Глориоза (Gloriosa) е род от шест вида растения от семейство Колхикови (Colchicaceae) от тропическа Африка и югоизточна Азия и Малайзия. В Англия е позната като flame lily – пламтяща лилия. Първоначално рода е бил включен в семейство Лилиеви (Liliaceae). Името произлиза от латинското gloriosa – славна, великолепна. Глориозата е националното цвете на Зимбабве – бивша Родезия, където е защитен вид.
Описание: Глориозата е грудкова, листопадна, многогодишна катерлива лиана. Листата завършват с ластар, чрез който растението се прикрепя. Глориозата не е увивно растение. На най-долните листа може да няма ластуни, и тъй като стеблото е много крехко, добре е да се привърже за опора.
Цветовете са изключително атрактивни, единични, големи, двуполови, с шест чашелистчета, шест венчелистчета и шест тичинки, близалцето на плодника е триделно. Имат формата на ориенталска лилия, вариращи от зелено-жълти, жълто-оранжеви оранжево-червени до много наситено цикламено-червени. С времето цвета остарява и окраската му се променя – жълтия цвят постепенно избледнява, а червения цвят става все по-наситен. На цветонос могат да се отворят от четири до седем цвята.
Всички части на растението съдържат колхицин (colchicine) и сродни алкалоиди, много токсични при консумация, особено отровна е грудката. Контакта със стеблото и листата може да причини кожни обриви. Широко се използва в традиционната медицина. Read the rest of this entry »
Глицинията или Вистерия – Wisteria е от семейството на граховите (pea family). Бобово (Fabaceae -бившето Leguminoseae) растение, чийто род включва десет вида листопадни катерливи лиани, две от които са с естествен хабитат Съединените Щати, а останалите – източна Азия. Наречена е в чест на професора по анатомия на Пенсилванския Щатски Университет Каспар Вистер – Caspar Wistar (1761-1818).
Описание: Вистериите са атрактивни увивни дървовидни лиани с широко приложение в ландшафтния дизайн. Издържливи, жизнени и дълголетни, те могат да се катерят на високо по стени, огради или оформящи рамки и опори. Високо са ценени заради красивите си висящи на гроздове цветове – бели, розови, лилави, сини или виолетови. Плодовете им са плоски зелени шушулки, в които се намират семената. Старите растения са с усукани, вдървени стволове, не много дебели. Глициниите, отгледани от семена, цъфтят на десетата до петнадесетата година от поникването, често и по-късно. Затова, като методи за размножаване са предпочитани присадките и вкорененяването на резници – при тях има по-малък интервал от време до фазата на цъфтеж.
Основно се отглеждат два вида Вистерия: Китайската глициния – Wisteria sinensis и Японската глициния – Wisteria floribunda. Китайската е по-популярна, тъй като е по-малко капризна и цъфти обилно. На височина достига до осем метра и повече, цветовете са синьо-виолетови, леко ароматни, на гроздове с големина от 15 до 30 см. Най-обилен е цъфтежа в средата на май. Китайската глициния, цъфтяща в бяло е Wisteria sinensis’Alba’, е силно ароматна. Два сорта са с кичест цвят – ‘Black Dragon’ – тъмно лилав, а ‘Plena’ – светло лилава. Цъфтят три или четири години след като се засадят. Read the rest of this entry »
Родът Цисус (Cissus) наброява около 350 вида растения, принадлежащи на семейство Лозови (Vitaceae). Името произлиза от гръцкото κισσος (kissos) – бръшлян. В Тамил Илам (Шри Ланка) го наричат пирандай (பிரண்டை) . През 1980 г. рода е разделен въз основа на някои детайли на цветовете и видовете с големи каудекси са отделени в нов род – Cyphostemma.
Произход: Разпространени са предимно в тропическите и субтропичните части на Африка, Азия, Австралия и Южна Америка.
Описание: Повечето представители на този род са бръшляновидни, лазещи и катерливи лиани, но за разлика от бръшляна се увиват по дървета и храсти с помоща на мустачките си, а не на коренчета. Има и сукулентни видове, които могат да бъдат разделени относително в три групи:
- сукуленти с месести стебла и листа с четириъгълни дръжки, понякога листата също са сукулентни.
- с малък каудекс или видоизменени сукулентни стебла – Cissus tuberosa.
- стеблата и листата са почти сукулентни, но стеблата не са ръбести.
Сред представителите на този род има много листно-декоративни растения, широко използвани за вертикално озеленяване – Cissus antarctica и Cissus alata. Поставени в непосредствена близост до декоративна решетка или мрежа, те бързо образуват плътна зелена маса. Без опора могат да се отглеждат като висящи растения в кошници или на поставки. Листата на Цисуса биват от цели до дълбоко нарязани. Цветчетата са малки, събрани в хаотични съцветия. Цъфтят изключително рядко при стайно отглеждане, а плодовете им приличат на малки ягодки.
Read the rest of this entry »
Бугенвилеята е от сем. Вечеринкови (Nyctaginaceae). Растението е класифицирано през 1768 г. от френския ботаник Филиберт Комерсон, който придружавал сънародника си, морския откривател адмирал Луис Антоан дьо Бугенвил, по време на околосветско пътешествие.
Разпространение: Родина на Бугенвилеятат е Южна Америка. Разпространена е от Бразилия на запад до Перу на юг до Аржентина.
