от Blue sky » Вто Фев 02, 2010 11:02 am

Видове рози :
1. Чайно-хибридни – най голямата група. Водеща, съдържа много разновидности, различаващи се по много характеристики: височината на храстите варира от 30 до 100, рядко 120-150 см, сортовете са с различен брой венчелистчета, от 20 до 128, като класическо изискване е да има оформен централен конус, независимо че май изключенията са доста напоследък. Дължината на стеблата на различните разновидности варира в диапазона от 20 до 80 см. В цветово отношение – бяло, жълто, розово, лилаво, червено, с много преходни тонове, на ивици или промяна на тоновете на цветовете. Тези рози изрязваме най-ниско и загърляме с пръст най-щателно. Обичайно са с по 1 цвят на клонче, въпреки че има и сортове с букетен цъфтеж.

2. Флорибунди: Тази група от рози е с бърз растеж, богат и почти непрекъснат цъфтеж, издържливост през зимата и устойчивост към болести, размер, цвят, форма на цветовете с богата гама от тонове като разцветка. Височината на храстите варира много, цветовете са ярки и стабилни – оранжево, червена тухла, корал-розови, жълти, бели, праскова, всички видове синеещи виолети, пурпурно и всякакви шарени и ивичести форми. Цветовете обаче тук типично излизат на гроздове и сложни съцветия 3-25 бр. Дължината на леторастите е според височината на конкретната роза, а резитбата – доста по-щадяща от тази на чайно-хибридните рози.

3. Почвопокривни рози: Създадени през 80-те години на 20 век, повторно цъфтящи, устойчиви на болести и разпростиращи се повече по хоризонтала, отколкото във височина. Обичайно са към 40-50 см високи, но някои сортове стигат и до 150 см височина. Селекционерските къщи постоянно разработват серии с общо име и различни цветове в серията – например CountY на Кордес, Flower Carpet и т.н. Ценното на тези рози е, че може да покриват наклон, стена, алпинеуми, качета, празни места в бордюра, цъфтят от май докато паднат слани и са устойчиви.

4. Патио рози: Преди са принадлежали към флорибундите, после са обособени в отделна група, която нараства като асортимент и сортове непрекъснато. Общо взето не надвишават по правило 45-55 см, стават за контейнери, стават и за градина. Цъфтят дълго и продължително, повечето повторно. Някои ги слагат към миниатюрните, други към флорибундите.

5. Мниатюрните розички: Ефектни, компактни, до 30-50 см височина, плитки чувствителни коренови системи, не особено лесни за отглеждане, поразява ги мана, петна, гниене, цъфтят на слънце и топло /южни и западни прозорци / обичат пулверизиране, почвата да засъхва между поливките, но не и прекомерно засушаване. Има разлика в двете т.нар школи с виждания по селекция и отглеждане на тези рози – американска и английска. В Съединените щати това са стайни растения и това е. В Англий ги развъждат на подложка, от там имат по-добри корени и се отглеждат и навън.

6. Катерливи и виещи се: Името им подсказва за какви рози става въпрос. Резитбата е особена /пестелива/, искат подпори, едни са добри за колони, други за парапети, трети покриват цели постройки. Лошото при тях е, че в голяма степен са загубили с годините селекции силната устойчивост на заболявания, а доста не достигат и до повторен цъфтеж. Имат своите фенове все пак, за които е прекрасно растение дълго 3-5-7 метра да цъфти примерно юни, или юли за няколко седмици. Групата е толкова шарена, че като си намерите в нея нужната роза, е добре да четете конкретики, тъй като всяко обобщение тук би било невярно.

7. Храстови рози: Тук е всичко останало, което не е флорибунда, чаен хибрид, мини или катерлива, т.е. в тази група има всичко: китайски, дамаски, ругози, центофолии, алби, бурбонски, английските на любимия Остин са тук, галики, модерните храстови, ноазетови, портландски, шотландски, японски и какво ли още не…. По-нататък ще се спра на подрязването и устойчивостта, защото граници и вариетети са безброй.

от dal » Нед Яну 24, 2010 3:22 pm

Най–известни са тревистите божури. Те са типични за Мала Азия и Европа. Ценени са заради красивите си цветове, често оцветените им листа и интересните декоративни шушулки, пълни със семена.
Цветовете са обикновено полу-прозрачни и са подредени в един или два реда. Най – популярните у нас видове божури са кичести.
Божурите достигат височина 50 – 100 см. Дървовидните – и по два метра храсти. Последните години все по масово се внасят и предлагат за продажба дървовидни божури . Сортовете са хиляди – до един звучащи на китайско-японски и страшно красиви. Обичат предимно изток-север, без силно слънцеогряване.

