Заболявания
Черно гниене
Причинители на черното гниене са гъбичките: Pythium ultimum, Pythium debaryanum, Phytophthora omnivora. Орхидеите могат да бъдат поразени от тези гъбички във всяка възраст. Най-опасно е загниването на корените и основата на псевдобулбите. Резултата е загуба на цялото растение. Заболяваето е силно поразяващо и бързо се разпространява от болните по здравите растения. Поразената тъкан почернява, псевдобулбите се мумифицират. За разпространението на
заболяването спомагат ниските температури и високата влажност на въздуха и субстрата, тогава корените се развиват бавно, отдени части вследствие на недостатъчната циркулация на въздуха и преовлажняването отмират и стават достъпни за патогенните гъбички. Черното гниене поразява катлеи, станхопеи, лелии, лелиокатлеи, пафиопедилуми.
Борба с черното гниене: Болните растения се унищожават. Регулиране на влажността и температурите. Профилактично опръскване и поливане с препарати на медна основа – меден оксихлорид в концентрация 0,5%, меден сулфат в концентрация 1 : 100000. Фугицидите забавят развитието на черното гниене. Read the rest of this entry »
Растителноядни
Червено паяче (Tetranychidae)
Най-често срещаните видове при орхидеите са: Tetranychus urticae, Tetranychus turkestani,Tetranychus cinnabarinus. Възрастните Tetranychus urticae и приличащите на него Tetranychus turkestani са жълтеникави на цвят, личинките и нимфите са жълто-зелени. При Tetranychus cinnabarinus възрастните екземпляри са червено-кафеникави, яйцата и личинките също, а нимфите – жълто-зелени. Тези паразити могат да се намерят по долната повърхност на листата и цветните пъпки на цимбидиуми, катасетуми, тунии, еулофии и др. Хранят се с клетъчните сокове на растенията.
Признаци на пораженията: наличие на малки бели точки по листата – осново от долната страна и наличие на тънка паяжинка или нишки. Листата се обезцветяват постепенно, стават сиви, а по-късно кафяви.
Развиват се в закрити помещения при температури по-високи от 12 °C. За година червеното паяче дава до 20 пъти поколение. Развитието на едно поколение продължава 12-20 дни при температура 20 °C, при 25 °C – за 10 дни, а при 32 °C – за около 6 дни. Оптимална температура за развитието им е 28-32 °C при относителна влажност на въздуха 40-50%. Read the rest of this entry »
Към вредителите, нападащи орхидееви можем да бъдат изброени около 32 вида. Известни са също и повече от 90 вида гъбични, бактерии и вируси, причиняващи различни заболявания по орхидеите – петна по листата, загниване на корените и новия прираст, псевдобулбите (булбите), листата и цветовете.
Навременната диагностика и познаването на причинителите на заболяванията са неразделни от удоволствието при отлеждане на орхидеите.
Причина за появата на поражения могат да бъдат: нарушения в карантираната при нововнесените растения, специфичните изисквания към влажност и температура и т.н. Върху видовете патогени, нападащи растенията влияние оказват условията на отглеждане, субстрата, торенето, аерацията (циркулацията на въздуха), поливане, осветяване и превантивните мерки.
Профилактични и фитосанитарни мероприятия
Методите за контролирането на отглеждането, развитието и растежа на орхидеите се състои не само в технологията на отглеждане, но и в създаване на условия, неблагоприятни за размножаването на вредителите и развитието на заболявания. Read the rest of this entry »
Почти 90% от всички диви и култивирани растения в естествени условия живеят в симбиоза с гъбички, наречени mycorrhizae. Микоактив е биологичен продукт, естествен тор и активатор с незабавно и продължително действие, за подобряване растежа на растенията – повишава устойчивостта към стреса при пресаждане / засаждане. Съдържа mycorrhizal – сформира симбиоза между гъби и растения. Насърчава образуването на здрава и силна коренова система. Може да се използва целогодишно. Съдържа тор NPK (азот, фосфор, калий) 7%-3%-7%. Максимален ефект се постига при внасяне в почвата в сухо състояние и поливане впоследствие. Води до по-ранен цъфтеж.
На 1 л. субстрат 3 гр. микоактив. Има дълготрайно действие.
Микори́за (от гръцки μύκης — гъба и ρίζα — корен) — симбиотичност на гъбния мицел с корените на растенията. Явлението е описано през 1879 – 1991 години от Ф.Каменски. Като термин „микориза” е описан от Б.Франк през 1885г. Известни са три типа микориза – ендотрофна, ектотрофна и ендоектотрофна.
Neottia nidis – avis – Истинската гнездовка е многогодишно растение от семейство Орхидееви (Orchidaceae), земна орхидея, безхлорофилна, сапрофитно растение. През 1586 г. тази дива орхидея е описана от френския ботаник и лекар Жак Делешамп, който сравнява коренището и с птиче гнездо, откъдето идва името гнездовка.
