HobbyKafe.com

Заболявания
Черно гниене
Причинители на черното гниене са гъбичките: Pythium ultimum, Pythium debaryanum, Phytophthora omnivora. Орхидеите могат да бъдат поразени от тези гъбички във всяка възраст. Най-опасно е загниването на корените и основата на псевдобулбите. Резултата е загуба на цялото растение. Заболяваето е силно поразяващо и бързо се разпространява от болните по здравите растения. Поразената тъкан почернява, псевдобулбите се мумифицират. За разпространението на
заболяването спомагат ниските температури и високата влажност на въздуха и субстрата, тогава корените се развиват бавно, отдени части вследствие на недостатъчната циркулация на въздуха и преовлажняването отмират и стават достъпни за патогенните гъбички. Черното гниене поразява катлеи, станхопеи, лелии, лелиокатлеи, пафиопедилуми.
Борба с черното гниене: Болните растения се унищожават. Регулиране на влажността и температурите. Профилактично опръскване и поливане с препарати на медна основа – меден оксихлорид в концентрация 0,5%, меден сулфат в концентрация 1 : 100000. Фугицидите забавят развитието на черното гниене. Пълният текст »

Растителноядни
Червено паяче (Tetranychidae)
Най-често срещаните видове при орхидеите са: Tetranychus urticae, Tetranychus turkestani,Tetranychus cinnabarinus. Възрастните Tetranychus urticae и приличащите на него Tetranychus turkestani са жълтеникави на цвят, личинките и нимфите са жълто-зелени. При Tetranychus cinnabarinus възрастните екземпляри са червено-кафеникави, яйцата и личинките също, а нимфите – жълто-зелени. Тези паразити могат да се намерят по долната повърхност на листата и цветните пъпки на цимбидиуми, катасетуми, тунии, еулофии и др. Хранят се с клетъчните сокове на растенията.
Признаци на пораженията: наличие на малки бели точки по листата – осново от долната страна и наличие на тънка паяжинка или нишки. Листата се обезцветяват постепенно, стават сиви, а по-късно кафяви.
Развиват се в закрити помещения при температури по-високи от 12 °C. За година червеното паяче дава до 20 пъти поколение. Развитието на едно поколение продължава 12-20 дни при температура 20 °C, при 25 °C – за 10 дни, а при 32 °C – за около 6 дни. Оптимална температура за развитието им е 28-32 °C при относителна влажност на въздуха 40-50%. Пълният текст »

Към вредителите, нападащи орхидееви можем да бъдат изброени около 32 вида. Известни са също и повече от 90 вида гъбични, бактерии и вируси, причиняващи различни заболявания по орхидеите – петна по листата, загниване на корените и новия прираст, псевдобулбите (булбите), листата и цветовете.
Навременната диагностика и познаването на причинителите на заболяванията са неразделни от удоволствието при отлеждане на орхидеите.
Причина за появата на поражения могат да бъдат: нарушения в карантираната при нововнесените растения, специфичните изисквания към влажност и температура и т.н. Върху видовете патогени, нападащи растенията влияние оказват условията на отглеждане, субстрата, торенето, аерацията (циркулацията на въздуха), поливане, осветяване и превантивните мерки.
Профилактични и фитосанитарни мероприятия
Методите за контролирането на отглеждането, развитието и растежа на орхидеите се състои не само в технологията на отглеждане, но и в създаване на условия, неблагоприятни за размножаването на вредителите и развитието на заболявания. Пълният текст »

Семейство: Върбинкови (Verbenaceae).
Произход: Тропическата част на Азия, Африка, частично в Южна Америка.
Името произлиза от гръцкото „klerodendrum“, „kleros“ – съдба, „dendron“ – дърво, което се превежда като „дърво на съдбата“. В древен Рим растението е било посветено на Венера. Първоначално е познат като Волкамерия (Volkameria), а в последствие е отделен в род Clerodendrum (Clerodendrum L.). Родът съдържа около 400 вида от семейство Върбинкови. Друго, също популярно име на растението е „невинна любов.“
Описание: Представителите на този род са вечнозелени или листопадни, могат да бъдат дървета или храсти има и много лиани. Листата са срещуположно или спираловидно разположени, прости, цели или назъбени. Цветовете на клеродендрума са събрани връхно, в щитовидни или метловидни форми с камбанковидни чашки. Сепалите са обикновено срастнали, често оцветени, с форма подобна на полумесец. Цветовете са многообразни като гама – бяло, жълто, червено, синьо. Някои видове са селектирани и се отглеждат само като стайни растения. Клероденроните са известни с атрактивните си и необичайни по форма цветове. Пълният текст »

Семейство: Росянкови – Droseraceae.
Произход: Европа, Азия, Северна и Южна Америка, Африка, Австралия.
Описание: Росянка ( Drosera) е родовото название на многогодишни, тревисти и хищни растения от семейството на росянковите (Droseraceae). Срещат се в блата и планини на всички континенти, с изключение на арктическите области. Известно е, че повечето растения получават необходимите хранителни вещества от почвата. Някой от тях обаче са избрали друг път в хода на своята еволюция и са развили удивителни приспособления за ловене и последващо храносмилане на насекоми. Блатата, обитавани от повечето растителни “хищници” са много бедни на хранителни вещества и минерали и не могат да осигурят необходимия минимум за живот. Всички росянки са насекомоядни растения. Лепливото вещество, което листата отделят, съдържа в себе си храносмилателни ензими и киселини (мравчена и бензоена ) и алкалоида конин, който има парализиращо действие върху насекомите, попаднали в “лапите” на растението. Пълният текст »