Цъфтят от късна пролет до началото на лятото. Дървовидните цъфтят по-късно.
Цветовете на дървовидните са големи, често двойно или изцяло, с всички възможни цветове – бяло, крем, жълто, оранжево,  различни нюанси на розово, лилаво и червено, дори виолетово.
Божурът е култивиран преди повече от 4000 г. Божурите трябва да се засаждат на дълбоко в плодородна, богата на хумус почва, която не трябва да изсъхва прекалено бързо през лятото.
Преди да засадите растението, обогатете почвата, като добавите добре изгнила тор или градинска пръст. Полезно е такава тор да се добавя и около самото растение в началото на всеки нов сезон. Така корените му получават допълнително влага.
Между растенията трябва да има разстояние поне 60 см. – 90 см.
Когато растенията пораснат и цветовете наедреят, поставете подпора. Или стрижете за вазите: 
Божурите понасят добре полусянка, но цъфтят много по – добре на слънце.
Божурите са многогодишни растения. Ако искате все пак да ги разсаждате, направете го през есента или ранна пролет. Просто издърпайте внимателно растението с корените. Всяка част от корена, която има пъпка, ще порасне и ще роди ново растение от същия вид, докато при размножаването чрез семена не могат да се възпроизведат абсолютно същите растения.
Това твърди теорията.
Практиката – след преместване на ново място божурите могат да не цъфтят няколко години.
Прекрасни партньори с хостите, опитайте!
Друг челен опит за споделяне – ако им отделите лента в градината и ги засеете, можете да наредите отпред на лентата хризантемите. Когато божурът е в апогей и цъфти хризантемата тъкмо тръгва да разлиства. По късно, след като божурите ви прецъфтят, хризантемите скриват туфите листа , защото коренището не бива да бъде оставяно без листа , тъй като се изхранва през лятото. Докато поливате божурите, поливате и хризантемите. Това ми го каза една стара градинарка и аз преместих всичките 11 сорта божури, и ефектът е супер… 

от dal » Сря Фев 10, 2010 1:40 pm

Представителите на р.Spiraea са листопадни храсти с последователно разположени листа. Цветовете са събрани в различни съцветия. Едни видове цъфтят рано напролет преди разлистването, а други – лятото. Плодът е сборна листовка.
Много от видовете са сухоустойчиви и невзискателни към почвените условия, газо- и студоустойчиви. Голяма част са светлолюбиви и изискват слънчеви места, за да цъфтят обилно.
В зависимост от устройството на съцветието спиреите се делят на три секции:

1. Chamaedryon – с бели цветове, събрани в прости съцветия – сенници или щитчета. Цъфтят през пролетта, преди или малко след разлистването.
При видовете, цъфтящи преди разлистването, съцветията се появяват от страничните пъпки на миналогодишните клонки и са приседнали сенници с розетка от няколко недоразвити листчета в основата им.
При видовете, цъфтящи малко след разлистването, съцветията са разположени на върха на къси странични клонки.

• Spiraea prunifolia /Spiraea prunifolia var.plena
 
Дълги листа, около 3-4см, яйцевидно-елиптични, ситно назъбени, отдолу окосмени. Ръбести и отначало леко окосмени клонки, по-късно – голи.
височина– 150/200cm, слабо разклонен
цъфтеж – IV-V / започва преди разлистването, продължава около 1 месец/. Цветовете са бели и кичести, събрани в приседнали сенници.
есенно обагряне – червено-кафяв цвят

Декоративни форми на Spiraea prunifolia:
Spiraea prunifolia ‘Bridalwreath’- с прости цветове
Spiraea prunifolia var.simpliciflora’Nakai’- с прости цветове

• Spiraea thunbergii
 
Тесноланцетни листа, силно и остро назъбени, с дължина до 4 см. При по-студени зими е възможно частично измръзване на невдървенелите върхове на летораслите.
височина – до 150cm, тънки, слабо разклонени, но гъсто разположени и дъговидно извити клонки
цъфтеж – IV-V /започва преди разлистването, продължава около 1 месец/. Цъфтежа се влияе от интензивността на светлината, трябва да се засажда на по-ослънчени места, за да цъфти обилно.
есенно обагряне – ръждиво жълто-оранжево-червено..

Декоративни форми на Spiraea thunbergii:
Spiraea thunbergii ‘Ogon’ / ’Yellow Mellow’- цъфти в бяло. През пролетта листата са златисти, по-късно се обагрят в светлозелено, а есенната окраска е в ръждиво жълто и червено. За да е златиста и наситена баграта на листата, спиреята изисква пълно слънце, но вирее и на частична сянка с по-зелени листа.
  

Spiraea thunbergii ‘Mt Fuji’ / ’Mount Fuji’- цъфти в бяло. Вариегатна форма – с шарени листа /зелени с бели ивици/. За по обилен цъфтеж и по-ясно изразено обагряне на листаната маса изисква пълно слънце, но вирее и при частично засенчване.
 

Spiraea thunbergii ‘Fujino Pink’- с пурпурни пъпки и бели цветове. Листата са зелени.

• Spiraea x arguta /Spiraea cinerea – хибрид между Sp.multiflora и Sp.thunbergii
Наподобява Sp.thunbergii, но е по-висока и с по-дебели стъбла. Листата са с дължина до 4см, но са малко по-широки от тези на Sp.thunbergii.
височина – до 200cm, по-дебели стъбла
цъфтеж – IV-V /започва преди разлистването, около седмица след Sp.thunbergii, продължава около 3 седмици/.
есенно обагряне – ръждиво жълто-оранжево-червено..

Декоративни форми на Spiraea cinerea:
Spiraea cinerea ‘Grefsheim’- цъфти в бяло. Компактен храст с височина около 100-150см, листата са сиво-зелени.

