Семейство: Coffea
Описание: Кафето произлиза от Африка и Азия. Цъфти през август-септември. Растението има големи, тъмнозелени, блестящи листа. Всяко плодче съдържа две зърна кафе. Те трябва да бъдат засадени скоро, защото възможността им за покълване е ограничена.
Отглеждане: Топлолюбиво растение – изисква минимум 8 С през зимата. Растението изисква ярка светлина. Трябва да се избягвa директно слънце. Поливайте обилно през лятото с мека, хладка вода, но избягвайте натрупването на влага. Намалете поливането през зимата. Оросявайте листата често с вода. Подхранвайте го с течни торове два пъти месечно. Пресадете го през ранна пролет на всеки две три години.
Вода: Поддържайте почвата обилно влажна през пролетта и лятото, леко влажна през есента и зимата . Осигурете добър дренаж.
Влажност: Изисква влажен въздух. Използвайте овлажнител за по-добри резултати.
Температура: Средна стайна температура при отглеждане на закрито 16-24 ° C. не толерира минусови температури, от личен опит ще споделя, при -1С загиват всички листа, остава стъблото което се съвзема сравнително бързо, при – 3С, загива половината стъбло, като останалата част се съвзема сравнително бавно. про повече от 24 часа -4С загива растението , ако е в саксия, в ОГ не съм правил опити не мога да споделя личните си наблюдения
Почва: торфен мъх , аз използвам вулканична примесена с латвийски торф, растат като у дома си.
Торове: органични течни на всеки 2 седмици през пролетта и лятото ( балансирана) , малко повече разредена от необходимото иначе запича. Read the rest of this entry »
Глориоза (Gloriosa) е род от шест вида растения от семейство Колхикови (Colchicaceae) от тропическа Африка и югоизточна Азия и Малайзия. В Англия е позната като flame lily – пламтяща лилия. Първоначално рода е бил включен в семейство Лилиеви (Liliaceae). Името произлиза от латинското gloriosa – славна, великолепна. Глориозата е националното цвете на Зимбабве – бивша Родезия, където е защитен вид.
Описание: Глориозата е грудкова, листопадна, многогодишна катерлива лиана. Листата завършват с ластар, чрез който растението се прикрепя. Глориозата не е увивно растение. На най-долните листа може да няма ластуни, и тъй като стеблото е много крехко, добре е да се привърже за опора.
Цветовете са изключително атрактивни, единични, големи, двуполови, с шест чашелистчета, шест венчелистчета и шест тичинки, близалцето на плодника е триделно. Имат формата на ориенталска лилия, вариращи от зелено-жълти, жълто-оранжеви оранжево-червени до много наситено цикламено-червени. С времето цвета остарява и окраската му се променя – жълтия цвят постепенно избледнява, а червения цвят става все по-наситен. На цветонос могат да се отворят от четири до седем цвята.
Всички части на растението съдържат колхицин (colchicine) и сродни алкалоиди, много токсични при консумация, особено отровна е грудката. Контакта със стеблото и листата може да причини кожни обриви. Широко се използва в традиционната медицина. Read the rest of this entry »
Отглеждането на хеухери от семената, които сте събрали може да бъде много интересно занимание, тъй като повечето от порасналите семеначета ще изглеждат много различно от растението, от което са семената и никога не се знае, какво ще се получи. От семената на моята обикновена зелена хеухера покълнаха много различно оцветени семеначета – от червени до оранжеви. Някои индивидуални характеристики няма да се покажат докато растенията не станат поне на два месеца. Семена посяти през пролетта и държани под лампа ще станат достатъчно големи за да се засадят на вънка, когато времето се стопли.
Събирайте семената след като семнните кутийки изсъхнат, но преди да се разпукат.(Бел. прев.: тука ще пропусна да преведа няколко изречения тъй като е пределно ясно, как се събират семенните кутийки. Семената се изтърсват от тях като се хващат с отвора надолу и се разтъркат с два пръста, а аз лично ползвах една цедка за чай и с нея претрих семенните кутийки.) В резултат ще получите много сухи боклучета и семена смесени заедно. Никога не съм опитвал да ги разделям, но махам по-големите остатъци от кутийките. Поставете в хартиени пликове тази невпечатляваща смес, докато не сте готови за сеитба. Дръжте пликчетата на хладно и сухо. Read the rest of this entry »
Osmoglossum pulchellum (Bateman ex Lindley) Schlechter – Осмоглосум пулхелум, или както по-често е наричан и известен сред любителите Odontoglossum pulchellum (Bateman ex Lindley) – Одонтоглосум пулхелум е известен още и като Орхидея Момина сълза – Lily of the Valley Orchid – заради цветчетата и свежия пролетен аромат. Името му произлиза от гръцката дума odon – зъб и glossa – език, заради зъбовидните калуси върху устната. Първия Осмоглосум е описан от Карл Сигизмунд Кунт, през 1816 г.
