Глориоза (Gloriosa) е род от шест вида растения от семейство Колхикови (Colchicaceae) от тропическа Африка и югоизточна Азия и Малайзия. В Англия е позната като flame lily – пламтяща лилия. Първоначално рода е бил включен в семейство Лилиеви (Liliaceae). Името произлиза от латинското gloriosa – славна, великолепна. Глориозата е националното цвете на Зимбабве – бивша Родезия, където е защитен вид.
Описание: Глориозата е грудкова, листопадна, многогодишна катерлива лиана. Листата завършват с ластар, чрез който растението се прикрепя. Глориозата не е увивно растение. На най-долните листа може да няма ластуни, и тъй като стеблото е много крехко, добре е да се привърже за опора.
Цветовете са изключително атрактивни, единични, големи, двуполови, с шест чашелистчета, шест венчелистчета и шест тичинки, близалцето на плодника е триделно. Имат формата на ориенталска лилия, вариращи от зелено-жълти, жълто-оранжеви оранжево-червени до много наситено цикламено-червени. С времето цвета остарява и окраската му се променя – жълтия цвят постепенно избледнява, а червения цвят става все по-наситен. На цветонос могат да се отворят от четири до седем цвята.
Всички части на растението съдържат колхицин (colchicine) и сродни алкалоиди, много токсични при консумация, особено отровна е грудката. Контакта със стеблото и листата може да причини кожни обриви. Широко се използва в традиционната медицина. Read the rest of this entry »
Родът Цисус (Cissus) наброява около 350 вида растения, принадлежащи на семейство Лозови (Vitaceae). Името произлиза от гръцкото κισσος (kissos) – бръшлян. В Тамил Илам (Шри Ланка) го наричат пирандай (பிரண்டை) . През 1980 г. рода е разделен въз основа на някои детайли на цветовете и видовете с големи каудекси са отделени в нов род – Cyphostemma.
Произход: Разпространени са предимно в тропическите и субтропичните части на Африка, Азия, Австралия и Южна Америка.
Описание: Повечето представители на този род са бръшляновидни, лазещи и катерливи
лиани, но за разлика от бръшляна се увиват по дървета и храсти с помоща на мустачките си, а не на коренчета. Има и сукулентни видове, които могат да бъдат разделени относително в три групи:
- сукуленти с месести стебла и листа с четириъгълни дръжки, понякога листата също са сукулентни.
- с малък каудекс или видоизменени сукулентни стебла – Cissus tuberosa.
- стеблата и листата са почти сукулентни, но стеблата не са ръбести.
Сред представителите на този род има много листно-декоративни растения, широко използвани за вертикално озеленяване – Cissus antarctica и Cissus alata. Поставени в непосредствена близост до декоративна решетка или мрежа, те бързо образуват плътна зелена маса. Без опора могат да се отглеждат като висящи растения в кошници или на поставки. Листата на Цисуса биват от цели до дълбоко нарязани. Цветчетата са малки, събрани в хаотични съцветия. Цъфтят изключително рядко при стайно отглеждане, а плодовете им приличат на малки ягодки.
Read the rest of this entry »
Бугенвилеята е от сем. Вечеринкови (Nyctaginaceae). Растението е класифицирано през 1768 г. от френския ботаник Филиберт Комерсон, който придружавал сънародника си, морския откривател адмирал Луис Антоан дьо Бугенвил, по време на околосветско пътешествие.
Разпространение: Родина на Бугенвилеятат е Южна Америка. Разпространена е от Бразилия на запад до Перу на юг до Аржентина.
Описание: Различни ботаници са описали около 18 вида в рода. Те могат да бъдат трънливи дървета, храсти,
лиани, вечно зелени или листопадни, достигащи на височина от един до дванадесет метра. Трънчетата са покрити с черна восъчна субстанция. Те са вечнозелени във влажните, и листопадни в регионите със сух сезон. Листата са прости, ненарязани, овално заострени, от 4-13 см. дълги и от 2-4 см. широки.Същинския цвят на растението е малък и бял, като всяка китка от 3 цветчета е обкъжена от три или шест прицветника (бракти) с ярки цветове – розов, цикламен, виолетов, син, червен, оранжев, жълт и бял. Понякога я наричат „Хартиено цвете“ заради тънките бракти, приличащи на хартиени. Семената тесни, петделни.
