Бразия (Brassia) са епифитни орхидеи от Америка.Те са около 35 вида, с ареал от Флорида до Южна Америка. Растат във влажните гори на надморска височина до 1500 м. Могат да станат доста големи. Цветоноса излиза от основата на новата псевдобулба и може да достигне до един метър на дължина. Бразия се нарича също „паяк орхидея“ в резултат на дългите и остри листа на цветовете, които приличат на паяк.
СВЕТЛИНА: Нека мястото на Бразия е много светло, но да се избягва излагането на преки слънчеви лъчи. Изисква много и ярка светлина със засенчване между 11 и 3 наобяд. Ориентир е цветът на листата, ако са тъмнозелени, значи светлината е недостатъчна. Твърде силна слънчева светлина може от друга страна да предизвика пожълтяване на листата. Read the rest of this entry »
В помощ на тези, които все още се чудят дали да си купят орхидея, както и на тия, които вече са я занесли в къщи.
С какво да започнете?
Започнете с фаленопсис. Това е една от красивите и едновременно непретенциозни орхидеи.
Фаленопсисът се отнася към вида най-популярни орхидеи. Това се обяснява с красотата му, изключително дългата продължителност на цъфтене, сравнително лекото му отглеждане. Заради това той е най-подходящ за отглеждане в домашни условия.
Как да си изберем растение?
Внимателно разгледайте растението. Листата не трябва да висят като дрипа. Листата на фаленопсиса са достатъчно плътни. При здравото растение те са еластични, гъвкави, с еднакъв цвят, (с изключение на пъстролистните), без подозрителни петна. Винаги разглеждайте в какво състояние се намират корените / орхидеята се продава винаги в прозрачни саксии/. Част от тях може да са на повърхността на субстрата, извън повърхността на саксията, просто във въздуха. Здравите сухи корени са серебристо-сиви, твърди, с растящи краища в зеленикав или червено-кафяв цвят. Здравите влажни корени са сиво зелени, повече към зелено. Мъртвите – меки, кафяви, без живи краища Read the rest of this entry »
Родът Angraecum съдържа около 220 вида. Тези орхидеи се размножават както вегетативно, така и чрез опрашване. Част от тях имат за местообитание сухи тропически гори и като последица от това имат дебели и месести листа. Повечето видове са епифити, но сред тях има и литофити. По-голямата част от рода обитават тропическа Африка и остров Мадагаскар. Тези великолепни орхидеи могат да бъдат открити на Сейшелските и Коморските острови. Обикновено растат във влажни райони на 2000 м. надморска височина.
Цветовете най-често са бели, но могат да бъдат жълтеникави, бледозелени и дори в охра. Отличителен белег е дългата шпора под долната устна. Read the rest of this entry »
Част първа – Dendrobium nobile
от Чарлс и Маргарет Бейкър
Dendrobium nobile, Dendrobium phalaenopsis и Dendrobium bigibbum са три често отглеждани видове Дендробиум, които се използват много често в хибридизацията. Тези видове и техните хибриди често се прибавят към колекцията на някой разпален цветар, без да се знае за техните доста различни изисквания към средата. Надяваме се, че като ви запознаем с климатичните условия на трите местообитания, ще ви помогнем да решите, дали можете да осигурите подходящите условия за оптималния растеж и цъфтеж на тези видове и много от техните хибриди.
Дендробиумите са разпространени на една изключително голяма зона, в която има най-различни хабитати. За това е трудно да се обобщат условията им на гледане за всички видове. Често сме чували подмятания от сорта на: “Дендробиумите са трудни за отглеждане.”, “Дендробиумите няма да растат у вас.” или пък още по-безумното “Начинаещите трябва да избягват отглеждането на дендробиуми”, които са прекалено общи, за да са вярни. Вярно е, че отделните видове изискват специфични условия за отглеждането им, но от около 1240 вида, от които можете да избирате, все могат да бъдат намерени подходящи за отглеждане на практика във всяка област.
Read the rest of this entry »
Тиландзиите са бромелии, но не всички бромелии са тиландзии. Наричат ги още „въздушни” растения (Air pants). Въздушните бромелии растат и се отглеждат без почва, за разлика от повечето видове бромелии. Корените им имат основно прикрепващи функции.
Светлина: Тиландзиите изискват филтрирана светлина, като е добре да се избягват директните слънчеви лъчи, особено през лятото – периода от Април до Октомври. Могат да се отглеждат в домашни условия, срещу прозорец. Препоръчително е да има леко въздушно движение, но основното, което трябва да помним е ярката, но засенчена светлина. Внимавайте, ако ги окачвате по други растения и дървета – те може да изискват пряка светлина, а тиландзиите не трябва да се излагат на директно слънчево греене.
Read the rest of this entry »
Фаленопсисите са най-разпространените и най-благодатните орхидеи изобщо. ‘Фалчето’ привлича с големите си и дълготрайни цветове и несравнимо продължителния цъфтеж.