Разпространение: В естествени условия се развиват епифитно в боровите гори в Мексико (щат Чиапас), Гватемала, Ел Салвадор, Хондурас, Никарагуа и Коста Рика, на надморска височина 1400 -2100 м., могат също да бъдат намерени и в по-влажни гористи местности.
Описание: Симподиален епифит, от дребен до средно голям, цялото растение може да достигне до 45см.
Булбите са силно издължени, яйцевидни, странично сплеснати, достигат до 10 см. на височина. Обикновено са светлозелени на цвят, с лъскава повърхност, в основата частично покрити с листоподобни люспи. Read the rest of this entry »
Едема (от англ. оток, подутина) е заболяване, което засяга гераниумите (geraniums), води до пожълтяване на листата и впоследствие те отмират. Смята се, че се дължи на неблагоприятните условия на околната среда. Поради това не се разпространява от растение на растение (не е заразно). Растенията с голяма коренова система са по-податливи на едема, в сравнение с тези с по-малка коренова система.
Симптоми: Малки жълти петна в областите между жилките често са първите симптоми, наблюдавани в горната част на листата. Дребни, прозрачни, воднисти мехурчета се наблюдават от долната страна на листата под пожълтелите места. Тези мехури и пожълтели области обикновено се появяват първо на по-старите листа. Мехурчетата постепенно нарастват и стават кафяви на цвят, с текстура на корк (кора). Листата пожълтяват, отмират и опадват. Целия процес наподобява донякъде на бактериално заболяване. Read the rest of this entry »
Листата от сентполия за вкореняване се вземат от здраво и младо растение, от втория ред отдолу на розетката. При пъстролистните сортове сентполии се избира най зеленото листо, защото съдържа повече хранителни вещества, които ще са необходими за изхранването на новите малки растения. Ако листото е леко завехнало или изгубило тугор, може да се натопи във вода и да постои, докато не се възстанови. За профилактична дезинфекция преди вкореняването, във водата е добре да се добавят няколко капки калиев перманганат, разтворен предварително в съд с гореща вода. Водата трябва да бъде леко розова, но в никакъв случай кристалите на калиевия перманганат да не се слагат направо при листенцата, защото ще ги изгорят. Подсушеното с мека хартиена салфетка листо се подрязва с остър и чист нож, за да не се смачка, а да се среже леко под наклон, с дължина на дръжката до 5 см. Така подготвено, листото от сентполия се слага в преварена, дестилирана или престояла вода, в която може да се добави активен въглен (продава се в аптеките), който предпазва от гнилостни процеси. Водата в която вкореняваме листото, не се подменя изцяло, а само се долива, ако се изпари. За да не се потапя цялото листо във водата, се опъва прозрачно домакинско фолио върху съда. С ластик се закрепва за чашката, прави се дупчица и листенцето се промушва през нея. Така водата не се изпарява толкова бързо и е удобно. Read the rest of this entry »
Семейство: Coffea
През 1889 г. Годфроа-Лебьоф описва рода Милтониопсис – Miltoniopsis, но едва през 1976 г. се възприема официално, благодарение на Гарей и Дънстервил. Рода Милтониопсис включва Miltoniopsis phalaenopsis, Miltoniopsis roezlii, Miltoniopsis vexillaria, Miltoniopsis bismarckii, Miltoniopsis santanaei и Miltoniopsis warscewiczii. Гарей и Дънстервил описват и различията между Милтония и Милтониопсис. Милтониопсиса е с еднолистна булба, за разлика от Милтонията, чиято псевдобулба е с две листа. Булбите на Милтониопсиса са сплеснати и сбито разположени една до друга, докато тези на Милтонията са по-закръглени и отдалечено разположени на дълго коренище.
