Семейство: Coffea
Описание: Кафето произлиза от Африка и Азия. Цъфти през август-септември. Растението има големи, тъмнозелени, блестящи листа. Всяко плодче съдържа две зърна кафе. Те трябва да бъдат засадени скоро, защото възможността им за покълване е ограничена.
Отглеждане: Топлолюбиво растение – изисква минимум 8 С през зимата. Растението изисква ярка светлина. Трябва да се избягвa директно слънце. Поливайте обилно през лятото с мека, хладка вода, но избягвайте натрупването на влага. Намалете поливането през зимата. Оросявайте листата често с вода. Подхранвайте го с течни торове два пъти месечно. Пресадете го през ранна пролет на всеки две три години.
Вода: Поддържайте почвата обилно влажна през пролетта и лятото, леко влажна през есента и зимата . Осигурете добър дренаж.
Влажност: Изисква влажен въздух. Използвайте овлажнител за по-добри резултати.
Температура: Средна стайна температура при отглеждане на закрито 16-24 ° C. не толерира минусови температури, от личен опит ще споделя, при -1С загиват всички листа, остава стъблото което се съвзема сравнително бързо, при – 3С, загива половината стъбло, като останалата част се съвзема сравнително бавно. про повече от 24 часа -4С загива растението , ако е в саксия, в ОГ не съм правил опити не мога да споделя личните си наблюдения
Почва: торфен мъх , аз използвам вулканична примесена с латвийски торф, растат като у дома си.
Торове: органични течни на всеки 2 седмици през пролетта и лятото ( балансирана) , малко повече разредена от необходимото иначе запича. Read the rest of this entry »
Глориоза (Gloriosa) е род от шест вида растения от семейство Колхикови (Colchicaceae) от тропическа Африка и югоизточна Азия и Малайзия. В Англия е позната като flame lily – пламтяща лилия. Първоначално рода е бил включен в семейство Лилиеви (Liliaceae). Името произлиза от латинското gloriosa – славна, великолепна. Глориозата е националното цвете на Зимбабве – бивша Родезия, където е защитен вид.
Описание: Глориозата е грудкова, листопадна, многогодишна катерлива лиана. Листата завършват с ластар, чрез който растението се прикрепя. Глориозата не е увивно растение. На най-долните листа може да няма ластуни, и тъй като стеблото е много крехко, добре е да се привърже за опора.
Цветовете са изключително атрактивни, единични, големи, двуполови, с шест чашелистчета, шест венчелистчета и шест тичинки, близалцето на плодника е триделно. Имат формата на ориенталска лилия, вариращи от зелено-жълти, жълто-оранжеви оранжево-червени до много наситено цикламено-червени. С времето цвета остарява и окраската му се променя – жълтия цвят постепенно избледнява, а червения цвят става все по-наситен. На цветонос могат да се отворят от четири до седем цвята.
Всички части на растението съдържат колхицин (colchicine) и сродни алкалоиди, много токсични при консумация, особено отровна е грудката. Контакта със стеблото и листата може да причини кожни обриви. Широко се използва в традиционната медицина. Read the rest of this entry »
Отглеждането на хеухери от семената, които сте събрали може да бъде много интересно занимание, тъй като повечето от порасналите семеначета ще изглеждат много различно от растението, от което са семената и никога не се знае, какво ще се получи. От семената на моята обикновена зелена хеухера покълнаха много различно оцветени семеначета – от червени до оранжеви. Някои индивидуални характеристики няма да се покажат докато растенията не станат поне на два месеца. Семена посяти през пролетта и държани под лампа ще станат достатъчно големи за да се засадят на вънка, когато времето се стопли.
Събирайте семената след като семнните кутийки изсъхнат, но преди да се разпукат.(Бел. прев.: тука ще пропусна да преведа няколко изречения тъй като е пределно ясно, как се събират семенните кутийки. Семената се изтърсват от тях като се хващат с отвора надолу и се разтъркат с два пръста, а аз лично ползвах една цедка за чай и с нея претрих семенните кутийки.) В резултат ще получите много сухи боклучета и семена смесени заедно. Никога не съм опитвал да ги разделям, но махам по-големите остатъци от кутийките. Поставете в хартиени пликове тази невпечатляваща смес, докато не сте готови за сеитба. Дръжте пликчетата на хладно и сухо. Read the rest of this entry »
Семейство: Кактусови(Cactus Family)
Научно име: Echinocereus scheeri – Ехиноцереус шеери
Произход: Мексико (Чихуахуа, Дуранго)
Описание: Растат на туфи, дребни кактуси, понякога пълзящи, със стебла които се разклоняват изобилно в основата.
Стебла: Достигат едва 10-15 см височина и до 3 см в диаметър, изправени, светло-зелени, леко червенеещи по ребрата.
Ребра: 8 – 10, ниски.
Ареоли: Малки, бледо-жълтеникави, 2-3 мм в диаметър.
Радиални бодли: 7-12,тънки, лъчевидно разположени, до 3-4 мм дълги.
Централни бодли: 1, дебел, надхвърлящи понякога 10 мм.
