsis, но едва през 1976 г. се възприема официално, благодарение на Гарей и Дънстервил. Рода Милтониопсис включва Miltoniopsis phalaenopsis, Miltoniopsis roezlii, Miltoniopsis vexillaria, Miltoniopsis bismarckii, Miltoniopsis santanaei и Miltoniopsis warscewiczii. Гарей и Дънстервил описват и различията между Милтония и Милтониопсис. Милтониопсиса е с еднолистна булба, за разлика от Милтонията, чиято псевдобулба е с две листа. Булбите на Милтониопсиса са сплеснати и сбито разположени една до друга, докато тези на Милтонията са по-закръглени и отдалечено разположени на дълго коренище.

Милтониопсиса има слава на трудно за отглеждане растение, неподходящо за начинаещи. Като резултат от този мит рядко се отглежда от любители. Въпреки лошата репутация, ако се спазват само няколко основни изисквания, Милтониопсиса ще се отблагодари с обилен ароматен цъфтеж. Цветовете издържат между четири и осем седмици. Добре гледаното растение обикновено цъфти повторно, няколко месеца след първия цъфтеж, практически почти целогодишно.

Произход: Основните три вида, използвани масово за получаване на хибриди, са от Колумбия, Еквадор и Панама. Естествения им хабитат варира от горещи, влажни долини – за Miltoniopsis roezlii, през сравнително хладните влажни тропически гори – за Miltoniopsis vexillaria и Miltoniopsis phalaenopsis, която като изискаване е средна между предните две крайности. Общото между трите е думата „влажно“.

Отглеждане:

Светлина: Ярка, дифузна светлина – за тези, които нямат представа, това не е дълбока сянка, но е достатъчно светло, така че когато поставите ръката си между светлината и растението, върху него да не пада сянка. Лесно се отглеждат на изкуствено осветление при подходящата влажност.

Цъфтежа на Милтониопсиса е по-обилен, когато получава по-голямо количество светлина, но трябва да се внимава да не се излага за преки слънчеви лъчи. Леко червеникавия им оттенък е доказателство за достатъчното количество светлина. Чашелистчетата и венчеслистчетата (sepals и petals) при някои Милтониопсиси се извиват при високи нива на светлината и е по-добре орхидеята да се премести на по-слабо осветено място след образуване на цветните пъпки, за да получим по-добър вид на цвета.

Температури: Препоръчваните годишни температурни разлики са минимални. Дневните са около 27 – 29С, а нощните около 16 – 18С, с денонощна разлика от 11С. При добра въздушна циркулация и висока въздушна влажност, растенията могат да понесат за кратко и температури по-високи от 32С. Някои Милтониопсиси се отглеждат добре при условията на Фаленопсиса при нощни температури около 20С, други при условия, подходящи за Катлеите – 13 – 14С. Понякога е доста объркващо, но е логично следствие от различните температурни изисквания на трите основни вида, които се използват в модерната хибридизация. Като най-обща препоръка може да се каже, че е добре нощните температури да не падат под 16С, което стимулира обилния цъфтеж и нов прираст.

Период на почивка: Условията на отглеждане трябва да се поддържат постоянни целогодишно. Важно е да се осигури дневно-нощна разлика от 6 – 11С. През зимата поливането се намалява, особено за растенията, отглеждани на по-тъмно и без доосветяване в условията на по-къс ден и съответните по-ниски температури. С намаляването на поливането, следва да се намали и торенето – до навлизането във фаза на растеж напролет.

Въздушна влажност: Дневната въздушна влажност е добре да се поддържа от 70 до 90%. Минималните нива могат да спаднат до 60% но не за дълго.