Read the rest of this entry »
Семейство: Змиярникови (Araceae). Името Антуриум идва от гръцкото „anthos“ -цвят и „oura“ – опашка.
Разпространение: Тропическите и субтропични части на Америка и островите от Карибския архипелаг.
Описание: В рода Антуриум (Anthurium Schott.) влизат около 800 вида растения от семейство Змиярникови. По-голямата част са епифити и полуепифити, с по-къси стебла и въздушни корени, но в семейството има и дългостеблени лиани както и тревисти растения. Листата са плътни, с разнообразни форми и размери – цели, нарязани, с дължина от няколко сантиметра до 1 м., често красиво оцветени с преливащи оттенъци и сребристи прожилки. Цветовете на антуриума имат спати със сърцевидна форма, атрактивно оцветена в различните оттенъци на розово, червено до тъмно виолетово, при някои видове бели или зелени. Антуриума също е наричан цвете-фламинго. Може да цъфти през цялото лято, при подходящи условия. Хибридите на антуриум „Андре” могат да цъфтят и целогодишно. Прецъфтелите съцветия е по-добре да се отрежат, за да не отслабва растението. След като прецъфти, оплодените цветове образуват сочни ягодоподобни плодове, ярко оцветени при някои видове. Read the rest of this entry »
Аерангис Родостикта (Aerangis luteo alba var. Rhodosticta) е атрактивна миниатюрна
орхидея, открита в Екваториална Африка – Камерун, Конго, Кения, Заир, Танзания, Уганда. Расте в крайречни гори, върху ниски дървета и храсти, на 910- 2200 м. надморска височина, в райони с висока въздушна влажност.
Описание: Малка, моноподиална епифитна
орхидея, без псевдобулби. Стеблото е късо, почти не се забелязва от базално разположените тесни листа. Корените най-често са плоски, с тънък веламен, зелени, когато са мокри.
Листа между 6 и 10, ясно зелени, най-често по-къси от 15 см., леко месести и крехки.
Съцветието обикновено е висящо, може да достигне до 40 см. На цветноса могат да се образуват до двадесет цвята с продължителност на цъфтежната фаза от четири до шест седмици. Този Аерангис е с много ароматни, рядко красиви, най-често кристално бели цветове, в центъра на които е разположено близалце в ярко портокалово. Цветовете могат също да бъдат оцветени в бледо кремаво или жълто, обикновено са с големина около два и половина сантиметра (един инч). Аерангис Родостикта цъфти през зимния сезон и на пролет.
Read the rest of this entry »
Увод: Пиша тая тема за хората дето ама изобщо хабер си нямат от хидропоника. Да получат някаква представа и може би да опитат.
Хидропонното отглеждане на растения изобщо не изисква някаква особено сложна и скъпа екипировка. Разбира се, ако се прави индустриално е нужен контрол на един куп параметри и затова можем да намерим снимки и информация показващи някакви страхотни системи.
Но в къщи нещата могат да бъдат ужасно прости. Ето този простак как го прави. Това е един от няколкото начина за хидропоника: Read the rest of this entry »
Семейство Сарацениеви включва три рода: Сарацения (Sarracenia) – десет вида, Дарлингтония (Darlingtonia) – един вид и Хелиаморфа (Heliamphora) – шест вида. Разпространени са в южната част на Северна Америка, североизточната част на Южна Америка, в тропическия, субтропическия и умерен пояси. Всички представители на семейството са блатни растения и в голяма степен тяхната хищност е обусловена от недостатъчните хранителни вещества в почвата.
Описание: Сарацениите са многодишни тревисти
насекомоядни растения, с фуниевидни листа-капанчета, израстващи от коренището. Листата са изправени, при някои видове дължината им достига до 1 м., а в диаметър до 8 см., кухи, вътрешността им е покрита с твърди власинки, насочени към дъното, ярко оцветени, обикновено с червени прожилки, които изпъкват още повече на слънчева светлина.
