Аерангис Родостикта (Aerangis luteo alba var. Rhodosticta) е атрактивна миниатюрна
орхидея, открита в Екваториална Африка – Камерун, Конго, Кения, Заир, Танзания, Уганда. Расте в крайречни гори, върху ниски дървета и храсти, на 910- 2200 м. надморска височина, в райони с висока въздушна влажност.
Описание: Малка, моноподиална епифитна
орхидея, без псевдобулби. Стеблото е късо, почти не се забелязва от базално разположените тесни листа. Корените най-често са плоски, с тънък веламен, зелени, когато са мокри.
Листа между 6 и 10, ясно зелени, най-често по-къси от 15 см., леко месести и крехки.
Съцветието обикновено е висящо, може да достигне до 40 см. На цветноса могат да се образуват до двадесет цвята с продължителност на цъфтежната фаза от четири до шест седмици. Този Аерангис е с много ароматни, рядко красиви, най-често кристално бели цветове, в центъра на които е разположено близалце в ярко портокалово. Цветовете могат също да бъдат оцветени в бледо кремаво или жълто, обикновено са с големина около два и половина сантиметра (един инч). Аерангис Родостикта цъфти през зимния сезон и на пролет.
Read the rest of this entry »
Увод: Пиша тая тема за хората дето ама изобщо хабер си нямат от хидропоника. Да получат някаква представа и може би да опитат.
Хидропонното отглеждане на растения изобщо не изисква някаква особено сложна и скъпа екипировка. Разбира се, ако се прави индустриално е нужен контрол на един куп параметри и затова можем да намерим снимки и информация показващи някакви страхотни системи.
Но в къщи нещата могат да бъдат ужасно прости. Ето този простак как го прави. Това е един от няколкото начина за хидропоника: Read the rest of this entry »
Заболявания
Черно гниене
Причинители на черното гниене са гъбичките: Pythium ultimum, Pythium debaryanum, Phytophthora omnivora. Орхидеите могат да бъдат поразени от тези гъбички във всяка възраст. Най-опасно е загниването на корените и основата на псевдобулбите. Резултата е загуба на цялото растение. Заболяваето е силно поразяващо и бързо се разпространява от болните по здравите растения. Поразената тъкан почернява, псевдобулбите се мумифицират. За разпространението на
заболяването спомагат ниските температури и високата влажност на въздуха и субстрата, тогава корените се развиват бавно, отдени части вследствие на недостатъчната циркулация на въздуха и преовлажняването отмират и стават достъпни за патогенните гъбички. Черното гниене поразява катлеи, станхопеи, лелии, лелиокатлеи, пафиопедилуми.
Борба с черното гниене: Болните растения се унищожават. Регулиране на влажността и температурите. Профилактично опръскване и поливане с препарати на медна основа – меден оксихлорид в концентрация 0,5%, меден сулфат в концентрация 1 : 100000. Фугицидите забавят развитието на черното гниене. Read the rest of this entry »
Растителноядни
Червено паяче (Tetranychidae)
Най-често срещаните видове при орхидеите са: Tetranychus urticae, Tetranychus turkestani,Tetranychus cinnabarinus. Възрастните Tetranychus urticae и приличащите на него Tetranychus turkestani са жълтеникави на цвят, личинките и нимфите са жълто-зелени. При Tetranychus cinnabarinus възрастните екземпляри са червено-кафеникави, яйцата и личинките също, а нимфите – жълто-зелени. Тези паразити могат да се намерят по долната повърхност на листата и цветните пъпки на цимбидиуми, катасетуми, тунии, еулофии и др. Хранят се с клетъчните сокове на растенията.
Признаци на пораженията: наличие на малки бели точки по листата – осново от долната страна и наличие на тънка паяжинка или нишки. Листата се обезцветяват постепенно, стават сиви, а по-късно кафяви.
Развиват се в закрити помещения при температури по-високи от 12 °C. За година червеното паяче дава до 20 пъти поколение. Развитието на едно поколение продължава 12-20 дни при температура 20 °C, при 25 °C – за 10 дни, а при 32 °C – за около 6 дни. Оптимална температура за развитието им е 28-32 °C при относителна влажност на въздуха 40-50%. Read the rest of this entry »
Към вредителите, нападащи орхидееви можем да бъдат изброени около 32 вида. Известни са също и повече от 90 вида гъбични, бактерии и вируси, причиняващи различни заболявания по орхидеите – петна по листата, загниване на корените и новия прираст, псевдобулбите (булбите), листата и цветовете.
