Описание: Ешинантус – Aeschynanthus е род от около 185 вида. Те са открити в Южна и Югоизточна Азия, Индонезийските острови, Нова Гвинея и Филипините. Повечето от тях са полуепифити, катерливи полухрасти, с ярко оцветени цветове, които се опрашват от много дребни птички от семейство Nectariniidae. Името на рода произлиза от гръцките думи aischyneia  (засрамен) и anthos (цвят). Листата са кожести, месести, срещуположно разположени, с къси дръжки. Красиви листно-декоративни растения, с преливащи жълто-оранжеви, орнажево-червени до розови цветове. Естетствения хабитат на Ешинантуса са влажните тропически гори, характерни с  високата въздушна влажност.

Отглеждане: Ешинантуса предпочита ярката, разсеяна светлина. Подходящ е за отглеждане на прозорец със западно или източно изложение. Преките слънчеви лъчи не са препоръчителни и е необходимо да се засенчва. При северно изложение може да не му достига светлина. Ешинантуса е топлолюбив, от пролетта до есента оптималните температури за отглеждане трябва да са в диапазона от 23 до 26 С. През есента и зимата не по-ниски от 15 С. При по-ниски температури може да му опадат листата. През декември и януари залага цветните пъпки, тогава се препоръчва да се понижат температурите до 15 С, което благоприятства цъфтежа. През пролетта короната на растението може да се оформи леко  с подрязване и е подходящ момент за пресаждане. Новата саксия не бива да бъде с много по-голям размер. Ешинантуса обича да му е малко тясно на корените. Той е полуепифит и това определя необходимостта от субстрат с pH 5 до 7 (неутрален или слабокисел) и добър дренаж. Препоръчвания субстрат е със състав: листовка, хумус, торф и пясък в съотношение 2:1:1:1. Може да се добави и малко сфагнум.

Поливане: Обилно през пролетно-летния период, при пресъхване на горния слой на субстрата. През есента се намалява – добре е да се изчака позасъхване в дълбочина, но не напълно. Водата за поливане трябва да е отлежала, мека и хладка.

Подхранване: През периода на активен растеж от март до септември, ешинантуса се подхранва два пъти месечно с течен минерален тор.

Размножаване: Ешинантуса се размножава от семена и вегетативо чрез резници.

Семената се изсипват от узрелите семени кутийки на лист бяла хартия. След това с потупване внимателно се разпръскват върху влажния субстрат и се покриват с прозрачен съд. Овлажнява се с поливане в подложката. След като покълнат, започва аклиматизацията – стъклото леко се повдига за по няколко часа дневно. След това разсада се пикира по няколко растения в саксийка. Размножения от семена Ешинантус цъфти на следващата година.

Използват се стеблени резници с дължина от 6 до 8 см. При вкореняване е желателно да се поддържа температура между 26 – 28 °С.

Кафяви петна по листата – получват се при попадане на вода върху листата при ниски температури.

Изсъхване и опадване на листата – при ниски температури или при засушаване.

При ниска влажност краищата на листата съхнат и пожълтяват.

При излишна влага се появява сиво гниене – ботритис.

Вредители: листни въшки, трипс, акари и шитоносна въшка.

Произход: Разпространени са предимно в тропическите и субтропичните части на Африка, Азия, Австралия и Южна Америка.

Описание: Повечето представители на този род са бръшляновидни, лазещи и катерливи лиани, но за разлика от бръшляна се увиват по дървета и храсти с помоща на мустачките си, а не на коренчета. Има и сукулентни видове, които могат да бъдат разделени относително в три групи:

- сукуленти с месести стебла и листа с четириъгълни дръжки, понякога листата също са сукулентни.

- с малък каудекс или видоизменени сукулентни стебла – Cissus tuberosa.

- стеблата и листата са почти сукулентни, но стеблата не са ръбести.

Сред представителите на този род има много листно-декоративни растения, широко използвани за вертикално озеленяване – Cissus antarctica и Cissus alata.  Поставени в непосредствена близост до декоративна решетка или мрежа, те бързо образуват плътна зелена маса. Без опора могат да се отглеждат като висящи растения в кошници или на поставки. Листата на Цисуса биват от цели до дълбоко нарязани. Цветчетата са малки, събрани в хаотични съцветия. Цъфтят изключително рядко при стайно отглеждане, а плодовете им приличат на малки ягодки.

