HobbyKafe.com

Ако имате място в двора и обичате пеперудите, можете да създадете кътче в градината, което да ги привлича с цвят и аромат, съчетавайки подходящите растения.
Първата стъпка при създаването на градина с пеперуди е да изберете най-подходящото място. Пеперудите са най-активни на силна слънчева светлина, така че изберете място, което събира много слънце и е защитено от вятъра, каквото място е например южната страна на къщата ви. Също така е важно да сте сигурни, че мястото е удобно за наблюдение на тези крилати посетители.
Когато планирате градината си, имайте предвид и малко място, на което да поставите плосък, боядисан в светли тонове камък, за препичане на слънце. Пеперудите също така имат нужда от вода на разположение.
Основната идея на пеперудената градина е да се съчетаят растения, които са любими на тези красиви насекоми. Цветовете ще привличат с нектара си възрастните индивиди, а листните растения ще послужат за изхранване на ларвите.
Много видове цветя привличат пеперудите. Въпреки че повечето видове имат предпочитание към определени нектари, по принцип пеперудите обичат маргаритките, люляците, флокса, лавандулата, хелиотропа, цинията, ибериса, лилиите и кученцата. Read the rest of this entry »

Много градинари гледат на своите рози през ранната пролет, като просто времето, в което режеш, а после чакаш, докато започне цъфтежа. А истинските розари знаят, че точно сега е времето да се погрижат за розите си, така че всички съседи да въздишат от завист.
Премахването на клончета е специална техника, която се извършва след основната резитба след като розите тръгнат и новите клончета са дълги до 3-5-10 см максимално. Извършва се с пръсти, тъй като е нужна прецизност, а и клончетата са меки и нежни и лесно се премахват.

Родът Салвия общхваща огромна група растения, с над 900 вида, които са произход Мексико и Южна Америка. Видовете включват едногодишни, двугодишни и многогодишни растения, голяма част от които са с висока декоративна стойност, някои от тях са и с ароматни листа. Широко се отглеждат в градините и са особено предпочитана компания при засаждане с рози, известни са и с това, че привличат пеперуди в градината, за който ги харесва  и не се страхува от гъсеници  . Някои от видовете се използват и в кулинарията, както и в народната медицина.
Растенията предпочитат влажни, добре дренирани почви, колкото се може повече слънце, но търпят и известно засенчване. Добре е да има достатъчно циркулация на въздух, за да се избегне нападането й от брашнеста мана.

Ето и най-разпространените видове

– Есенната салвия – Salvia greggii е храстовидна в основата, с ароматни листа по цялото стъблото. Цветове и са черевно розови, според сорта, рехаво разположени по върховете на стъбла, с височина от 30 до 90 см, късно през лятото и есента. Зона 7-9.
– Salvia guaranitica цъфти късното лято и есента, с много тъмно сини цветове и почти черни прицветници. Цветовете са събрани в съцветия, които могат да достигнат до 2 м височина. Зона 7-10, често се отглежда като едногодишно.  Read the rest of this entry »

Общи правила
- Отрезите трябва да са не повече от 5 мм над пъпка и винаги под наклон, за да може водата да се стича
- Режете над пъпка, сочеща навън – така се постига отворен храст, въпреки че, в някои случаи, когато сортът роза естествено има извиващи се навън клони – какъв то е случаят с повечето английски рози, е хубаво да оставите и няколко сочещи навътре пъпки – за по-изправени клонки, които да напълнят вътрешността на храста
- Ако пъпките все още не са ясно отчетливи, съобразявайте височината на растението
- Режете с максимално остра ножица – прекалено наранените тъкани са вход за заболявания
- Режете до здрава дървесина, премахнете всички болни, изсъхнали и препречващи се стебла  Read the rest of this entry »

