Osmoglossum pulchellum (Bateman ex Lindley) Schlechter – Осмоглосум пулхелум, или както по-често е наричан и известен сред любителите Odontoglossum pulchellum (Bateman ex Lindley) – Одонтоглосум пулхелум е известен още и като Орхидея Момина сълза – Lily of the Valley Orchid – заради цветчетата и свежия пролетен аромат. Името му произлиза от гръцката дума odon – зъб и glossa – език, заради зъбовидните калуси върху устната. Първия Осмоглосум е описан от Карл Сигизмунд Кунт, през 1816 г.
Разпространение: В естествени условия се развиват епифитно в боровите гори в Мексико (щат Чиапас), Гватемала, Ел Салвадор, Хондурас, Никарагуа и Коста Рика, на надморска височина 1400 -2100 м., могат също да бъдат намерени и в по-влажни гористи местности.
Описание: Симподиален епифит, от дребен до средно голям, цялото растение може да достигне до 45см.
Булбите са силно издължени, яйцевидни, странично сплеснати, достигат до 10 см. на височина. Обикновено са светлозелени на цвят, с лъскава повърхност, в основата частично покрити с листоподобни люспи. Read the rest of this entry »
Фрагмипедиумите са различна култура от пафилопедиумите. Около 20 вида са от Централна и Южна америка и са различни от азиатските пафилопедиуми и циприпедиумите от умерените северни ширини. Доскоро са считани за голяма рядкост в колекциите. Хибридите на фрагмипедиумите са лесни за отглеждане, растат по-бързо от пафилопедиумите, по-толерантни и здрави са като растения, цъфтят почти целогодишно ако им се осигурят подходящите условия.
Светлина, температура и въздушно движение: Тези три фактора са взаимносвързани и не могат да се разглеждат строго поотделно.
Светлината, необходима на фрагмипедиумите е някъде между изискваната от катлеите и вандите – ярка, но не пряка, около 3000-7000 fc. Те наистина са светлолюбиви растения, могат да се отглеждат и на сянка, но това ще забави растежа им и няма да цъфтят. Ако не са достатъчно осветени, цъфтежа на достигнало зрелост растение може да се забави до две години. И така, 40 вата луминисцентна лампа по 18 часа на ден целогодишно. Продължителността на осветяване не е необходимо да се променя през сезоните, фрагмипедиумите не са чувствителни към фотопериода.
Въздушното движение и температурите са пряко свързани със светлината. При едно добро въздушно движение имаме ефект на охлаждане върху листата на растенията и те могат да понесат по-голямо количество светлина. При 90F което е около 32С и директна слънчева светлина листата на фрага ще изгорят за минути, докато при добро въздушно движение растението може да се справи. Винаги е за предпочитане да не си правим експерименти и да ги преместим на засенчено място. Read the rest of this entry »
Наименована е на френския ботаник Achille Finet (1862-1913), работещ върху орхидеите в Китай и Япония, а Falcatа (Latin falcatus, from falx, falc-) поради косата форма на листата.
Разпространение: Северозападна Азия – Китай, Корея, Япония, островите Рюкю. В естествени условия е разпозната от ботаника Карл Тънбърг (ученик на Линей, пребивавал в Япония през 1775-1776 г.) из хълмовете около морските пристанища Нагазаки и островите Киюшо. Сега знаем, че е много по-широко разпространена из цяла Япония – от големите острови Хоншу, Шикоку и Киюшо до малките Якушима и Танегашима, от Окинава до островите Риюки, както и из цяла Корея и Китай. Може да бъде открита растяща по скални масиви, но обикновено се развива епифитно върху някои видове листопадни дървета. През зимата и рано на пролет неофинетиите получават голямо количество ярка слънчева светлина (за отбелязване е, че тя е по-слаба от лятната), а през лятото и през есента, светлината е силно филтрирана от листата на дърветата. Неофинетиите обикновено растат разположени под лек ъгъл. Така дъждовната вода, падаща върху тях, не се събира в основата на листата, а се оттича лесно, като по този начин се предотвратява възможното загниване на растението.
Описание: Миниатюрна, моноподиална, епифит, нормално висока около 6,5 см, но може да достигне височина до 15 см. Като цяло неофинетиите приличат на миниатюрни ванди.