Отглеждане: Цисусите предпочитат ярка, разсеяна, дифузна светлина и трябва да се предпазват от преки слънчеви лъчи. Добре се развиват на прозорци с различно изложение, единствено трябва да се засенчват на южен прозорец. През лятото може да се изнесе и отглежда на открито. Растенията не са много взискателни по отношение на температурите в целогодишен интервал от 16-25°C, като не трябва да се излагат на температури по-ниски от 10°C. Антарктическия Цисус предпочита  по-ниски температури 10-12°C. Полива се с мека, престояла вода при засъхване на връхния слой на субстрата. Цисуса обича обилното поливане през активния период на растеж (пролет-лято).  През есента задължително намаляваме обема на поливането, а през зимния период на покой се полива много внимателно, колкото да не пресъхне кореновата система. Влажноста на въздуха не оказва съществена роля при отглеждането на растението, Цисусите понасят много добре опръскването и топлите душове, като при по-обилно поливане внимаваме да не отмием най-горния слой на субстрата и да се оголят корените. За сгъстяване на листната маса се пензират връхчетата на лианите. През пролетно-летния вегетативен период поддхранваме веднъж на две – три седмици с комплексен тор. Растенията се пресаждат по преценка веднъж на две – три години. Новите саксии трябва да бъдат значително по-големи от предишните. Субстратът трябва да е богат на хумус, неутрален или леко кисел (рН около 6). Най-често се използва смес на хумус, торф, листовка и пясък в съотношение едно към едно. На дъното на саксията задължително се прави добър дренаж от керамзит или крерамични парчета. Цисусите могат да се отглеждат и при хидропонни условия.

Размножаване: Чрез резници,разделяне на коренището и семена.

Възможни трудности при отглеждане: При прекалено висока влажност по листата се появяват плесени и кафяво гнене, листната пластина се накъдря. При недостиг или излишна влага в почвата листата опадват, стеблата на лианите омекват, изсъхват връхчетата. При липсата на хранителни вещества растенията забавят своя растеж. При сух въздух засъхват крайчетата на листата. През зимата много лесно стават жертва на гъбични заболявания. Перпоръчително е опръскване с фунгициди на пролет и есен. При интензивно осветление се наблюдава избледняване на листата.

Вредители: Акари, щитоносна въшка.

Разпространение: Родина на Бугенвилеятат е Южна Америка. Разпространена е от Бразилия на запад до Перу на юг до Аржентина.

Описание: Различни ботаници са описали около 18 вида в рода. Те могат да бъдат трънливи дървета, храсти, лиани, вечно зелени или листопадни, достигащи на височина от един до дванадесет метра. Трънчетата са покрити с черна восъчна субстанция. Те са вечнозелени във влажните, и листопадни в регионите със сух сезон. Листата са прости, ненарязани, овално заострени, от 4-13 см. дълги и от 2-4 см. широки.Същинския цвят на растението е малък и бял, като всяка китка от 3 цветчета е обкъжена от три или шест прицветника (бракти) с ярки цветове – розов, цикламен, виолетов, син, червен, оранжев, жълт и бял. Понякога я наричат „Хартиено цвете“ заради тънките бракти, приличащи на хартиени. Семената тесни, петделни.

Отглеждане: Бугенвилеите растат и цъфтят на цикли, всеки един е горе-долу 5-6 седмици, след което всички бракти опадват. Растението навлиза в период, когато не се образуват нови прицветници, а се развиват листа и стъбла. Ако е гледано правилно, отново навлиза в цъфтежен цикъл. В северните ширини, растенията цъфтят най-добре през пролетта, есента и зимата – дългият ден през лятото подтиска образуването на бракти. В географските ширини, където денят и нощта са приблизително равни, бугенвилеите цъфтят непрекъснато. Някои сортове са селектирани така, че да цъфтят най-добре през дъждовен период, следващ силно засушаване.

Бугенвилеята изисква минимум пет часа ярко слънце, шарената сянка или по-малко слънце се отразяват веднага на обема цветове, растенията нарастват предимно на листна маса.

- бугенвилеите не цъфтят добре в затворени помещения, нуждаят се от проветрение, затова мястото им е на балкона, а не на вътрешен перваз.

- бугенвилеите се нуждат от висока влажност точно преди да зацъфтят, веднъж щом цветообразуването започне, влажността може да са намали.

- по време на вегетативния цикъл на растеж, при наличие на достатъчно светлина, се формират цветните пъпките, в противен случай растението не може да премине в следващия цикъл и развива само листна маса.

- продължителността на цъфтежния цикъл зависи от общото състояние на растението – колкото по-добро и силно, толкова повече и по-продължително време се задържат прицветниците. При високи температури и условията на дълъг ден, цъфтежът е по-слаб. Идеалното време за цъфтеж е пролет и есен, когато дните са по-къси.

- след всеки цъфтежен цикъл, растенията могат да се подрежат, за да се контролира размера им.

- контейнерите, в които се отглеждат, не е необходимо да са много големи – бугенвилеите цъфтят по-добре, когато кореновата система плътно обхваща съда и дори е леко притисната. Бугенвилеите не бива да се пресаждат, докато корените не изпълнят така съда, че на практика почти да заместят почвата, до степен да не могат да се поливат. Ако и когато се наложи пресаждане, трябва да е много внимателно, като корените не трябва да се нараняват – възстановяването им може да отнеме месеци.