• Spiraea crenata - силно светлолюбив и сухоустойчив вид, използва се рядко. Среща се по каменистите места в Североизточна България.

Листата върху вегетативните клонки са дълги около 2-3сm, с ланцетна до ланцетно-обратнояйцевидна форма. От основата към върха преминават три изпъкнали успоредни жилки. Върху цветоносните клонки листата са по-дребни.
височина – до 100cm, тънки клонки, по периферията са дъговидно извити, а в средата – изправени.
цъфтеж – V /малко след разлистването/. Цветовете са събрани в сенници, които са разположени по върховете на къси странични клонки с няколко листа. Цветчетата са дребни, по 10-20 в съцветие.
есенно обагряне – ръждиво жълто-оранжево-червено..

• Spiraea media - светлолюбив, понася леко засенчване
 
Листата по вегетативните клонки са дълги 3-5.5см, елиптични, до почти ланцетни, с клиновидна основа и закръглен, притъпен връх, назъбени над средата най-често с 3-4 зъбчета от всяка страна. От горната страна са голи, а от долната – рядко окосмени или сиво напластени. Листата върху цъфтящите клонки са обикновено целокрайни, рядко назъбени на върха.
височина – до 200cm, изправени и закръглени клонки
цъфтеж –V-VI, многоцветни съцветия /от бели цветове/, сенниковидни или щитовидни, разположени връхно на къси облистени клонки.
есенно обагряне – ръждиво жълто-оранжево-червено..
Декоративни форми на Spiraea media :
Spiraea media ‘Darsnorm’ / ‘Snow Storm’- синьо-зелени листа, обилен цъфтеж в бяло.
 

• Spiraea trilobata

Листата са дълги 1.5-3см, почти закръглени, най-често триделни, голи, едро и грубоназъбени.
височина – до 100cm, тънки и разперени клонки
цъфтеж –V- VI, в бяло
есенно обагряне – ръждиво жълто-оранжево-червено..

Декоративни форми на Spiraea trilobata :
Spiraea trilobata ‘Fairy Queen’- обилноцъфтящ, компактен храст. Цъфти в бяло. Изисква слънце, до частично засенчване.

• Spiraea cantoniensis

Ромбично-ланцетни листа, дълги 3-5см, неравномерно, дълбоко назъбени над средата, с целокрайна основа.
височина – до 150cm, тънки и разперени клонки
цъфтеж –V- VI /продължителност около месец/
Има дълъг вегетационен период и обикновено листата не опадват през есента, а част от върховете на летораслите се увреждат от първите есенни студове. В най-топлите райони на България може да запази листата си почти през цялата зима.
есенно обагряне – ръждиво жълто-оранжево-червено..

Декоративни форми на Spiraea cantoniensis:
Spiraea cantoniensis ‘Lanceata’- с бели кичести цветове и ланцетни листа.
 

• Spiraea x vanhouttei –хибрид, получен от Sp.cantoniensis и Sp. trilobata, сухоустойчива. Една от най-масово използваните у нас.
 
Листата са дълги до 4см, ромбични до яйцевидни, обикновено слабо 3-5 делни и неравномерно назъбени над средата, голи, отдолу –синкавозелени.
височина – до 200cm, силно разклонен и широк, с дъговидно извити клони
цъфтеж – V /малко след разлистването, продължителност около 3 седмици/. Цветовете са бели, събрани в многоцветни щитчета, разположени на върха на къси облистени клонки.
есенно обагряне – ръждиво жълто-оранжево-червено..

Декоративни форми на Spiraea x vanhouttei:
Spiraea x vanhouttei ‘Renaissance’
 

Spiraea x vanhouttei ‘Pink Ice’- по-компактен от изходната форма, с височина около 120-150см. През пролетта листата са ярко обагрени в бели, розови и зелени петна. През лятото листата са пъстри, но не толкова както през пролетта. През есента също може да се наблюдава по-ярко обагряне на младите листенца. Цъфти в бяло.
 

2. Calospira – с бели, розови или червени цветове, събрани в сложни съцветия – щитовидни метлици, разположени връхно върху едногодишните клонки. Цъфтят в началото и средата на лятото /юни-юли/.

• Spiraea japonica – използва се масово. Студоустойчива и светлолюбива. Изисква по-свежи почви.

Листата по време на разлистването са кафяво-червени, а по-късно –зелени, окосмени отдолу по жилките. Дължината им е около 8-10см, удълженояйцевидни, с клиновидна основа и заострени на върха. По периферията са остро и двойно назъбени.
височина – до 150cm, много стъбла, излизащи от основата му.
цъфтеж –VI-VII , ясно до тъмнорозови цветове, рядко бели.
есенно обагряне – ръждиво жълто-оранжево-червено..

Декоративни форми на Spiraea japonica:
Spiraea japonica ‘Galen’ – Компактен храст с височина около 80см. Листата са синьо-зелени като по време на разлистването са кафяво-червени, както при изходната форма. Цветовете са розови.
  

Spiraea japonica ‘Manon’- ниско храстче с височина около 40-50см. Листата са зелени, а през есента се обагрят в бронз, червено.. Цъфти в тъмнорозово.
 

Spiraea japonica ‘Little Princess’- компактен, гъсто разклонен храст с височина около 75-80см. Листата са зелени през лятото, а през есента се обагрят в червено. Цъфти в розово.
 