Поливане: Всички видови Милтониопсиси както и хибридите им се поддържат с непрекъснато влажен субстрат, който не бива да изсъхва напълно. Това също е объркваща инструкция за много от отглеждащите орхидеи. Най-често задавания въпрос е „Колко често да поливам?“ За съжаление този въпрос никак не е прост. Не може да се отговори с точност, тъй като условията на отглеждане също са различни – променливите в това уравнение включват сезона, температурните разлики и влажността на въздуха, дължината на деня (светлината), вида на субстрата, който се изполва, преди колко време растението е било пресадено както и … вентилацията (въздушната циркулация). Затова трябва да се научим сами да преценяваме кога и колко. Някои проверяват с пръст дали е влажен субстрата, други преценяват тежестта на саксията, трети са си създали друг вид преценка на базата на опита си.

Разбира се, също е невъзможно растението да се поддържа непрекъснато еднакво влажно. Може би ще е от помощ един нетрадиционен съвет – ако чувствате, че растението трябва да се полее утре, полейте го днес. За нещастие, отглеждащите фаленопсис винаги ще имат едно притеснение дали да полеят или не. При висока въздушна влажност, големите Милтониопсиса може да се отглежда и в саксии (с примерен диаметър 10 – 13 см.) в борови кори и да се поддържа влажност на субстрата, ако се полива два до три пъти седмично от пролетта до есента. През лятото, ако е топло и много сух въздуха, може да се полива и ежедневно. През зимния период е нормално поливането да се разреди – понякога до веднъж на две седмици.

Единствения момент, когато Милтониопсиса трябва леко да се засуши, е след пресаждане, особено ако е пресаден преди да са изникнали новите корени. Редовното поливане се възобновява веднага, когато те започнат да нарастват.

Субстрат: Тънките, нишковидни корени на Милтониопсиса лесно се увреждат и умират при сух или прекалено мокър субстрат. Необходим е добър дренаж за да се поддържа влажност. Някои предпочитат дребни кори с добавки на перлит или парченца сфагнум. Понякога се добавят материали като натрошени лешникови черупки, натрошени черупки от стриди, обвивките на оризовите зърна или нишки от дървовидна папрат. Тези добавки силно зависят от самия отглеждащ орхидеята, както и от навиците му за поливане. Пластмасовите саксии са предпочитани, защото задържат повече влага, но дренажа трябва да е наистина добър. Понякога е достатъчен слой от едри кори на дъното. Могат и допълнително да се пробият дупки по корпуса на саксията.

Най-добре е, да се пресажда наесен, когато нарастват корените и новия прираст е достигнал половината от големината на зрялото растение. Препоръчва се ежегодно пресаждане и смяна на субстрата. Твърди се, че пресаждането късно на есен помага на Милтониопсиса да се съвземе от стреса на високите летни температури.

Торене: По време на активния растеж се препоръчва ежеседмично торене с 1/2 до 1/4 от препоръчителната доза тор. Обикновено е предпочитан тор с високо съдържание на азот NPK 30-10-10. Препоръчва се, за стимулиране на цъфтежа веднъж на всеки 3 – 4 седмици да се използва формула с по-високо съдържание на фосфор – NPK 10-20-10. Най-често срещания проблем при торенето е натрупването и отлагането на соли в субстрата – в резултат на самото торене или/и минерализираните води. Затова се практикува първо обилно поливане с течаща вода и повторно обилно промиване около час по-късно, когато солите са се разтворили.

Статия:от lila »
Снимки:от sunlight »
Редакциq: Hobbykafe

Милтония – Miltonia. Отглеждане

Hobby Kafe — Wed, 20 Apr 2011 23:23:35 +0000

Милтония – Miltonia (Milt.) е род орхидеи, състоящ се от деветнайсет вида и осем естествени хибрида, растящи в горите на Атлантическите райони в Бразилия. Някои от видовете могат да се открият и в североизточна Аржентина и източен Парагвай. Джон Линдли (John Lindley) описва първи Милтония Спектабилис (Miltonia spectabilis) през 1837 г.

