Най-известната едногодишна лаватера е Lavatera trimestris, Розовата, Royal или Regal Mallow, която е относително самостоятелен вид в рода на Лаватерите. Други едногодишни са L. mauritanica Durieu, вид от Северна Африка и Иберия, свързана с Tree Mallows, което също е едногодишно растение. Tree Mallow, L. arborea L., and Smaller Tree Mallow, L. cretica L. също се използват като двугодишни, но може да се отглеждат и като едногодишни, също както и Австралииската ружа – Australian Hollyhock, L. plebeia . Друга група от два вида свързани и с L. trimestris и храстовидните видове като L. olbia L. С едногодишен или двугодишен хабит, са видовете L. punctata All. and L. maroccanaMaire.
Lavatera trimestris L., синоними: Rose Mallow, Royal Mallow, Regal Mallow, Annual Mallow.
Разпространение: Lavatera trimestris се намира в региона на Средиземно море, от Мароко, Португалия, Испания и Южна Франция за Турция и Levant, включително Балеарските острови, Корсика, Сардиния, Сицилия, Малта и Гърция. Тя е натурализирана и в други места в Европа и на други континенти, включително в средния-запад и югоизток на САЩ.
Read the rest of this entry »
Алиумите са род, който обхваща повече от 1200 вида, поне 30 от които се използват за храна, в това число лук и чесън 
Нас обаче ни засягат предимно декоративните видове, които са многогодишни луковични растения с цветове обикновено събрани в чадъровидни и топчести съцветия, състоящи се от множество отделни цветчета. Произхождат предимно от умерения пояс на Северното полукълбо, въпреки че има и изключения с произход от Чили, Бразилия, тропическа Африка, Америка. Луковиците варират като размери от едва 2-3 мм, до 8-10 см диаметър, големината също – от едва 5 см височина до истински гиганти достигащи 1,50 м.
Повечето алиуми предпочитат закътано, слънчево, добре дренирано място, и само някои отделни видове, като алиум моли харесват студено, влажно и проветриво. Луковиците се засаждат рано на есен, на дълбочина 4 пъти диаметъра на луковицита. Малките – на разстояние между отделните растения 8-10 см, по-високите видове на 20 см. След прецъфтяване, листата започват да пожълтяват, така че е добре да са засадени между други растения, които да прикрият нелицеприятната гледка. Тогава е и моментът, в който прекалено сгъстените туфи могат да се вадят и разделят, рзмножават се предимно с малките детски, които луковиците правят, а някои видове правят и малки булбички на върха на цветовете. Размножаването със семена също е възможно, но не е препоръчително, тъй като зацъфтяват едва след няколко години.
от Blue sky » Сря Фев 10, 2010 1:28 pm
Растение придаващо височина и въздушност на бордюрите. Високите безлисти стъбла, завършват с плоски съцветия от ярко лавандулово-пурпурно-лилави цветчета, които се появават в края на лятото – август-септември до първите слани. Това е многогодишно растение, което е гранично като зимна издръжливост в нашите условия и не живее много дълго, но лесно се размножава от резници, семена и дори се самозасява. Уместно е да се мулчира, за да не мръзне през зимата. Растението е наградено с престижната награда на Кралското градинарско дружество за принос в градината AGM – Award of Garden Merit. Растението е особено задължително като присъствие в градината ако обичате пеперуди – цветовете му ги привличат.
Традиционно се комбинира с треви като Foeniculum vulgare ‘Purpureum’ и Stipa gigantea, но всъщност отива на всичко. Read the rest of this entry »
Името Агапантус е с гръцки произход и означава “любовно цвете”, други популярни имена са Африканска лилия и Нилска лилия. /Друг въпрос е защо, при положение че Нил няма нищо общо с естествените находища на растението, които са около нос Добра надежда в Южна Африка/. Пренесено е в Европа през 17 век от първите преселници – първи е представен Agapanthus africanus през 1679г. През 1940 от Луис Палмър е създадена групата Хедборн хибриди, голяма част от които са напълно студоустойчиви в Европа. Тези хибриди се характеризират с изключително големи листа и цветове с размерите на футболна топка.
Растението образува туфи от дълги,блестящи листа с форма на меч и е атрактивно дори и когато не е в период на цъфтеж, видовете се делят на две големи групи – вечнозелени и листопадни. Цветоносите са дълги според вида и сорта между 60 см и 1,8 м, и завършват с топка от множество цветчета с формата на камбанка или миниатюрна лилия. Цветовете варират от бяло, през небесно синьо до мастилено синьо и виолетово. Цъфтежът продължава през цялото лято, като може да трае от няколко седмици до 3 месеца. Подходящо е за отглеждане в контейнер – вечнозелените или в градината * – листопадните видове, които са значително по-студоустойчиви. Растенията отглеждани в контейнер трябва да преминат период на зимен покой, и тъй като в България това най-вероятно биха били Agapanthus campanulatus, който е листопаден, най-подходяща за тях зимна температура е около 5 градуса.
