Тук ще публикувам интересни факти за кафето взети от интернет

Легендата за откриването на кафето

Първият открит сорт кафе е Арабика. Легендата разказва как кафето било открито от етиопски козар на име Калди. Един ден му направило впечатление, че козите подскачат около него необичайно енергично. Не след дълго забелязал, че всъщност си хапват от плодовете на един храст наблизо. Решил и той да опита. Веднага почувствал прилив на енергия и бил много развеселен от ефекта на плодовете. Побързал да разкаже на всички свои приятели и клюката се разпространила из местността.

„Кафеджиите” в Европа

Почти няма страна, в която да се пие толкова много кафе, колкото в Холандия. Макар че кафето е много популярно по целия свят, то все пак е нова напитка за някои народи. Но не и за холандците. В Холандия кафе се пие в големи количества от поколения – статистиката показва, че на човек се падат 149 литра кафе на година. Само скандинавските страни могат да се съревновават с холандците за титлата „страстни кафеджии”.

Любопитки за кафето

Кафето е най-популярната напитка в света – на година се изпиват над 400 милиарда чаши кафе

Холандците са първите, които пренасят кафето в Европа, култивират го и започват да го продават

Първоначално кафето е било известно в Европа като „Арабското вино”

Мъжете пият повече кафе от жените (1.7 чаши на ден срещу 1.5 чаши при жените)

57% от кафето се пие на закуска; 34% – без връзка с хранене; 13% – след обяд и вечеря

Първото кафе в Европа се е продавало в аптеките през 1615 г. като лекарство

До X век кафето Арабика е било считано за храна. Етиопските племена са забърквали зърна кафе в животинска мазнина, правели са топчета от тях, с които са се хранели на дълъг път

В древния арабски свят кафето Арабика е играло такава важна роля в семейния живот, че една от разрешените причини за развод, която е записана в закона, е отказ на съпруга да сервира кафе на жена си

В Африка суровите зърна кафе се накисват във вода с подправки и след това се дъвчат като бонбони

В Гърция и Турция кафето се сервира първо на най-възрастния в стаята

Френският философ Волтер изпивал по 50 чаши кафе на ден

Според изследване на Харвард сред 20 000 души, при редовните консуматори на кафе 1/3 по-рядко се появяват симптоми на астма в сравнение с хората, които не пият кафе

За по-хубава кожа и премахване на бръчки японците обичат да се къпят в смес от кафе и ананас.

Хронология на кафето

Преди 1000 пр.н.е.: Етиопци от племето гала забелязват, че след като хапват плодове от един определен храст, обикновено получават прилив на енергия. Затова започват да ги събират и да правят смес с животинска мас.

1000 пр.н.е.: Арабски търговци култивират кафето и за първи път се правят плантациите. Арабите започват да варят зърна кафе и да употребяват напитката, наречена „qahwa“ (буквално: тази, която те пази да не заспиш).

1453 г.: Кафето се появява в Константинопол чрез османските турци. Първото кафене в света е отворено в Константинопол през 1475 г. и се е наричало „Кива Хан”.

1511 г.: Хаир Бег, тираничният управител на областта Мека, опитал да забрани кафето, защото се страхувал, че под негово влияние може да има бунтове срещу властта му. Султанът изпратил заповед за екзекуцията му с коментар, че кафето е свещено.

1600 г.: В Италия папа Климент VIII е бил убеждаван от съветниците си, че тази любима напитка на османските турци е заплаха за вярата. Но той решава да обяви кафето за християнско питие.

1607 г.: Смята се, че капитан Джон Смит е въвел кафето в Северна Америка, докато е помагал за основаването на колонията Вирджиния в Джеймстаун.

1645 г. : Открито е първото кафене в Италия.

1652 г.: Открито е първото кафене в Англия. Много бързо започнали да се откриват кафене след кафене. Те станали толкова популярни места за дебати и научаване на нови неща, че били наричани „университети за едно пени”, защото цената на чаша кафе е била едно пени.

