Родът Цисус (Cissus) наброява около 350 вида растения, принадлежащи на семейство Лозови (Vitaceae). Името произлиза от гръцкото κισσος (kissos) – бръшлян. В Тамил Илам (Шри Ланка) го наричат пирандай (பிரண்டை) . През 1980 г. рода е разделен въз основа на някои детайли на цветовете и видовете с големи каудекси са отделени в нов род – Cyphostemma.
Произход: Разпространени са предимно в тропическите и субтропичните части на Африка, Азия, Австралия и Южна Америка.
Описание: Повечето представители на този род са бръшляновидни, лазещи и катерливи
лиани, но за разлика от бръшляна се увиват по дървета и храсти с помоща на мустачките си, а не на коренчета. Има и сукулентни видове, които могат да бъдат разделени относително в три групи:
- сукуленти с месести стебла и листа с четириъгълни дръжки, понякога листата също са сукулентни.
- с малък каудекс или видоизменени сукулентни стебла – Cissus tuberosa.
- стеблата и листата са почти сукулентни, но стеблата не са ръбести.
Сред представителите на този род има много листно-декоративни растения, широко използвани за вертикално озеленяване – Cissus antarctica и Cissus alata. Поставени в непосредствена близост до декоративна решетка или мрежа, те бързо образуват плътна зелена маса. Без опора могат да се отглеждат като висящи растения в кошници или на поставки. Листата на Цисуса биват от цели до дълбоко нарязани. Цветчетата са малки, събрани в хаотични съцветия. Цъфтят изключително рядко при стайно отглеждане, а плодовете им приличат на малки ягодки.
Read the rest of this entry »
Бугенвилеята е от сем. Вечеринкови (Nyctaginaceae). Растението е класифицирано през 1768 г. от френския ботаник Филиберт Комерсон, който придружавал сънародника си, морския откривател адмирал Луис Антоан дьо Бугенвил, по време на околосветско пътешествие.
Разпространение: Родина на Бугенвилеятат е Южна Америка. Разпространена е от Бразилия на запад до Перу на юг до Аржентина.
Описание: Различни ботаници са описали около 18 вида в рода. Те могат да бъдат трънливи дървета, храсти,
лиани, вечно зелени или листопадни, достигащи на височина от един до дванадесет метра. Трънчетата са покрити с черна восъчна субстанция. Те са вечнозелени във влажните, и листопадни в регионите със сух сезон. Листата са прости, ненарязани, овално заострени, от 4-13 см. дълги и от 2-4 см. широки.Същинския цвят на растението е малък и бял, като всяка китка от 3 цветчета е обкъжена от три или шест прицветника (бракти) с ярки цветове – розов, цикламен, виолетов, син, червен, оранжев, жълт и бял. Понякога я наричат „Хартиено цвете“ заради тънките бракти, приличащи на хартиени. Семената тесни, петделни.
Read the rest of this entry »
Семейство: Върбинкови (Verbenaceae).
Произход: Тропическата част на Азия, Африка, частично в Южна Америка.
Името произлиза от гръцкото „klerodendrum“, „kleros“ – съдба, „dendron“ – дърво, което се превежда като „дърво на съдбата“. В древен Рим растението е било посветено на Венера. Първоначално е познат като Волкамерия (Volkameria), а в последствие е отделен в род Clerodendrum (Clerodendrum L.). Родът съдържа около 400 вида от семейство Върбинкови. Друго, също популярно име на растението е „невинна любов.“
Описание: Представителите на този род са вечнозелени или листопадни, могат да бъдат дървета или храсти има и много лиани. Листата са срещуположно или спираловидно разположени, прости, цели или назъбени. Цветовете на клеродендрума са събрани връхно, в щитовидни или метловидни форми с камбанковидни чашки. Сепалите са обикновено срастнали, често оцветени, с форма подобна на полумесец. Цветовете са многообразни като гама – бяло, жълто, червено, синьо. Някои видове са селектирани и се отглеждат само като стайни растения. Клероденроните са известни с атрактивните си и необичайни по форма цветове. Read the rest of this entry »
Семейство: Непентови (Nepenthaceae).
Разпространение: Тропическа Азия и Океания. Към рода на Непентес (Nepenthes) принадлежат над 70 вида лиани и храсти от семейство Непентови. Обитават тропическите части на Азия (около 20 вида), Калимантанските острови, Индокитайския полуостров, Филипините, Нова Гвинея и тропиците на Австралия. Голямата част от тях са лиани, достигащи до няколко метра, но има също така и храсти. Храстовидните лиани по правило водят епифитен начин на живот в топлите и влажни джунгли из архиперлазите на Тихия и Индийския океан. В тропическите части на Азия, Сейшелите, Мадагаскар и Северна Австралия живеят най-големите от всички „хищници“ – представители на рода Непентес (Nepenthes). Разпространени са в горите и джунглите, в покрайнините им и даже на самия океански бряг. По тези места непентесът обвива лианите си по стволовете на дърветата, понякога на десетки метри височина,за да достигнат съцветията му до достатъчното количество светлина, необходима за цъфтеж. Read the rest of this entry »
Posted by HobbyKafe | Posted in Лиани, Тропически цветя | Posted on 16-07-2010
Семейство: Бигнониеви (Bignoniaceae). Името произлиза от гръцкото εκκρεμής – висящ и καρπός – плод. За пръв път екремокарпуса е описан през 1794 г. от ботаника Руиз и Павон, през 1819 г. Като отделен вид Екремокарпус скабер е описан като Calampelis scaber от Д. Дон.