Годжи беритата – плодовете на растението Lycium barbarum са особено популярни напоследък, макар и доста скъпи – топят целулит, силно стимулират имунната система, съдържат много повече витамин С от портокалите и повече желязо от сочна, дебела пържола, а всъщност това са плодчетата едно доста красиво хималайско растение. И това е най-хубавото – растението се отглежда лесно и с малко усилия, можем да се радваме на собствена обилна реколта.
Веднъж захванали се, годжи беритата са невероятно лесни за отглеждане. Растат във всеки вид почва и нямат нищо против бедната почва, тъй като идват от неприветливите склонове на Хималаите. Доста са сухоустойчиви и търпят и сянка, въпреки че на слъце, ще дадат повече плодчета.
Може да ги отгледате от семена, или да си купите млади растения, което е по-добрият вариант, тъй като семената лесно загниват, а после младите растенийца, се нуждаят от топли условия докато поотраснат поне година. Но в случай, че няма откъде да вземете млади растения, остава алтернативата със семената. Read the rest of this entry »

Глицинията или Вистерия – Wisteria е от семейството на граховите (pea family). Бобово (Fabaceae -бившето Leguminoseae) растение, чийто род включва десет вида листопадни катерливи лиани, две от които са с естествен хабитат Съединените Щати, а останалите – източна Азия. Наречена е в чест на професора по анатомия на Пенсилванския Щатски Университет Каспар Вистер – Caspar Wistar (1761-1818).
Описание: Вистериите са атрактивни увивни дървовидни лиани с широко приложение в ландшафтния дизайн. Издържливи, жизнени и дълголетни, те могат да се катерят на високо по стени, огради или оформящи рамки и опори. Високо са ценени заради красивите си висящи на гроздове цветове – бели, розови, лилави, сини или виолетови. Плодовете им са плоски зелени шушулки, в които се намират семената. Старите растения са с усукани, вдървени стволове, не много дебели. Глициниите, отгледани от семена, цъфтят на десетата до петнадесетата година от поникването, често и по-късно. Затова, като методи за размножаване са предпочитани присадките и вкорененяването на резници – при тях има по-малък интервал от време до фазата на цъфтеж.
Основно се отглеждат два вида Вистерия: Китайската глициния – Wisteria sinensis и Японската глициния – Wisteria floribunda. Китайската е по-популярна, тъй като е по-малко капризна и цъфти обилно. На височина достига до осем метра и повече, цветовете са синьо-виолетови, леко ароматни, на гроздове с големина от 15 до 30 см. Най-обилен е цъфтежа в средата на май. Китайската глициния, цъфтяща в бяло е Wisteria sinensis’Alba’, е силно ароматна. Два сорта са с кичест цвят – ‘Black Dragon’ – тъмно лилав, а ‘Plena’ – светло лилава. Цъфтят три или четири години след като се засадят. Read the rest of this entry »

Osmoglossum pulchellum (Bateman ex Lindley) Schlechter – Осмоглосум пулхелум, или както по-често е наричан и известен сред любителите Odontoglossum pulchellum (Bateman ex Lindley) – Одонтоглосум пулхелум е известен още и като Орхидея Момина сълза – Lily of the Valley Orchid – заради цветчетата и свежия пролетен аромат. Името му произлиза от гръцката дума odon – зъб и glossa – език, заради зъбовидните калуси върху устната. Първия Осмоглосум е описан от Карл Сигизмунд Кунт, през 1816 г.
Разпространение: В естествени условия се развиват епифитно в боровите гори в Мексико (щат Чиапас), Гватемала, Ел Салвадор, Хондурас, Никарагуа и Коста Рика, на надморска височина 1400 -2100 м., могат също да бъдат намерени и в по-влажни гористи местности.
Описание: Симподиален епифит, от дребен до средно голям, цялото растение може да достигне до 45см.
Булбите са силно издължени, яйцевидни, странично сплеснати, достигат до 10 см. на височина. Обикновено са светлозелени на цвят, с лъскава повърхност, в основата частично покрити с листоподобни люспи. Read the rest of this entry »