1668 г.: Кафето заменя бирата като най-любимата напитка на закуска в Ню Йорк.

1668 г.: В Лондон се открива се кафенето на Едуард Лойд, в което са се събирали търговци и морските застрахователни агенти. Впоследствие то се превръща в „Лойдс” – най-известната застрахователна компания в света.

1672 г. Отваря първото кафене в Париж.

1675 г. Виена е обсадена от Османската армия. Виенчанинът Франц Георг Колшитцки, който е живял в Турция, се промъква в редиците на врага заедно със своите войници, за да спасяват града. Бягащите турци са оставили на полето торби със „сух черен фураж”. Колшитцки веднага разпознава, че това е кафе. Така той отваря първото кафене в Централна Европа. Там въвежда и смесването на кафе с мляко, което поставя началото на виенското кафе.

1690 г.: Холандците открадват кафеено растение от арабското пристанище Моха и първи започват да пренасят и култивират кафето за търговия – в Цейлон и другата им колония в Източна Индия – Ява.

1713 г.: Холандците подарили на Луи XIV едно кафеено дърво, чиито наследници са дали началото на цялата западна кафеена индустрия. Това се случва, защото през 1723 г. френският офицер Габриел Матийо дьо Клийо открадва разсад за кафе и го пренася в Мартиника. За 50 години там се появяват 19 милиона кафеени дървета. Оттук се пренася разсад за 90% от настоящите кафеени плантации по света.

1721 г.: Открива се първото кафене в Берлин.

1727 г.: Началото на бразилската кафеена индустрия. Тя се появява заради полковник Франциско де Мело Палета, който бил изпратен да реши граничен спор между френските и нидерландските колонии в Гуйана. Той не само успял да разреши спора, но и омаял съпругата на френския губернатор на Гуйана. Макар че Франция пазела много строго своите кафеени плантации, за да не излиза лист от тях, дамата се сбогувала с полковника, като му подарила букетче със скрит разсад за кафе.

1732 г.: Йохан Себастиан Бах композира своята Кафеена Кантата. Прави това не само от желание да създаде ода за любимото кафе, но също и като реакция срещу популярното мнение в Германия, че на жените трябва да се забранява да пият кафе, тъй като ще останат стерилни.

1753 г.: Егберт Дау и неговата съпруга основават откриват своя малък магазин за кафе и чай в Жур в Холандия, наречен „Белият вол”. Популярността на „Дау Егбъртс” нараства през 1780 г., когато синът Дау Егбъртс започва да разпространява кафето със своя търговска марка и в други региони на страната. Впоследствие „Дау Егбъртс” се превръща в лидер в кафеената индустрия.

1900 г.: В Германия следобедното кафе се превръща в традиция. Немският израз „KaffeeKlatsch“ се появява, за да означи женското клюкарстване по време на следобедното кафе. Впоследствие вече се употребява и за „приятелски разговор”.

1901 г.: Първото разтворимо кафе е измислено от американо-японския химик Сатори Като от Чикаго.

1946 г.: В Италия Ахил Гайа усъвършенства еспресо машината. Появява се капучиното, което е наречено така, защото цветът му напомнял на робите на монасите-капуцини.

Кафето, благополучно изживяло дълъг период на утвърждаване, днес блогодарение на съдържащия се в него кофеин е най-популярният наркотик на планетата, значително подминаващ никотина и алкохола. Тази психоактивна напитка се продава свободно по цял свят. Както се казва в текста към кантатата от Бах, дело на поета Пикандер:“А, колко прекрасен е вкусът на кафето! По-прелестен от хиляда целувки, по-нежен от най-сладкото вино…“
С дневната си консумация от 2 милиарда чаши на ден по целия свят, кафето е втората най-търгувана стока след петрола и със същите основателни претенции да се нарече „черното злато“.
Най-голямата верига от кафенета по целия свят Starbucks (16 200 ) до 2009 год., превърнала се е в символ и определен начин на живот.