Описание: Различни ботаници са описали около 18 вида в рода. Те могат да бъдат трънливи дървета, храсти, лиани, вечно зелени или листопадни, достигащи на височина от един до дванадесет метра. Трънчетата са покрити с черна восъчна субстанция. Те са вечнозелени във влажните, и листопадни в регионите със сух сезон. Листата са прости, ненарязани, овално заострени, от 4-13 см. дълги и от 2-4 см. широки.Същинския цвят на растението е малък и бял, като всяка китка от 3 цветчета е обкъжена от три или шест прицветника (бракти) с ярки цветове – розов, цикламен, виолетов, син, червен, оранжев, жълт и бял. Понякога я наричат „Хартиено цвете“ заради тънките бракти, приличащи на хартиени. Семената тесни, петделни.
Read the rest of this entry »
Семейство: Върбинкови (Verbenaceae).
Произход: Тропическата част на Азия, Африка, частично в Южна Америка.
Името произлиза от гръцкото „klerodendrum“, „kleros“ – съдба, „dendron“ – дърво, което се превежда като „дърво на съдбата“. В древен Рим растението е било посветено на Венера. Първоначално е познат като Волкамерия (Volkameria), а в последствие е отделен в род Clerodendrum (Clerodendrum L.). Родът съдържа около 400 вида от семейство Върбинкови. Друго, също популярно име на растението е „невинна любов.“
Описание: Представителите на този род са вечнозелени или листопадни, могат да бъдат дървета или храсти има и много лиани. Листата са срещуположно или спираловидно разположени, прости, цели или назъбени. Цветовете на клеродендрума са събрани връхно, в щитовидни или метловидни форми с камбанковидни чашки. Сепалите са обикновено срастнали, често оцветени, с форма подобна на полумесец. Цветовете са многообразни като гама – бяло, жълто, червено, синьо. Някои видове са селектирани и се отглеждат само като стайни растения. Клероденроните са известни с атрактивните си и необичайни по форма цветове. Read the rest of this entry »
Семейство: Непентови (Nepenthaceae).
Разпространение: Тропическа Азия и Океания. Към рода на Непентес (Nepenthes) принадлежат над 70 вида лиани и храсти от семейство Непентови. Обитават тропическите части на Азия (около 20 вида), Калимантанските острови, Индокитайския полуостров, Филипините, Нова Гвинея и тропиците на Австралия. Голямата част от тях са лиани, достигащи до няколко метра, но има също така и храсти. Храстовидните лиани по правило водят епифитен начин на живот в топлите и влажни джунгли из архиперлазите на Тихия и Индийския океан. В тропическите части на Азия, Сейшелите, Мадагаскар и Северна Австралия живеят най-големите от всички „хищници“ – представители на рода Непентес (Nepenthes). Разпространени са в горите и джунглите, в покрайнините им и даже на самия океански бряг. По тези места непентесът обвива лианите си по стволовете на дърветата, понякога на десетки метри височина,за да достигнат съцветията му до достатъчното количество светлина, необходима за цъфтеж. Read the rest of this entry »
Семейство: Бигнониеви (Bignoniaceae). Името произлиза от гръцкото εκκρεμής – висящ и καρπός – плод. За пръв път екремокарпуса е описан през 1794 г. от ботаника Руиз и Павон, през 1819 г. Като отделен вид Екремокарпус скабер е описан като Calampelis scaber от Д. Дон.
Синоним: Calampelis scaber.
Разпространение: Южна и Централна Америка. Родина – Чили и Аржентина. В Европа е пренесена в началото на XIX век.
Описание: Вечнозелена, катерлива, бързо растяща многогодишна лиана. На дължина израства до 5 метра. Образува едри грудки в почвата. В естествения си хабитат през сухия сезон надземната част на лианата умира, но с падането на първите дъждове се наблюдава нов растеж от грудките. Цветове са тръбовидни, с големина до 3 см., жълто-червени до ярко оранжеви, израстват на гроздове с дължина до 10-15 см., разположени срещуположно на листата. Стеблото е четиристенно. Листата са сложно перести, състоят се от 3 до 7 светло зелени, малки, заострени листенца. Read the rest of this entry »
Семейство: Куфеята е от семейство Lythraceae (Устносцветни) и наброява около 250 вида многогодишни храсти и полухрасти. Името произхожда от гръцката дума κυφος (kyphos) – извит, прегърбен, наведен. Поради формата на цвета го наричат още цигарено растение.
Разпространение: Умерени, тропически и субтропически райони в Америка. Родина – Мексико и остров Ямайка
Описание: Невисок вечнозелен храст с височина до 40 см. Листата на куфеята са срещуположно разположени, на къси дръжки, с дължина до 6 см. и широчина до 2 см. Формата им е продълговата, яйцевидно-копиевидна. Цветовете са червени, тръбовидни, с тъмновиолетови краища с бял завършек, разположени единично в основата на листата. Дължина на цвета до 3 см. Цъфти от пролетта до есента. Цветовете се опрашват от колибри или пепруди. От куфеята се добива масло, което е богато на ненаситени триглицериди. По състав е почти идентично с кокосовото и палмово масло. Изполва се в козметичната изндустрия, при производството биодизел в тропическите райони. Read the rest of this entry »
Глориоза (Gloriosa) е род от шест вида растения от семейство Колхикови (Colchicaceae) от тропическа Африка и югоизточна Азия и Малайзия. В Англия е позната като flame lily – пламтяща лилия. Първоначално рода е бил включен в семейство Лилиеви (Liliaceae). Името произлиза от латинското gloriosa – славна, великолепна. Глориозата е националното цвете на Зимбабве – бивша Родезия, където е защитен вид.
