Семейство: Кактуси(Cactus Family)
Научно име: Echinocactus ingens
Произход: Мексико (Hidalgo)
Синоними:
• Echinocactus platyacanthus
• Echinocactus karwinskii
• Echinocactus helophorus
• Echinocactus visnaga
• Echinocactus palmeri
• Echinocactus grandis
Описание: Това е бавно растящ и масивен ехинокактус, обикновено растящ самотен. В естествената си среда достига големи размери ( до 2,5 метра височина и 1,5 метра ширина). Може да живее повече от сто години. Този кактус може лесно да се разпознае по големия си размер, бъдейки най-големият от всички кактуси барели/варели.
Стебло: Кълбовидно до цилиндрично, леко плоско при върха, сиво-синьо до жълтиникаво-зелено, често с червеникави отенъци. Центъра на върха е покрит с жълтиникава четина.
Ребра: от 6 до 48, Повърхността е разделена на тъпи, туберкулярни и красиви ребра като малки, големите растения са доста оребрени, броят на ребрата нараства с възрастта на кактуса. Read the rest of this entry »
Семейство: Кактуси(Cactus Family)
Научно име:Gymnocalycium papschii
Произход: Аржентина (Сент Хавиер и Сиера де Комечингонес)
Местообитание: Тревисти, песъчливи и каменисти места до 1000 м надморска височина.
Описание
Стебло: Единично, светлозелено от сферично до колонообразно. На височина достига до 8-9 см и до 6 см в диаметър. До две трети от тялото се намират в почвата. В резултат на увреждане на върха може да образува от една до три издънки.
Ребра: 12-14 на брой, разделени от дълбока надлъжна бразда, всяко едно с 10-13 туберкули.
Ареоли: Овални, с жълти власинки.
Бодли: 7-9, разположени в полукръг, пет от тях насочени на долу, и от два до черити закривени нагоре. Достигат до 7 мм на дължина. Връхните бодли са бели до бледо жълти, по старите от тях светли-сиви до светло кафяви. Read the rest of this entry »
Почти 90% от всички диви и култивирани растения в естествени условия живеят в симбиоза с гъбички, наречени mycorrhizae. Микоактив е биологичен продукт, естествен тор и активатор с незабавно и продължително действие, за подобряване растежа на растенията – повишава устойчивостта към стреса при пресаждане / засаждане. Съдържа mycorrhizal – сформира симбиоза между гъби и растения. Насърчава образуването на здрава и силна коренова система. Може да се използва целогодишно. Съдържа тор NPK (азот, фосфор, калий) 7%-3%-7%. Максимален ефект се постига при внасяне в почвата в сухо състояние и поливане впоследствие. Води до по-ранен цъфтеж.
На 1 л. субстрат 3 гр. микоактив. Има дълготрайно действие.
Микори́за (от гръцки μύκης — гъба и ρίζα — корен) — симбиотичност на гъбния мицел с корените на растенията. Явлението е описано през 1879 – 1991 години от Ф.Каменски. Като термин „микориза” е описан от Б.Франк през 1885г. Известни са три типа микориза – ендотрофна, ектотрофна и ендоектотрофна.
Екосистемата в една градина е достатъчно многообразна и всеки представител на фауната в нея играе определена роля. В повечето случаи е трудно дадено животно категорично да се сложи в графата помощник или вредител. Така е и с охлювите,които безспорно са най-многобройните обитатели в нашите градини. От една страна, те изпълняват важна санитарна функция,преработвайки падналите и изхвърлени остатъци. В повечето случаи обаче нанасят невъзвратими вреди. Охлювите ядат практически всичко,което срещнат по пътя си, а лакомията им е толкова голяма,че за няколко минути могат да онищожат надземната част на млади и сочни растения до самия корен. Няма как да не причислим охлювите (черупкови и голи) към опасните вредители в градината.
Местообитание и размножаване. В топло и сухо време „квартируват“ на всевъзможни места, където недостигат слънчевите лъчи и е тъмно,прохладно и влажно. А през нощта, когато падне росата, или в дъждовно време излизат за пировото си угощение. Охлювите с черупки снасят яйцата си през есента, а на пролет от тях се появява невръстното потомство,което е „програмирано“ да яде още с излюпването си. Майката или таткото (те са хермафродити) ги снасят в малки ямки, които правят в рохкавата почва. Нерядко за родителското си задължение използват саксийте с цветя, които са изнесени на открито, сякаш разбирайки, че там условията за отглеждане на потомство са идеални. Голите охлюви снасят яйцата си през лятото и само за три седмици на бял свят се появяват малките. Числеността им може да прекрачи разумните граници при мека зима,влажна пролет и недотам хладно лято. Read the rest of this entry »