Статия: от Таралас » Пет Дек 30, 2011 5:02 pm
Снимки: от Таралас »
Редакция: Hobbykafe Team

Хранителни вещества:

Симптоми на недостиг: Недостиг на който е да е от 1 6 –те основни елементи се отразява на растенията като се наблюдава нетипичен растеж, пожълтяване /хлороза/ или формиране на мъртви части /некроза/ по листата, отмиране на клонки, издребняване. Всеки един недостиг има своите външни прояви, които го характеризират, въпреки че до голяма степен симптомите си приличат и в някои случаи е трудно да се постави точна диагноза. Недостигът на макроелементи, обикновено се проявява при старите и долни листа, докато недостигът на микроелементи се наблюдава върху новите листа по върховете на клонките. При редовно прилагане на балансиран тор недостиг на азот, фосфор и калий не се наблюдава. Симптомите на недостиг при хибискуса са:
Азот: Пожълтяване на старите листа, засягат се изцяло, включително жилките, прогресиращо от светло зелено към жълто.
Възможни са четири форми на азот в нитратен азот, амониев азот, водоразтворим органичен азот и водонеразтворим азот. Растенията могат да усвояват само нитратния и амониевия азот. Нитратния азот лесно се отмива от корените при поливането или при силни дъждове. Амониевият азот е по-устойчив на отмиване, той се преобразува в нитратен сравнително бързо, за около 2 до 4 седмици, под въздействието на почвените микроорганизми. При хибискусите се предпочита амониевият азот, заради устойчивостта му на отмиване и защото се отразява по-добре на цъфтежа. Водоразтворимия азот в почвата /урея/ се превръща в амониев за няколко дни, затова се приема за негов еквивалент.
Фосфор: Излишъкът на фосфор води до появата на жълти петна по листата и понякога почервеняване на жилките. Повечето растения, включително хибискусите се нуждаят от фосфор в по-малки количества, отколкото от азот или калий. Фосфорът трудно се отмива от почвата и остава в нея за по-дълъг период. Излишъкът на фосфор, особено при алкални почви инхибира усвояването на микроелементите, и преди всичко на желязото. При възникване на такава ситуация понякога е необходима цяла година за коригиране на нивата на фосфора в почвата. Поради това за предпочитане е формула с относително ниско съдържание на фосфор като 7-2-7 например.
Калий: Калият е изключително важен за производството на качествени цветове при хибискуса. При липсата му краищата на старите листа първо пожълтяват, а после покафеняват като изгорени. Предпочитани за употреба са торовете съдържащи калиев сулфат, пред тези съдържащи калиев хлорид.
Магнезий: Старите листа стават бронзово жълти. Зелени части остават по върховете на листата и долните части на централната жилка.
Желязо: Младите листа пожълтяват, но жилките остават зелени, листата издребняват.
Манган: Подобно на желязото, но в този случай зелените части покрай жилките са по-широки, отколкото при недостиг на желязо и листата запазват размера си.
Цинк: Новите листа са дребни, близко разположение като в розетка, бледи или хлоротични, често са извъртени на една страна и изглеждат намачкани, наблюдава се цялостно вджуджаване на растенията.
Молибден: Първо старите, а после и младите листа се прошарват. Младите листа се издължават докато жилките станат почти паралелни, втвърдяват се и може да се накъдрят или извият; цветовете също се деформират – не се отварят правилно и венчелистчетата може да са срастнали. Недостигът на молибден може да се появява и изчезва спонтанно, без специално третиране и без видима причина за появяването.
Сяра: Обикновено в торовете и водата за поливане има достатъчно сяра, за да се задоволи нуждата на растението. Той обикновено не се споменава изрично на етикета, тъй като присъства в амониевия и калиевия сулфат. Слага се допълнително само в торовете за подкиселяване на почвата.
Калций: При нормални граници на почвеното pH в почвата се съдържа достатъчно количество калций.
Като цяло наличието на микроелементи в повечето случаи е достатъчно, недостиг се предизвиква обикновено при твърде алкална почва. Затова вместо да се внасят микроелементи, които при натрупването си стават токсични за растенията е по-добре да се промени киселинността на почвата. Повишаването на киселинността силно ще увеличи усвояването на тези елементи с изключение на молибден. Образуването на хлорофил е свързано с наличието на желязо, при липсата му листата пожълтяват /хлороза/. Но това не винаги означава, че липсва желязо в почвата, а е по-вероятно почвата да е придобила твърде алкална реакция и желязото да е преминало в железен хидроксид, който е неусвояем за растенията. При вкисляването на почвата желязото става разтворимо и отново е достъпно за растението.