Spiraea japonica ‘Golden Princess’-компактен храст с овална форма, гъсто разклонен, с височина около 60см. Листата са обагрени в жълто, а есенната багра е в бронзово, червено..Цъфти в розово.
 

Spiraea japonica ‘Albiflora’ - компактен храст, висок около 70см. Листата са зелени, а през есента – червени. Цъфти в бяло.
 

Spiraea japonica ‘Shirobana’ - гъсто разклонено компактно храстче . Листата са тъмнозелени. Трицветен ефект – цветовете са от тъмнорозово, преминават в по-светло розово и накрая се обагрят в бяло.
 

• Spiraea albiflora

Листата са широколанцетни, с дължина до 7см и прото до двойно назъбени по периферията.
височина – до 60cm
цъфтеж –VII-VIII , бели цветове, събрани в една по-едра средна метлица и няколко по-дребни странични метлици, разположени в една плоскост.
есенно обагряне – ръждиво жълто-оранжево-червено.

• Spiraea x bumalda - хибрид, получен от Sp.japonica и Sp.albiflora

Листата са яйцевидно-ланцетни, дълги 5-8см и двойно назъбени по перваза.
височина – около 75cm, много близък по общ вид със Sp.japonica, но по-компактен. Изисква по-влажна почва.
цъфтеж –VI-VII. Цветовете при различните форми са по-светли или по-тъмно розови до тъмнопурпурночервени, събрани в щитовидни метлици.
есенно обагряне – ръждиво жълто-оранжево-червено..

Декоративни форми на Spiraea x bumalda:
Spiraea x bumalda ‘Anthony Waterer’- тъмнозелени листа, отдолу са по-светли, често изпъстрени с бяло или жълто листа; при разлистване листата са червени. Цветовете са тъмночервени.
 

Spiraea x bumalda ‘Froebelii’- висок до 100сm, с едри, широкояйцевидни кафявочервеникави през пролетта листа.Цветовете са тъмнопурпурночервени, широки съцветия.
 

Spiraea bumalda ‘Crispa’- по-различна форма от останалите спиреи, заради листата , които са дълбоко назъбени и накъдрени (усукани) по дължината на листото. Новите (младите) листа са обагрени в червено, но по-късно се преминават в тъмнозелена багра. Цъфти на пълно слънце, с тъмнорозови цветове.
  

Spiraea bumalda ‘Gold Flame’-висока около 100см. Листата са ярко жълти. И при тази форма новите листа са червени. Есенното обагряне на листата е в бордо. Цъфти в розово.
 

Spiraea bumalda ‘Fire Light’- висока около 120см. Жълто-зелени листа през лятото, новите листенца са обагрени в червено. През есента листата се оцветяват в бронз до лилаво-розово, бордо.. Цъфти в розово.
 

Spiraea bumalda ‘Dart’s Red’- височина около 60-80см. Листата са зелени, като малдите листенца са обагрени в червено. Цветовете са тъмнорозови.
 

3. Spiraria – с бели, розови или червени цветове, събрани в сложни съцветия – цилиндрични или пирамидални метлици. Цъфтят през лятото /юни, юли, рядко август/. Съцветията се появяват на върха на нарастващите леторасли, излизащи от основата на храста или от старите клонки.

• Spiraea salicifolia – изисква по-влажна почва, почти не се използва в парковите у нас. Има едно установено находище край Сърница, Доспат, в Западните Родопи на силно преовлажнени почви.

Листата са удълженоелиптичнидо ланцетни, заострени и ситно двойно до просто назъбени по периферията. Те са голи и тъмнозелени, отдолу по-светли, с дължина до 7/10см.
височина – 150/200cm, силно сгъстен от многобройните издънки, излизащи от основата на храста или коренището. Подходяща за по-влажни места.
цъфтеж –VI-VII , розови, рядко бели, единични съцветия може да се появят и през VIII.
есенно обагряне – ръждиво жълто-оранжево-червено..

• Spiraea douglasii – средноусточива (-20ºС), изисква слънчеви места и свежи почви; за укрепване на терени.

 
Листата са дълги 4-10см, удълженоелиптични до теснояйцевидни, на върха тъпи или заострени, неравномерно назъбени над средатаили във връхната третина, отгоре голи или рядко окосмени, а отдолу-бяло окомени.
височина – до 200cm, силно сгъстен от многобройните издънки, излизащи от основата на храста или коренището. Подходяща за по-свежи почви и ослънчени места.
цъфтеж –VI-VII , теснопирамидални до почти цилиндрични пурпурнорозови съцветия, единични съцветия може да се появят и през VIII.
есенно обагряне – ръждиво жълто-оранжево-червено..

• Spiraea x billardii - хибрид, получен от Sp.douglasii и Sp. salicifolia . Студоустойчива, при много студена зима измръзват връхните, слабо вдървенели части на летораслите. Относително сухоустойчив вид. За укрепване на терени.