Повечето хора мислят, че Милтонията и Милтониопсиса са една и съща орхидея, поради факта, че преди години са принадлежали към един и същи род – Милтония. Обикновено наричат Милтониопсиса „теменужена“ орхидея – формата на цветовете му много напомня на тези на теменужките, докато цветовете на Милтонията наподобяват по форма тези на онцидиумите и имат лек аромат на рози. Това не са единствените разлики. Таксономите са спорили много дали да не присъединят Милтонията към рода на Онцидиумите, тъй като имат и други общи връзки. Всяка псевдобулба на Милтонията завършва с две листа, излизащи от върха и, докато при Милтониопсиса има само едно листо. Псевдобулбите на Милтонията са по-окръглени и растат леко раздалечени една от друга на коренището, докато при Милтониопсиса булбите са по-плоски и са разположени доста близо една до друга. Милтонията предпочита по-умерените температурни условия.

Влажност: В етествения си хабитат – Бразилия – Милтонията се развива в условия на много висока влажност 80 – 85% – целогодишни дъждовни валежи, мъгли, роса и липса на сух период. При отглеждане в домашни условия, субстрата на Милтонията трябва да се поддържа непрекъснато влажен и да не пресъхва. Необходим е добър дренаж, за да се избегне кореновото гниене при преполиване. При недостатъчна влажност листата се нагърчват като плисирани. Милтониите не реагират добре на често пресаждане, както и ако се разделят на малки части при пресаждане – в повечето случаи растението ако не загине, се възстановява много дълъг период от време.

Светлина: Светло зеления цвят на листата при Милтониите не е сигнал за болно растение. Те изискват средни нива на светлината, от 16000 до 32000 lm/m2. Необходимо е да се избягват преките слънчеви лъчи, дори е препоръчително доосветяване с изкуствена светлина пред излагането на слънце, особено през лятото.

Температура: През летния период дневните препоръчителни температури са около 24 – 26С, а нощните до 17С. През зимния период дневните температури е добре да се понижат до 18 – 20С, а нощните до 14 – 15С. При завишени температури се увеличава влажността и осветеността.

Поливане: Тъй като трябва да се поддържа непрекъснато влажен субстрата и се полива по-често, долния му слой винаги е мокър. За да предотвартим кореново гниене и развитие на гъбични и др. заболявания, е необходимо да се осигури въздушно движение . Добрата вентилация е необходимо условие при отглеждане на Милтониите.

Субстрат: Тъй като този вид орхидеи са склонни да се проявяват като катерливи – псевдобулбите са раздалечени на коренището и по-трудно се отглеждат в саксия. Най-лесно е да се използват кошници с насипан в тях сфагнум мъх. Недостатъка е, че мъха изсъхва бързо и също така бързо се разгражда и е необходимо да се подменя на около 12 месеца. Ако има възможност да се поддържа висока въздушна влажност, могат да се отглеждат и окачени. За тези любители на Милтониите, които предпочитат саксиите, се препоръчва ползването на парченца дървен въглен и перлит със сфганум мъх или борови кори като субстрат.

Торене: Като всички орхидеи с тънки корени, Милтонията е много чувствителна към торене. Може да бъде подхранвана един път седмично с половината от нормалната доза тор. След пресаждане – NPK 30:10:10 – високото количество азот стимулира нарастването на нови корени и листа. Балансирана формула NPK 18:18:18 ползваме за цялостно подхранване на растението и булбите през летния сезон. Избягва се подхранване през есента и зимата. Преди торене е добре да се промие субстрата на течаща вода, за да се отмият остатъците от неусвоен тор. Това е особено важно ако водата е с високо минерално съдържание.

Вредители: Милтонията често става жертва на червено паяче, листни, власести и щитоносни въшки.

