Семейство: Змиярникови (Araceae). Името Антуриум идва от гръцкото „anthos“ -цвят и „oura“ – опашка.
Разпространение: Тропическите и субтропични части на Америка и островите от Карибския архипелаг.
Описание: В рода Антуриум (Anthurium Schott.) влизат около 800 вида растения от семейство Змиярникови. По-голямата част са епифити и полуепифити, с по-къси стебла и въздушни корени, но в семейството има и дългостеблени лиани както и тревисти растения. Листата са плътни, с разнообразни форми и размери – цели, нарязани, с дължина от няколко сантиметра до 1 м., често красиво оцветени с преливащи оттенъци и сребристи прожилки. Цветовете на антуриума имат спати със сърцевидна форма, атрактивно оцветена в различните оттенъци на розово, червено до тъмно виолетово, при някои видове бели или зелени. Антуриума също е наричан цвете-фламинго. Може да цъфти през цялото лято, при подходящи условия. Хибридите на антуриум „Андре” могат да цъфтят и целогодишно. Прецъфтелите съцветия е по-добре да се отрежат, за да не отслабва растението. След като прецъфти, оплодените цветове образуват сочни ягодоподобни плодове, ярко оцветени при някои видове. Read the rest of this entry »
Аерангис Родостикта (Aerangis luteo alba var. Rhodosticta) е атрактивна миниатюрна
орхидея, открита в Екваториална Африка – Камерун, Конго, Кения, Заир, Танзания, Уганда. Расте в крайречни гори, върху ниски дървета и храсти, на 910- 2200 м. надморска височина, в райони с висока въздушна влажност.
Описание: Малка, моноподиална епифитна
орхидея, без псевдобулби. Стеблото е късо, почти не се забелязва от базално разположените тесни листа. Корените най-често са плоски, с тънък веламен, зелени, когато са мокри.
Листа между 6 и 10, ясно зелени, най-често по-къси от 15 см., леко месести и крехки.
Съцветието обикновено е висящо, може да достигне до 40 см. На цветноса могат да се образуват до двадесет цвята с продължителност на цъфтежната фаза от четири до шест седмици. Този Аерангис е с много ароматни, рядко красиви, най-често кристално бели цветове, в центъра на които е разположено близалце в ярко портокалово. Цветовете могат също да бъдат оцветени в бледо кремаво или жълто, обикновено са с големина около два и половина сантиметра (един инч). Аерангис Родостикта цъфти през зимния сезон и на пролет.
Read the rest of this entry »
Увод: Пиша тая тема за хората дето ама изобщо хабер си нямат от хидропоника. Да получат някаква представа и може би да опитат.
Хидропонното отглеждане на растения изобщо не изисква някаква особено сложна и скъпа екипировка. Разбира се, ако се прави индустриално е нужен контрол на един куп параметри и затова можем да намерим снимки и информация показващи някакви страхотни системи.
Но в къщи нещата могат да бъдат ужасно прости. Ето този простак как го прави. Това е един от няколкото начина за хидропоника: Read the rest of this entry »
Семейство: Акантови (Acanthaceae).
Родът Афеландра (Aphelandra R. Br.) включва в себе си около 170 вида вечнозелени храсти и полухрасти от семейство Акантови, с естествен хабитат влажните тропически гори на Северна, Централна и Южна Америка. Името на този род произхожда от гръцките думи απλός - обикновен и άνθρωπος – мъж.
Описание: Афеландрата е вечно зелен, нискостеблен храст, с красиви декоративни пъстроцветни листа, големи и разположени срещуположно. Цветовете са големи, златисто-жълти или розови, събрани в класовидни, четириъгълни съцветия, достигащи до 12-15 см. Цъфтежа може да продължи 2-3 месеца, в зависимост от вида, през лятото или зимата. Венчелистчетата са с неправилна форма, прицветниците (брактите) и цветовете са жълти, с четири тичинки и един плодник. Красотата на афеландрата идва не от цветовете, а от техните прицветници. След като прецъфтят, съцветията обикновено се премахват. Ако не се отстранят, образуват плодове – двугнездни семенни кутийки, които узряват до края на зимата – февруари-март и съдържат по две семена във всяка.
Старите растения с времето придобиват неестетичен вид, издължават се, губят долните си листа и стеблата се оголват. Препоръчва се ежегодно подновяване на растението с резници.
Семейство: Върбинкови (Verbenaceae).
Произход: Тропическата част на Азия, Африка, частично в Южна Америка.