от Blue sky » Вто Ное 24, 2009 10:14 pm

Температура:

Светлина: Хибискусът се нуждае от минимум два часа директна слънчева светлина за залагане на цветни пъпки. В твърде горещите дни предпочита малко сянка, за да не загуби пъпките поради липса на вода, но през останалото време на годината е добре да получи колкото се може повече пряко слънчево греене.

Пресаждане: Почвата за пресаждане трябва да е лека, със структура, която позволява оттичане на водата и достъп на достатъчно въздух до корените, особено важно е пръстта да не е сбита, затова при пресаждането не се притиска силно. Най-добре е да се пресажда напролет, когато корените са се увили на дъното на саксията. Саксията се увеличава само с един размер, а ако вече е твърде голяма, като алтернатива може да се намали до ¼ кореновата част и да се засади пак в същата саксия.

Резитба: Прави се задължително с остри ножици, за да не се нараняват излишно тъканите. Предварително се планира желания ефект, като се има предвид че новите разклонения ще се оформят точно под мястото на среза. Затова за формиране на гъста корона и недопускане на оголени части е препоръчително клонките да се скъсяват поне на 1/3 като се оставят 3-4 спящи пъпки /възли по стъблото/. С изрязването по-ниско се постига и по-голяма сила на новите разклонения.
- започва се с най-дългите или изкривени клончета, като на около 1/3 от дължината, спрямо основата, се избира пъпка, която е насочена нагоре и навън /така се определя желаната форма, вътрешна пъпка се избира само в много редки случаи, когато има силно оголено място във вътрешността на короната, което трябва да се запълни/.
- Срезът се прави точно над пъпката, малко под наклон, на не повече от 0,7 см над нея задължително с остра ножица.
- Ако растението е твърде оголено не е препоръчително да се направи твърде силна резитба, като се премахнат всички клончета с листна маса, защото растението може да загине. В този случай поне половината клончета трябва да се изрежат така че да остане известна листна маса, за изхранване на растението докато тръгнат новите разклонения.
Възможни са различни резитбени тактики
- Изрязване наесен само най-дългите клончета едновременно, като се оставят по-късите и странични клончета за следваща резитба. По този начин ще се осигури по-дълъг цъфтеж, на следващата година клонките се редуват.
- Изрязване много рано на пролет на всички клончета, почти до основата, като се остави само дървесина и съвсем малко листа, в средата на лятото растенията ще бъдат гъсто разклонени и отрупани с цветове.
- Изрязване частично на отделни повредени клони с цел да се удължи цъфтежа, тази тактика води, до по-големи растения, постоянно с единични цветове и постепенно оголване на короната.