Цветове: Във формата на фуниики, изникват от страните на стеблата, в диаметър до 4-5 см, от 6 до 10 см дълги, огромни, пурпурни, с дълги мъхести гърла. Цъфти през нощта. Read the rest of this entry »
Семейство: Кактуси(Cactus Family)
Научно име: Нотокактус хаселберг – Notocactus haselbergii
Произход: Южните части на Бразилия (Rio Grande do Sul)
Синоними:
- Echinocactus haselbergii (F. Haage ex Rümpler 1885)
– Malacocarpus haselbergii (F. Haage ex Rümpler) Britton & Rose 1922
– Brasilicactus haselbergii (F.Haage ex Rümpler) Backeberg ex Schoff 1942
– Echinocactus elachisanthus (F. A. C. Weber 1904)
– Notocactus elachisanthus (F. A. C. Weber) Herter 1942
– Brasilicactus elachisanthus (F. A. C. Weber) Backeberg 1959
– Parodia elachisantha (F. A. C. Weber) F. H. Brandt 1982
Описание: Единични, понякога дават и странични издънки, бързорастящи, малки кактуси.
Стебло: Сферични, синкаво-сиви, до 10 см в диаметър, с плосък връх Ребра: 30-40, слабо изразени, състоят се от малки туберкули. Read the rest of this entry »
Семейство: Кактуси(Cactus Family)
Научно име: Астрофитум каприкорне - Astrophytum capricorne
Произход: Северно Мексико, пустинята Чихуахуа. Планински склонове и долини, разположени на 1000-1500 м надморска височина, в области с варовити почви и много ниски годишни количества на валежите.
Описание
Стебло: Кълбовидно или леко издължено, зелено, без странични издънки, покрито с ръждиво-кафяви петна, които с времето избеляват. Отделни растения са достигали до 25 см на височина и 15 см в диаметър
Ребра: 9-8 остри и високи
Ареоли: Сиво-бели, разположени на 1,5-3 см една от друга. Read the rest of this entry »
Семейство: Кактуси(Cactus Family)
Научно име:Gymnocalycium papschii
Произход: Аржентина (Сент Хавиер и Сиера де Комечингонес)
Местообитание: Тревисти, песъчливи и каменисти места до 1000 м надморска височина.
Описание
Стебло: Единично, светлозелено от сферично до колонообразно. На височина достига до 8-9 см и до 6 см в диаметър. До две трети от тялото се намират в почвата. В резултат на увреждане на върха може да образува от една до три издънки.
Ребра: 12-14 на брой, разделени от дълбока надлъжна бразда, всяко едно с 10-13 туберкули.
Ареоли: Овални, с жълти власинки.
Бодли: 7-9, разположени в полукръг, пет от тях насочени на долу, и от два до черити закривени нагоре. Достигат до 7 мм на дължина. Връхните бодли са бели до бледо жълти, по старите от тях светли-сиви до светло кафяви. Read the rest of this entry »
Семейство: Кактуси(Cactus Family)
Научно име: Ехинокактус грузони албиспинус – Echinocactus grusonii var. albispinus
Произход: Мексико
Народни имена:
• Mother-in-law’s-seat, (Столчето на тъщата/свекървата)
• Mother-in-law’s-cushion. (Възглавничката на тъщата/свекървата)
Описание: Echinocactus grusonii var. albispinusима единично бавнорастящо сферично тяло, което се издължава и заприличва на буре/бъчва. Когато достигне зрялост, стига до 90 см в диаметър и 180 см на височина. Понякога пуска детки с напредване на възрастта, по изключения се появават дори на млади кактуси.
Стебло: Ехинокактус грузони албиспинус има светло зелено кълбовидно тяло с безброй ареоли.
Ребра: До 30, остри и високи.
Радиални бодли: 8 -10, до 3 см на дължина, бели на цвят.
Централни бодли: 4 разположени на кръст, додтигащи до 5-7 см. Read the rest of this entry »
Семейство: Росянкови (Droseraceae)
Род: Дионея (Dionaea muscipula)
Синоним: Венерина мухоловка, Venus Flytrap
Венерината мухоловка (Dionaea muscipula) е ендемит (биологичен вид, разпространен само в определена географска област) за крайбрежните части на щата Северна Каролина, САЩ. Вирее в оскъдни на хранителни вещества песъчливи почви с високо ниво на подпочвени води – висока влажност и се нуждае от интензивна осветеност.
Описание: Венерината мухоловка е малко растение, чуято структура може да бъде описана като розетка от четири до седем листа, излизащи от подземно грудкоподобно стебло. Всяко стебло може да достигне от три до десет сантиметра в зависимост от сезоните. По-дългите листа завършващи с капанчета се появяват след цъфтежа. Едрите бели цветове са събрани във връхни съцветия. Плодовете са в кутийка, която се разпуква неравномерно, запълнена с десетки блестящи черни семенца, обгърната от пожълтелите венчелистчета. Добре развитите екземпляри венерина мухоловка могат да преживеят временно затопляне и засушаване без растението да се увреди.
Read the rest of this entry »
Семейство: Coffea
През 1889 г. Годфроа-Лебьоф описва рода Милтониопсис – Miltoniopsis, но едва през 1976 г. се възприема официално, благодарение на Гарей и Дънстервил. Рода Милтониопсис включва Miltoniopsis phalaenopsis, Miltoniopsis roezlii, Miltoniopsis vexillaria, Miltoniopsis bismarckii, Miltoniopsis santanaei и Miltoniopsis warscewiczii. Гарей и Дънстервил описват и различията между Милтония и Милтониопсис. Милтониопсиса е с еднолистна булба, за разлика от Милтонията, чиято псевдобулба е с две листа. Булбите на Милтониопсиса са сплеснати и сбито разположени една до друга, докато тези на Милтонията са по-закръглени и отдалечено разположени на дълго коренище.