  
Листата са с дължина 5-10см, широколанцетни до тесноелиптични, целокрайни в долната третина и назъбени остро и двойно във връхните две трети. Върхът на листата е заострен или тъп, а основата – ширококлиновидна. Отдолу листата са сиво окосмени.
височина – до 200cm, сравнително сухоустойчива.
цъфтеж –VI-VII , съцветията са тесно- до ширококонусовидни метлици (дълги 10-20см), при разцъфтяване са по-тъмнорозови, по-късно избледняват. При прецъфтяване върхът на съцветието се извива. През VIII започва вторичен цъфтеж, през който се развиват единични съцветия.
есенно обагряне – ръждиво жълто-оранжево-червено..

Статия: от stanislava »

Тук ще публикувам интересни факти за кафето взети от интернет

Легендата за откриването на кафето

Първият открит сорт кафе е Арабика. Легендата разказва как кафето било открито от етиопски козар на име Калди. Един ден му направило впечатление, че козите подскачат около него необичайно енергично. Не след дълго забелязал, че всъщност си хапват от плодовете на един храст наблизо. Решил и той да опита. Веднага почувствал прилив на енергия и бил много развеселен от ефекта на плодовете. Побързал да разкаже на всички свои приятели и клюката се разпространила из местността.

„Кафеджиите” в Европа

Почти няма страна, в която да се пие толкова много кафе, колкото в Холандия. Макар че кафето е много популярно по целия свят, то все пак е нова напитка за някои народи. Но не и за холандците. В Холандия кафе се пие в големи количества от поколения – статистиката показва, че на човек се падат 149 литра кафе на година. Само скандинавските страни могат да се съревновават с холандците за титлата „страстни кафеджии”.

Любопитки за кафето

Кафето е най-популярната напитка в света – на година се изпиват над 400 милиарда чаши кафе

Холандците са първите, които пренасят кафето в Европа, култивират го и започват да го продават

Първоначално кафето е било известно в Европа като „Арабското вино”

Мъжете пият повече кафе от жените (1.7 чаши на ден срещу 1.5 чаши при жените)

57% от кафето се пие на закуска; 34% – без връзка с хранене; 13% – след обяд и вечеря

Първото кафе в Европа се е продавало в аптеките през 1615 г. като лекарство

До X век кафето Арабика е било считано за храна. Етиопските племена са забърквали зърна кафе в животинска мазнина, правели са топчета от тях, с които са се хранели на дълъг път

В древния арабски свят кафето Арабика е играло такава важна роля в семейния живот, че една от разрешените причини за развод, която е записана в закона, е отказ на съпруга да сервира кафе на жена си

В Африка суровите зърна кафе се накисват във вода с подправки и след това се дъвчат като бонбони

В Гърция и Турция кафето се сервира първо на най-възрастния в стаята

Френският философ Волтер изпивал по 50 чаши кафе на ден

Според изследване на Харвард сред 20 000 души, при редовните консуматори на кафе 1/3 по-рядко се появяват симптоми на астма в сравнение с хората, които не пият кафе

За по-хубава кожа и премахване на бръчки японците обичат да се къпят в смес от кафе и ананас.

Хронология на кафето

Преди 1000 пр.н.е.: Етиопци от племето гала забелязват, че след като хапват плодове от един определен храст, обикновено получават прилив на енергия. Затова започват да ги събират и да правят смес с животинска мас.

1000 пр.н.е.: Арабски търговци култивират кафето и за първи път се правят плантациите. Арабите започват да варят зърна кафе и да употребяват напитката, наречена „qahwa“ (буквално: тази, която те пази да не заспиш).

1453 г.: Кафето се появява в Константинопол чрез османските турци. Първото кафене в света е отворено в Константинопол през 1475 г. и се е наричало „Кива Хан”.

1511 г.: Хаир Бег, тираничният управител на областта Мека, опитал да забрани кафето, защото се страхувал, че под негово влияние може да има бунтове срещу властта му. Султанът изпратил заповед за екзекуцията му с коментар, че кафето е свещено.

1600 г.: В Италия папа Климент VIII е бил убеждаван от съветниците си, че тази любима напитка на османските турци е заплаха за вярата. Но той решава да обяви кафето за християнско питие.

1607 г.: Смята се, че капитан Джон Смит е въвел кафето в Северна Америка, докато е помагал за основаването на колонията Вирджиния в Джеймстаун.

1645 г. : Открито е първото кафене в Италия.

1652 г.: Открито е първото кафене в Англия. Много бързо започнали да се откриват кафене след кафене. Те станали толкова популярни места за дебати и научаване на нови неща, че били наричани „университети за едно пени”, защото цената на чаша кафе е била едно пени.

1668 г.: Кафето заменя бирата като най-любимата напитка на закуска в Ню Йорк.

1668 г.: В Лондон се открива се кафенето на Едуард Лойд, в което са се събирали търговци и морските застрахователни агенти. Впоследствие то се превръща в „Лойдс” – най-известната застрахователна компания в света.

1672 г. Отваря първото кафене в Париж.

1675 г. Виена е обсадена от Османската армия. Виенчанинът Франц Георг Колшитцки, който е живял в Турция, се промъква в редиците на врага заедно със своите войници, за да спасяват града. Бягащите турци са оставили на полето торби със „сух черен фураж”. Колшитцки веднага разпознава, че това е кафе. Така той отваря първото кафене в Централна Европа. Там въвежда и смесването на кафе с мляко, което поставя началото на виенското кафе.