Саксиите с бугенвилеи, изнесени навън в двора, не трябва да се поставят директно на земята. Корените ще преминат в пръстта през дупките и при преместване на саксията най-силните, изхранващи растението, ще бъдат откъснати. Хубаво е саксиите така да са поставени, че да има приток на въздух под дренажните дупки. Така въздуха спира естествено растежа на корените извън саксията. Това също спомага да не застоява вода в корените на растението. Наличието на вода в подложката на саксията е противопоказна при бугенвилеите, които изискват отличен дренаж.

Подхранване: Бугенвилеите се нуждаят от редовно подхранване, особено в активния сезон. За целта може да се използват както разтворими, така и бавнодействащи торове, които са за предпочитане. По време на дългите дни и активния сезон, се тори веднъж седмично. По време на късия ден – веднъж на 4-6 седмици. Напълно спящи растения – без листа и пъпки, не се торят изобщо, до поява на новия растеж. Бавно действащите торове са за предпочитане, защото се усвояват само когато растението има реална нужда от тях, и хранителните вещества са постоянно достъпни в умерено коричество. Универсалната формула 20-20-20 върши добра работа, но препоръчителната формула е със състав 15-5-15, като задължително освен трите основни съставки азот, фосфор и калий, използвния тор трябва да съдържа микроелементи – желязо, магнезий и калций.

Период на покой: Бугенвилеите не са студоустойчиви, достатъчни са няколко часа при температури под нулата, за да загинат. Лека слана няма да ги повреди особено, но до няколко дни след попарването, ще загубят всички листа и прицветници. Преди да приберете растенията вътре, орежете ги силно, дори и да цъфтят в момента, защото  при прибирането стресът ще предизвика постепенно опадване на листата и прицветниците. По този начин ще се оформи растението, а самото орязване не влияе по никакъв начин на циклите на покой и цъфтеж. В зависимост от това, къде държите бугенвилеите през зимата, те или ще запазят листата си и ще продължат да цъфтят, или ще изпаднат в покой. В този случай, почвата трябва да се поддържа съвсем леко влажна, колкото растението да не изсъхне, докато настъпи периода на активен растеж.

Размножаване: Могат да се използват зрели и зелени резници, както и „листни” /leaf bud/ резници. Зелените резници са подходящи за размножаване през пролетта и лятото, а зрелите – през есента и зимата. Стъблото се нарязва на секции и на зелените резници се оставят листата, а на зрелите се премахват. Резниците се поставят в почва – торф с много пясък, обилно се напояват и захлупват с прозрачен съд или плик, така че да се образува мини парник с максимално количество влага вътре и се поставят на сянка. Зелените резници, заложени през май-юни се вкореняват до август, а зрелите изискват три – четири месеца. За предпочитане е да се използват стъблени резници, а не връхни. Те осигуряват по-компактно растение, защото новия растеж тръгва от спящите пъпки, а не от върха. Освен това, меките връхчета и листа на младите клонки лесно загниват и стават жертва на бактериози.

Подрязване: Връхчетата на новите растения трябва често да се пензират – на всеки 4 – 5 седмици, за да се получи хубава, компактна, добре разклонена от основата си бугенвилея. При резитбата трябва да се има предвид, че бугенвилеите се разклоняват само под мястото на отреза – т.е. ако отрежете едно клонче на 30 см над саксията, новото ще започне растеж от там. Такава лека резитба (само на връхчетата) се препоръчва когато трябва да се получи определена форма, в противен случай най-добре е възрастните растения да се орязват на няколко сантиметра над почвата или съответното стъблено разклонение.

Почва: Тя трябва да е добре отцедлива, но да задържа достатъчно влага. Обикновената градинска черноземна почва не е подходяща – твърде е тежка. За предпочитане е да се използват готови смеси, но не съставени само от торф или на торфена база, защото торфът също бързо се сбива и не осигурява достатъчно влага и въздух за корените. Идеалната смес е с рН 6-6,5, и съдържа торф, перлит, стерилизирана почва и пясък, като може да се добави и овлажняващ агент за задържане на повече влага.

Примерна формула:

- 1 част градинска почва, не глинеста

- 1 част промит пясък или перлит

- 1 част градинарски торф, не кисел

- Костно брашно

- Вар, в количество според рН метъра

Друга, масово използвана формула е следната – 70 % готова торфена смес, подходяща за пеларгонии, фуксии и зеленчуци, 20 % борови кори за подкиселяване и дренаж, 10 % пясък.

Вредители: Бугенвилеята не е често нападана от вредители, но може да пострада от листни въшки или червеи. Ларвите на някои видове пеперуди също се хранят с растението – например на Giant Leopard Moth (Hypercompe scribonia).