Статия:от lila »
Снимки: Wikimedia Commons
Редакция: hobbykafe

Odontoglossum pulchellum-Одонтоглосум пулхелум. Отглеждане

Hobby Kafe — Sun, 09 Jan 2011 11:47:18 +0000

Osmoglossum pulchellum (Bateman ex Lindley) Schlechter – Осмоглосум пулхелум, или както по-често е наричан и известен сред любителите Odontoglossum pulchellum (Bateman ex Lindley) – Одонтоглосум пулхелум е известен още и като Орхидея Момина сълза – Lily of the Valley Orchid – заради цветчетата и свежия пролетен аромат. Името му произлиза от гръцката дума odon – зъб и glossa – език, заради зъбовидните калуси върху устната. Първия Осмоглосум е описан от Карл Сигизмунд Кунт, през 1816 г.
Разпространение: В естествени условия се развиват епифитно в боровите гори в Мексико (щат Чиапас), Гватемала, Ел Салвадор, Хондурас, Никарагуа и Коста Рика, на надморска височина 1400 -2100 м., могат също да бъдат намерени и в по-влажни гористи местности.
Описание: Симподиален епифит, от дребен до средно голям, цялото растение може да достигне до 45см.
Булбите са силно издължени, яйцевидни, странично сплеснати, достигат до 10 см. на височина. Обикновено са светлозелени на цвят, с лъскава повърхност, в основата частично покрити с листоподобни люспи.
Двойката листа са връхни на булбата, достигат до 36 см., твърдички, изправени и заострени, около 1,5 см. на ширина, на пипане имат хартена текстура.
Съцветието може да достигне до 36 см. на дължина, цветоноса излиза странично от основата на новата булба, разположен между нея и листоподобните люспи.
Цветовете са от три до осем на цветонос, много ароматни, дълготрайни. При отглеждане при по-високи температури от нормалните за вида, цветовете може да не се отворят напълно. Белите цветчета са с бледо розов оттенък, гледани отзад. Големината на цвета е около 3см., измерена, височината между широко разтворените венчелистчета може да достигне 4см. Ярко жълтия калус в основата на устната има тъмно червени точици
Отглеждане: Най-екстремалните температури, измерени в естествените за Осмоглосума условия са от -2С до 31С. Средно дневните препоръчителни температури на отглеждане на орхидеята са от 22 – 25С, нощни от 14 – 17С, с денонощна разлика от около 8 – 9С. Одонтоглосума изисква висока въздушна влажност – 75% почти целогодишно, като за около четири – пет месеца в края на зимата и началото на пролетта влажността може да се понижи до 65% . Дъждовния сезон е през лятото и есента и бързо се сменя с около шест месечен сух сезон късно на есен до рано на пролет. При отглеждане в домашни условия, след съзряване на новия прираст през есента, следва плавно да се намалят поливанията, без драстично засушаване.
Светлина: Сравнен с другите орхидеи, Осмоглосума има ниски изисквания към светлината – от 1000 до 1500 fc (foot candles). Можем да се ориентираме дали растението получва достатъчно светлина по листата – при преосветяване добиват червеника оттенък, а при нормално осветяване са ясно зелени.
Период на почивка: През зимния сезон е необходимо да се осигурят дневни температури от 19 до 22С и нощни от порядъка на 9-10С, със средна денонощна температурна разлика около 10 – 11С. Обилните дъждове са присъщи на естествения хабитат на Одонтоглосум пулхелум-а. Влажността е висока – сутрин има роса, а през деня обикновено и мъгли. През късната зима мъглите и росата не са често срещано явление, затова се препоръчва, при отглеждане в домашни условия, да се остави субстрата леко да се засуши между поливанията, но без да пресъхва напълно за дълъг период от време. Количеството вода трябва да е достатъчно, за да не се сгърчват булбите на Одонтоглосума. По време на периода на почивка не се подхранва, тори се на пролет, когато се появи новия прираст.
Размножаване: Чрез делене на булбите.