Името произлиза от гръцкото „klerodendrum“, „kleros“ – съдба, „dendron“ – дърво, което се превежда като „дърво на съдбата“. В древен Рим растението е било посветено на Венера. Първоначално е познат като Волкамерия (Volkameria), а в последствие е отделен в род Clerodendrum (Clerodendrum L.). Родът съдържа около 400 вида от семейство Върбинкови. Друго, също популярно име на растението е „невинна любов.“
Описание: Представителите на този род са вечнозелени или листопадни, могат да бъдат дървета или храсти има и много лиани. Листата са срещуположно или спираловидно разположени, прости, цели или назъбени. Цветовете на клеродендрума са събрани връхно, в щитовидни или метловидни форми с камбанковидни чашки. Сепалите са обикновено срастнали, често оцветени, с форма подобна на полумесец. Цветовете са многообразни като гама – бяло, жълто, червено, синьо. Някои видове са селектирани и се отглеждат само като стайни растения. Клероденроните са известни с атрактивните си и необичайни по форма цветове. Read the rest of this entry »
Семейство: Брошови (Rubiaceae).
Родът Гардения (Gardenia J. Ellis.) е получил своето име в чест на американският цветар-любител А. Гарден, живял през втората половина на 18 в. и наброява около 250 видове растения от семейство Брошови. Гардениите са вечнозелени храсти достигащи на големина до малки дръвчета.
Разпространение: Субтропичните гори на Япония и Китай.
Отглеждане: Гардениите са доста взискателни растения, обичат целогодишно ярка дифузна светлината, топлината и висока влажност на въздуха. Бавно се адаптират при преместване на ново място, в предцъфтежна фаза е достатъчно само са завъртим саксията на 180 градуса, за да предизвикаме окапване на цветните бутони.
Растеж: Умерен.
Светлина: Ярка, разсеяна, без директно слънцеогряване.
Температура: Умерена, през пролетно-летния период — 22-24°C, през есента и зимата 18°C ( не по-ниска 16°C).
Цъфтеж: В зависимост от сорта и вида, както и от условията на отглеждане.
Поливане: От пролетта до есента поливаме обилно, след засъхване на повърхностният слой. През зимният период гарденията се полива умерено, като се изчакват два-три дни след засъхване на най-горния слой на почвата. Не трябва да се допуска пресъхване или преовлажняване на субстрата, в който е засадено растението. Read the rest of this entry »
Posted by HobbyKafe | Posted in Стайни цветя, Тропически цветя | Posted on 14-06-2010
Семейство: Агавови (Agavaceae).
Разпространение: Тропичен и субтропичен пояс.
Легенда: Името на драцената произхожда от древногръцката дума dracaena – женски дракон.
Описание: Родът Драцена (Dracaena L. (D. Vand.) съдържа около 150 вида многогодишни растения от семейство Агавови (Agavaceae). В различните източници Драцената се посочва, че принадлежи към семейство Драценови (Dracaenaceae), а в английската таксонометрия се причисляват към семейство Рускусови или Иглицови (Ruscaceae). Имат вдървени стебла и издължени листа събрани на върха. Драцените се използват като декоративни растения за жилищни и офис площи. Смята се, че драконово дърво успокоява и облекчава депресии.
Растеж: Бавен.
Период на покой: Няма изразен.
Цъфтеж: Много рядко цъфти при стайно отглеждане. Цветовете на драцените са малки, бели или зеленикави, с приятен мирис, достигащ при различните видове до тежък аромат, понякога по време на цъфтеж е за предпочитане да се извадят на открито. Read the rest of this entry »
Posted by HobbyKafe | Posted in Стайни цветя | Posted on 01-06-2010
Семейство: Слезови (Malvaceae Juss)
Произход: Тропически и субтропически райони
Цъфтеж: В зависимост от вида, от април до декември.
Растеж: Бърз.
Светлина: Ярка, разсеяна светлина, допустимо е да се огрява от слънчеви лъчи сутрин и следобед.
Температури: Умерени, през лятото 20-25°C, през зимата 10-15°C.
Поливане: Лятото обилно, през зимния период по-оскъдно, да се следи да изсъхва добре между поливанията.
Торене: В периода на нарастване (от април до октомври) се тори веднъж на две седмици, с органични торове с добавка на минерали, през периода на почивка (зимата) не се подхранва.
Резитба (пензиране): Рано на пролет, стеблото на растението се обрязва на ½ от височината си. Тази практика е необходима за да се стимулира новия растеж и обилен цъфтеж. Read the rest of this entry »
Семейство: Змиярникови (Araceae). Името Антуриум идва от гръцкото „anthos“ -цвят и „oura“ – опашка.
