HobbyKafe.com

Семейство: Fabaceae, Бобови.
Синоними: Phaseolus caracalla, Phaseolus gigantea, Corkscrew, Snail Flower, Snail Vine.
Група: Лиани.
Произход: Тропическа Централна и Южна Америка, в райони с надморска височина до 800 м.
Описание: Бързо растяща, вечно зелена лиана, достигаща на дължина седем метра. Родът Vigna е именуван в чест на Доминик Вигна, италиански ботаник, живял през 17 век, а вида caracalla – идва от думата Каракас (град във Венецуела). Благодарение на бързия си растеж, тази лиана е идеално растение за озеленяване на големи площи в тропическите райони. В началото на лятото новия прираст на Вигна Каракала може да достигне до 30 см. на ден. Младите части на растението са много крехки. Read the rest of this entry »

Семейство: Plumbaginaceae. Наброява около 10 вида растения. Рода носи името си от лат. Plumbum – олово. За плумбагото се предполагало, че действа като противоотрова при отравяне с олово. Сока на корените се използва като оцветител – в сиво-синята гама.
Описание: Вечно зелена храстовидна лиана. Листата на цератостигмата  са дребни, почти без дръжка, ненарязани. Цветовете са дребни, в основата си имат дребни шипчета, тръбовидни , с пет венчелистчета. Плумбагото не е капризно за отглеждане растение, единствено изискване е осигуряване на по-ниски температури през периода на покой.
Произход: Тропическата и субтропическата област на Азия, Австралия, Африка, Америка, Средиземноморието .
Цъфтеж: От пролетта до есента. Прецъфтелите цветове и цветоносите на плумбагото (около пет сантиметра) се отстраняват рано на пролет. Read the rest of this entry »

Хималайските орлови нокти – Leycesteria formosa е Caprifoliaceae.

Общи сведения: хималайските орлови нокти – Leycesteria formosa е листопадно растение. През есента листата придобиват червеникав оттенък.
Възрастното растение е със среден размер, достига до 1.5 метра височина. Хималайските орлови нокти са храст, приличащ на малко дърво с изправени клони.

Отглеждане:  лейцестерията – хималайските орлови нокти са градински растения и се отглеждат на открито целогодишно.
Понасят добре ниски температури и студени въздушни течния. За да се развива добре, разположете лейцестерията на място, където ще бъде изложена на слънце поне няколко часа дневно. Read the rest of this entry »

Текомарията е пълзящa лиана или увивен храст, с вечно зелени, насрещно разположени и перести листа с големина около 15 см.,назъбени и с дължина около 5 см. През есента и зимата растението цъфти с ярко червено-оранжеви до алени цилиндрични цветове, с големина до 5 см. Ако е подрязана във формата на храст, текомарията може да достигне 3 или повече метра на височина и до 1.5 м на широчина. Ако се остави да се развива като катерещо растение, може да покрие на височина стени от седем и повече метра. Както почти всички култивирани растения и тук има доста хибриди. Един от тях е ‘Apricot’ – по-малък и по-компактен, с оранжеви цветове. Друг култивиран вид, който се търси много е ‘Aurea’, цъфти с жълти цветове. Read the rest of this entry »

За родина на пасифлората водят спор няколко латиноамерикански държави – Аржентина, Бразилия и Перу. Там гъстотата на диворастящите лиани от този род е най-голяма. До моментa има над петстотин диви и хибридни вида пасифлори. За кръстници на цветето на страстта се смятат католическите мисионерите в Южна Америка. Името произхожда от испанското „passion“ – „passion flower“, като мисионерите го нарекли така в чест на Страстите Христови. Всяка част от растението е наречена на последните дни на Христос. Разперените пръсти на листата – на Светото разпятие, десетте петали и сепали – верните апостоли, нишковидната коронка на цвета – трънливия венец, чашковидният плодник – на Светия Граал и т.н.
Пасифлората е увивна лиана, която се захваща успешно за сводове, арки, тръбни и конусовидни конструкции така също и за стени и огради. Read the rest of this entry »

Това е най-често използвания метод за размножаване на клематиси
Големите производители взимат резници от клематиси, гледани в оранжерии. При оптимални условия – температура на субстрата в който са поставени 22С, автоматично оросяване, вентилация и фунгициди пускат корени за около месец.
В любителски условия е бавно и несигурно. Държат като примадони – вкореняват се когато искат, малко ако се засушат, умират, ако се преполеят, изгниват, не трябва да са на прека слънчева светлина, но не трябва и да са на сянка.
Въпреки това, миналата година много хора във форума вкорениха успешно. А удоволствието да наблюдаваш как една клечица пуска корени, порасва и накрая цъфва е огромно. Read the rest of this entry »