Едема по Гераниумитe. Описание. Предпазване

Hobby Kafe — Sat, 08 Jan 2011 07:47:20 +0000

Едема (от англ. оток, подутина) е заболяване, което засяга гераниумите (geraniums), води до пожълтяване на листата и впоследствие те отмират. Смята се, че се дължи на неблагоприятните условия на околната среда. Поради това не се разпространява от растение на растение (не е заразно). Растенията с голяма коренова система са по-податливи на едема, в сравнение с тези с по-малка коренова система.
Симптоми: Малки жълти петна в областите между жилките често са първите симптоми, наблюдавани в горната част на листата. Дребни, прозрачни, воднисти мехурчета се наблюдават от долната страна на листата под пожълтелите места. Тези мехури и пожълтели области обикновено се появяват първо на по-старите листа. Мехурчетата постепенно нарастват и стават кафяви на цвят, с текстура на корк (кора). Листата пожълтяват, отмират и опадват. Целия процес наподобява донякъде на бактериално заболяване.
Причини: Едема е следствие от нарушения баланс на поглъщане и отделяне на вода от растението. При по-високи температури, корените абсорбират по-голямо количество вода и листата изпаряват повече, но при по-хладен въздух, ниски нива на осветеност (наример облачно време) и лоша вентилация е обратното. Задържането на водата в клетките води до тяхното деформиране и спукване – така се оформят воднистите мехурчета. И тъй като тези клетки се пукат, срастват и не функционират нормално, постепенно стават сухи и с текстура на кора.
При храненето си акарите (забелязан е Tetranychus urticae Koch) също могат да допринесат за развитието на едема. Потър и Андерсен са наблюдавали определени сортове мушкато и са установили, че съществува връзка – устойчивите на акари растения развиват по-малки оттоци от тези, които са податливи на акари. Авторите предполагат, че физиологията на растенията или режима на торене, водещ до развитието на едема, благоприятстват също и появата и развитието на акари.
Устойчиви на едема и акари сортове гераниум са „Double Lilac White,“ „Sunset,“ „Madame Margot,“ „Amethyst,“ и „Salmon Queen“. Сред най-податливите са „Sybil Holmes,“ „Yale,“ и „Pascal.“.
Как да се справим с едема: Едема може да се избегне ако се вземат следните мерки:
- Да се осигури добър дренаж и да се намали поливането.
- Да се отоплява и проветрява по-често, за да се намали въздушната влажност.
- Между растенията да има по-голямо разстояние, за по-добра въздушна циркулация.
- Да се полива сутрин, за да не е много мокра почвата вечерта.
- Да не се мокрят листата – мокрите листа изпаряват по-малко вода.
- Да не се преполива при хладно и облачно време.
- Да се провежда редовна профилактика против акари – да се пръска с акарицид.

Информацията и снимковия материал са по статия на Пенсилванския Щатски Университет, отдел Растителна Патология http://www.ppath.cas.psu.edu/EXTENSION/ … ranium.pdf

Редакция: Hobbykafe

Пародия – Parodia. Отглеждане. Размножаване

Hobby Kafe — Sat, 01 Jan 2011 23:24:52 +0000

Пародия – Parodia е род от семейство Кактусови (Cactaceae), включващ над 100 вида. Рода е наречен на аржентинския биолог Лоренцо Раймундо Пароди (Lorenzo Raimundo Parodi) през 1923 г. от Карлос Спегацини (Carlos Spegazzini). В него освен Пародии според последната класификация са добавени и Ериокактуси (Eriocactus), Нотокактуси (Notocactus), Вигинзия (Wigginsia) и Бразиликактуси (Brasilicactus). Техен естествен хабитат са Аржентина, Боливия, Бразилия и Парагвай. Първоначално са били открити в Западна Аржентина и Южна Боливия в граничещите с Андите райони.