от Blue sky » Вто Ное 24, 2009 10:11 pm

Засаждане: Време за засаждане: от октомври до края на април. Садят се в не много широки саксии, достатъчно е да има 2 пръста между луковицата и ръба на саксията, но е желателно да са по-дълбоки. Аз поради липса на място(и наличие на много луковици) ги садя по 3 в една голяма саксия, така че почти се опират една в друга. Не се заравят целите, 1/3 от луковицата трябва да остане от горе. Лятото развиват голяма коренова система, която расте от долу на луковицата, затова саксията трябва да е дълбока. Задължителни са няколко широки отвори за отводняване и добър дренаж(аз слагам керамзид). На много места пише че почвата трябва да е лека, но аз съм привърженик на по-тежката, т.е. слагам много пясък и малко перлит.

Разположение и поливане: Растенията се слагат на топло място с пряка светлина, тъй като топлинната енергия е необходима за развитието на луковицата. Идеалната температура е около 20°С. След засаждането не се полива. Започва се внимателно, с малко вода едва когато изкара листа. Да се полива не повече от веднъж седмично, за предпочитане отдолу в паничката. Никога не поливам отгоре, за да не се мокри луковицата и да не се получи загниване. Луковицата си развива корени, за да достигне влагата. Преполиването в началото на растежа е основната причина за провал. При мен докато цъфтят и не пуснат ли поне една педя листа, почти не им се отпуска вода. Цъфтежа не зависи от водата, цветоноса е заложен в луковицата още от лятото и се изхранва изцяло от нея. Затова като прецъфтят луковиците се стопяват наполовина.

Цъфтеж: От всички луковици амарилисите най-лесно цъфтят. Това може да се постигне вътре или вън и в течение на продължителен период от време, от декември до края на юни. Луковицата ще цъфне в рамките на 7-10 седмици като общо правило (зависи от условията). През зимата периода ще бъде по-дълъг, отколкото през пролетта. За да се постигне постоянен цъфтеж, засаждайте на интервали от 2 седмици. При стари не сега закупени луковици, това си е вече въпрос на късмет, всяка си се буди когато реши.След като цъфне е добре да е на по-хладно(18°С) и без пряко слънце, това ще удължи живота на цветовете. Могат да цъфтят едновременно или последователно с 2-3 и повече цветоноса.

След прецъфтяване: Саксията може да стои на прозорец, тераса или на земята. Гарантирайте оттичане на водата и не я оставяйте да подгизва, за да не изгние луковицата. Лятото амарилисите могат да се насадят и директно в градината. Най-добре им е когато са навън на въздух и слънце. Издържат на жега, колкото повече слънце, толкова по-добре им е. Като добавим и редовното торене всяка седмица, то е почти сигурно, че на следващата година ще ви радват пак с цветове. Тори се на всяко поливане с тор с повече калий.
След като са се вкоренили добре, имат големи листа и времето е топло, се поливат по-обилно и редовно. Така продължавате до есента, или най-малко 5-6 месеца, което позволява на листата и луковицата да се развият и наедреят отново. Аз поливам до началото на ноември (ако е топло разбира се) и после никаква вода докато не изкарат цветоноси. Листата могат да пожълтеят и паднат. Изчистете мъртвите листа в горната част на луковицата. Нека всички живи листа останат. Съхранявайте луковицата в саксията. Ако тя е била извадена от саксията, за да бъде насадена на открито, отново я насадете в саксията. В този момент луковицата има голяма коренова система за разлика от новозакупената луковица. Третото важно условие, за да цъфтят пак, е да изпаднат в покой. След спиране на поливането те постепенно заспиват, дори и да си имат еднометрови листа (губят ги само ако са на по-хладно). Поставете амарилисите на хладно (10°С), слабо осветено място за минимум 6 седмици. Моят личен опит опровергава това твърдение. Оказа се, че не им е нужно нито хладно, нито тъмно, за да са в покой, а само да се спре поливането. Всичките ми амарилиси вече трета зима ще зимуват на топло( 22-25°С ) и това въобще не им попречи да цъфнат всичките, че някои лятото и за втори път. Трите условия за цъфтеж са: слънце, торене и да не се поливат около 2 месеца.
Спокойно издържат температури до 0°С, но НЕ трябва да измръзват!