Read the rest of this entry »
Семейство Сарацениеви включва три рода: Сарацения (Sarracenia) – десет вида, Дарлингтония (Darlingtonia) – един вид и Хелиаморфа (Heliamphora) – шест вида. Разпространени са в южната част на Северна Америка, североизточната част на Южна Америка, в тропическия, субтропическия и умерен пояси. Всички представители на семейството са блатни растения и в голяма степен тяхната хищност е обусловена от недостатъчните хранителни вещества в почвата.
Описание: Сарацениите са многодишни тревисти насекомоядни растения, с фуниевидни листа-капанчета, израстващи от коренището. Листата са изправени, при някои видове дължината им достига до 1 м., а в диаметър до 8 см., кухи, вътрешността им е покрита с твърди власинки, насочени към дъното, ярко оцветени, обикновено с червени прожилки, които изпъкват още повече на слънчева светлина.
В зависимост от вида, вътрешността на тръбовидната каничка може да бъде разделена на три до пет зони:
Първа зона – капаче (operculum), втора зона – входната част на капанчето или оклоустното поле (peristomе), останалата част от входа на тръбовидната каничка, в зависимост от видовете, при някои са комбинирани зони три и четири, и петата зона, която присъства само при Сарацения пурпурея (Saracenia purpurea). Всяка от тези зони има специфични функции свързани с морфофизиологичните характеристики на растението.
Read the rest of this entry »
Семейство: Кактуси (Cactus Family)
Научно име: Austrocephalocereus estevesii
Синоними:
- Micranthocereus estevesii
– Siccobaccatus estevesii
– Siccobaccatus insigniflorus
Описание
Произход: Бразилия, щата Гояс. Открити са на места с преобладаващи вулканични (лавови) скали, разположени на надморска височина 600-750 м.
Стебло: Свещовидно, синьо-зелено. Почти без разклонения, достигащо до 6 метра на височина и до 20 см в диаметър.
Ребра: От 20 до 36, високи и тесни. Read the rest of this entry »
Семейство: Кактуси (Cactus Family)
Научно име: Rebutia albiflora – Ребуция албифлора
Произход: Субтропичните части на Боливия, северо-източната част на Тариха.
Синоними: Аylostera albiflora (Ritt. et Buin.) Backbg.
Описание: Ребуция албифлора (Rebutia albiflora) са малки сферични, от сиво-зелени до ярко зелени кактуси. Образуват много разклонения и растат на групи.
Стебло: Малко, сферично, в диаметър от 1,8 до 2.5 см.
Ареоли: Малки, овални с бял или жълтеникав мъх.
Бодлите: Трудно се различават централни от радилани, приема се че имат общо около 20-25.
Центрлни бодли: До 5.
Радиални бодли: 15-20, полупрозрачни, бели, влакнести. Read the rest of this entry »
Най-известната едногодишна лаватера е Lavatera trimestris, Розовата, Royal или Regal Mallow, която е относително самостоятелен вид в рода на Лаватерите. Други едногодишни са L. mauritanica Durieu, вид от Северна Африка и Иберия, свързана с Tree Mallows, което също е едногодишно растение. Tree Mallow, L. arborea L., and Smaller Tree Mallow, L. cretica L. също се използват като двугодишни, но може да се отглеждат и като едногодишни, също както и Австралииската ружа – Australian Hollyhock, L. plebeia . Друга група от два вида свързани и с L. trimestris и храстовидните видове като L. olbia L. С едногодишен или двугодишен хабит, са видовете L. punctata All. and L. maroccanaMaire.
През 1889 г. Годфроа-Лебьоф описва рода Милтониопсис – Miltoniopsis, но едва през 1976 г. се възприема официално, благодарение на Гарей и Дънстервил. Рода Милтониопсис включва Miltoniopsis phalaenopsis, Miltoniopsis roezlii, Miltoniopsis vexillaria, Miltoniopsis bismarckii, Miltoniopsis santanaei и Miltoniopsis warscewiczii. Гарей и Дънстервил описват и различията между Милтония и Милтониопсис. Милтониопсиса е с еднолистна булба, за разлика от Милтонията, чиято псевдобулба е с две листа. Булбите на Милтониопсиса са сплеснати и сбито разположени една до друга, докато тези на Милтонията са по-закръглени и отдалечено разположени на дълго коренище.