Описание: Пародиите са предимно малки и средни кълбовидни до цилиндрични кактуси, ясно оребрени, с ниски туберкули. Някои видове могат да достигнат до 1 м. височина. Ареолите им са с бели власинки. Обикновено имат от един до пет закривени надолу централни бодли, един от които завършва с кукичка и до 40 радиални бодли с дължина от 0,5 до 1,5 см. При кактусите разликата между централните и радиални бодли е съществена за определянето на вида. Цветовете на повечето Пародии са фуниевидни, в основата на цветната тръба са покрити с власинки и бодли. Цъфтят в жълто, но има и с червени, лилави, зелени и бели цветове. Плодовете са сухи, дребни и също покрити с власинки и бодли. В естествената си среда растат на големи групи, но при отглеждане в домашни условия не се разрастват толкова.

Отглеждане: Пародиите растат на открити пустинни места, на значителна надморска височина, изложени на слънце. В домашни условия успешно се отглеждат на южен прозорец, но след зимния период трябва постепенно да се адаптират към преките слънчеви лъчи. През зимния период кактусите Пародия се отглеждат при температури не по-ниски от 10С, за да не изпаднат напълно в период на покой, защото тогава има голяма вероятност да загубят корените си, а възстановяването им през пролетта може да бъде много бавно. Някои видове от друга страна (в частност Нотокактусите) са студоустойчиви, но не могат да бъдат отглеждани на открито у нас, защото не понасят влага през периода на покой, което е валидно за повечето студеноустойчиви кактуси. През лятото поливаме редовно, като изчакваме да засъхне субстрата. През есенния сезон се намалява постепенно поливането и кактуса се засушава за зимния период. Влажността на въздуха не оказва съществено влияние при отглеждането на Пародиите. С настъпването на пролетта режима на поливане се възобновява постепенно.

Подхранване: Могат да се подхранват през активния период на нарастване веднъж месечно със специализирани торове за кактуси, с половина от указаната доза, като се избягва използването на органични торове.

Пресаждане: Кактусите нарастват бавно, затова се налага рядко пресаждане, препоръчително е през есента, след прецъфтяване или при необходимост – когато саксията отеснее и корените започнат да се показват през дренажните отвори.

Почва: Субстрата трябва да е беден на органични вещества, отцедлив и добре дрениран. Препоръчва се използване на универсален субстрат за кактуси.

Размножаване: От семена и вкореняване на издънки.

Вредители: Власеста въшка, щитоносна въшка и акари.

Статия: от flowers.content »

Снимка: Wikimedia Commons

Редакция: Hobbykafe.com

Ешинантус – Aeschynanthus. Отглеждане. Размножаване

Hobby Kafe — Tue, 07 Dec 2010 00:36:41 +0000

Семейство: Геснерови

Описание: Ешинантус – Aeschynanthus е род от около 185 вида. Те са открити в Южна и Югоизточна Азия, Индонезийските острови, Нова Гвинея и Филипините. Повечето от тях са полуепифити, катерливи полухрасти, с ярко оцветени цветове, които се опрашват от много дребни птички от семейство Nectariniidae. Името на рода произлиза от гръцките думи aischyneia (засрамен) и anthos (цвят). Листата са кожести, месести, срещуположно разположени, с къси дръжки. Красиви листно-декоративни растения, с преливащи жълто-оранжеви, орнажево-червени до розови цветове. Естетствения хабитат на Ешинантуса са влажните тропически гори, характерни с високата въздушна влажност.

Отглеждане: Ешинантуса предпочита ярката, разсеяна светлина. Подходящ е за отглеждане на прозорец със западно или източно изложение. Преките слънчеви лъчи не са препоръчителни и е необходимо да се засенчва. При северно изложение може да не му достига светлина. Ешинантуса е топлолюбив, от пролетта до есента оптималните температури за отглеждане трябва да са в диапазона от 23 до 26 С. През есента и зимата не по-ниски от 15 С. При по-ниски температури може да му опадат листата. През декември и януари залага цветните пъпки, тогава се препоръчва да се понижат температурите до 15 С, което благоприятства цъфтежа. През пролетта короната на растението може да се оформи леко с подрязване и е подходящ момент за пресаждане. Новата саксия не бива да бъде с много по-голям размер. Ешинантуса обича да му е малко тясно на корените. Той е полуепифит и това определя необходимостта от субстрат с pH 5 до 7 (неутрален или слабокисел) и добър дренаж. Препоръчвания субстрат е със състав: листовка, хумус, торф и пясък в съотношение 2:1:1:1. Може да се добави и малко сфагнум.