Семейство: Непентови (Nepenthaceae).
Разпространение: Тропическа Азия и Океания. Към рода на Непентес (Nepenthes) принадлежат над 70 вида лиани и храсти от семейство Непентови. Обитават тропическите части на Азия (около 20 вида), Калимантанските острови, Индокитайския полуостров, Филипините, Нова Гвинея и тропиците на Австралия. Голямата част от тях са лиани, достигащи до няколко метра, но има също така и храсти. Храстовидните лиани по правило водят епифитен начин на живот в топлите и влажни джунгли из архиперлазите на Тихия и Индийския океан. В тропическите части на Азия, Сейшелите, Мадагаскар и Северна Австралия живеят най-големите от всички „хищници“ – представители на рода Непентес (Nepenthes). Разпространени са в горите и джунглите, в покрайнините им и даже на самия океански бряг. По тези места непентесът обвива лианите си по стволовете на дърветата, понякога на десетки метри височина,за да достигнат съцветията му до достатъчното количество светлина, необходима за цъфтеж. Пълният текст »

Почти 90% от всички диви и култивирани растения в естествени условия живеят в симбиоза с гъбички, наречени mycorrhizae.  Микоактив е биологичен продукт, естествен тор и активатор с незабавно и продължително действие, за подобряване растежа на растенията – повишава устойчивостта към стреса при пресаждане / засаждане. Съдържа mycorrhizal – сформира симбиоза между гъби и растения. Насърчава образуването на здрава и силна коренова система. Може да се използва целогодишно. Съдържа тор NPK (азот, фосфор, калий) 7%-3%-7%.  Максимален ефект се постига при внасяне в почвата в сухо състояние и поливане впоследствие. Води до по-ранен цъфтеж.
На 1 л. субстрат 3 гр.  микоактив. Има дълготрайно действие.
Микори́за (от гръцки μύκης — гъба и ρίζα — корен) — симбиотичност на гъбния мицел с корените на растенията. Явлението е описано през 1879 – 1991 години от Ф.Каменски. Като термин „микориза” е описан от Б.Франк през 1885г. Известни са три типа микориза – ендотрофна, ектотрофна и ендоектотрофна.

Семейство: Бигнониеви (Bignoniaceae). Името произлиза от гръцкото εκκρεμής – висящ и καρπός – плод. За пръв път екремокарпуса е описан през 1794 г. от ботаника Руиз и Павон, през 1819 г. Като отделен вид Екремокарпус скабер е описан като Calampelis scaber от Д. Дон.
Синоним: Calampelis scaber.
Разпространение: Южна и Централна Америка. Родина – Чили и Аржентина. В Европа е пренесена в началото на XIX век.
Описание: Вечнозелена, катерлива, бързо растяща многогодишна лиана. На дължина израства до 5 метра. Образува едри грудки в почвата. В естествения си хабитат през сухия сезон надземната част на лианата умира, но с падането на първите дъждове се наблюдава нов растеж от грудките. Цветове са тръбовидни, с големина до 3 см., жълто-червени до ярко оранжеви, израстват на гроздове с дължина до 10-15 см., разположени срещуположно на листата. Стеблото е четиристенно. Листата са сложно перести, състоят се от 3 до 7 светло зелени, малки, заострени листенца. Пълният текст »

Семейство: Куфеята е от семейство Lythraceae (Устносцветни) и наброява около 250 вида многогодишни храсти и полухрасти. Името произхожда от гръцката дума κυφος (kyphos) – извит, прегърбен, наведен. Поради формата на цвета го наричат още цигарено растение.
Разпространение: Умерени, тропически и субтропически райони в Америка. Родина – Мексико и остров Ямайка
Описание: Невисок вечнозелен храст с височина до 40 см. Листата на куфеята са срещуположно разположени, на къси дръжки, с дължина до 6 см. и широчина до 2 см. Формата им е продълговата, яйцевидно-копиевидна. Цветовете са червени, тръбовидни, с тъмновиолетови краища с бял завършек, разположени единично в основата на листата. Дължина на цвета до 3 см. Цъфти от пролетта до есента. Цветовете се опрашват от колибри или пепруди. От куфеята се добива масло, което е богато на ненаситени триглицериди. По състав е почти идентично с кокосовото и палмово масло. Изполва се в козметичната изндустрия, при производството биодизел в тропическите райони. Пълният текст »

Семейство: Многогодишни растения от семейство Liliaceae – Лилиеви. Името Hemerocallis идва от гръцки ἡμέρα (hēmera) „ден“ и καλός (Калос) „красиви“ тъй като цвета се отваря обикновено по изгрев слънце и увяхва със залеза. Има видове, които цъфтят нощно време.
Синоними: Daylily
Разпространение: от Европа до Китай, Корея и Япония.
Описание: Регистрирани са около 60000 хибридни сорта, някои са силно ароматни, а самия род Hemerocallis наброява около 25 вида. Хемерокалиса има богата коренова система, част от която представлява доста удебелени шнуровидни корени, които понякога образуват ластуни. Цветовете са големи, фуниевидни, малко приличат на тези на лилиума, оранжеви, жълти, розови, червено-кафяви. Шестделни, с неголяма чашка, на която са разположени цветовете – от два до десет. Едновременно се отварят от един до три цвята, като цялото храстче цъфти от 25 до 30 дни. Цветоносите могат да са няколко – безлистни или с листа по тях, на височина до 1.00 метра. Видовете се описват по дължината на цветоноста – ниските до 30 см., средните от 30 до 60 см., а високите – над 90 см. Плода представлява тристенна кутийка с малки черни и лъскави семена. Пълният текст »