Синоним: Calampelis scaber.
Разпространение: Южна и Централна Америка. Родина – Чили и Аржентина. В Европа е пренесена в началото на XIX век.
Описание: Вечнозелена, катерлива, бързо растяща многогодишна лиана. На дължина израства до 5 метра. Образува едри грудки в почвата. В естествения си хабитат през сухия сезон надземната част на лианата умира, но с падането на първите дъждове се наблюдава нов растеж от грудките. Цветове са тръбовидни, с големина до 3 см., жълто-червени до ярко оранжеви, израстват на гроздове с дължина до 10-15 см., разположени срещуположно на листата. Стеблото е четиристенно. Листата са сложно перести, състоят се от 3 до 7 светло зелени, малки, заострени листенца. Read the rest of this entry »
Posted by HobbyKafe | Posted in Лиани, Тропически цветя | Posted on 16-07-2010
Семейство: Куфеята е от семейство Lythraceae (Устносцветни) и наброява около 250 вида многогодишни храсти и полухрасти. Името произхожда от гръцката дума κυφος (kyphos) – извит, прегърбен, наведен. Поради формата на цвета го наричат още цигарено растение.
Разпространение: Умерени, тропически и субтропически райони в Америка. Родина – Мексико и остров Ямайка
Описание: Невисок вечнозелен храст с височина до 40 см. Листата на куфеята са срещуположно разположени, на къси дръжки, с дължина до 6 см. и широчина до 2 см. Формата им е продълговата, яйцевидно-копиевидна. Цветовете са червени, тръбовидни, с тъмновиолетови краища с бял завършек, разположени единично в основата на листата. Дължина на цвета до 3 см. Цъфти от пролетта до есента. Цветовете се опрашват от колибри или пепруди. От куфеята се добива масло, което е богато на ненаситени триглицериди. По състав е почти идентично с кокосовото и палмово масло. Изполва се в козметичната изндустрия, при производството биодизел в тропическите райони. Read the rest of this entry »
Posted by HobbyKafe | Posted in Лиани | Posted on 03-07-2010
Семейство: Fabaceae, Бобови.
Синоними: Phaseolus caracalla, Phaseolus gigantea, Corkscrew, Snail Flower, Snail Vine.
Група: Лиани.
Произход: Тропическа Централна и Южна Америка, в райони с надморска височина до 800 м.
Описание: Бързо растяща, вечно зелена лиана, достигаща на дължина седем метра. Родът Vigna е именуван в чест на Доминик Вигна, италиански ботаник, живял през 17 век, а вида caracalla – идва от думата Каракас (град във Венецуела). Благодарение на бързия си растеж, тази лиана е идеално растение за озеленяване на големи площи в тропическите райони. В началото на лятото новия прираст на Вигна Каракала може да достигне до 30 см. на ден. Младите части на растението са много крехки. Read the rest of this entry »
Posted by HobbyKafe | Posted in Лиани | Posted on 05-06-2010
Род : Rhodochiton
Вид: Аtrosanguineus
Семейство: Scrophulariaceae
Разпространение: Югозападно Мексико
Растителна група: Лози,
лиани.
Височина: Достига до 3 м.
Широчина: Достига до 0.60 м.
Цъфтеж: От юни до октомври.
Цветове: Дълготрайни, издължени, тръбовидни, тъмно лилави цветове с камбанковидна розова „шапчица” отгоре, формирана от пет сепали.
Листа: Сърцевидни, зелени.
Светлина: От пълно до частично слънцеогряване. Предпочита източното изложение, където родохитона получава достатъчно слънчева светлина сутрин.
Почва: Богата, добре дренирана, по време на засаждане се препоръчва добавяне на хумус.
Поливане: През периода на нарастване, родохитона се нуждае от по-обилно поливане. Почвата трябва да се поддържа влажна, но не подгизнала. Леко засушаване и напълно изсъхване на
субстрата се препоръчва единствено при ниски температури.
Read the rest of this entry »
Posted by HobbyKafe | Posted in Лиани | Posted on 03-06-2010
Семейство: Plumbaginaceae. Наброява около 10 вида растения. Рода носи името си от лат. Plumbum – олово. За плумбагото се предполагало, че действа като противоотрова при отравяне с олово. Сока на корените се използва като оцветител – в сиво-синята гама.
Описание: Вечно зелена храстовидна лиана. Листата на цератостигмата са дребни, почти без дръжка, ненарязани. Цветовете са дребни, в основата си имат дребни шипчета, тръбовидни , с пет венчелистчета. Плумбагото не е капризно за отглеждане растение, единствено изискване е осигуряване на по-ниски температури през периода на покой.
Произход: Тропическата и субтропическата област на Азия, Австралия, Африка, Америка, Средиземноморието .
Цъфтеж: От пролетта до есента. Прецъфтелите цветове и цветоносите на плумбагото (около пет сантиметра) се отстраняват рано на пролет. Read the rest of this entry »
Родът Цисус (Cissus) наброява около 350 вида растения, принадлежащи на семейство Лозови (Vitaceae). Името произлиза от гръцкото κισσος (kissos) – бръшлян. В Тамил Илам (Шри Ланка) го наричат пирандай (பிரண்டை) . През 1980 г. рода е разделен въз основа на някои детайли на цветовете и видовете с големи каудекси са отделени в нов род – Cyphostemma.