1690 г.: Холандците открадват кафеено растение от арабското пристанище Моха и първи започват да пренасят и култивират кафето за търговия – в Цейлон и другата им колония в Източна Индия – Ява.

1713 г.: Холандците подарили на Луи XIV едно кафеено дърво, чиито наследници са дали началото на цялата западна кафеена индустрия. Това се случва, защото през 1723 г. френският офицер Габриел Матийо дьо Клийо открадва разсад за кафе и го пренася в Мартиника. За 50 години там се появяват 19 милиона кафеени дървета. Оттук се пренася разсад за 90% от настоящите кафеени плантации по света.

1721 г.: Открива се първото кафене в Берлин.

1727 г.: Началото на бразилската кафеена индустрия. Тя се появява заради полковник Франциско де Мело Палета, който бил изпратен да реши граничен спор между френските и нидерландските колонии в Гуйана. Той не само успял да разреши спора, но и омаял съпругата на френския губернатор на Гуйана. Макар че Франция пазела много строго своите кафеени плантации, за да не излиза лист от тях, дамата се сбогувала с полковника, като му подарила букетче със скрит разсад за кафе.

1732 г.: Йохан Себастиан Бах композира своята Кафеена Кантата. Прави това не само от желание да създаде ода за любимото кафе, но също и като реакция срещу популярното мнение в Германия, че на жените трябва да се забранява да пият кафе, тъй като ще останат стерилни.

1753 г.: Егберт Дау и неговата съпруга основават откриват своя малък магазин за кафе и чай в Жур в Холандия, наречен „Белият вол”. Популярността на „Дау Егбъртс” нараства през 1780 г., когато синът Дау Егбъртс започва да разпространява кафето със своя търговска марка и в други региони на страната. Впоследствие „Дау Егбъртс” се превръща в лидер в кафеената индустрия.

1900 г.: В Германия следобедното кафе се превръща в традиция. Немският израз „KaffeeKlatsch“ се появява, за да означи женското клюкарстване по време на следобедното кафе. Впоследствие вече се употребява и за „приятелски разговор”.

1901 г.: Първото разтворимо кафе е измислено от американо-японския химик Сатори Като от Чикаго.

1946 г.: В Италия Ахил Гайа усъвършенства еспресо машината. Появява се капучиното, което е наречено така, защото цветът му напомнял на робите на монасите-капуцини.

Кафето, благополучно изживяло дълъг период на утвърждаване, днес блогодарение на съдържащия се в него кофеин е най-популярният наркотик на планетата, значително подминаващ никотина и алкохола. Тази психоактивна напитка се продава свободно по цял свят. Както се казва в текста към кантатата от Бах, дело на поета Пикандер:“А, колко прекрасен е вкусът на кафето! По-прелестен от хиляда целувки, по-нежен от най-сладкото вино…“
С дневната си консумация от 2 милиарда чаши на ден по целия свят, кафето е втората най-търгувана стока след петрола и със същите основателни претенции да се нарече „черното злато“.
Най-голямата верига от кафенета по целия свят Starbucks (16 200 ) до 2009 год., превърнала се е в символ и определен начин на живот.

Статия: от Таралас » Пет Дек 30, 2011 5:02 pm
Снимки: от Таралас »
Редакция: Hobbykafe Team

Хранителни вещества:

Симптоми на недостиг: Недостиг на който е да е от 1 6 –те основни елементи се отразява на растенията като се наблюдава нетипичен растеж, пожълтяване /хлороза/ или формиране на мъртви части /некроза/ по листата, отмиране на клонки, издребняване. Всеки един недостиг има своите външни прояви, които го характеризират, въпреки че до голяма степен симптомите си приличат и в някои случаи е трудно да се постави точна диагноза. Недостигът на макроелементи, обикновено се проявява при старите и долни листа, докато недостигът на микроелементи се наблюдава върху новите листа по върховете на клонките. При редовно прилагане на балансиран тор недостиг на азот, фосфор и калий не се наблюдава. Симптомите на недостиг при хибискуса са:
Азот: Пожълтяване на старите листа, засягат се изцяло, включително жилките, прогресиращо от светло зелено към жълто.
Възможни са четири форми на азот в нитратен азот, амониев азот, водоразтворим органичен азот и водонеразтворим азот. Растенията могат да усвояват само нитратния и амониевия азот. Нитратния азот лесно се отмива от корените при поливането или при силни дъждове. Амониевият азот е по-устойчив на отмиване, той се преобразува в нитратен сравнително бързо, за около 2 до 4 седмици, под въздействието на почвените микроорганизми. При хибискусите се предпочита амониевият азот, заради устойчивостта му на отмиване и защото се отразява по-добре на цъфтежа. Водоразтворимия азот в почвата /урея/ се превръща в амониев за няколко дни, затова се приема за негов еквивалент.
Фосфор: Излишъкът на фосфор води до появата на жълти петна по листата и понякога почервеняване на жилките. Повечето растения, включително хибискусите се нуждаят от фосфор в по-малки количества, отколкото от азот или калий. Фосфорът трудно се отмива от почвата и остава в нея за по-дълъг период. Излишъкът на фосфор, особено при алкални почви инхибира усвояването на микроелементите, и преди всичко на желязото. При възникване на такава ситуация понякога е необходима цяла година за коригиране на нивата на фосфора в почвата. Поради това за предпочитане е формула с относително ниско съдържание на фосфор като 7-2-7 например.
Калий: Калият е изключително важен за производството на качествени цветове при хибискуса. При липсата му краищата на старите листа първо пожълтяват, а после покафеняват като изгорени. Предпочитани за употреба са торовете съдържащи калиев сулфат, пред тези съдържащи калиев хлорид.
Магнезий: Старите листа стават бронзово жълти. Зелени части остават по върховете на листата и долните части на централната жилка.
Желязо: Младите листа пожълтяват, но жилките остават зелени, листата издребняват.
Манган: Подобно на желязото, но в този случай зелените части покрай жилките са по-широки, отколкото при недостиг на желязо и листата запазват размера си.
Цинк: Новите листа са дребни, близко разположение като в розетка, бледи или хлоротични, често са извъртени на една страна и изглеждат намачкани, наблюдава се цялостно вджуджаване на растенията.
Молибден: Първо старите, а после и младите листа се прошарват. Младите листа се издължават докато жилките станат почти паралелни, втвърдяват се и може да се накъдрят или извият; цветовете също се деформират – не се отварят правилно и венчелистчетата може да са срастнали. Недостигът на молибден може да се появява и изчезва спонтанно, без специално третиране и без видима причина за появяването.
Сяра: Обикновено в торовете и водата за поливане има достатъчно сяра, за да се задоволи нуждата на растението. Той обикновено не се споменава изрично на етикета, тъй като присъства в амониевия и калиевия сулфат. Слага се допълнително само в торовете за подкиселяване на почвата.
Калций: При нормални граници на почвеното pH в почвата се съдържа достатъчно количество калций.
Като цяло наличието на микроелементи в повечето случаи е достатъчно, недостиг се предизвиква обикновено при твърде алкална почва. Затова вместо да се внасят микроелементи, които при натрупването си стават токсични за растенията е по-добре да се промени киселинността на почвата. Повишаването на киселинността силно ще увеличи усвояването на тези елементи с изключение на молибден. Образуването на хлорофил е свързано с наличието на желязо, при липсата му листата пожълтяват /хлороза/. Но това не винаги означава, че липсва желязо в почвата, а е по-вероятно почвата да е придобила твърде алкална реакция и желязото да е преминало в железен хидроксид, който е неусвояем за растенията. При вкисляването на почвата желязото става разтворимо и отново е достъпно за растението.

от Blue sky » Вто Ное 24, 2009 10:14 pm

Температура:

Светлина: Хибискусът се нуждае от минимум два часа директна слънчева светлина за залагане на цветни пъпки. В твърде горещите дни предпочита малко сянка, за да не загуби пъпките поради липса на вода, но през останалото време на годината е добре да получи колкото се може повече пряко слънчево греене.

Пресаждане: Почвата за пресаждане трябва да е лека, със структура, която позволява оттичане на водата и достъп на достатъчно въздух до корените, особено важно е пръстта да не е сбита, затова при пресаждането не се притиска силно. Най-добре е да се пресажда напролет, когато корените са се увили на дъното на саксията. Саксията се увеличава само с един размер, а ако вече е твърде голяма, като алтернатива може да се намали до ¼ кореновата част и да се засади пак в същата саксия.

Резитба: Прави се задължително с остри ножици, за да не се нараняват излишно тъканите. Предварително се планира желания ефект, като се има предвид че новите разклонения ще се оформят точно под мястото на среза. Затова за формиране на гъста корона и недопускане на оголени части е препоръчително клонките да се скъсяват поне на 1/3 като се оставят 3-4 спящи пъпки /възли по стъблото/. С изрязването по-ниско се постига и по-голяма сила на новите разклонения.
- започва се с най-дългите или изкривени клончета, като на около 1/3 от дължината, спрямо основата, се избира пъпка, която е насочена нагоре и навън /така се определя желаната форма, вътрешна пъпка се избира само в много редки случаи, когато има силно оголено място във вътрешността на короната, което трябва да се запълни/.
- Срезът се прави точно над пъпката, малко под наклон, на не повече от 0,7 см над нея задължително с остра ножица.
- Ако растението е твърде оголено не е препоръчително да се направи твърде силна резитба, като се премахнат всички клончета с листна маса, защото растението може да загине. В този случай поне половината клончета трябва да се изрежат така че да остане известна листна маса, за изхранване на растението докато тръгнат новите разклонения.
Възможни са различни резитбени тактики
- Изрязване наесен само най-дългите клончета едновременно, като се оставят по-късите и странични клончета за следваща резитба. По този начин ще се осигури по-дълъг цъфтеж, на следващата година клонките се редуват.
- Изрязване много рано на пролет на всички клончета, почти до основата, като се остави само дървесина и съвсем малко листа, в средата на лятото растенията ще бъдат гъсто разклонени и отрупани с цветове.
- Изрязване частично на отделни повредени клони с цел да се удължи цъфтежа, тази тактика води, до по-големи растения, постоянно с единични цветове и постепенно оголване на короната.