Поливане: Обилно през пролетно-летния период, при пресъхване на горния слой на субстрата. През есента се намалява – добре е да се изчака позасъхване в дълбочина, но не напълно. Водата за поливане трябва да е отлежала, мека и хладка.

Подхранване: През периода на активен растеж от март до септември, ешинантуса се подхранва два пъти месечно с течен минерален тор.

Размножаване: Ешинантуса се размножава от семена и вегетативо чрез резници.

Семената се изсипват от узрелите семени кутийки на лист бяла хартия. След това с потупване внимателно се разпръскват върху влажния субстрат и се покриват с прозрачен съд. Овлажнява се с поливане в подложката. След като покълнат, започва аклиматизацията – стъклото леко се повдига за по няколко часа дневно. След това разсада се пикира по няколко растения в саксийка. Размножения от семена Ешинантус цъфти на следващата година.

Използват се стеблени резници с дължина от 6 до 8 см. При вкореняване е желателно да се поддържа температура между 26 – 28 °С.

Трудности при отглеждане:

Кафяви петна по листата – получват се при попадане на вода върху листата при ниски температури.

Изсъхване и опадване на листата – при ниски температури или при засушаване.

При ниска влажност краищата на листата съхнат и пожълтяват.

При излишна влага се появява сиво гниене – ботритис.

Вредители: листни въшки, трипс, акари и шитоносна въшка.

Вкореняване на сентполия

Hobby Kafe — Fri, 03 Dec 2010 22:28:50 +0000

Листата от сентполия за вкореняване се вземат от здраво и младо растение, от втория ред отдолу на розетката. При пъстролистните сортове сентполии се избира най зеленото листо, защото съдържа повече хранителни вещества, които ще са необходими за изхранването на новите малки растения. Ако листото е леко завехнало или изгубило тугор, може да се натопи във вода и да постои, докато не се възстанови. За профилактична дезинфекция преди вкореняването, във водата е добре да се добавят няколко капки калиев перманганат, разтворен предварително в съд с гореща вода. Водата трябва да бъде леко розова, но в никакъв случай кристалите на калиевия перманганат да не се слагат направо при листенцата, защото ще ги изгорят. Подсушеното с мека хартиена салфетка листо се подрязва с остър и чист нож, за да не се смачка, а да се среже леко под наклон, с дължина на дръжката до 5 см. Така подготвено, листото от сентполия се слага в преварена, дестилирана или престояла вода, в която може да се добави активен въглен (продава се в аптеките), който предпазва от гнилостни процеси. Водата в която вкореняваме листото, не се подменя изцяло, а само се долива, ако се изпари. За да не се потапя цялото листо във водата, се опъва прозрачно домакинско фолио върху съда. С ластик се закрепва за чашката, прави се дупчица и листенцето се промушва през нея. Така водата не се изпарява толкова бързо и е удобно. Когато листото пусне коренчета около 1-1.5 см, добре е да не са много дълги, защото после се подгъват при засаждането, се срязва найлончето, за да не се наранят нежните коренчета. Засаждаме листенцето в смес от пясък, перлит, малко сух мъх сфагнум, не много дълбоко. Ако спазвате тези препоръки, усилията ви да вкорените листо от сентполия ще са успешни в голям процент – 99%.
Успех на всички Ви!

Статия: от svetik » Сря Май 05, 2010 12:52 pm
Снимка: от svetik » Сря Май 05, 2010 12:52 pm
Редакция: Hobbykafe