Отглеждането на този вид орхидея е сравнително лесно, ако се придържаме към някои принципи.
Светлина: Като цяло Фаленопсисите са силно светлолюбиви, но не трябва да бъдат излагани на преки слънчеви лъчи. Ако растението е държано на сравнително тъмно място, то няма да цъфти редовно. Начин да се познае дали растението получава достатъчно светлина е зеления цвят на листата. Ако са тъмно зелени,то светлината му е малко, ако са светлозелени към червеникави, значи получава повече светлина.
Темперaтура: Хибридните фаленопсисите растат безпроблемно на умерени темперетури. Нощни над 16 градуса, дневни до 30. За кратко време може да издържат и до 10 градуса, но е важно тогава да не са поливани.
При видовите темперетурите трябва да бъдат по-високи, поне нощните. За повечето видови фаленопсиси от значение за цъфтежа е високата темперетура-над 25 граудса.
Read the rest of this entry »
Като начало – те са моноподиални – тоест, нарастват от върха. Познати са над 50 хибрида на Ванда – освен че е много атрактивна, оказва се лесен вид за отглеждане. Повечето орхидеи изискват доста задълбочени познания и са трудни за адаптация и отглеждане в домашни условия. Вандата не е толкова темпераментно-своенравна и изикваща грижи. Тук моето лично мнение малко се различава от изложеното по-горе.
Когато купуваме Ванда, е добре да изберем здраво растение, без жълти листа, с твърдо стебло и здрава коренова система – това е гаранция за по-нататъчното оцеляване на растението (имам предвид в нашите ръчички).
Waling-Waling или Vanda sanderiana, наричана още Кралицата на филипинските орхидеи – описана от Хенрих Рейченбах в Минданао през 1882 г. -една от редките и с необикновена красота орхидеи.
Делят се на три групи, според вида и формата на листата, което е определящо и за различните изисквания на растенията :
С лентовидни листа – Vanda coerulea, dearei, luzonica, merrillii, tricolor, sanderiana, също както и ascocentrum;
Теретни - листата им са кръгли, с форма на молив – най-известни са Vanda teres и Vanda hookeriana: заострени в края; Полу-теретни - явно е, че става въпрос за растение, кръстосано с такова с теретни листа или с имащо теретни листа в рода си. На вид листата също са заострени, но не винаги са напълно кръгли – особено там, където излизат от стеблото.
Read the rest of this entry »
Името гастрохилус идва от гръцкото gaster – корем и cheilos – уста. Отнася се към формата на цвета, и по-точно на устната. Представителите на този род се срещат основно в тропическите и субтропическите части на Азия: Хималаите, Непал, Индия, Виетнам, Тайланд, Шри Ланка, Китай, Филипините и др. Систематиката им е още в процес на прецизиране. Преди са се отнасяли към род Saccolabium и все още може да се намерят под това име. Описани са 151 вида, но от тях са признати официално 52.
Имат моноподиален растеж и по външен вид приличат на смес от Vanda и Phalaenopsis. Повечето са с компактен размер, с няколко кожести листа. Корените са многобройни, дебели, голяма част са въздушни. Цветоносите са къси, излизат странично на стъблото. Цветовете са многобройни, оцветени предимно в жълто, оранжево, бяло и кафяво. Read the rest of this entry »
Плейонетата цъфтят с големи и атрактивни цветове, доста надхвърлящи средния размер на цъфтеж за такъв тип миниатюрни растения. За разлика от повечето орхидеи с псевдобулби, плейонето притежава едногодишни псевдобулби. Тези сравнително лесни за отглеждане растения са много популярни стайни рсатения в Англия и често могат да се видят отглеждани по первазите. Този род за първи път е описан от Дейвид Дон през 1825 година въз основа на представители на Pleione praecox и Pleione humilis, което е много интересно, тъй като и двата вида плейонета не са най-типичните представители на този род. И двете дотогава са били определяни като Epidendrum на Смит. По-късно, плейонетата са класифицирани от Линдли към Целогине и през 1903г. Ролф възкресява името Плейоне. Дон посвещава този род на Плейоне, майката на Плеядите.
Read the rest of this entry »
През 1889 г. Годфроа-Лебьоф описва рода Милтониопсис – Miltoniopsis, но едва през 1976 г. се възприема официално, благодарение на Гарей и Дънстервил. Рода Милтониопсис включва Miltoniopsis phalaenopsis, Miltoniopsis roezlii, Miltoniopsis vexillaria, Miltoniopsis bismarckii, Miltoniopsis santanaei и Miltoniopsis warscewiczii. Гарей и Дънстервил описват и различията между Милтония и Милтониопсис. Милтониопсиса е с еднолистна булба, за разлика от Милтонията, чиято псевдобулба е с две листа. Булбите на Милтониопсиса са сплеснати и сбито разположени една до друга, докато тези на Милтонията са по-закръглени и отдалечено разположени на дълго коренище.