На височина достига от 15 до 40 см. Истинската гнездовка е дива орхидея, восъчно-жълтеникаво-кафява на цвят. Съцветията са гроздовидни, цветчетата са със звънчевидна форма и са подредени спираловидно. Околоцветните листчета са кафяви и еднакви, а устната е раздвоена на върха. Листата на тази дива орхидея също са кафяви. Върху изсъхналото стебло след прецъфтяване остават празните семенни капсули до следващата година. Ризомата (достига до 10 – 12 см.) е хоризонтално разположена, от нея излизат същинските корени с дебелина до 5 мм. и дължина до 10 см. Read the rest of this entry »
Онцидиум (Oncidium) e род многогодишни растения от семейство Орхидееви – Orchidaceae.
Абревиатурата на родовото име е Onc.
Голяма част представители на род Онцидиум (Oncidium) са епифити, по-рядко литофити. Широко са разпространени в Централна и Южна Америка, южните части на Флорида и Карибите – Антилските острови. Срещат се в гори от различен тип от 0 до 4000 м. надморска височина. Много представители на род Онцидиум (Oncidium) и хибриди с участието му са популярни стайни растения а също широко представени в ботаническите градини. Oncidum altissimum и Oncidium baueri достигат височина 5 метра, а Oncidum sarcodes – 3 метра.
Етимология и история на името: Oncidium altissimum е описан от шведския ботаник Петер Улоф Шварц през 1800 г. Латинското име на рода произлиза от гръцки – onkos – подутина, изпъкналост и eidos – вид, образец. Името е свързано с особеностите на устната на цвета на Онцидиума (Oncidium). Read the rest of this entry »
Order: Asparagales
Family: Orchidaceae
Subfamily: Epidendroideae
Tribe: Cymbidieae
Subtribe: Cyrtopodiinae
Alliance: Cyrtopodium
Genus: Galeandra Lindl.
Името Галеандра – Galeandra (Gal) произлиза от гръцките думи Galea, която означва шлем и Andros мъжки.
Синоним: Corydandra Rchb., 1841
Среща се в тропическите райони на Америка, половината от тях са в средна Бразилия и един вид в югоизточна Азия, в райони до 1000 м. надморска височина.
Биологично описание: Галеандрите са симподиални орхидеи, с размери от миниатюрни до средни растения. Псевдобулбите са от закръглени до вретеновидни, с големина от 1 до 26 см. Листата са тесни, дълги и заострени. Съцветията са горни (апикални) и гроздовидни. Цветовете са с ясно изразена фуниевидна устна и много характерна щпора. Разнообразни са като цвят – варират от бяло през синкаво- лилаво, наситено червено до кафеникавата гама.
Read the rest of this entry »
Колко често трябва да поливаме орхидеите: Сред любителите на орхидеи битува мнение, че понеже орхидеите са родом от тропиците, то трябва да се поливат по няколко пъти на ден. Това не е така. От прекалено поливане могат да изгният корените. Общото правило е такова – орхидеите се поливат не по-често от едни път на 5-12 дена, при това е необходимо да се вземе под внимание вида на растението, температурата, при която се отглежда и годишното време. В топло време, когато дните са дълги, растенията имат нужда от повече влага, отколкото в хладното време.
Орхидеите в зависимост от потребност на количество вода може да се разделят на 3 /три/ групи: такива, на които субстрата трябва да е е влажен постоянно, такива, на които субстрата може спокойно да изсъхне между поливаките, изключвайки периода на активен растеж, и такива, на които субстрата винаги трябва да е сух. Read the rest of this entry »
Kingdom: Plantae
Order: Asparagales
Family: Orchidaceae
Subfamily: Epidendroideae
Tribe: Arethuseae
Subtribe: Coelogyninae
Alliance: Calanthe
Genus: Bletilla
Bletilla e род земни орхидеи, съдържащ 9 вида, произлизащи от района на Китай, Япония, Тайван и Виетнам. Цъфтят през пролетта, началото на лятото в лилаво, бяло и жълто.
Блетилите имат репутация на лесни за отглеждане орхидеи за начинаещи. За разлика от повечето тропически епифитни орхидеи, това растение идва от умерените зони и расте в почвата, а не по дърветата и не се налагат извънредни грижи за да расте успешно. Могат да се отглеждат в градината в южните райони, с добра защита зимата могат да издържат и минусови температури. Предпочитат отцедливи влажни почви, които са с високо съдържание на органична материя и никога да не остават сухи. Изисква добър дренаж. Трябва да се поливат пестеливо в началото, а по време на растежа се поливат обилно. Лятото обича топло и полу-сянка, почти ежедневно поливане, почвата да не изсъхва между поливанията. Read the rest of this entry »
Stenoglottis fimbriata е един от шесте вида намерени в Южна Африка. Другите видове са S. macloughlinii, S. molweniensis, S. woodii и S. longifolia. Stenoglottis fimbriata и longifoliа са вероятно най-лесните за отглеждане орхидеи от Южна Африка.
Разпространени са в горите. Те са земни орхидеи, растат и върху скали (тогава се наричат епилити), а понякога са и епифити. Цъфтят през пролетта или лятото, с малки бели и розови цветове. Имат красиви зелени и петнисти листа.
Важно е да разберем жизнения цикъл на Stenoglottis за успешното отглеждане и поддържане на това растение. Не са трудни за гледане. Тези растителни видове имат активен растеж от пролетта до есента и кратък период на почивка през зимата. Read the rest of this entry »
Заболявания