Няма псевдобулби, стеблото е късо и обикновено обрасло с новия прираст, излизащ от основата на най-долните листа. Read the rest of this entry »
В рода Пескаторея (Пескатория) (Pescatorea или Pescatoria) са включени около тридесет вида орхидеи от подсемейство Епидендроидни (Epidendroideae). За пръв път са описани от Рейченбах през 1852 г. Ботаническото си име дължат на Жан-Пиер Пескатор (1793-1855), френски ботаник и колекционер на орхидеи. През 2005 г., въз основата на ДНК тестове, извършени от У.Уитън, към рода Пескаторея са отнесени и около 12 вида от бившия род Болея (Bollea), носещ името на немския ботаник и любител на орхидеи д-р Бол. Доказано е, че генетично нямат различия.
Разпространение: Естествения им хабитат са планинските тропически дъждовни гори на Коста Рика, Еквадор и Колумбия, от 300 до 3000 м. надморска височнина.
Описание: Средни до големи епифитни симподиални орхидеи. Нямат псевдобулби. Коренището е късо. Листата са разположени във ветрилообразна розетка, линейни, копиевидно заострени, светло зелени, от три до пет двойки, на дължина до 60 см. Цветовете се появяват на къс цветонос от пазвите между листата, единични, месести, с восъчна текстура, силно ароматни, могат да достигнат до 10 см.
Отглеждане: Пескатореите са хладнолюбиви, но има и топлолюбиви. Лесно се приспособяват към по-високи температури. Дневните целогодишни температури в зависимост от вида са между 16 – 28С, като могат да понесат повишение до 32С, а нощните между 10 – 18С. В домашни условия на болеите трябва да се осигури минимален температурен припад от 4С, оптималния вариант е 6-10С за да цъфти. Read the rest of this entry »
Родът Кориантес – Coryanthes се състои от 30 вида, открити в Южна Америка от Гватемала до Боливия. Разпространени са в горещи, влажни региони до 1000 м. надморска височина. Наричат ги още „орхидея кофа” заради специфичната форма на цветовете. През 1831 година Сър Уилям Хукър, английски ботаник и систематик, за първи път описва Кориантес макулата (Coryanthes maculate) като вида Кориантес.
Описание: Относително голям симподиален епифит. Растението с листата е приблизително около 45 см, но може да достигне и 70 см. Псевдобулбите са елипсовидни и характерно оребрени, с дължина от 7до 15 см. Листата излизат по две, при някои видове до три от върха на всяка булба, на набраздени дръжки, тесни, островърхи и дълги от 35 до 55 см, с от три до пет прожилки при различните видове. Съцветието е висящо, с големината от 30 до 60 см, с дълъг цветонос, излизащ от основата на псевдобулбите и завършващ с цветовете – от два до четири, големи около 13 см, много ароматни, но недълготрайни. Read the rest of this entry »
Аерангис Родостикта (Aerangis luteo alba var. Rhodosticta) е атрактивна миниатюрна
орхидея, открита в Екваториална Африка – Камерун, Конго, Кения, Заир, Танзания, Уганда. Расте в крайречни гори, върху ниски дървета и храсти, на 910- 2200 м. надморска височина, в райони с висока въздушна влажност.
Описание: Малка, моноподиална епифитна орхидея, без псевдобулби. Стеблото е късо, почти не се забелязва от базално разположените тесни листа. Корените най-често са плоски, с тънък веламен, зелени, когато са мокри.
Листа между 6 и 10, ясно зелени, най-често по-къси от 15 см., леко месести и крехки.
Съцветието обикновено е висящо, може да достигне до 40 см. На цветноса могат да се образуват до двадесет цвята с продължителност на цъфтежната фаза от четири до шест седмици. Този Аерангис е с много ароматни, рядко красиви, най-често кристално бели цветове, в центъра на които е разположено близалце в ярко портокалово. Цветовете могат също да бъдат оцветени в бледо кремаво или жълто, обикновено са с големина около два и половина сантиметра (един инч). Аерангис Родостикта цъфти през зимния сезон и на пролет.
Read the rest of this entry »
Увод: Пиша тая тема за хората дето ама изобщо хабер си нямат от хидропоника. Да получат някаква представа и може би да опитат.
Хидропонното отглеждане на растения изобщо не изисква някаква особено сложна и скъпа екипировка. Разбира се, ако се прави индустриално е нужен контрол на един куп параметри и затова можем да намерим снимки и информация показващи някакви страхотни системи.
Но в къщи нещата могат да бъдат ужасно прости. Ето този простак как го прави. Това е един от няколкото начина за хидропоника: Read the rest of this entry »