Внимание: Да не се съхраняват в хладилник, който съдържа ябълки , това ще стерилизира луковиците. Съхранявайте растенията при стайна температура. Не забравяйте, че благодарение на своя тропически произход, не се нуждаят от охлаждане.

Източник: http://www.amaryllis.com/pac.htm,
http://www.rochestergardening.com/bulbs/amrylcar.html, както и моя личен опит.

Снимки: Снимките са мои.
Ако на някой му се гледат още амарилиси, това е моята скромна колекция: http://blakrosse.snimka.bg/flowers/amarilisi.296355.all

от Блеки » Сря Дек 02, 2009 8:01 pm

Преведено от тук: http://www.choosingvoluntarysimplicity. … from-seed/

Та тази статия действа доста зарибяващо защото дори и семената да не са миск пак може да се получат разноцветни хеухерки, пък ако са микс да не говорим…палитрата ще е пълна. Та аз съм навит да се събереме няколко човека и да пробваме с тая краста. 

Статия: от botan » Вто Авг 02, 2011 9:25 pm
Снимка: от rumivarna » Чет Фев 17, 2011 11:08 am

Lavatera trimestris L., синоними: Rose Mallow, Royal Mallow, Regal Mallow, Annual Mallow.
Разпространение: Lavatera trimestris се намира в региона на Средиземно море, от Мароко, Португалия, Испания и Южна Франция за Турция и Levant, включително Балеарските острови, Корсика, Сардиния, Сицилия, Малта и Гърция. Тя е натурализирана и в други места в Европа и на други континенти, включително в средния-запад и югоизток на САЩ.

Описание: Едногодишната Lavatera в нашите градини е L. trimestris L., Тhe Rose, Royal или Regal Mallow. Това е високо изправено едногодишно тревисто растение – до 4 ft. /1.20 м. в природата, но култивираните често са по-ниски, като има и едва 20 см. тревисто с четинести стебла и ярко розови (или бели) цветове, с по 1-2 съцветия, излизащи от основата н всяко листо. Цъфти от средата на лятото до късна есен.

Отглеждане: Л. trimestris се отглежда като едногодишна. Семената се засяват на закрито в началото на пролетта, или на открито в края на пролетта. Растението е е сравнително толерантно към почвата и аспекта слънце/сянка, но се развива най-добре на слънчево място, и предпочита добре дренирана, а не по-плодородна почва. L. trimestris дава добри семена в умерен климат, а понякога се самозасява.
То може да се третира като полуустойчиво двугодишно растение – семената се засяват през есента на закрито и растенията презимуват в закрити помещения. Когато се отглеждат по този начин растенията могат да цъфтят още през април. (Когато се отглеждат по този начин растения са изложени на риск от заразяване с листни въшки. Също се наблюдава загуба на някои растения от увяхване – домашната среда не е достатъчно влагозадържащ)
Има данни, че Л. trimestris може да бъде третирана като многогодишно, но това е в противоречие с годишния и цикъл в дивата природа. Във всеки случай не са студоустойчиви растения и не може да презимува на открито в британски климат, съответно и в нашенския.