В зависимост от вида, вътрешността на тръбовидната каничка може да бъде разделена на три до пет зони:
Първа зона – капаче (operculum), втора зона – входната част на капанчето или оклоустното поле (peristomе), останалата част от входа на тръбовидната каничка, в зависимост от видовете, при някои са комбинирани зони три и четири, и петата зона, която присъства само при Сарацения пурпурея (Saracenia purpurea). Всяка от тези зони има специфични функции свързани с морфофизиологичните характеристики на растението.
Read the rest of this entry »
Калифорнийската дарлингтония (Darlingtonia californica) е единствения представител на Дарлингтония, вид влизащ в семейство Сарацениеви (Sarraceniaceae). Дарлингтонията е насекомоядно растение, чиито листа наподобяват разперена качулка на готова за нападение кобра, откъдето идва и популярното и име Cobra Lily. Защитен рядък вид от Вашингтонската Конвенция. Дарлингтонията е ендемит, разпространен в ограничен район между американските щати Орегон и Калифорния. Растението е открито през 1841 г. от ботаника Уилям Бракендидж в планината Шаста. През 1853 г. Джон Тори дава името на рода Дарлингтония в чест на филаделфийския ботаник Уилям Дарлингтън (1782-1863).
Описание: Дарлингтонията е многогодишно тревисто хищно растение. Листата са големи – между 60-80 см. дълги, излизат от подземни ластуни, по които се образуват и корените. В домашни условия листата обикновено достигат до 15-20 см, зелени с пурпурни жилки, рисунъка напомня на змийска кожа. Долната част на листата е тясна, понякога листната пластинка е S-образно огъната. Read the rest of this entry »
Семейство: Лаврови (Lauraceae Juss). Към рода Авокадо (Персея – Pesea ) принадлежат около 150 вида вечнозелени храсти и дървета, разпространени в тропическите и субтропичните части на Северна и Южна Америка, Югоизточна и Източна Азия, островите Макронезия, до 600-1000 м. надморска височина. Името на авокадото идва от наречието nahuatl, мексиканските индианци го наричат ахуакатл – ahuacatl (testicle) – тестис, като асоциация с формата на плода.
Описание: Дървета авокадо достигат до 20 метра на височина, с големи и дълги листа с елипсовидно-лацентна форма, гланцирани от горната си страна. На цвят листата са кафеникаво-зелени по върховете до зелени в по-ниските части, с дълги дръжки (до 10 см). Цветовете са двуполови, дребни, зеленикаво-бели събрани в хаотични съцветия, изникват в пазвите на листата. Плодовете са костилкови, тъмнозелени или почти черни, едносеменни, големи (на дължина от 5 до 20 см, и от 250 до 600 грама), с различни форми. Меката част на плода е месеста, кремаво-жълта и ароматна. Плодовете на авокадото съдържат до 45% мазнини, ди 30% ненаситени мастни киселини, а количеството на протеини е два-три пъти повече отколкото е в ябълки, круши, грозде, цитруси, банани и други плодове. Плодовете са богати на витамини от групите B, A, E, D и в неголямо количество и витамин С. По калоричност авокадото превъзхожда 2-3 пъти всички останали свежи плодове. Високата калоричност и ниското съдържание на виглехидрати правят плодовете на авокадото безценна храна в менюто на диабетиците. Листата и костилката на авокадото съдържат токсични вещества, опасни за хората и животните – могат да предизвикат стомашно-чревно разстройство и алергии.
Read the rest of this entry »
Глориоза (Gloriosa) е род от шест вида растения от семейство Колхикови (Colchicaceae) от тропическа Африка и югоизточна Азия и Малайзия. В Англия е позната като flame lily – пламтяща лилия. Първоначално рода е бил включен в семейство Лилиеви (Liliaceae). Името произлиза от латинското gloriosa – славна, великолепна. Глориозата е националното цвете на Зимбабве – бивша Родезия, където е защитен вид.
