Името Агапантус е с гръцки произход и означава “любовно цвете”, други популярни имена са Африканска лилия и Нилска лилия. /Друг въпрос е защо, при положение че Нил няма нищо общо с естествените находища на растението, които са около нос Добра надежда в Южна Африка/. Пренесено е в Европа през 17 век от първите преселници – първи е представен Agapanthus africanus през 1679г. През 1940 от Луис Палмър е създадена групата Хедборн хибриди, голяма част от които са напълно студоустойчиви в Европа. Тези хибриди се характеризират с изключително големи листа и цветове с размерите на футболна топка.
Растението образува туфи от дълги,блестящи листа с форма на меч и е атрактивно дори и когато не е в период на цъфтеж, видовете се делят на две големи групи – вечнозелени и листопадни. Цветоносите са дълги според вида и сорта между 60 см и 1,8 м, и завършват с топка от множество цветчета с формата на камбанка или миниатюрна лилия. Цветовете варират от бяло, през небесно синьо до мастилено синьо и виолетово. Цъфтежът продължава през цялото лято, като може да трае от няколко седмици до 3 месеца. Подходящо е за отглеждане в контейнер – вечнозелените или в градината * – листопадните видове, които са значително по-студоустойчиви. Растенията отглеждани в контейнер трябва да преминат период на зимен покой, и тъй като в България това най-вероятно биха били Agapanthus campanulatus, който е листопаден, най-подходяща за тях зимна температура е около 5 градуса.
Read the rest of this entry »
Семейство Сарацениеви включва три рода: Сарацения (Sarracenia) – десет вида, Дарлингтония (Darlingtonia) – един вид и Хелиаморфа (Heliamphora) – шест вида. Разпространени са в южната част на Северна Америка, североизточната част на Южна Америка, в тропическия, субтропическия и умерен пояси. Всички представители на семейството са блатни растения и в голяма степен тяхната хищност е обусловена от недостатъчните хранителни вещества в почвата.
Описание: Сарацениите са многодишни тревисти насекомоядни растения, с фуниевидни листа-капанчета, израстващи от коренището. Листата са изправени, при някои видове дължината им достига до 1 м., а в диаметър до 8 см., кухи, вътрешността им е покрита с твърди власинки, насочени към дъното, ярко оцветени, обикновено с червени прожилки, които изпъкват още повече на слънчева светлина.
В зависимост от вида, вътрешността на тръбовидната каничка може да бъде разделена на три до пет зони:
Първа зона – капаче (operculum), втора зона – входната част на капанчето или оклоустното поле (peristomе), останалата част от входа на тръбовидната каничка, в зависимост от видовете, при някои са комбинирани зони три и четири, и петата зона, която присъства само при Сарацения пурпурея (Saracenia purpurea). Всяка от тези зони има специфични функции свързани с морфофизиологичните характеристики на растението.
Read the rest of this entry »
Семейство: Кактуси (Cactus Family)
Научно име: Austrocephalocereus estevesii
Синоними:
- Micranthocereus estevesii
– Siccobaccatus estevesii
– Siccobaccatus insigniflorus
Описание
Произход: Бразилия, щата Гояс. Открити са на места с преобладаващи вулканични (лавови) скали, разположени на надморска височина 600-750 м.
Стебло: Свещовидно, синьо-зелено. Почти без разклонения, достигащо до 6 метра на височина и до 20 см в диаметър.
Ребра: От 20 до 36, високи и тесни. Read the rest of this entry »
Семейство: Кактуси (Cactus Family)
Научно име: Rebutia albiflora – Ребуция албифлора
Произход: Субтропичните части на Боливия, северо-източната част на Тариха.
Синоними: Аylostera albiflora (Ritt. et Buin.) Backbg.
Описание: Ребуция албифлора (Rebutia albiflora) са малки сферични, от сиво-зелени до ярко зелени кактуси. Образуват много разклонения и растат на групи.
Стебло: Малко, сферично, в диаметър от 1,8 до 2.5 см.
Ареоли: Малки, овални с бял или жълтеникав мъх.
Бодлите: Трудно се различават централни от радилани, приема се че имат общо около 20-25.
Центрлни бодли: До 5.
Радиални бодли: 15-20, полупрозрачни, бели, влакнести. Read the rest of this entry »
Родът Салвия общхваща огромна група растения, с над 900 вида, които са произход Мексико и Южна Америка. Видовете включват едногодишни, двугодишни и многогодишни растения, голяма част от които са с висока декоративна стойност, някои от тях са и с ароматни листа. Широко се отглеждат в градините и са особено предпочитана компания при засаждане с рози, известни са и с това, че привличат пеперуди в градината, за който ги харесва 
и не се страхува от гъсеници 
. Някои от видовете се използват и в кулинарията, както и в народната медицина.
Растенията предпочитат влажни, добре дренирани почви, колкото се може повече слънце, но търпят и известно засенчване. Добре е да има достатъчно циркулация на въздух, за да се избегне нападането й от брашнеста мана.
Ето и най-разпространените видове
– Есенната салвия – Salvia greggii е храстовидна в основата, с ароматни листа по цялото стъблото. Цветове и са черевно розови, според сорта, рехаво разположени по върховете на стъбла, с височина от 30 до 90 см, късно през лятото и есента. Зона 7-9.
– Salvia guaranitica цъфти късното лято и есента, с много тъмно сини цветове и почти черни прицветници. Цветовете са събрани в съцветия, които могат да достигнат до 2 м височина. Зона 7-10, често се отглежда като едногодишно. Read the rest of this entry »
Общи правила
- Отрезите трябва да са не повече от 5 мм над пъпка и винаги под наклон, за да може водата да се стича
- Режете над пъпка, сочеща навън – така се постига отворен храст, въпреки че, в някои случаи, когато сортът роза естествено има извиващи се навън клони – какъв то е случаят с повечето английски рози, е хубаво да оставите и няколко сочещи навътре пъпки – за по-изправени клонки, които да напълнят вътрешността на храста
- Ако пъпките все още не са ясно отчетливи, съобразявайте височината на растението
- Режете с максимално остра ножица – прекалено наранените тъкани са вход за заболявания
- Режете до здрава дървесина, премахнете всички болни, изсъхнали и препречващи се стебла Read the rest of this entry »
През 1889 г. Годфроа-Лебьоф описва рода Милтониопсис – Miltoniopsis, но едва през 1976 г. се възприема официално, благодарение на Гарей и Дънстервил. Рода Милтониопсис включва Miltoniopsis phalaenopsis, Miltoniopsis roezlii, Miltoniopsis vexillaria, Miltoniopsis bismarckii, Miltoniopsis santanaei и Miltoniopsis warscewiczii. Гарей и Дънстервил описват и различията между Милтония и Милтониопсис. Милтониопсиса е с еднолистна булба, за разлика от Милтонията, чиято псевдобулба е с две листа. Булбите на Милтониопсиса са сплеснати и сбито разположени една до друга, докато тези на Милтонията са по-закръглени и отдалечено разположени на дълго коренище.