Сортове: /височината е в инчове, ама ме мързи да ги обръщам всички/
Култивираните сортове са обикновено по-малки, имат по-големи цветове и по-голямо разнообразие от цветове. Щамове са ‘Deep Pink’, ‘Loveliness’ (3-4 ft, deep rose-pink), ‘Mont Blanc’ (21 in, бяла), ‘Mont Rose’ (21 in, pink), ‘Novella’ (8-10 in, pink), ‘Pastel’ (mixed colours), ‘Pink Beauty’ (24 in, pale pink), ‘Pink Regis’ (presumable a paler pink version of ‘Ruby Regis’), ‘Rose Beauty’ (24-30 in, pink), ‘Ruby Regis’ (24 in, cerise-pink), ‘Salmon Beauty’ (24-30 in, salmon pink?), ‘Silver Cup’ (24 in, pink), ‘Splendens Alba’, ‘Splendens Sunset’, ‘Tanagra’ (deep rose-pink), ‘White Beauty’ (24-30 in, white), ‘White Cherub’ (syn ‘Dwarf White Cherub’) (12-15 in, white), and ‘White Regis’ (presumably a white version of ‘Ruby Regis’).
Parade’ е смес от ‘Mont Blanc’, ‘Pink Beauty’, ‘Ruby Regis’ and ‘Silver Cup’. ‘Beauty Mix’ смес от ‘Pink Beauty’, ‘Rose Beauty’ and ‘White Beauty’ strains. ‘Dutch Beauty’, ‘Easter Parade’ и ‘Pastel Mixed’ са подобни смески. ‘Dutch Beauty’ е бил създаден за търговия рязан цвят.
Сортът “ Silver Chalice“ може да е същото като “ Silver Cup“.

Статия: от denitsavm » Пет Май 27, 2011 10:40 am
Снимка: Wikipedia

Алиумите са род, който обхваща повече от 1200 вида, поне 30 от които се използват за храна, в това число лук и чесън  Нас обаче ни засягат предимно декоративните видове, които са многогодишни луковични растения с цветове обикновено събрани в чадъровидни и топчести съцветия, състоящи се от множество отделни цветчета. Произхождат предимно от умерения пояс на Северното полукълбо, въпреки че има и изключения с произход от Чили, Бразилия, тропическа Африка, Америка. Луковиците варират като размери от едва 2-3 мм, до 8-10 см диаметър, големината също – от едва 5 см височина до истински гиганти достигащи 1,50 м.
Повечето алиуми предпочитат закътано, слънчево, добре дренирано място, и само някои отделни видове, като алиум моли харесват студено, влажно и проветриво. Луковиците се засаждат рано на есен, на дълбочина 4 пъти диаметъра на луковицита. Малките – на разстояние между отделните растения 8-10 см, по-високите видове на 20 см. След прецъфтяване, листата започват да пожълтяват, така че е добре да са засадени между други растения, които да прикрият нелицеприятната гледка. Тогава е и моментът, в който прекалено сгъстените туфи могат да се вадят и разделят, рзмножават се предимно с малките детски, които луковиците правят, а някои видове правят и малки булбички на върха на цветовете. Размножаването със семена също е възможно, но не е препоръчително, тъй като зацъфтяват едва след няколко години.

от Blue sky » Сря Фев 10, 2010 1:28 pm

Иохромите са от семейство Solanaceae, подобно на бругманзиите лесно се отглеждат в контейнер и добре понасят резитба. Предпочитат слънчево изложение и добра въздушна циркулация. Почвата трябва да е леко влажна, добре дренирана, и често да се подхранва. Като останалите бругманзии, това са токсични растения, така че децата трябва да се предпазват.

Статия от: Blue sky

Растение придаващо височина и въздушност на бордюрите. Високите безлисти стъбла, завършват с плоски съцветия от ярко лавандулово-пурпурно-лилави цветчета, които се появават в края на лятото – август-септември до първите слани. Това е многогодишно растение, което е гранично като зимна издръжливост в нашите условия и не живее много дълго, но лесно се размножава от резници, семена и дори се самозасява. Уместно е да се мулчира, за да не мръзне през зимата. Растението е наградено с престижната награда на Кралското градинарско дружество за принос в градината AGM – Award of Garden Merit. Растението е особено задължително като присъствие в градината ако обичате пеперуди – цветовете му ги привличат.
Традиционно се комбинира с треви като Foeniculum vulgare ‘Purpureum’ и Stipa gigantea, но всъщност отива на всичко.
Достига на височина до 1,50 м, поради което е по-подходящо за задната част на бордюра, предпочита слънчево изложение и добре дренирани, влажни почви. На ширина туфите достигат до 50 см.