Навременната диагностика и познаването на причинителите на заболяванията са неразделни от удоволствието при отлеждане на орхидеите.
Причина за появата на поражения могат да бъдат: нарушения в карантираната при нововнесените растения, специфичните изисквания към влажност и температура и т.н. Върху видовете патогени, нападащи растенията влияние оказват условията на отглеждане, субстрата, торенето, аерацията (циркулацията на въздуха), поливане, осветяване и превантивните мерки.
Профилактични и фитосанитарни мероприятия
Методите за контролирането на отглеждането, развитието и растежа на орхидеите се състои не само в технологията на отглеждане, но и в създаване на условия, неблагоприятни за размножаването на вредителите и развитието на заболявания. Read the rest of this entry »
Posted by HobbyKafe | Posted in Обща, Орхидеи и бромелии | Posted on 17-07-2010
Почти 90% от всички диви и култивирани растения в естествени условия живеят в симбиоза с гъбички, наречени mycorrhizae. Микоактив е биологичен продукт, естествен тор и активатор с незабавно и продължително действие, за подобряване растежа на растенията – повишава устойчивостта към стреса при пресаждане / засаждане. Съдържа mycorrhizal – сформира симбиоза между гъби и растения. Насърчава образуването на здрава и силна коренова система. Може да се използва целогодишно. Съдържа тор NPK (азот, фосфор, калий) 7%-3%-7%. Максимален ефект се постига при внасяне в почвата в сухо състояние и поливане впоследствие. Води до по-ранен цъфтеж.
На 1 л. субстрат 3 гр. микоактив. Има дълготрайно действие.
Микори́за (от гръцки μύκης — гъба и ρίζα — корен) — симбиотичност на гъбния мицел с корените на растенията. Явлението е описано през 1879 – 1991 години от Ф.Каменски. Като термин „микориза” е описан от Б.Франк през 1885г. Известни са три типа микориза – ендотрофна, ектотрофна и ендоектотрофна.
Posted by HobbyKafe | Posted in Орхидеи и бромелии | Posted on 22-05-2010
Neottia nidis – avis – Истинската гнездовка е многогодишно растение от семейство Орхидееви (Orchidaceae), земна орхидея, безхлорофилна, сапрофитно растение. През 1586 г. тази дива орхидея е описана от френския ботаник и лекар Жак Делешамп, който сравнява коренището и с птиче гнездо, откъдето идва името гнездовка.
На височина достига от 15 до 40 см. Истинската гнездовка е дива орхидея, восъчно-жълтеникаво-кафява на цвят. Съцветията са гроздовидни, цветчетата са със звънчевидна форма и са подредени спираловидно. Околоцветните листчета са кафяви и еднакви, а устната е раздвоена на върха. Листата на тази дива орхидея също са кафяви. Върху изсъхналото стебло след прецъфтяване остават празните семенни капсули до следващата година. Ризомата (достига до 10 – 12 см.) е хоризонтално разположена, от нея излизат същинските корени с дебелина до 5 мм. и дължина до 10 см. Read the rest of this entry »
Posted by HobbyKafe | Posted in Орхидеи и бромелии | Posted on 15-05-2010
Онцидиум (Oncidium) e род многогодишни растения от семейство Орхидееви – Orchidaceae.
Абревиатурата на родовото име е Onc.
Голяма част представители на род Онцидиум (Oncidium) са епифити, по-рядко литофити. Широко са разпространени в Централна и Южна Америка, южните части на Флорида и Карибите – Антилските острови. Срещат се в гори от различен тип от 0 до 4000 м. надморска височина. Много представители на род Онцидиум (Oncidium) и хибриди с участието му са популярни стайни растения а също широко представени в ботаническите градини. Oncidum altissimum и Oncidium baueri достигат височина 5 метра, а Oncidum sarcodes – 3 метра.
Етимология и история на името: Oncidium altissimum е описан от шведския ботаник Петер Улоф Шварц през 1800 г. Латинското име на рода произлиза от гръцки – onkos – подутина, изпъкналост и eidos – вид, образец. Името е свързано с особеностите на устната на цвета на Онцидиума (Oncidium). Read the rest of this entry »
Аерангис Родостикта (Aerangis luteo alba var. Rhodosticta) е атрактивна миниатюрна орхидея, открита в Екваториална Африка – Камерун, Конго, Кения, Заир, Танзания, Уганда. Расте в крайречни гори, върху ниски дървета и храсти, на 910- 2200 м. надморска височина, в райони с висока въздушна влажност.