от Blue sky » Вто Ное 24, 2009 10:11 pm

Засаждане: Време за засаждане: от октомври до края на април. Садят се в не много широки саксии, достатъчно е да има 2 пръста между луковицата и ръба на саксията, но е желателно да са по-дълбоки. Аз поради липса на място(и наличие на много луковици) ги садя по 3 в една голяма саксия, така че почти се опират една в друга. Не се заравят целите, 1/3 от луковицата трябва да остане от горе. Лятото развиват голяма коренова система, която расте от долу на луковицата, затова саксията трябва да е дълбока. Задължителни са няколко широки отвори за отводняване и добър дренаж(аз слагам керамзид). На много места пише че почвата трябва да е лека, но аз съм привърженик на по-тежката, т.е. слагам много пясък и малко перлит.

Разположение и поливане: Растенията се слагат на топло място с пряка светлина, тъй като топлинната енергия е необходима за развитието на луковицата. Идеалната температура е около 20°С. След засаждането не се полива. Започва се внимателно, с малко вода едва когато изкара листа. Да се полива не повече от веднъж седмично, за предпочитане отдолу в паничката. Никога не поливам отгоре, за да не се мокри луковицата и да не се получи загниване. Луковицата си развива корени, за да достигне влагата. Преполиването в началото на растежа е основната причина за провал. При мен докато цъфтят и не пуснат ли поне една педя листа, почти не им се отпуска вода. Цъфтежа не зависи от водата, цветоноса е заложен в луковицата още от лятото и се изхранва изцяло от нея. Затова като прецъфтят луковиците се стопяват наполовина.

Цъфтеж: От всички луковици амарилисите най-лесно цъфтят. Това може да се постигне вътре или вън и в течение на продължителен период от време, от декември до края на юни. Луковицата ще цъфне в рамките на 7-10 седмици като общо правило (зависи от условията). През зимата периода ще бъде по-дълъг, отколкото през пролетта. За да се постигне постоянен цъфтеж, засаждайте на интервали от 2 седмици. При стари не сега закупени луковици, това си е вече въпрос на късмет, всяка си се буди когато реши.След като цъфне е добре да е на по-хладно(18°С) и без пряко слънце, това ще удължи живота на цветовете. Могат да цъфтят едновременно или последователно с 2-3 и повече цветоноса.

След прецъфтяване: Саксията може да стои на прозорец, тераса или на земята. Гарантирайте оттичане на водата и не я оставяйте да подгизва, за да не изгние луковицата. Лятото амарилисите могат да се насадят и директно в градината. Най-добре им е когато са навън на въздух и слънце. Издържат на жега, колкото повече слънце, толкова по-добре им е. Като добавим и редовното торене всяка седмица, то е почти сигурно, че на следващата година ще ви радват пак с цветове. Тори се на всяко поливане с тор с повече калий.
След като са се вкоренили добре, имат големи листа и времето е топло, се поливат по-обилно и редовно. Така продължавате до есента, или най-малко 5-6 месеца, което позволява на листата и луковицата да се развият и наедреят отново. Аз поливам до началото на ноември (ако е топло разбира се) и после никаква вода докато не изкарат цветоноси. Листата могат да пожълтеят и паднат. Изчистете мъртвите листа в горната част на луковицата. Нека всички живи листа останат. Съхранявайте луковицата в саксията. Ако тя е била извадена от саксията, за да бъде насадена на открито, отново я насадете в саксията. В този момент луковицата има голяма коренова система за разлика от новозакупената луковица. Третото важно условие, за да цъфтят пак, е да изпаднат в покой. След спиране на поливането те постепенно заспиват, дори и да си имат еднометрови листа (губят ги само ако са на по-хладно). Поставете амарилисите на хладно (10°С), слабо осветено място за минимум 6 седмици. Моят личен опит опровергава това твърдение. Оказа се, че не им е нужно нито хладно, нито тъмно, за да са в покой, а само да се спре поливането. Всичките ми амарилиси вече трета зима ще зимуват на топло( 22-25°С ) и това въобще не им попречи да цъфнат всичките, че някои лятото и за втори път. Трите условия за цъфтеж са: слънце, торене и да не се поливат около 2 месеца.
Спокойно издържат температури до 0°С, но НЕ трябва да измръзват!

Внимание: Да не се съхраняват в хладилник, който съдържа ябълки , това ще стерилизира луковиците. Съхранявайте растенията при стайна температура. Не забравяйте, че благодарение на своя тропически произход, не се нуждаят от охлаждане.

Източник: http://www.amaryllis.com/pac.htm,
http://www.rochestergardening.com/bulbs/amrylcar.html, както и моя личен опит.

Снимки: Снимките са мои.
Ако на някой му се гледат още амарилиси, това е моята скромна колекция: http://blakrosse.snimka.bg/flowers/amarilisi.296355.all

от Блеки » Сря Дек 02, 2009 8:01 pm

Преведено от тук: http://www.choosingvoluntarysimplicity. … from-seed/

Та тази статия действа доста зарибяващо защото дори и семената да не са миск пак може да се получат разноцветни хеухерки, пък ако са микс да не говорим…палитрата ще е пълна. Та аз съм навит да се събереме няколко човека и да пробваме с тая краста. 

Статия: от botan » Вто Авг 02, 2011 9:25 pm
Снимка: от rumivarna » Чет Фев 17, 2011 11:08 am